Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Гълъбова гр.д. №1603/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е
по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №20199240401503 на ЧСИ Г.К.с рег. №924 от РКЧСИ, срещу разпореждане за приети
разноски от 07.01.2020 г. и съобщение с вх. №398/10.01.2020 г., с което е
постановен отказ за намаляването им от 350,00 лв. на 200,00 лв. Твърди, че след
образуване на изпълнителното дело е изпратена само покана за доброволно
изпълнение, а дължимите суми са платени в срока за доброволно изпълнение.
Счита, че не са извършени никакви действия, които да оправдават събиране на
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, съгласно чл.10 т.2 Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
съда да отмени отказа на ЧСИ, а по отношение на т.26 ТТР към ЗЧСИ и
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, да реши въпроса по
същество.
Взискателят
по изпълнителното дело Ц.Ц.А.е подал възражение в законовия срок, в което
излага доводи за неоснователност на жалбата, тъй като действия по смисъла на
чл.10 т.2 НМРАВ са извършвани с изрични молби. Счита, че преценката за размера
на адвокатския хонорар не следва да е обвързана с минималния размер на същия.
Твърди, че са и причинени тревоги, притеснения и финансови притеснения в
резултат на недобросъвестното поведение на длъжника. Моли съда да остави без
уважение жалбата.
Частен
съдебен изпълнител Г.К.е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни
действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
липсва плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, като дългът по
изпълнителния лист е събран вследствие на наложен запор върху банковите му
сметки. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след
като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по
делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание
чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – таксите по
изпълнението.
Предмет на
обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от
взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния
съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника.
В т.2 ТР
№3/2015 г. по тълк.д. №3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на
длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в
поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне
по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като
това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния
случай в кантората на ЧСИ Г.К.по молба на Ц.Ц.А.въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 28.11.2019 г. по гр.д. №61023/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 30 състав, е образувано изпълнително дело №20199240401503
срещу длъжника „Топлофикация София“ АД за заплащане на парично задължение към
взискателя в размер на сумата от 750,00 лв. – разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 827,27 лв. – разноски във въззивното производство.
Приложен е договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и
адв. М.П., с уговорено възнаграждение в размер на 982,00 лв., които са получени от процесуалния
представител.
С
разпореждане от 03.12.2019 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е
да се изпрати съобщение по чл.191 ДОПК до НАП, начислени са такси и разноски,
както следва: 48,00 лв. с ДДС - по т.1 и т.5 ТТР към ЗЧСИ и 982,00 лв. -
адвокатско възнаграждение.
На
04.12.2019г. е депозирана молба от взискателя, с която е посочен конкретен
изпълнителен способ - да се наложи запор върху вземанията на длъжника по
банкови сметки.
Покана за
доброволно изпълнение до „Т.С.“ ЕАД е връчена на 11.12.2019 г.
На 11.12.2019
г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Общинска
банка“ АД.
На 12.12.2019
г. е извършен превод от „Общинска банка“ АД по банкова сметка ***ия запор за
погасяване на дълга по изпълнителното дело.
На 17.12.2019
г. е изпратено съобщение за вдигане на процесния запор по банковите сметки на „Т.С.“
ЕАД в „Общинска банка“ АД.
На 20.12.2019
г. в кантората на ЧСИ Г.К.е постъпило възражение, вх. №15708/20.12.2019 г.,
подадено от длъжника, за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя до размера на сумата от 200,00 лв., съответно и пропорционалната
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Препис от възражението е изпратен на взискателя
на 03.01.2020 г. На 06.01.2020 г. е постъпило становище, вх. №00065/06.01.2020
г. С разпореждане от 07.01.2020 г. съдебният изпълнител е намалил приетото по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 350,00
лв. Препис от разпореждането е връчен на длъжника на 10.01.2020 г.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не
предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат
над минималния размер по чл.10 т.1 НМРАВ. В настоящия случай процесуалният
представител на взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба
за образуване на изпълнително производство, в която дори не е посочен
изпълнителния способ. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят
посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко
начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на
ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на
взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се
счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за
образуване на изпълнително дело по чл.10 т.1 НМРАВ, а не и по т.2 на същата
разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на
производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в
такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по
т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Предвид фактът, че длъжник е „Т.С.“ ЕАД, което е
платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския
оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки
и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от
допълнителни указания и съдействие от взискателя. Следва да се вземе предвид и
процесуалното поведение на ЧСИ Г.К.в случая, който не е дал възможност на
длъжника доброволно да погаси задълженията си по изпълнителния титул. ЧСИ е
връчил на третото лице „Общинска Банка“ АД запорно съобщение на 11.12.2019 г.,
т.е. едновременно с връчването на поканата за доброволно изпълнение по
правилото на чл.507 ал.1 ГПК. Смисълът на посочената правна норма е да се
обезпечи вземането, предмет на изпълнителния титул, но и да се даде възможност
на длъжника да плати в срока за доброволно изпълнение. Затова запорът на
вземания по банкови сметки по същността си е „обезпечителен“. Едва при липса на
доброволно изпълнение след изтичане на законовия 14-дневен срок съдебния
изпълнител има правомощието да иска да му бъдат преведени запорираните суми, да
извършва разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за което е
разпоредбата на чл.428 ал.2 ГПК, според която поканата съдържа името и адреса
на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не
изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Преди
изтичане на 14-дневния срок /в случая на 27.12.2019 г./ ЧСИ е наложил запор на
банкови сметки с разпореждане да му бъдат преведени указаните суми, вдигнал го
е и е извършил разпределяне на постъпленията. В срока за доброволно изпълнение
законът позволява на съдебния изпълнител единствено да налага мерки за
обезпечаване на дълга, но без да извършва имуществено разместване. Тъй като в
срока за доброволно изпълнение са събрани дължимите суми, то последващи
изпълнителни действия, представляващи сурогат на доброволното изпълнение, не са
искани от взискателя и не са предприемани от ЧСИ.
При тези
данни и с оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при
съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност на този етап, следва да се заключи,
че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200,00 лв. по чл.10
т.1 Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Съгласно т.26
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като в
конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б. „е“.
Пропорционалната такса по т.26 съдът намира, че следва да се определи без
вземанията за разноски, т.е. и за адвокатско възнаграждение /Решение
№517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Съгласно практиката
на ВКС по заведените дисциплинарни производства срещу съдебни изпълнители,
начисляването на пропорционална такса по т.26 върху суми, за които не е издаден
изпълнителен лист, представлява основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на органа по принудителното изпълнение. Ето защо, промяната на
размера на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство не влияе върху размера на пропорционалната такса по т.26, поради
което не следва да бъде изменяна.
С оглед
изложеното, разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство следва да бъдат намалени, съгласно мотивите, изложени по-горе.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, против
постановление за определяне на разноските, инкорпорирано в разпореждане за
приети разноски от 07.01.2020 г. и съобщение с вх. №398/10.01.2020 г. по изпълнително
дело №20199240401503 по описа на ЧСИ Г.К.с рег. №924 от РКЧСИ, по отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер
на 350,00 лв., като вместо него
постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, от 350,00 лв. на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.