Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 07.04.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Яна
Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 45 по описа за 2023г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от М.Ю.Б. ***, депозирана чрез процесуален представител адв. Т.г.п.от АК – гр.Благоевград, със съдебен адрес ***,
адвокатска кантора «П.», срещу Решение № 409/05.12.2022г., постановено по АНД №
20223630201436 по описа за 2022г. на Районен съд - гр. Шумен, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-000125/04.02.2020г., издадено от
Началник група към ОДМВР – гр.Шумен,
сектор «Пътна полиция» Шумен, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на М.Ю.Б. са наложени административни
наказания «глоба» в размер на 200 /двеста/ лева и «лишаване от право да
управлява МПС» за срок от 6 /шест/ месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излага доводи за недоказаност на възведеното
срещу него обвинение поради това, че не е установено с категоричност, че той е
осъществил санкционираната деятелност. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, доколкото не е съставен акт за установяване на административно
нарушение и предвид липсата на подробно описание на извършеното деяние в
наказателното постановление. Навежда и твърдения за допуснати от предходната съдебна
инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, свеждащи се до непроизнасяне по направени от санкционираното лице
искания и немотивираност на постановения съдебен акт. С оглед на това отправя
искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От процесуалния му представител адв.Т. П.
от АК – гр.Благоевград е депозирано писмено становище, съдържащо искане за
отмяна на първоинстанционното решение и на потвърденото
с него наказателно постановление, с произтичащите от това последици, а именно –
присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в размер общо на
1600 лева съобразно приложените списъци.
Ответната страна, Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт И.С., която излага доводи за неоснователност
на отменителната претенция на жалбоподателя.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по
същество за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.
1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при
следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от
служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен, работещ със стационарна
система за контрол на нарушенията „Multa radar“ SD580 № 00209D32D447, било установено, че на
24.12.2018г. в 10,28 часа на път I-2 км,
108+500 в посока гр.Русе, е управляван лек автомобил „***, собственост на
лицето М.Ю. Б.. След направена справка в АИС „Регистрация на МПС“ се
установило, че на 17.08.2018г., чрез електронния портал на МВР е регистриран
договор за покупко-продажба на това МПС,
като в двумесечен срок от придобиването му новият приобретател
– М.Ю. Б., не е пререгистрирал придобития автомобил, в резултат на което на
22.11.2018г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на МПС с рег***била прекратена. За осъщественото нарушение на 13.02.2019г.
срещу собственика на МПС бил съставен АУАН № 533761 за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Впоследствие образуваното административнонаказателно
производство било прекратено, а материалите – изпратени на Районна прокуратура
– гр.Шумен с оглед данни за осъществено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
постановление от 28.01.2020г. за отказ да се образува наказателно производство
№ 3442/2020г. от 29.01.2020г. на прокурор от РП-гр.Шумен, постановено по
преписка вх.№ 342/2020г. по описа на посочената прокуратура, било отказано
образуване на наказателно производство поради наличие на предпоставките на
чл.9, ал.2 от НК, а преписката – изпратена отново на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-гр.Шумен, по компетентност. Преписката постъпила в ОДМВР-гр.Шумен на 31.01.2020г.,
видно от положения вх.№ 869000-1368 от 31.01.2020г. върху постановлението на
прокурора и въз основа на същата срещу М.Ю.Б. било издадено процесното
НП № 20-0869-000125 от 04.02.2020г., а именно за това, че на 24.12.2018 г. в
10,28 часа на път I-2 км, 108+500 в
посока гр.Русе, е управлявал собствения си лек автомобил „***, който не е
регистриран по надлежния ред – с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, като НП е издадено по реда на чл.36, ал.2 от НК въз основа на данните,
установени в хода на проверката по преписка вх.№ 342/2020г. по описа на
РП-гр.Шумен, приключила с постановление от 28.01.2020г. за отказ да се образува
наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С процесното
наказателно постановление на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП на касационния
жалбоподател било наложено административно наказание "глоба" в размер
на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
санкционната процедура. Съдът е съобразил и обстоятелството, че НП е било
изготвено по реда на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН. Обсъждайки законосъобразността на санкционния акт по
същество и съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, предходният
съдебен състав е заключил, че са налице законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността на водача М.Б. за административно нарушение по чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП. Воден от тези
съображения, районният съд е потвърдил атакуваното пред него наказателно
постановление.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства.
Настоящият състав на касационната
инстанция намира обаче, че при правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е приложил неправилно закона, доколкото не е съобразил
възраженията на санкционираното лице за издаване на санкционния акт при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, визирани в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. По-конкретно, в НП липсва
подробно описание на нарушението, както и на релевантните за реализиране на
отговорността на лицето обстоятелства, при които е извършено по смисъла, вложен
в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По-конкретно, според НП, осъщественото от
касационния жалбоподател нарушение се изразява в това, че на посочените в него
дата и място „е управлявал МПС“. В същото време не е отразено, че управлението
на въпросния автомобил е установено посредством стационарна система за контрол
на нарушенията „Multa radar“
SD580 № 00209D32D447, заснела МПС по повод на движение на същото с превишена
скорост и във връзка с реализиране на административнонаказателната
отговорност на собственика му по реда на чл.189 от ЗДвП. Т.е. отговорността на касатора е ангажирана на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, в
качеството му на собственик на МПС, с което е реализирано административното нарушение.
Същевременно обаче тези обстоятелства не са отразени в санкционния акт, а в
същия не фигурира и позоваване на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, въз
основа на която М.Б. е бил подведен под отговорност, в разрез с изискванията на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Описаните нарушения на административнопроизводствените
правила имат съществен характер, тъй като са попречили на нарушителя да разбере
при какви обстоятелства се ангажира административнонаказателната
му отговорност и да упражни пълноценно правото си на защита. Това е така,
защото по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил МПС. В настоящия случай липсата на данни относно начина на
установяване на нарушението, респективно липсата на позоваване на чл.188, ал.1
от ЗДвП, е попречила на нарушителя за разбере, че е санкциониран в качеството
му на собственик на МПС, с което е извършено нарушението, в който случай
разполага с възможност, в случай, че не е управлявал МПС при извършване на
нарушението, да посочи на кого го е предоставил посредством депозиране на
декларация в съответния смисъл. Впрочем, реализирането на административнонаказателна
отговорност по цитираната разпоредба предполага лицето, подлежащо на наказване
при условията на чл.188, ал.1 от ЗДВП, да е информирано за това обстоятелство
преди издаване на НП, тъй като с издаването на последното се преклудира възможността на наказващия орган да прекрати административнонаказателното производство, което съставлява
още един аргумент в подкрепа на направения по-горе извод за незаконосъобразност
на процесното НП.
От така установеното фактическо и
правно положение, настоящият касационен състав приема, че решението на Районен
съд - град Шумен, постановено по АНД № 20223630201436 по описа за 2022г. на
съда, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-0869-000125/04.02.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор «Пътна полиция»
Шумен, е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено, включително и в частта за присъдените
разноски. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се
постанови ново решение по съществото на спора, отменящо процесното
наказателно постановление.
С
оглед изхода от правния спор, обстоятелството, че касаторът
е бил представляван пред районния съд и пред касационната инстанция от адвокат,
който е изготвил и депозирал жалбата срещу наказателното постановление и срещу
решението на районния съд, и е депозирал писмени становища във въззивното
и касационното производства, и с оглед
своевременно направеното с касационната жалба искане за присъждане на сторените
деловодни разноски, съдът намира, че М.Б. има право на присъждане на деловодни
разноски за двете съдебни инстанции. В случая пред въззивната
инстанция същият е представил договор за правна защита и съдействие от 28.06.2022г.,
удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, а
пред касационната инстанция е представил договор за правна защита и съдействие
серия АВ № ********** от 18.01.2023г., в което е отразено договореното и
платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. По изложените
съображения съдът намира, че в полза на М.Б. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер общо на 1600 лева, включващи договорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната и
касационната съдебни инстанции. В тази връзка, доколкото с придружителното
писмо, адресирано до председателя на Районен съд – гр.Шумен, с което наказващият
орган е препратил жалбата срещу НП в районния съд, е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено за въззивната
инстанция, следва да се отбележи, че съгласно чл.18, ал.2, във вр.с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната й към датата на
договаряне и заплащане на възнаграждението, редакция, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лева. Доколкото в случая за въззивната инстанция е заплатено възнаграждение в размер на
400 лева, т.е. близко до минималния предвиден размер и предвид факта, че
производството пред районния съд е протекло в две съдебни заседания, съдът
намира, че договореното и платено от касатора
адвокатско възнаграждение за въззивното производство
не е прекомерно, още повече, че след изменението на цитираната по-горе
разпоредба, обн. в ДВ бр.88/04.11.2022г. и действала
към датата на последното съдебно заседание по делото пред районния съд,
минималният размер на възнаграждението е увеличен на 400 лева. В същото време срещу
претенцията на М.Ю.Б. за присъждане на деловодни разноски за касационната
съдебна инстанция в размер на 1200 лева не е направено възражение за
прекомерност, поради което съдът не разполага с правомощие за неговото
редуциране.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 409 от 05.12.2022г.,
постановено по АНД № 20223630201436 по описа за 2022г. на Районен съд – град
Шумен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0869-000125
от 04.02.2020г., издадено от Началник група
към ОДМВР – гр.Шумен, сектор «Пътна полиция» Шумен, с което за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на М.Ю.Б. с ЕГН **********,
с адрес *** са наложени административни наказания «глоба» в размер на 200
/двеста/ лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 /шест/
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.Шумен да заплати на М.Ю.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 07.04.2023г.