Р Е Ш Е Н И Е
№1289/20.7.2020г.
Град Пловдив,
20.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХVІ състав, в открито заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 331 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Юрпен стар“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001619002917-091-001
от 15.11.2019 г., издаден от Г.Н., началник сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложила ревизията, и Д.И., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 30 от 20.01.2020 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на непризнатия
данъчен кредит в размер на 34 147,12 лева и 4 636,05 лева лихви,
допълнително установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 791,76 лева и
210,93 лева лихва и за 2017 г. в размер на 11 585,83 лева и 1 905,38
лева лихва, изменен в частта на допълнително установения корпоративен данък за
2018 г. от 13 605,44 лева на 13 155,43 лева и лихви от 861,75 лева на
833,25 лева.
Според дружеството-жалбоподател
обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен поради противоречие с
материалноправните разпоредби и необоснованост. Иска се неговата отмяна и
присъждане на направените разноски. Съображенията, изложени в представените на
03.07.2020 г. писмени бележки, преповтарят жалбата.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита, че
ревизионният акт е законосъобразен и следва да се потвърди. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и да се приложи чл.161, ал.3 ДОПК. Съображения по
съществото на спора за изложени в депозираната на 29.06.2020 г. писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването,
тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството,
като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният
акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация
орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното
административно обжалване и подаването на жалба в рамките на определения в
чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619002917-020-001 от 07.05.2019
г., изменена със заповеди за изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-16001619002917-020-002 от 12.08.2019
г. и № Р-16001619002917-020-003
от 10.09.2019 г., и обхваща определяне на задължения за корпоративен данък за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. и за данък върху добавената стойност за
периода 01.02.2018 г. – 28.02.2019 г. и 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. Въз
основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001619002917-092-001 от 24.10.2019
г., който е дал
основание за издаване на обжалвания ревизионен акт №
Р-16001619002917-091-001 от 15.11.2019
г. – предмет на настоящото
съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно
упълномощено въз основа на заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на директора на
ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени със сроковете
по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентните органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на представляващия дружеството,
като по този начин е била осигурена възможност за реализиране на правото на
защита в пълен обем.
При ревизията на
„Юропен стар“ ЕООД на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 20 020 лева по 5 фактури, издадени от „Хермес
– 1“ ЕООД, и в размер на 14 127,12 лева по 11 фактури, издадени от ДЗЗД „
АА 2018“.
За да откажат правото
на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Хермес – 1“ ЕООД, органите по
приходите са приели, че събраната информация от информационната система на НАП,
писмените доказателства и обяснения на управителя на ревизираното дружество не
установяват наличие на материален и кадрови потенциал при доставчика „Хермес –
1“ ЕООД за осъществяване на стопанска дейност, не доказват доставчикът да е притежавал
процесните стоки, да е имал възможност да ги съхранява и да ги е предал на
купувача „Юропен стар“ ЕООД, липсват също доказателства за извършен превоз на
стоките и за извършено плащане по доставките. Органите по приходите са
направили извод, че събраните доказателства не установяват извършване на
доставка по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС, осъществено данъчно събитие, което да е
основание за издаване на първичен счетоводен документ, съответно, че отразеният
ДДС в процесните 5 фактури е начислен неправомерно.
За да откажат правото
на приспадане на данъчен кредит по доставките от ДЗЗД „АА 2018“, органите по
приходите са се мотивирали с липсата на доказателства за извършено плащане по
процесните 11 фактури и за осъществен транспорт на стоките, липсата на
доказателства за наличие на материален и трудов капацитет за извършване на
стопанска дейност, липсата на заведена аналитична счетоводна отчетност,
отразяваща заприхождаването и изписването на стоките и материалите, тяхната
последваща реализация, липсата на идентичност между предмета на доставките по
фактурите от предходния доставчик „Теоспед 2005“ ЕООД и предмета на доставките
по процесните фактури, липсата на касов апарат с дистанционна връзка с НАП при
доставчика. Формиран е извод за липса на безспорни доказателства за реално
извършени доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС и за възникнало
данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 ЗДДС, поради което е прието, че
начисленият в процесните 11 фактури данък е неправомерно начислен.
При ревизията по реда
на чл.122, ал.2 ДОПК е определена нова данъчна основа за определяне на
задълженията за корпоративен данък за 2016 г. поради наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.1, 2 и 5 ДОПК. Установено е, че за 2016 г. дружеството не е
подало годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО и не е представило изискваните
счетоводни документи – хронологични регистри за стопански операции, оборотни
ведомости и главна книга. Въпреки връчените уведомления по чл.17, ал.1, т.2 и
чл.124, ал.3 ДОПК, от представляващия дружеството не са представени исканите
документи и не е подадена декларация за имущественото състояние на „Юропен
стар“ ЕООД.
След анализ на
събраните доказателства относно търговията с пелети и цялостната дейност на
дружеството през 2016 г. органите по приходите са установили, че в отчетните
регистри по ЗДДС са посочени реализирани сделки на обща стойност 16 233,67
лева, от които 6 233,67 лева от продажба на пелети и 10 000 лева от
продажба на мотокар, и поради липса на други документално доказани разходи и
счетоводни записвания са приели, че обичайната надценка за дейността търговия с
пелети е 20 на сто. При определяне на разходите за дейността са взети предвид
отчетната стойност на продадените стоки, разходите за работни заплати и задължителни
осигурителни вноски за лицата, наети по трудови договори. Съответно данъчната
основа за облагане с корпоративен данък за 2016 г. в размер на 7 917,55
лева е определена като разлика между установените от ревизията приходи общо в
размер на 16 233,67 лева и разходи в размер на 8 316,12 лева (от
които 5 194,73 лева е отчетната стойност на продадените стоки,
2 589,82 лева разходи за трудови възнаграждения и 531,57 лева разходи за
осигурителни вноски). Върху тази данъчна основа (7 917,55 лева) е
определен дължимият за 2016 г. корпоративен данък в размер на 791,76 лева.
При ревизията е
увеличен счетоводният финансов резултат на основание чл.26, т.2 ЗКПО за 2017 г.
със сумата 43 260 лева, представляваща отчетени разходи за материали по
фактура № 2217 от 03.10.2017 г., издадена от „НГ билд инвест“ ЕООД, и за 2018
г. със сумата 128 654,04 лева, представляващи отчетени разходи за
материали в размер на 80 367 лева по фактури, издадени от „Хермес -1“
ЕООД, 43 809,60 лева по фактури, издадени от ДЗЗД „АА 2018“, и
4 477,44 лева за непризнати разходи за амортизации.
Според органите по
приходите фактурите, издадени от „НГ билд инвест“ ЕООД, „Хермес -1“ ЕООД и ДЗЗД
„АА 2018“, не отразяват реално осъществени стопански операции, поради което не
доказват документално разходите, свързани с тези доставки. Поради липсата на
документална обоснованост тези разходи не са признати за данъчните цели.
При ревизията е
увеличен счетоводният финансов резултат на основание чл.26, т.2 ЗКПО за 2017 г.
със сумата 72 598,32 лева (по фактури, издадени от „Теоспед 2005“ ООД и
„Хадис 12“ ЕООД) и за 2018 г. със сумата 2 900,30 лева (по фактури,
издадени от „Теоспед 2005“ ООД и „Омникар рент“ ЕООД, както и без първичен
счетоводен документ). Констатирано е, че доставките по тези фактури с влязъл в
сила ревизионен акт № Р-16001618001496-091-001 от 19.10.2018 г. (л.401-404 от
делото) са приети за нереални, съответно отказано е правото на приспадане на
данъчен кредит по тях, поради което за данъчните цели разходите по тези
доставки не следва да се признават.
Представените с молбата от 01.06.2020 г.
(л.868-900) от процесуалния представител на ответника писмени доказателства не са
нови доказателства, те са част от ревизионната преписка и документират
извършените процесуални действия във връзка с извършената насрещна проверка на
„НГ билд инвест“ ЕООД.
Представените с молбите от 16.06.2020 г.
(л.901-935) и от 18.06.2020 г. (л.936-953) от процесуалния представител на
дружеството писмени документи, се представят за първи път, макар че в хода на
ревизията органите по приходите са възложили извършване на насрещни проверки и
на „Хермес – 1“ ЕООД, и на ДЗЗД „АА 2018“. Съответно и от двете лица са
изискани документи и писмени обяснения във връзка с доставките, осъществени към
„Юропен стар“ ЕООД.
Видно от протокола за извършване на насрещна
проверка на „Хермес – 1“ ЕООД от 10.07.2019 г. (л.740-741), искането за
представяне на документи и писмени обяснения е връчено на управителя, но към
датата на приключване на проверката не са представени исканите обяснения и
доказателства. В този смисъл, представянето на документите (в незаверен от
управителя на „Хермес – 1“ ЕООД вид) едва в съдебното производство налага
извод, че тези документи са създадени именно за нуждите на настоящото
доказване, с цел ползване на благоприятни за дружеството-жалбоподател последици
от гледна точка на данъчното облагане. Липсата на достоверна дата и
непредставянето им в хода на ревизионното производство и на обжалването по
административен ред поставят под съмнение тяхното съществуване към посочената
дата на тяхното съставяне, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Видно от протокола за извършване на насрещна
проверка на ДЗЗД „АА 2018“ от 05.07.2019 г. (л.712-714), искането за
представяне на документи и писмени обяснения е получен по електронен път на
11.06.2019 г. и по искане на задълженото лице органът по приходите е удължил
срока за представяне на документи до 03.07.2019 г. Документите са изпратени на
органа по приходите по електронен път – незаверени фактури, без подпис и печат,
без фискален бон въпреки отбелязването в тях, че плащането е извършено в брой.
Следователно, представените в съдебното производство хронологични регистри за
2018 г. и 2019 г. не променят по никакъв начин установената от ревизиращия екип
липса на категорични и еднозначни доказателства за реално осъществяване на
процесните доставки, доколкото счетоводните записвания не доказват реалното
осъществяване на прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки
от дружеството-доставчик на дружеството-жалбоподател.
Представените в съдебното производство от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател писмени документи са
частни, без достоверна дата и късното им представяне, едва в хода на съдебното
обжалване недвусмислено говори, че тези документи са съставени единствено за
целите на съдебния процес и в подкрепа на защитната теза на дружеството.
Категорично не се споделя възражението на
процесуалния представител на дружеството, че съдът е отказал събирането на
доказателства от трети лица. С молбата си, представена в съдебното заседание от
27.05.2020 г., адв. Т. е поискал издаването на съдебни удостоверения, за да се
снабди самият той с други документи от „Хермес – 1“ ЕООД и от ДЗЗД „АА 2018“.
Т.е., от съда не е поискано по реда на чл.192 ГПК да задължи трето неучастващо
в съдебното производство лице да представи намиращи се у него документи, поради
което и отказът да бъдат издадени съдебни удостоверения не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Със или без съдебно
удостоверение дружеството-жалбоподател винаги би могло да се снабди с
необходимите документи от своите съконтрагенти, като тяхната доказателствена
стойност не се променя от издаването или неиздаването на съдебно удостоверение,
защото доказателствената сила на писмените документи е отнапред определена от
законодателя (ГПК и ДОПК). Адв. Т. не е посочил, че „Юропен стар“ ЕООД няма
връзка с доставчиците или че му е създадена пречка за снабдяване с писмените
документи, удостоверяващи извършването на процесните доставки, прехвърлянето на
правото на собственост върху процесните стоки. Впрочем, това са документи,
които по принцип дружеството-жалбоподател би следвало да притежава в качеството
на получател по доставките, за да е в състояние по всяко време при необходимост
да докаже тяхното реално изпълнение.
Поисканата от адв. Т. съдебно-счетоводна
експертиза е самоцел и шиканиране на процеса, доколкото чрез заключение на
такава експертиза с оглед поставените към вещото лице въпроси не могат да се докажат
правнорелевантните факти – прехвърлянето на правото на собственост върху родово
определени вещи, тяхното отделяне и предаване на дружеството-жалбоподател. В
този смисъл отказът да се допусне исканата експертиза не е довела до нарушаване
на правото на защита на дружеството-жалбоподател, а само е спестен един разход на дружеството за
приемане на заключение, което е неотносимо към предмета на делото. Отделно от
това, осчетоводяването на процесните фактури, по които е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит, не е спорен факт между страните.
При тези факти съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Неоснователно е възражението, че
представените фактури, платежни документи и приемо-предавателни протоколи са
достатъчни доказателства за реалното извършване на процесните доставки. На
първо място, при насрещната проверка по безспорен начин е установено, че за
периода февруари-март 2018 г., когато са издадени процесните 5 фактури (описани
на л.60 от делото), доставчикът не е подал декларации обр.1 и обр.6 за заети
лица по трудово правоотношение, както и няма данни за самоосигуряващи се лица.
След като „Хермес – 1“ ЕООД няма наети по трудово или гражданско правоотношение
лица за времето, през което се твърди да са изпълнени процесните доставки, се
налага единствено възможният извод, че процесните доставки не са изпълнени от
посоченото в процесните фактури дружество, а единствено са отразени в
счетоводството на доставчика и получателя.
Аргумент в тази посока е също констатацията
на органите по приходите за липса на доказателства за извършен транспорт и
липсата на придружаващи документи към приемо-предавателните протоколи,
удостоверяващи предаването на стоките. В приемо-предавателните протоколи за
място на предаване на стоките е посочен град Пловдив, а в същото време липсват
доказателства за начина, по който стоките са транспортирани от Велико Търново
до Пловдив или евентуално за наличие на складова база в Пловдив. Отделно от
това, доставчикът не е представил доказателства за произхода на стоките нито в
ревизионното производство, нито в хода на обжалването по административен ред,
нито в настоящото производство. Изхождайки от принципа в правото, че никой не
може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава (nemo plus juris ad
alium transfere potest, quam ipse habet), съдът намира, че изводът на органите
по приходите за липса на реално осъществени доставки по процесните 5 фактури е напълно
обоснован и правилен.
Липсата на реално извършени доставки на стоки
обосновава правилността на извода за липса на основание за начисляване на ДДС
на основание чл.70, ал.5 ЗДДС, защото начисляването на данъка е правомерно само
в случаите, когато е възникнало данъчно събитие, когато в правния мир е
настъпило разместване на права, прехвърляне на право на собственост върху стоки
от доставчика към получателя. В този смисъл изводът на органите по приходите,
че притежаването на първични счетоводни документи и тяхното счетоводно
отразяване не е достатъчно основание, за да се приемат за реално извършени
доставките, е правилен и съответен на константната съдебна практика.
Неоснователно е възражението, че получателят
не може да контролира поведението на своя доставчик във връзка с представяне на
доказателства за извършването на доставките. Доколкото облигационната връзка по
покупко-продажбата на стоки съществува именно между доставчика на стоката,
продавач по договора за покупка-продажба, и получателя на стоката, купувач по
договора за покупка-продажба, дружеството-жалбоподател в качеството на
получател по процесните доставки е следвало да положи грижата на добър
търговец, да изиска от своя контрагент и да се снабди с всички необходими
документи, доказващи по безспорен начин изпълнението на задължението за прехвърляне
на правото на собственост върху процесните стоки, извършено именно от издателя
на фактурите. Органите по приходите са изискали именно такива документи и те не
са им били представени, нито бяха представени такива документи в хода на
настоящото съдебно производство.
Противно на застъпеното от
дружеството-жалбоподател становище, органите по приходите не са обвързали
правото на приспадане на данъчния кредит с поведението на предходните
доставчици, а с поведението на самия доставчик на „Юропен стар“ ЕООД, който не
е представил изисканите документи и писмени обяснения (такива не бяха
представени и в хода на настоящото съдебно производство) и който според
информацията, съдържаща се в информационния масив на НАП, не разполага с
материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на процесните доставки.
Съгласно решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т.60, когато
са налице данни за евентуални нарушения или измама, добрият търговец би могъл,
според обстоятелствата по конкретния случай, да проучи друг доставчик, от
когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги, за да се увери в
неговата надеждност. В този смисъл съдът намира, че дружеството-жалбоподател не
може да черпи благоприятни за себе си последици от своето поведение,
неглижиращо задълженията на добрия търговец.
Цитираната практика на Съда на ЕС не се
отнася до сходни казуси, доколкото в коментираните случаи правото на приспадане
на данъчен кредит е било отказано поради недоказаност на предходни доставки,
какъвто настоящият случай не е, както това вече се каза.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията
във връзка със събирането на доказателства. Видно от представената преписка, в
хода на ревизията органите по приходите не са извършили единствено насрещна
проверка на доставчиците, а са използвали цялата налична информация от
информационния масив на НАП, както и са изискали документи от самото
дружество-жалбоподател и от трети лица, държавни и общински органи. Вярно е
твърдението, че органите по приходите са длъжни служебно да събират всички
доказателства, имащи значение за правилното определяне на публичните задължения
на задължените лица, но доколкото и ревизираното лице също има интерес от
установяването на тези факти, чл.37 ДОПК установява, че доказателствата в
административното производство се събират също и по инициатива на субекта,
както и че лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи,
книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите
права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в
съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински
органи, при които се намират такива.
Освен това нормата на чл.37, ал.4 ДОПК установява
законова презумпция, че когато субектът не представи изискани по реда на ал.3
доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и
преценява само събраните в производството доказателства, а ако поисканите
доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в
ревизионното производство – до изтичането на срока по чл.117, ал.5, органът по
приходите е длъжен да ги обсъди. В настоящия случай следва да се приеме, че не
съществуват доказателства относно процесните доставки.
По
същите съображения следва да се приеме, че не е доказано реалното извършване на
доставките по фактурите, издадени от ДЗЗД „АА 2018“, защото нито в хода на
ревизията, нито в хода на обжалването по административен ред не са представени изисканите
по реда на чл.37, ал.2 ДОПК, както и други съпътстващи фактурите документи –
приемо-предавателни протоколи, транспортни и разплащателни (фискални касови
бонове) документи, документи за произхода на стоките. Следователно
дружеството-жалбоподател, макар че има интерес да установи положителните факти
във връзка с реалното извършване на процесните доставки, не е доказало настъпването
на данъчни събития, които да са основание за издаване на данъчни фактури и за начисляване
на данък. Правилно органите по приходите са отказали правото на приспадане на
данъчен кредит по процесните 11 фактури (описани на л.62 от делото, стр.29 от
ревизионния доклад), защото, от една страна, липсват фискалните касови бонове
към всяка фактура, доколкото в тях е отразено плащане в брой, а от друга страна,
самите фактури не са подписани нито от съставител, нито от получател,
следователно не могат да удостоверят постигането на съгласие между двете
дружества за покупко-продажбата на процесните стоки.
В същия смисъл решение № 8562 от 1.07.2020 г. по адм. д. №
14577/2019 г. на ВАС, I о., според което „при оспорени доставки на стоки в хода
на ревизията първата предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е
доказването, с безспорни за това доказателства, стоката да е предадена от
доставчика на получателя. Свързано с това доказване е установяването на
възможността на доставчика да достави стоки от вида на фактурираните,
транспортирането на стоките и тяхното съхраняване до периода на последващата им
продажба. Тук следва да се посочи, че надлежното осчетоводяване на една
стопанска операция не означава автоматично, че тя действително е осъществена.“
Неоснователни са възраженията на дружеството
по отношение на определената данъчна основа за облагане с корпоративен данък за
2016 г. Следва да се има предвид, че ревизията за тази година е определена по
реда на чл.122 ДОПК поради наличие на обстоятелства по ал.1, т.1, 2 и 5 – до
започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация (т.1),
налице
са данни за укрити приходи или доходи (т.2), документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване (т.5).
В случая дружеството не е подало годишна данъчна
декларация по чл.92 ЗКПО, а при ревизията не е представена и първичната
счетоводна документация. Тези факти не се оспорват от дружеството. Следователно
налице са безспорно доказателство за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК, поради което е в сила законовата презумпция на чл.124, ал.2 ДОПК, че в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното. Такова пълно насрещно доказване дружеството-жалбоподател не
проведе.
Относно увеличението на счетоводния финансов
резултат на дружеството за 2017 г. и 2018 г. липсват конкретни възражения.
Съгласно чл.26, т.2 ЗКПО не са признали за данъчните цели разходи, които не са документално обосновани
по смисъла на този закон. Органите по приходите са отказали да признаят
разходите по фактури, издадени от „НГ билд инвест“ ЕООД, „Хермес – 1“ ЕООД и
ДЗЗД „АА 2018“, поради липса на доказателства за реално осъществяване на процесните
доставки, като са приели, че издадените фактури не отразяват вярно стопанските
операции. Този извод е правилен и обоснован от доказателствата, събрани в хода
на ревизията. Документирането на стопанските операции не е достоверно, защото
липсват категорични и еднозначни доказателства за прехвърлянето на правото на
собственост върху процесните стоки и за реалното им предаване от доставчика на
получателя.
Предвид всичко
изложено жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода
на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано
в размер на 2 548 лева (определен по реда на чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения) следва да
бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП тази
сума.
Затова и на
основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, ХVІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Юропен стар“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ №
1, ет.6, ап.608, представлявано от управителя А.Д. А., против ревизионен акт №
Р-16001619002917-091-001 от 15.11.2019 г., издаден от Г.Н., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Д.И., главен инспектор по приходите в
ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 30
от 20.01.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на непризнатия данъчен кредит в
размер на 34 147,12 лева и 4 636,05 лева лихви, допълнително установен
корпоративен данък за 2016 г. в размер на 791,76 лева и 210,93 лева лихва и за
2017 г. в размер на 11 585,83 лева и 1 905,38 лева лихва, изменен в
частта на допълнително установения корпоративен данък за 2018 г. от
13 605,44 лева на 13 155,43 лева и лихви от 861,75 лева на 833,25
лева.
ОСЪЖДА „Юропен стар“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 1, ет.6,
ап.608, представлявано от управителя Антон Д. Анчев, да заплати на Националната
агенция по приходите сумата 2 548 лева (две хиляди петстотин четиридесет и осем)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: