РЕШЕНИЕ
№ 20558
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110148142 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. М. М., ЕГН **********, в
качеството й на вещен ползвател на топлоснабден имот- Апартамент № **, находящ се в гр.
София, ул. „**************“ № ***, вх. *, ет. *, с присъединен абонатен № ****, с която
ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 787,82 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 120,37 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.04.2020 г. до
21.02.2023 г., сумата от 47,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от
29.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 9,87 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.03.2020 г. до
21.02.2023 г. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът А. М. М., ЕГН **********, в качеството й на вещен ползвател на
топлоснабден имот- Апартамент № **, находящ се в гр. София, ул. „**************“ № ***,
вх. *, ет. *, с присъединен абонатен № ****, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент
1
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнА.т, като обезщетение за забава се начислява
само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „БРУНАТА” ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Ищецът е представил писмени доказателства и посочил допълнителни
доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на експертизи, със заключенията по които
вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово
разпределение- „БРУНАТА” ЕООД, не оспорва исковете, намира ги за основателни и
доказани. Представя находящите се при него документи, касаещи дяловото разпределение и
изравнителните сметки за процесния топлоснабден имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. М. М., ЕГН **********, редовно уведомен на
26.02.2024 г., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито
доказателствени искания. В съдебно заседание, ответника се представлява от упълномощен
адв. Д., който не оспорва исковете. Признава, че ответника М. е потребител на ТЕ за
процесния топлоснабден имот и твърди плащане на задълженията, в претендирания от
ищеца размер, като представя като доказателство платежно нареждане за извършен валутен
превод в размер на 2203,25 PLN /полски злоти/, тъй като ответника живее постоянно в
Полша. След представяне на превод на български език на приложеното платежно
нареждане, се установява, че преведената от ответника сума се равнява на 966,00 лв.,
колкото е сбора от цената на всички 4 обективно съединени иска, предявени с ИМ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните
по отношение на приетите за релевантни за исковете, факти и обстоятелства, като е указал
на ищеца да докаже 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален
с ответника; качеството потребител- собственик или ползвател на топлоснабдения имот за
ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца- доставяне на топлинна енергия до
имот, собствен или ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цената, като при установяване на тези
факти съответно е указал на ответника да докаже, че е погасил претендираните вземания.
В насроченото първо съдебно заседание, явилия се пълномощник на ответника М., не
2
оспорва предявените искове по основание и размер, а ги признава, като представя
доказателства за извършено плащане на сумата от 966,00 лв., която твърди да е относима
към процесните вземания на ищеца.
С оглед признатите от ответника факти, съдът приема за безспорно установени по
делото всички твърдени от ищеца в ИМ такива, а именно, че за процесния период е била
доставена и потребена топлинна енергия до посочения в исковата молба топлоснабден имот
на посочената цена и количество, в имота е извършвана услуга по дялово разпределение, а
за стойността на потребената топлинна енергия и извършената услуга по ДР, отговаря
ответника А. М., в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот.
От приетите доказателства за извършено плащане, представени от ответника, се
установява, че след образуване на делото, по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, на
09.05.2024 г. е постъпила сума от 966,00 лв., която обаче предвид изявлението на ищеца не е
погасила процесните вземания, тъй като при превода не е посочено като основание „ID
********“, под който номер са заведени съдебно предявените вземания на ищеца, а било
посочено, че се плащат „фактури от м. февруари 2020 г. до март 2023 г. за имот на ул.
„**************“ № ***, ап.**“, поради което сумата е била отнесена към текущи
задължения на абоната, а не към процесните такива.
Доколкото с извършеното плащане на сумата от 966,00 лв. не се установява да са
погасени претендираните от ищеца главници за ТЕ и ДР, нито мораторните, лихви върху,
както и с оглед признанието на исковете от страна на ответника, съдът намира исковете за
основателни и доказани в пълен размер, поради което ще следва да уважи предявените от
ищеца искове изцяло, като осъди ответника да му заплати претендираните суми, в т.ч.
сторените в производството съдебни разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът се произнА. с решение съобразно признанието, като в мотивите е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В настоящия случай,
съобразно с изискването на чл.237, ал.3 от ГПК, признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и е от вида права, с които страната може да се разпорежда. От друга
страна пълномощника на ответника е упълномощен с всички права по чл.34, ал.3 от ГПК, в
това число и за признание на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките за произнА.не с решение при признание на иска, поради което и следва да
уважи предявения от ищеца иск, така както е заявен, основавайки се на признанието на
ответната страна.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на установено плащане в хода на
производството от страна на ответника, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ и ДР, за
мораторните лихви върху главниците за ТЕ и ДР, са изцяло дължими.
Ето защо исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат уважени в претендираните с ИМ, размери, така както са предявени.
По разноските:
3
По делото има доказателства за заплатена от ищеца държавна такса в размер на 100
лв., като се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер също от 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответника ще следва да бъде
осъдена да възстанови на ищеца сторените от него съдебни разноски в производството, в
общ размер от 200 лв.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.237 и чл.78, ал.1 от ГПК:
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД А. М. М.,
ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„**************“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, с присъединен абонатен № ****, сумите, както
следва:
787,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането;
120,37 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.04.2020 г. до
21.02.2023 г.,
47,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 29.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и
9,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
31.03.2020 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА, на осн.78, ал.1 от ГПК А. М. М., ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 200,00 лв. (двеста лева)
представляваща сторените от ищеца в производството съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„БРУНАТА“ ООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4