№ 160
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507206 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. У. чрез адвокат Ч. срещу решение
20080694/29.03.2021г. на СРС, 53 с-в по гр.д. 13268/2020г., с което е уважен
предявеният срещу жалбоподателя от Е. П. иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 232, ал.
2 ЗЗД за сумата от 3990 лева наемна цена на имот.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на съда относно съществуване на
вземането. Счита, че макар и косвено е доказал плащане чрез представена разпечатка
от банковата си сметка, от която било видно, че е теглил от нея суми, отговарящи по
размер на наемната цена всеки месец, счита, че представената във въззивното дело
разпечатка на хартиен носител на твърдяна като разменена между ищеца и трето за
делото лице (П.З.) електронна кореспонденция чрез приложение „Viber“ с дата
10.06.2019г., установявала, че ищцата е питала П.З. дали е взел наемната цена от
ответника и той е отговорил утвърдително. Посочва, че от банковата разпечатка се
установявало, че именно на датата на тази кореспонденция бил теглил сума от
банковата си сметка.
Неправилен бил извода на съда за неоснователност на възражението му, че
неплащане на наем не е посочено от ищеца като основание за прекратяване на
1
договора с поканата чрез ЧСИ.
Това писмено доказателство внасяло основателно съмнение в тезата на ищцата
за неплатен наем, защото липсвала житейска логика в покана за прекратяване на
наемен договор да не се посочи неплащане на наема в течение на седем месеца.
П. решила да се възползва от факта, че е отказвала да дава разписки за наема и в
тази връзка и за доказване на нейния отказ иска свидетел, а именно лицето П.З..
В срок няма постъпил отговор на жалбата. С писмена молба въззиваемата
оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.
След проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми. СГС след преценка на
твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства
намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно по следните съображения:
Между страните няма спор за сключения договор за наем, наемната цена и
прекратяването на договора.
Спорът е само за плащането на наемната цена.
При иск за плащане на наемна цена доказването на плащането е в тежест на
наемателя- в случая жалбоподателя. По делото не се събраха доказателства, който в
условия на пълно и главно доказване да обосноват извод за осъществяване на плащане
на цената за наетия имот за процесния период.
Приложените по делото извлечения от банкова сметка не доказват плащане на
наемната цена, а единствено, че ответника е изтеглил суми от сметката си. Не се
доказва тези суми да са предадени на ищцата.
Няма доказателства за твърдението, че ищцата-въззиваема е отказвала да издава
разписки (квитанции), както предвижда писмения договор между страните – неоспорен
и приет по делото.
Представената и приета във въззивното дело разпечатка на електронна
кореспонденция също не доказва валидно плащане. Първо тя би могла да се отнася
само за наемът за м. Юни. Второ видно от нея наемът (без посочване на точна сума) е
получен от трето за делото лице, като няма доказателства това лице да е предало сума
на ищцата. Няма и твърдения да е имало договорки между страните да се извършват и
получават плащания чрез соченото трето лице П.З..
Както е посочено и от СРС в изпратеното с нотариална покана до ответника
предизвестие се съдържа и покана да заплати дължимите наемни суми и отделно за
консумативни разходи. Непосочване на конкретен размер в поканата не води до
някакви неблагоприятни последици.
2
Правилно е било отказано и допускане на свидетел за установяване на плащане-
касае се за парично задължение за наемна цена по писмен договор за наем и е
приложим чл. 164, ал. 1, т.4 ГПК.
Предвид липсата на други оплаквания и неоснователността на релевираните с
жалбата такива решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото разноски за въззивна инстанция не се следват на
жалбоподателя, а въззиваемата не е искала и доказала такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 20080694/29.03.2021г. на СРС, 53 с-в по гр.д.
13268/2020г.,
Въззивното решение не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1,
пр. 1 с оглед на цената на иска, която е под 5000,00 лева.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3