№ 3057
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Х.К.
при участието на секретаря Ц.И.
като разгледа докладваното от Х.К. Гражданско дело № 20223110106415 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Д. К. Д., ЕГН
********** и адрес гр. *** срещу „Ч.М." АД, ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на
25863.46 лева, представляваща сбор от дължими и незаплатени трудови
възнаграждения в нетен размер за периода 01.05.2019г. - 09.05.2022г., както
следва: м. 05.2019г. – 388.63 лева, м. 06.2019г. – 641.39 лева, м. 07.2019г. –
640.40 лева, м. 08.2019г. – 639.29 лева, м. 09.2019г. – 640.59 лева, м. 10.2019г.
– 634.09 лева, м. 11.2019г. – 634.11 лева, м. 12.2019г. – 643.63 лева, м.
01.2020г. – 697.72 лева, м. 02.2020г. - 698.35 лева, м. 03.2020г. – 699.72 лева,
м. 04.2020г. – 696.03 лева, м. 05.2020г. - 699.66 лева, м. 06.2020г. – 694.24
лева, м. 07.2020г. – 695.85 лева, м. 08.2020г.-699.71 лева, м. 09.2020г. – 696.03
лева, м. 10.2020г. – 697.72 лева, м. 11.2020г. – 699.71 лева, м. 12.2020г. –
696.07 лева, м. 01.2021г. – 757.97 лева, м. 02.2021 г. – 745.24 лева, м. 03.2021г.
– 746.96 лева, м 04.2021г. – 743.13 лева, м. 05.2021г. – 750.88 лева, м.
06.2021г. – 749.31 лева, м. 07.2021г. – 741.21 лева, м. 08.2021г. – 746.95 лева,
м. 09.2021г. – 764.14 лева, м. 10.2021г. -767.14 лева, м. 11.2021г. – 760.90 лева,
м. 12.2021г. – 780.14 лева, м. 01.2022г.-780.24 лева, м. 02.2022г. – 773.98 лева,
м. 03.2022г. – 780.00 лева, м. 04.2022г. – 780.00 лева, м. 05.2022г. – 250.00
лева, сумата от 3513.79 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения за периода от май 2019г. до Февруари
2022г. включително, за периода от настъпване падежа на всяко отделно
задължение до 17.05.2022г., сумата от 780 лева, представляваща обезщетение
по чл.221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на исковете - 19.05.2022г. до окончателно изплащане
на задълженията.
1
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор в рамките на
исковия период е заемал длъжността „пазач, невъоръжена охрана“ с основно
трудово възнаграждение в размер на 710 лева., дължимо до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ищецът получавал и
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възлизащо на
39.7% от основната заплата. Трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 09.05.2022г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. През
релевирания период, ищецът е полагал труд в ответното дружество, което от
своя страна не му е заплатило дължимото трудово възнаграждение в исковия
размер. Тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ, ответникът дължи и обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В тази връзка
обективира искане за осъждане на ответника - работодател да престира
посочените суми.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който
счита предявените искове за допустими, но частично основателни. Не оспорва
фактите, че по силата на трудов договор в рамките на исковия период ищецът
е заемал длъжността „пазач, невъоръжена охрана“ в предприятието на
ответника. Не се оспорва, че трудовото правоотношение е прекратено.
Признава, че дължи на ищеца сумата 26 599.06 лева/становище от
19.09.2022г./, която е дължима към датата на депозиране на отговора на
исковата молба за периода м.05.2019-м.5.2022г. Неизплащането на
възнагражденията се дължи на влошеното финансово състояние на
дружеството
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По исковете по чл.128, т.2 КТ
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период
е престирал труд, както и размера на уговореното трудово възнаграждение. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
възнаграждението.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти:
че в периода от 01.05.2019г. - 09.05.2022г. страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „пазач,
невъоръжена охрана“ при ответника; че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
В о.с.з., съдът е констатирал, че ответникът не е изпълнил задължението
си по чл.190 ГПК за представяне на надлежно заверени преписи от фишове за
работна заплата и извлечение от разчетно-платежните ведомости относими за
ищеца за периода 01.05.2019г. - 09.05.2022г., като са му указани последиците
по чл.161 ГПК.
Указал е на страните, че при постановяване на съдебното решение
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и ще приеме за доказани
фактите, относно които е създал пречка за събиране на допуснати
доказателства а именно, че не е изплатил на ищеца дължимите за 01.05.2019г.
- 09.05.2022г. трудови възнаграждения и обезщетението за прекратяване на
2
договора без предизвестие, които са в исковите размери.
По делото не съществува спор, а и от представения трудов договор от
13.02.2006 г. се установява, че ищецът е заемал длъжността „пазач,
невъоръжена охрана“ при ответника, както и че е изпълнял трудовите
задължения в процесния период. В трудовия договор е уговорено основно
месечно възнаграждение в размер на 160 лв., платими до 25 число на
следващия месец.
Видно от трудовата книжка на ищеца, препис от която е представен по
делото, се установява, че по време на траене на трудовото правоотношение,
дължимото трудово възнаграждение е увеличавано, като към момента на
прекратяване на правоотношението същото е в размер на 710 лв.
Ищецът е подал молба до работодателя от 09.05.2022г. за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Доколкото самият ответник не оспорва, че дължи на ищеца сумата 26
599.06 лева за периода м.05.2019-м.5.2022г., като не е представил фишовете за
начислени трудови възнаграждения на ищеца и извлечение от разчетно-
платежните ведомости за процесния период и не е ангажирал доказателства за
заплащане на сумите, съдът намира, че исковете по чл.128, ал.1, т.2 КТ,
предявени от ищеца са основателни и следва да бъдат уважени в размер на
25863.46 лева.
По исковете по чл.86 ЗЗД
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника и размера на
обезщетението за забава.
С оглед извода за основателност на предявените искове за осъждане на
ответника за заплати на ищеца останали незаплатени трудови възнаграждения
за периода от м.05.2019-м.5.2022г. е налице главен дълг. Вземайки предвид
уговорката в сключения между страните трудов договор за падежа на всяко
месечно задължение за заплащане на трудово възнаграждение - до 25 число
на следващия месец, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава за
всички процесни вземания за трудово възнаграждение, като за
възнаграждението за м.05.2019 г. е изпадна в забава на 26.06.2019 г. и дължи
обезщетение за претендирания период до 17.05.2022 г. За плащанията за
всеки следващ месец е изпадал в забава на 26 число на месеца следващ
месеца, за който се дължи възнаграждението например за м.06.2019 г.- на
26.07.2019 г., за м.07.2019 г.- на 26.08.2019 г. и т.н. По отношение на
дължимия размер на лихва за забава, съдът го определя по чл.162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор и достига до извод за дължимост на сумата в
общ размер от 3513.79 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения за периода от май 2019г. до Февруари
2022г. включително, за периода от настъпване падежа на всяко отделно
задължение до 17.05.2022г. Претенцията е основателна.
По исковете по чл.221, ал.1 КТ.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено по надлежния
ред и при наличие на предпоставките по чл.327, ал.1, т.2 КТ - било е налице
забавяне на заплащане на трудовото му възнаграждение, размера на брутното
трудово възнаграждение. Ответникът следва да докаже, че е заплатил
3
претендираната сума.
Правото по чл. 327 КТ представлява материално субективно
преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати
едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не
е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на
визираната разпоредба са точно и изчерпателно изброени, като извън тях
работникът или служителят не може да прекратява трудовото
правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на
трудовия договор става с едностранно волеизявление, като то трябва да бъде
изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата
на чл. 327, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия
договор освен забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или
обезщетение. В конкретния случай между страните не се спори, че трудовото
правоотношение е прекратено на 12.05.2022 г. на основание чл.327, ал.1, т.2
КТ.
Видно от вписванията в трудовата книжка на ищеца касаещи
измененията на трудовото възнаграждение във времето, се установява, че към
момента на прекратяване на трудовия договор брутното трудово
възнаграждение на ищеца е било в размер на 710 лв., а видно от трудовия
договор и вписването в представените фишове на работника се дължи и
допълнително трудово възнаграждение, което следва да се вземе предвид при
определяне на обезщетението. Съдът приема, че размерът на обезщетението
възлиза на исковия размер от 780 лева, като дружеството не е доказало да го е
заплатило на ищеца. Предявеният иск за обезщетение следва да бъде изцяло
уважен за претендираната сума от 780 лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Същият е
направил искане за присъждане на адвокатско взънаграждение в размер на
1500 лв. с ДДС, като е представил доказателства за заплащане на уговореното
възнаграждение по банков път.
Съдът намира, че не са налице основания за присъждане на разноски в
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, както е поискал ответникът. Съгласно чл.78,
ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния
случай не е налице нито една от двете необходими предпоставки за
приложение на разпоредбата - изявленията в отговора на исковата молба и
молбата от 19.09.2022 г. че се оспорва дължимостта на сума над 26599.06 лв.
не представлява признание на исковете по основание и размер, а с оглед
изводите за неплащане на дължимите възнаграждения и обезщетение на
ищеца към момента на образуване на настоящото производство - ответникът е
станал повод за завеждане на деолото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимите разноски за държавна такса по сметка на ВРС. Дължимата
държавна такса е в размер на сумата от 1225.09 лв. / сбор от дължимите такси
по всеки от кумулативно съединените искове – 1034.54 лв. по исковете по
чл.128, ал.1, т.2 КТ, 140.55 лв.- по исковете по чл.86 ЗЗД и 50.00 лв.- по иска
по чл.221, ал.1 КТ/.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.М." АД, ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
*** да заплати на Д. К. Д., ЕГН ********** и адрес гр. *** на основание
чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 25863.46 лева,
представляваща сбор от дължими и незаплатени трудови възнаграждения в
нетен размер за периода 01.05.2019г. - 09.05.2022г., както следва: м. 05.2019г.
– 388.63 лева, м. 06.2019г. – 641.39 лева, м. 07.2019г. – 640.40 лева, м.
08.2019г. – 639.29 лева, м. 09.2019г. – 640.59 лева, м. 10.2019г. – 634.09 лева,
м. 11.2019г. – 634.11 лева, м. 12.2019г. – 643.63 лева, м. 01.2020г. – 697.72
лева, м. 02.2020г. - 698.35 лева, м. 03.2020г. – 699.72 лева, м. 04.2020г. –
696.03 лева, м. 05.2020г. - 699.66 лева, м. 06.2020г. – 694.24 лева, м. 07.2020г.
– 695.85 лева, м. 08.2020г.-699.71 лева, м. 09.2020г. – 696.03 лева, м. 10.2020г.
– 697.72 лева, м. 11.2020г. – 699.71 лева, м. 12.2020г. – 696.07 лева, м.
01.2021г. – 757.97 лева, м. 02.2021 г. – 745.24 лева, м. 03.2021г. – 746.96 лева,
м 04.2021г. – 743.13 лева, м. 05.2021г. – 750.88 лева, м. 06.2021г. – 749.31
лева, м. 07.2021г. – 741.21 лева, м. 08.2021г. – 746.95 лева, м. 09.2021г. –
764.14 лева, м. 10.2021г. -767.14 лева, м. 11.2021г. – 760.90 лева, м. 12.2021г. –
780.14 лева, м. 01.2022г.-780.24 лева, м. 02.2022г. – 773.98 лева, м. 03.2022г. –
780.00 лева, м. 04.2022г. – 780.00 лева, м. 05.2022г. – 250.00 лева, сумата от
3513.79 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения за периода от май 2019г. до Февруари 2022г. включително,
за периода от настъпване падежа на всяко отделно задължение до
17.05.2022г., сумата от 780 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1
КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковете - 19.05.2022г. до окончателно изплащане на
задълженията.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Ч.М." АД, ЕИК:***,
адрес: гр. *** да заплати на Д. К. Д., ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата
от 1500 лв. с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Ч.М." АД, ЕИК:***,
адрес; гр. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- Варна сумата от 1225.09 лв. - разноски за държавна такса в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5