МОТИВИ
по внохд № 966 по описа за 2019г.,
по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
наказателно отделение, ХVІІ-и въззивен състав
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 20.11.2018г. по нохд № 9129/2016г., СРС признал подсъдимия В.Г.П., роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с
постоянен адрес ***, ЕГН ********** за невиновен
в това, че на 10.10.2014 около 23:30 часа в град
София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„БМВ“, МОДЕЛ „330“ с рег. номер № *******по бул. „ Цветан Лазаров“ с посока на
движение от Централен вход на зеленчукова борса „Слатина“ към последна спирка
на автобусна линия № 9 и на 100м. преди изхода на борсата е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП като не осъществил
достатъчен контрол върху превозното средство и реализирал пътнотранспортно
произшествие, самокатастрофирайки в разделителния
остров на платното за движение, въпреки че имал обективна възможност да го
забележи и да спре, в резултат на което по непредпазливост причинил на Н.Г.Г. тежка телесна повреда, изразяваща се в необратими травматични увреждания на ретината
на лявото око и го оправдавал по повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.1,б. „б“, вр. с
чл.342,ал.1 от НК.
С протест на прокурор от СРП първоинстанционният акт е оспорен, с искане за отмяната му и признаването на подсъдимия за
виновен и осъждането му . В допълнение към протеста се изтъква, че не се
споделя тезата на СРС за случайно
деяние; твърди се наличие на противоречие
в изводите му. Поддържа се, че
управлението на МПС със скорост не по – ниска от 37 км.ч. не е съобразена с пътните условия; че
разделителния остров не е непредвидимо препятствие ; допуска че удар не би настъпил, ако водачът не е загубил контрол и ако е следвал
траекторията на пътя в лентата си за движение .
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от частния обвинител Г., с която се иска
отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която да се признае
подсъдимия за виновен и да бъде осъден по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1,б. „б“, вр. с
чл.342,ал.1 от НК. Сочи се, че присъдата не е постановена в унисон с
материалния закон; не е основана на
събраните доказателства по делото, които
доказват обвинението, а е базирана на предположения, поради което и са
налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От въззивната инстанция е поискан обстоен и самостоятелен
анализ на доказателствената съвкупност, след който да
се постанови нова присъда, с която В.Г.П. да бъде признат за виновен и осъден
по повдигнатото му обвинение. Пред
втората инстанция се проведе съдебно следствие и се събраха и провериха
доказателствата, извърши се разпит на пострадалия и допусна се КМАТЕ по делото
Въз основа на събраните от двете съдебни
инстанции доказателства, настоящият състав
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Г.П. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, с
ЕГН **********
На 10.10.2014 г.,
около 23.00 часа свидетелите Н.Г. и Е.Я.били заедно в района на търговски
център “Дъ Мол“, находящ се на бул. „Цариградско шосе“. Свидетелят Г. се
свързал с подсъдимия В.Г.П. с молба, да дойде, за да ги прибере с автомобила си
в кв. „Сухата река“, където свидетелите и подсъдимия живеели. Той се отзовал на
молбата му и пристигнал при свидетелите с автомобила си
марка БМВ, модел „330“ с peг. № *******. Св. Г. се
качил на предната дясна седалка в автомобила, а св. Я.на задната дясна седалка,
зад св. Г.. Всички пътуващи в автомобила лица поставили предпазните колани.
Автомобилът потеглил, като се движил по бул. „Цариградско шосе“, в посока към
кв. „Горубляне“. На пътния възел, свързващ бул. “Цариградско шосе“ с ж.к.
“Дружба“ автомобилът се отклонил вдясно и излязъл на бул. “Христофор Колумб“.
На кръстовището с ул. “Искърско шосе“ автомобилът завил наляво, след което на
кръстовището с бул. “Цветан Лазаров“ завил към зеленчукова борса „Слатина“.
Около 23:30 часа автомобилът, управляван от подсъдимия,
продължил движението си по бул. “Цветан Лазаров“, с посока от Централен вход на
зеленчукова борса „Слатина“ към последната спирка на автобусна линия номер 9.
Преди мястото на произшествие платното за
движение е едно с широчина 14 м.
Разширяването на това единично платно започва на 65 метра преди началото на
разделителния остров, а от самия него до изхода на борсата /ориентира/ са 100
метра. Бул. „Цв.
Лазаров“ в района на местопроизшествието е
предназначен за движение на ППС в
двете посоки. В мястото на удара платната за движение стават две - лявото платно – с широчина 14 метра и е
продължение на основното платно и дясно платно – широчина 16 метра, а
разделителния остров между тях е 0,80 см. В района не е имало хоризонтална
пътна маркировка, нито пътни знаци, произшествието е настъпило в условията на
пълна тъмнина, без улично осветление, нито предупредителни пътни знаци, бордюрите
на острова не са били маркирани със светлоотразителна
маркировка /боя/ ; в началото на
острова, не е имало пътен знак от типа Г 9, Г 10 или Г 11, указващи в коя
посока трябва да се заобиколи острова.
Когато
автомобилът навлязъл в зоната на разширяването на единичното платно на
бул. „Цв. Лазаров“
преди разделителния остров, движейки се със скорост не по – ниска от 37
км/ч. водачът П.
отклонил автомобила надясно. В границите на светлинния
поток на късите светлини на л.а. БМВ при
осветеност 3 лукса водачът е имал възможност да види осветения бордюр от
разстояние около 60 метра и да продължи с праволинейното си движение, но това
не било осъществено.
Подс. П. бил
изненадан от появата на острова, направил опит да отклони автомобила на ляво,
но не успял да го избегне и предната дясна гума на управлявания от него
автомобил се качила върху разделителния остров, който е и десния край на
основното платно за движение и разделя допълнителното дясно платно след уширението.
При
качването на предната, дясна част на автомобила върху разделителния остров се
отворили въздушните възглавници в автомобила, вкл. тази пред свидетеля Н.Г. и го ударила в лицето.
Непосредствено след спирането на автомобила
на 2-3 метра след началото на разделителния остров, подсъдимият и св. Я.слезли. Подсъдимият П. минал пред автомобила и отворил
предната дясна врата, откопчал предпазния колан на св. Г.. Св. Г. излязъл от
автомобила, като имал кръв около лявото си око. Подсъдимият П. и св. Я.извадили
аптечката и почистили с марля кръвта от лицето на св.
Г.. Подсъдимият П. се обадил на майка си — св. Стойнова, която пристигнала с
такси, заедно със своя баща. Св.
Стойнова веднага качила в таксито св. Я.и св. Г. и ги закарала в УМБАЛ “Царица
Йоана — Исул“ ЕАД, където на двамата свидетели бил извършен преглед. Там
пристигнали бащата на св. Г. и бащата на
П.. В болницата, св. Я.бил прегледан и освободен, а св. Г. приет за
лечение, като на другия ден му била направена операция на лявото око. Органите
на МВР не били сигнализирани.
В резултат на ПТП на св. Г. е причинена
контузия на лявото око, изразяваща се в разкъсно контузна рана на горния клепач на ляво око, кръвоизлив под конюнктивата
на лявата очна ябълка, оток и ерозии на роговицата на лявото око, кръвоизлив в
предната очна камера на лявото око, травматично разширяване на зеницата на
лявото око, кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, необратими
травматични увреждания на ретината на лявото око, довели до практическа слепота
с това око, без изгледи за възстановяване на зрението, което реализира
признака „постоянна слепота“.
Посочената фактическа обстановка се
установява от :
Данните относно мястото на произшествието и
конкретните характеристики на пътното платно се извеждат от Протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум ; изготвените скици, вкл. тази
- от АТЕ, допусната от СРС от м. май 2018г.
Не съществува спор относно условията, при
които е настъпило ПТП – през нощта около 23:30 пълна тъмнина, без улично
осветление, без предупредителни пътни знаци
и маркировка; без бордюрите на острова да
са били маркирани със светлоотразителна маркировка
/боя.
Обосновано би могло да се приеме, че
скоростта на движение на подсъдимия е
била не по – ниска от 37 км/ч. Тази
конкретизация не влиза в противоречие с
изложеното в обвинителния акт относно скоростта на движение МПС- то където
е дадена вариативно в рамките между 30 – 60 км.ч., въпреки че е следвало прокурора да
изрази ясна позиция по този въпрос. Настоящата
конкретизация на скоростта, счита се, че не
ограничава правото на защита на подсъдимия, т.к. това обстоятелство е
част от предявените му, защитавал се е по
него, а и твърдения в обвинителния акт, че е допуснато нарушение на режима на
скоростта не са налице.
Соченото от св. Г. пред въззивния съд за
скорост на движение около 60 км. -
70 км.ч.; поддържаното и от св. Я.пред първия съд за скорост на движение около 60 км. / ч. на първо място се базира
не на наблюдение върху скоростомера, а на опитност в
тази насока, която носи субективен характер.
Проверката на тези показания чрез
специалните знания на в.л. А., също води до извод, че скоростта не е била над
50 км/ч. , т.к. в противен случай мястото на установяване на лекия автомобил не
би било това, съобщено еднопосочно от свидетелите по делото - на 2-3 метра
след началото на острова.
Що се отнася до заявеното
в д.п. от св. Я.„внимателно“ каране, то тези показания, и при кредитирането им, не внасят яснота
относно скоростта на движение.
АТЕ от м.май 2018г. е изготвена от А.П. А. и Р.Г., като А.П. А. е вещо
лице с високи научни познания, капацитет,
хабилитиран, и е с богат
практически опит; направил е посещение на място; извършил е цялостен анализ на данните; направил е
оценка на всички релевантни обстоятелства, свързани с конкретните пътни
условия, вкл. различните критерии относно
забележимостта на обекта, оценил е и
необходимостта от увеличаване на времето за реакция на водача; извел и очертал
характеристиките на платното за движение; скоростта на движение на автомобила; осветеността пред автомобила на къси фарове
нощно време и възможността на водача да възприеме острова от около 60 метра. По
този кръг обстоятелства въззивният съд се довери
изцяло на тази експертиза. Отговорите. по аналогични задачи от в.л.
П., са при ограничения
материал, събран в д.п., като в рамките
на поставените му задачи не е имало такава
за проверка на място, а отделно на
оценка не са подложени и допълнителните
данни, събрани от СРС, поради което
се прави извод, че чрез тази експертиза не се изследват всички източници, което и даде основание да се кредитират посочената част от отговорите по АТЕ от 2018г. Съществено е да се отбележи, че отговорите
на в.л. П. не противоречат до степен на несъвместимост с изводите, възприети от
експертизата с участието на в.л. А.П.А., поради което
не е налице необходимост от подробното
обсъждане на първите. Що се отнася до основното възражение на защитника
по изводите на в.л. П., предявено пред
първия съд и довело до назначаване на нова АТЕ - а именно
изложените от в.л. П. алтернативни възможности за настъпване на ПТП - липса
или изгубен контрол, следва да се
посочи, че очертаването от вещо лице
на възможни варианти за
настъпване на ПТП и причините му не сочи
на противоречие в същата и не внася съмнения в правилността й, т.к. решаващият
орган, а не лица със специални знания, е
субекта, който следва да анализира и
обоснове кой от вариантите се проявил на практика и въз основа на това
да направи изводи за съставомерно
поведение.
Въз основа на АТЕ от м.V.
2018г. и данните за установените бордюри в лявата част на острова
и фронтално с височина 16,5 – 17 см. - се конкретизира мястото
на удара на л.а., /стрелка 1 на
снимка л.6/ като в тази насока се кредитират
от състава показанията на свидетелите Г., Я.и
съобщеното от тях и от св.
Стойнова последващо спиране на автомобила на съвсем
близко разстояние, вляво от бордюра 2- 3
метра. Вземайки предвид данните, заявени от св. Г. за изместването на л.а. след
удара и теглото му, в.л. прави извода,
че при скорост на движение от 37 км/ч. опасната
зона за спиране е 31,54 метра /а при
скорост от 50 км./ч. – 42 метра/. Изведен е механизма на ПТП, възприет от
състава на съда. За обосновани се приемат и изводите на експертизата, в частта, посочваща че
европейските асиметрични къси светлини
осветяват пространство на 40 – 45 метра в ляво, за да не заслепяват
насрещното движещите се водачи; пред фронта на л.а. разстоянието е 50 – 55 метра
и вдясно от оста на фара около 60- 75 метра. Описва се от в.л. А.П.А., че в дясно се
осветява не само по – далеч, а и на по – голяма височина. Изтъква се, че изправени пешеходци се
осветяват по – добре и на по – голяма площ и се
възприемат по – рано в сравнение с бордюри на разделителен остров; твърди се,
че в процес на движение възприемането на ниски обекти е още по – трудно;
допълва се, че съществено значение за възприемане на обекти на платното имат
особеностите на самите обекти: светлоотразителните им
качества /светлите се възприемат по – лесно от тъмните/; контраста спрямо
околния фон; размера на обекта и дали е в движение или не /. Въз
основа на удостовереното в протокола за
оглед на местопроизшествие, се приема че в района на произшествието бул. „Цв.Лазаров“ е предназначен за движение в двете посоки. Съобразно
отразеното на скицата е видно, че широчината му е 14 метра; а разделителен остров го отделя от друго /локал, съгл. легендата на
скицата в д.п./ обособено платно с широчина от 16 метра, като същия термин ползва и в.л. А.П.А., а в.л. П. го наименова „уширение“. От
изложеното от в.л. А.П.А. в експертизата
се извежда, че бул. „Цв.
Лазаров“ свършва в района на борсата. Кредитира се изготвената АТЕ от в.л.
П. за оглед и установяване на техническото състояние
на л.а. Установява
се и се кредитира посоченото от свидетелите, пътували в л.а., че подс. П. не е
правил резки маневри, не „губил контрол“ / в смисъл осъществял е въздействие с
уредите за управление/ на автомобила - така и Г. и Я.. И двамата не са наблюдавали пътя
непосредствено преди удара – Г. гледал настрани / пред СГС/, а Я.- в телефона си /пред СРС /. И двамата свидетелстват, че бордюра е по средата на платното и са го
възприели при катастрофата. Изявленията на подсъдимия също са с насоченост, че острова
се появил срещу него .
` Макар, определянето въз
основа на технически данни на
траекторията на движение на автомобила да не е възможно, въз основа на гласните източници и при
съпоставка с останалите данни по делото, А.П.А.
извежда, а този извод се кредитира, че подсъдимият управлявал и отклонил
автомобила надясно, вместо да продължи с праволинейно движение, при което
сблъсък не би имало. Посоченото от в.л. А.П.А., че водачът
е имал възможност да види острова от около 60 метра, при наличните условия на
управление на МПС при тъмнина и при
малък контраст на видимост между бордюра и асфалта се кредитира от съда. В този аспект всички налични обстоятелства,
които сочи защитата: липса на знаци, липса на осветление, липса на маркировка са
повлияли много силно на избора на
движение и управление на МПС, но и
предвид тези затруднения, с оглед докладваното
от вещото лице, съдът прие, че островът е могъл да бъде възприет от около 60
метра от подсъдимия, при което и да
съобрази своето поведение с него . Предприетото експериментално
преминаване с в.л. Р.Г. – офтамолог не носи
характеристиките на следствен експеримент
и споделените от него субективни възприятия, че е възприел острова от
около 30 метра, не допринасят за обективното изясняване на фактите, поради
което не се вземат предвид при решаване
на делото. Аналогично е и становището на настоящия състав по отношения на траектория и колебанията в движението на л.а.
на „Гугъл“. Съдът
не намира основания да счита, че островът е непредвидимо препятствие:
същият е неподвижен, намира се
извън платното за движение и вдясно, още повече в градска среда, като водачът
се е движил със скорост, позволяваща му да го възприеме в осветената зона на
фаровете около 60 метра и да направи
избор от коя страна на острова да премине, вкл. ако обстоятелствата налагат да
предприеме намаляване на скорост /
спиране, като тези изводи са валидни за скорост както от 37 км/ч, така и от
50 км./ч. От
обясненията на подсъдимия пред първата инстанция, че бордюрът е „изскочил“ пред него, както и от показанията и на Н.Г. /от д.п. и пред СГС/
на Я.– пред СРС се установява, че преди
сблъсъка спирачки не са използвани; че е била налице изненада при водача от
появата му, а от показанията им се извежда, че имало разговори в автомобила и подсъдимият
е участвал в тях. Тоест проявява се липса на достатъчно внимание над изменението
на пътната обстановка. Причинените
увреждания на Н.Г. се установяват от заключението на изготвената по д.п. съдебно-медицинска
експертиза, констатираща, че на св. Г. е
причинена контузия на лявото око, изразяваща се в кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка, оток на роговицата на
лявото око, кръвоизлив в предната очна камера на лявото око, травматично
разширяване на зеницата на лявото око, кръвоизлив в стъкловидното тяло на
лявото око, травматични увреждания на ретината на лявото око. В процеса на
лечение и проследяване и при прегледа, извършен от вещите лица са установени —
увреждане на структурата на ретината, хориоидеята, макулата /мястото на най-ясно виждане/ и целия заден полюс
с разместване и струпване на пигмент и бридове,
организирана стара кръв и мътнини в стъкловидното
тяло. Зрението на ляво око, от постъпването за лечение до прегледа от вещите
лица на 28.05.2015 г. е ниско брои
пръсти на ръката от 30 см само външно слепоочно. Посочено е че
промените са трайни и необратими и
съответстват да са получени при рязко
удряне на въздушната възглавница на л.а. в областта на лицето, което и сочи на загуба на зрението, без изгледи за
възстановяване и реализира медико-биологичния признак - постоянна слепота с лявото око. КМАТЕ от д.п. с участие на в.л. д-р М. и д-р И. потвърждава извода за необратима увреда,
довела до постоянна слепота с лявото око. В отговор на въпроси /9 и 10/ сочат, че
разкъсно – контузната
рана на лява вежда е резултат от удар с или върху твърд предмет
и може да бъде получено при удар в купето и неговото оборудване, така и при удар с мобилен телефон. Този удар може да е както преди, така и след удара с въздушната
възглавница, но се отбелязва, че
телефонът следва да се държи на нивото на пострадалото око и да
попадне между лицето и въздушната
възглавница. Отрича се по категоричен начин от вещите лица, травматичните увреждания
на ретината и макулата да са резултат на удар с
телефон и те могат да се обяснят само с
въздействието на въздушната възглавница. Пред СРС тази експертиза е
поддържана, като се акцентира от в.л. П.,
че няма 100 процента гаранция за безопасност при отваряне на въздушната
възглавница. В.л. П. в с.з. СРС поддържа, че повишаването на налягането във въздушната
възглавница я прави по – твърда. От
СРС е назначена повторна СМЕ, която да направи преглед на пострадалия за
обективна визуализация на зрението. Във връзка с назначената от съда СМЕ, проф.
д-р Ч.-Г.е изготвила становище, че няма метод или апаратура в страната, с
помощта на която да се определи съвсем точно, извън субективните отговори на
пациента зрителната острота /зрението/ на пострадалия - св. Г., както и че
рутинното изследване на зрителната острота със зрителни таблици или проектори на оптотипи се базира
на субективните отговори на изследвания. Методът на изследване на „зрителни евокирани потенциали“ дава обективна информация за
евентуална увреда на зрителната система, но не може
точно да определи зрителната острота /зрението на пациента/. В с.з. проф. Ч.-Г.в заявява, че от проведените
изследвания на пострадалия св. Г. се потвърждава, че има увреда
по хода на зрителните пътища от окото до централния дял на мозъка, но този
метод не може точно да определи зрителната острота. В заключение посочва, че в
конкретния случай няма слепота, а има намаляване на зрението. Назначената от СГС комплексна МАТЕ потвърждава, че медико- биологичния
характер на очната увреда е т.нар. практическа слепота,
която е трайна и необратима. Практическа слепота е налице когато изследваното
лице показва зрение 0,03 – 0,04 / 3-4 стотни
или по – ниско, брои пръсти пред
окото около метър и половина – два /. В случая, установява се, че лицето показва
зрение – движение на ръката пред окото
от 30-40 см. със запазена проекция на светлина. Заключава се, че медико-биологичната
характеристика увреждането на Г.
реализира признака постоянна слепота. При
противоречивите данни, СГС намира, че заявеното становище пред СРС на проф. Г., че пациентът няма слепота, а намаляване на
зрението, не следва да се поставя в основата на изводите. Самото вещо лице в отговор на въпроси декларира, че при намаляване на зрението под 0,03 процента е налице
практическа слепота. Това твърдение на практика е в кореспонденция с изводите на
всички останали вещи лица, сред които и
утвърдени съдебни медици, които са с високо ниво на компетентност и
утвърждаващи, както пред СРС, така и пред СГС, че
данните по делото обосновават медико-биологичния признак „постоянна
слепота“.
По отношение на механизма
на причиняване на увреждането: Съдът
кредитира изготвената и
изслушаната пред СГС - КМАТЕ,
установяваща, че при отваряне на въздушна възглавница на очите се причиняват
увреждания: 1. Тъпа травма от удара на
възглавницата в лицето, когато контакта е в момента на надуване на
възглавницата; 2. поради това, че
повърхността на възглавницата в известна степен е грапава /охлузваща
повърхност/ при издута въздушна възглавница и движение един спрямо друг на пътника и възглавницата се получават и охлузвания. 3. химическо
изгаряне. Отнесено към пострадалия се посочва, че раната на веждата /установен ръбец –
белег/ на Г. от удара на възглавницата върху околоочната
област, кожата е разкъсана от вътре
навън от подлежащия сравнително остър ръб на очницата. Окото е силно притиснато в предно-задна
посока и са получени уврежданията при
него. Изготвената в д.п. КМАТЕ – П., М.
и И. е с аналогични изводи. Посочените заключения опровергават
изразеното от в.л. А.П.А., че
повишаването на налягането в самата възглавница я прави по – безопасна /въпрос
16 АТЕ/ и че налягането на въздушната възглавница не е в причинна връзка с телесните увреждания.
Въз основа на назначената и изслушана
пред СГС експертиза се изключва по
несъмнен начин възможността уврежданията по Н.Г. да са резултат от други предмети - телефон, запалка, удари в купето, парчета от взривен
пиропатрон, а
факта, че той не е държал никакви предмети в ръцете се приема за установен от еднопосочните и
кореспондиращи негови показания пред СГС и тези на св. Я.по същия въпрос, които
се кредитират от настоящия състав. Заявената
от
вещи лица М. и д-р И.
възможност разкъсно
– контузната
рана на лява вежда да е резултат
от удар с или върху твърд предмет и да
е получена при удар в купето и неговото оборудване, така
и при удар с мобилен телефон се възприема
като тяхно становище във връзка с така конкретно отправен
към тях въпрос, като този
механизъм не намира обосновка от материалите по делото /от пострадалия не е държан телефон /. Що
се отнася до въпроса била ли е с дефект въздушната възглавница на пасажерското
място,то съдът счете, че такъв дефект не може да се приеме за установен, както
и не може да се приеме, че дефект на
въздушната възглавница е практически
причината за настъпилото тежко увреждане при Г., т.к.: Няма
спор по делото, че система за безопасност — еър бег е подлежал на превантивна подмяна /л.122 д.п./,
поради възможността при продължително
излагане във влажна среда да се повиши
вътрешното налягане и в най –
лошия случай да се разкъса газовия генератор. Подмяна на тази система на този
автомобил не е извършвана, въпреки че е преминавал на преглед в оторизиран
сервиз на „БМВ“. КАМТЕ,
назначена от СГС сочи, че запалването на
горивото в пиропатрона генерира безвреден газ,
изпълващ възглавниците със скорост до
около 400 км/ч. Газът напълва възглавниците, намиращи се във волана, съответно
мястото до шофьора и таблото в рамките на 30/40 милисекнуди.
Активираните възглавници обвиват главата
и горната част на тялото и разпределят натоварванията върху възможно най –
голямата площ на контакт. След 120
милисекунди газът омеква и въздушния сак
се свива сам. Твърди се, че оптимална
защита е налице само когато пътниците са правилно закопчани с предпазните
колани, защото въздушните възглавници създават, заедно с опънатите колани, една
настроена система за сигурност. Сочи се, че при фронтален удар рязкото движение на пътник или водач при авария
напред може да доведе до удар на отваряща се възглавница, по – силен от удар в
таблото. Без да игнорира и
заявеното от вещите лица, че при дефект
въздушните възглавници могат да се отворят с по-голяма скорост и да са
по-твърди, но без да може да се посочи колко повече, съдът възприема като основен, обоснован проблем при въздушните възглавници, довел до увреждане, наранявания и смърт, този
с взривяването на металните части на пиропатрона, в резултат именно на което проявление на
дефекта са увредени редица лица. В тази
насока съдът кредитира, изрично заявеното от вещо М. в с.з.
по този въпрос. А
що се отнася до по – голяма
твърдост на въздушната възглавница при дефект - от разясненията на в.л. по КАМТЕ, назначена от
СГС, става ясно, че самото налягане във възглавницата е много трудно да бъде
определено, защото то не е с една и съща стойност / такива данни не е дал и
оторизирания сервиз- АТЕ,2018г./. Подчертава
се също така от вещите лица, че по-скоро силата на съприкосновението на лицето
с възглавницата може да причини травмата, при което в съвкупност: обстоятелствата
сочат на една задействала се – отворила се въздушна възглавница, с цел
предпазване, без да е възможно чрез
обективни способи да се направи извод за произтекъл в нея дефект, в резултат на
който толкова над допустимото е увеличено вътрешното й налягане, че да се
приеме, че то е специфичното основание за причиняване на увредата на пострадалия. Назначената пред въззивния съд експертиза и отговорите на вещите лица
изцяло се възприемат като компетентни и обосновани, поради което и се
кредитират от състава на съда. Междувпрочем, съдът
намира, че изводите на експертизата, назначена пред СГС, кореспондира със съобщеното от в.л. А. в т.28
от АТЕ от 2018г., че налягането във въздушната възглавница нараства от нула да максмималната си стойност; като тя има отвори в задната си част за декомпресия и
да не се допусне свръх налягане, което да разкъса възглавницата – нещо което не
се установява по делото. При тези данни от
правна страна съдът, че подсъдимият подсъдимия В.Г.П., е осъществил
състава на престъпление по чл. 343а, ал.1 б. „а“ във вр.
с чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 от
НК.
От обективна страна на 10.10.2014г. в гр.
София, при управление на моторно превозно средство л.а.
м. „БМВ“, м. „330“ с рег. № *******по
бул. „Цветан Лазаров“с посока на движение
от Централен вход на зеленчукова борса „Слатина“ към последна спирка на автобусна линия 9 и на 100 м. преди изхода
на борсата подс.
П. е нарушил правилото за движение
на чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които
управляват“ като не осъществил достатъчно
контрол върху превозното средство самокатастрофирал
в разделителния остров на платното за движение, в резултат на което по непредпазливост
причинил на пътника Н.Г.Г., ЕГН ********** постоянна
слепота с лявото око, представляващо тежка телесна повреда, като след деянието
е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Съдът прие, че деянието на подсъдимия се изразява в нарушаване на
правилата за движение при управление на
МПС, което е в конкретна, пряка причинно
– следствена връзка с настъпилите обществено опасни последици, съгл. т.2 от
Постановление №1 от 1983г., и то е единствено това на
нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които
управляват“. Съдът намира за неоснователно становището, че
в обвинителния акт липсват такива фактически твърдения. Макар и пестеливо на л. 1 СРП е заявила, че
водачът не е осъществил достатъчно контрол върху МПС и е катастрофирал в разделителния
остров. По – горе на същата страница е отбелязано
от обвинението и това, че водачът
не е забелязал своевременно острова
и не е успял да го заобиколи
или спре, въпреки техническите възможности да спре в осветената
зона на късите светлини. По повод тези
твърдения на обвинението, от данните по делото, се констатира, че при праволинейно движение на
лекия автомобил, то той не се
конфронтира с острова, тъй като островът е вдясно от основното платно за
движение. Вещо лице А. в с.з. пред СРС е разяснява: изключвам да се е движил
по основното платно и да се е насочил директно към острова, при което извода,
който се налага е, че е осъществено отклонение с волана на дясно. Техническа
причина за отклоняването превозното
средство отсъства. Скоростта на управление на автомобила също не е причинна
връзка с настъпилото на отклонение. Или в конкретния случай единствено поведението на водача - отсъствие на
внимателното и всеобхватно наблюдение от негова страна на пътната
обстановка, респ.нейното изменение е довело до бездействие, като подсъдимият не е
предприел своевременно действия, за да противодейства на предприетото от него отклонение на посоката
на движение в дясно. В случая отсъства допуснато нарушение
на правилата на движение относно скоростта. Очертаните фактически твърдения още
в обвинителния акт изключват извод за допуснато такова нарушение и това е така, т.к. прокурорът последователно
е поддържал, че при движение както със скорост от 30 км/ч, така и с 60
км/ч водачът е имал техническа
възможност да спре в осветената зона от късите светлини. Нищо не е задължавало
подсъдимият да се движи и с по – ниска от 30 км/ч., за да не се предизвика активирането на
въздушните възглавници. Посочените
обстоятелства доведоха до извод, че не е допуснато нарушение на правилото на
чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, касаещо задължение на водачите да намалят скоростта и в
случай на необходимост а спрат, когато възникне опасност за движението. От друга страна, според
съда, не може да се приеме, че островът, който е част от градската пътна
инфраструктура и който остава вдясно от основното платно за движение представлява
опасност за движението. Установено е по
делото, че същият обективно е могъл да
бъде възприет от разстояние от около 60 метра при правилно настроени фарове при
условията на нощна тъмнина и малък контраст на бордюра и асфалта. Всички
допълнителни фактори, които усложняват и затрудняват възприемането му –
неподвижност, липса на знаци и маркировка, несъмнено са налице, но те не
преодоляват посочваната и от в.л.
А., и приета от съда обективна
възможност да се възприеме този остров и да се
съобрази спрямо него траекторията на движението. Изразената в същото
време от в.л. А. в АТЕ непредвидимост на обекта – разделителния остров, не обвързва съда с извода, че този остров е
непредвидима и неопреодолима
опасност за движението, още повече че и експерименталното преминаване е било
успешно, въпреки съобщаваните затруднения. Този остров е могъл да бъде възприет извън опасната зона на спиране както
при управление с 37 км/ч, така и при
управление с 50 км/ч. При което направените доводи на защитата, че това е бил
непредвидим обект, поддържано и от подсъдимия не се споделят. В резултат на допуснатото нарушение от
подсъдимия, е осъществено
самокатастрофирането на автомобила и от това, от отворилата се
въздушна възглавница са причинените увреждания на Г.. Медико-билогичните
характеристики и степента на засягане на здравето му - на лявото му око обосновават извод, че
увреждането, което е причинено носи белезите на постоянна слепота, представляващо тежка телесна повреда по
смисъла на чл. 128 от НК. Съдът
прие, че допуснатото нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП
е съществената и
специфична причина, довела до настъпилия
резултат. Макар въздушната възглавница да е подлежала смяна, конкретните обстоятелства по делото не
обосновават извод, че тя е била с дефект, който е причинил вредоносния резултат;
извод, че последният се дължи на причини извън поведението на подсъдимия не се направи
. След
деянието подсъдимият е излязъл от
автомобила си, отишъл е до пострадалия , откопчал е колана му и заедно със св. Я.са почистил
кръвта от окото на св. Г.; а след
това с майка си са завели Г. до болница - т.е. прие се, че подсъдимият е
направил всичко възможно след деянието, за да окаже помощ на пострадалия. От субективна страна
престъплението е извършено непредпазливо, при форма на вината несъзнавана непредпазливост, при
която подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като е управлявал при
условията на нощна тъмнина по път, който е бил непознат, за което сочи изненадата му от появата на
разделителния остров и при отсъствие на
достатъчно внимание над пътната обстановка . При тези
обстоятелства, съдът прие, че е осъществен състава на престъплението по чл.
343а, ал.1 б. „а“ във вр. с чл. 343, ал.1, б.
„б“ вр. чл.
342, ал.1 от НК . За
посоченото престъпление се предвижда наказание до три години лишаване от свобода. При което
като се прецениха данните по делото относно личността на подсъдимия и факта на едно единствено допуснато от него
нарушение на правилата за движение както
и обстоятелствата, които може да се приеме, че са способствали за неговото
настъпване – липса на маркировка и пътни знаци
и като се отчете, че от
извършване на деянието до настоящия
период са изминали повече от пет години, се прецени че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най – лекото, предвидено в закона
наказание би се явило несъразмерно
тежко. Ето защо съдът
прие, че наказанието следва да се индивидуализира по реда на чл. 55, ал.1, т.2,
б. „б“ от НК, като наложи „пробация“. Съобразявайки положителните данни за
личността на подсъдимия, който е и млад
човек, съдът прие, че за постигане
целите по чл. 36 от НК са достатъчни
налагането на „задължителна регистрация по настоящ адрес“ - два пъти седмично
за срок от една година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Съдът наложи на основание чл. 343г от НК и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от право да се управлява МПС за срок от 1 / една / година, считано от влизане на присъдата в сила . По
тези съображения съдът постанови присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: