Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.08.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 30.06.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 180 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 226 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Посочено е в исковата молба, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път ІІ-57, км.
11+200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление
на моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг.
№ СТ 0598 ВН, водачът И.Б., с ЕГН ********** е причинила по непредпазливост
смъртта на И.Г.И., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З. - внук на ищцата М.П.
Илиева.
Изложено е, че за станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани
ДП № 184/2016г. по описа на РУП - Р. и пр.пр.
№2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие досъдебното производство се
разследва от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З. като ДП № 301/2016г. по
описа на ОД на МВР С.З.. Сочи се, че с внесен в съда обвинителен акт срещу
виновния водач И.Б. е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС - С.З.. С
Присъда № 13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И.Б. за виновна в това,
че на 11.06.2016 г., на път ІІ-57, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището
на с. С., общ. Р., обл. С.З., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ модел „320“ с peг. № СТ 0598ВН, е нарушила правилата за движение, предвидени
в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно
платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти,
като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза
и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице
и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И.Г.И.,
роден на ***г. и на И.Г.И., роден на ***г. и е причинила многостепенна средна
телесна повреда на А.Ч. Т., роден на ***г„ изразяваща се в черепномозъчна
травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на
***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК и е
осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 24.04.2019г.
Посочено е, че ПТП е станало на 11.06.2016г. около 14:40
часа, на път II-57, км. 11 +200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ „Т.“
до с. С.. И.Г.И., управлявал л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 2083СМ в посока от с. С. към гр. С.З.. В
автомобила като пътник на задната седалка е пътувал внука на ищцата – И.Г.И.. След
преминаване през моста над магистралата, л.а. „Опел Астра“
с peг. № СТ 2083СМ е бил ударен от движещия се в
неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. №
СТ 0598ВН, управляван от И.Б.. В резултат на удара, внукът на ищцата И.И. е получил множество травматични увреждания и е бил
транспортиран с линейка в УМБАЛ „П.“ – С.З.. В линейката били предприети реанимационни мероприятия. Пострадалият бил откаран в
спешно приемно отделение /СПО/ в коматозно състояние
и след консултации и изследвания, бил настанен за лечение в Клиника по
неврохирургия, където също били предприети действия за стабилизиране на
жизнените му функции. Въпреки оказаната медицинска помощ, в 07.10 часа на
12.06.2016г. И.Г.И. починал. Смъртта на И.Г.И. е настъпила в резултат на
причинените при ПТП травматични увреждания и всички те отговарят да са получени
при станалото ПТП. Всички травматични увреждания са прижизнени.
Сочи се, че от приложената справка за родствени връзки с
№ УРИ 349р-843/11.01.2019г., изготвена от ОДМВР С.З. за нуждите на ДП №
301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З., е видно, че М.П.Е. е баба на починалия И.Г.И..
Посочено е, че от приложените Съобщение за смърт № 101 от
12.06.2016г. издадено от УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З. и препис-извлечение от акт за
смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт № 1007 от
12.06.2016г„ съставен в гр. С.З. е видно, че смъртта на И.Г.И. е настъпила на
12.06.2016г.
В резултат на противоправното
си деяние, водачът И.Б. причинява на ищцата вреда - изгубила е своя внук, с
когото са живеели в едно домакинство. Твърди се, че между двамата са съществували
чувства на обич и привързаност, а ищцата се е грижила за своя внук от раждането
му до неговата смърт. Скръбта й от загубата му е неизмерима и й причинява
неимоверни страдания. Наведени са твърдения, че ищцата много трудно преживява
загубата на своя внук, който към датата на инцидента е бил едва на 7 години.
Връзката между тях била изключително силна, били са силно привързани един към
друг. Внезапната смърт на внука й се е отразила изключително негативно на
психиката на ищцата. Ищцата е претърпяла и търпи и към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка
от загубата на толкова близък за нея човек. Била много близка със своя внук,
съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, ежедневно се е
грижила за него и го е подкрепяла във всичко. Поради посочените причини,
напълно разбираемо е, че М.Е. все още страда от внезапната загуба на своя внук.
Тази загуба е нарушила обичайния й начин на живот.
Заявено е, че от Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е
видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния
водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „З.“ АД по
застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна
от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
Посочено е, че според постановките на Тълкувателно
решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от
24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Твърди се, че тъй като ищцата не е получавала каквото и
да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за нея е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Тъй като с действията си виновният водач И.Б. е причинила
на ищцата неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и
управляваният от нея лек автомобил е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, се сочи, че за нея е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя,
отговорен за вредите, причинени от застрахования.
Изложени са аргументи, че съгласно разпоредбата на §22 от
Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ
„Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни
норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр.,
съдържа и процесуално правни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Посочва се, че текстът е общо формулиран и не липсва посочване на
конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради
това, според ищцата, следва да се приеме, че има действие и по отношение на
прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят
друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не
съществуват. Намира, че от гореизложеното категорично може да се направи
изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди
ответника „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***
да заплати на М.П.Е. с ЕГН **********,***, сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството
й на баба на И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на
ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата,
както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
Посочена е банкова сметка.
***говор
на исковата молба, с който оспорва исковата молба, като счита същата за
неоснователна и недоказана, макар да не оспорва легитимацията на ищцата.
Оспорва исковата молба по основание и размер, включително
в частта за претендираната законна лихва. Отбелязва,
че неимуществените вреди по принцип нямат паричен еквивалент и не могат да
бъдат оценявани в пари. Посочва, че болката и страданието от загубата на близък
не могат да бъдат овъзмездени с определена парична
сума. В този смисъл, ответникът посочва, че каквото и обезщетение да бъде
присъдено, същото никога няма да бъде достатъчно да запълни празнотата от
загубения завинаги близък човек. Сочи, че справедливостта е морална категория и
съгласно трайно установената съдебна практика, тя не е абстрактно понятие, а
винаги се оценява посредством изведени чрез нея критерии, които съдът преценява
по свое вътрешно убеждение и с оглед събраните по делото конкретни факти и
доказателства.
Сочи, че ищцата е баба на загиналия в следствие на
процесното ПТП И.И.. Заявява, че относно размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за
далечния кръг роднини, каквато е ищцата важат ограниченията предвидени § 96 от
ПЗР на ЗИД на КЗ, съгласно който до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Излага
аргументи, че разпоредбата на ал.2 предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, лицето което
отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи
обезщетение размера по ал. 1. Посочва, че тези процесуални норми уреждат с
обратна сила заварените до влизане в сила чл. 493а от КЗ случаи, касаещи
предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4, за периода
от 21.06.2018г. - 07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018г. до влизане
в сила на наредбата по чл.493а ал. 2,
която наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1
година от влизане сила на този закон. Намира, че настоящият иск е предявен в
периода от 07.12.2018г. до влизане в сила на наредба по чл. 493а ал. 2 КЗ, тъй
като все още не е издадена наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ, поради което трябва
да намери приложение § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г./, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 и чл.
493а ал. 4 КЗ., т. е. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2,
обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал. 4,
следва да се присъжда от съдилищата в размер до 5000 лв. Следователно,
прилагайки цитираните правни норми, съдът е обвързан с т. нар.
"таван" на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не може
да присъди обезщетение, надхвърлящо сумата 5000 лв. Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96 от ДР от Кодекса за застраховането
размера на неимуществените вреди в процесния случай се определя от съда по
справедливост в определените рамки до 5000 лева. В този смисъл посочва
съдебната практика на съдилищата: Решение № 7898 от 14.12.2018 г. на СГС по гр.
д. № 12499/2017 г.; Решение № 47 от 19.12.2018 г. на ОС - Сливен по т. д. №
72/2018 г. и др.
Оспорва по размер исковата молба, тъй като същата не може
да бъде обоснована с икономическите условия в страната. В този смисъл,
ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение от ищцата, като счита, че размера на претендираната
сума не може да бъде обоснован по никакъв разумен начин и би се превърнал в
източник на неоснователно обогатяване.
Заявява възражение за съпричиняване на вредите от
загиналия И.И. поради неизползван от него
обезопасителен колан. Посочва, че смъртта му е причинена от свободното движение
на тялото в интериорни части от купето на автомобила, евентуално изпадане на
тялото извън купето на автомобила. Счита, че ако обезопасителен колан беше
поставен и използван от И.И. той е нямало да загине,
евентуално уврежданията му нямало да настъпят в същия обем и интензивност, щели
да бъдат по-леки и при всички случаи няма да предизвикат летален изход.
Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по силата на процесната
застрахователна полица „ГО” сключена със „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве” АД относно процесния лек автомобил. Не възразява това
обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Заявява, че оспорва следните обстоятелства:
Претендираните неимуществени вреди по основание и размер и дължимостта на лихвата.
Търпените морални страдания от ищцата.
Близостта и емоционалната им връзка с починалия неин
родственик.
Твърди, че ищцата не е полагала грижи за починалия И.И., не са живели с него в общо домакинство, не са били в
близки отношения с него, не е съществувала емоционална връзка на близост и
загриженост.
Твърди, че пострадалият И.И. е
допринесъл за увреждането си поради неизползван предпазен колан.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата взема становище по
направените от ответника възражения.
Счита, че аргументите на ответното застрахователно
дружество са неоснователни. Посочва, че действително, разпоредбата на § 96 ал.
1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101/2018 г.) предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 (разширения кръг
лица) се определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на
разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г. Намира, че
посочената разпоредба на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, обаче, е неприложима по
настоящото дело, макар исковата молба да е заведена на 13.07.2020г., тъй като
тя няма отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното поле на
новия Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016
година. Сочи, че видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и
справката от ел.сайт на Гаранционен фонд, застраховката „Гражданска
отговорност“ за л.а. „БМВ 318Д“ с рег.№ СТ0598ВН, с който е причинено ПТП на
11.06.2016г. е сключена на 17.08.2015 г. със срок на валидност от 17.08.2015 г.
до 17.08.2016 г. По силата на § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 година), за застрахователните договори, сключени
преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и процесния, се прилага част
четвърта от отменения КЗ (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година), освен ако
страните договорят друго след влизане в сила на новия КЗ. Ето защо, намира, че
при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими
единствено нормите на част четвърта от КЗ (отм.), които не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди под този, посочен в чл.266, т.1, б. „б“ на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв.
Изложено е, че дори да се приеме, че разпоредбата на
§96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018г., независимо от това по време на действие
на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, счита, че тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от
посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Посочено
е, че Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“, чийто
чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от
броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Посочените
в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в
националното ни право - чл. 266 от КЗ (отм.) и чл. 492 от сега действащия
Кодекс за застраховането.
Заявено е, че застрахователна сума по смисъла на §1,
т.5 от ДР на КЗ (отм.) е договорената или определената с нормативен акт и
посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница
на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или
третото увредено лице. Тази дефиниция е възпроизведена в чл.346 от действащия
Кодекс за застраховането. Въвеждането на застрахователна сума като предел на
отговорността на застрахователя в действащия закон и уреждането на нейния
минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на
Европейския съюз означава, че при настъпване на застрахователно събитие с
причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена
по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет в
Директива 2009/103/ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди
по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо
обезщетение. Следователно, недопустимо е размерът на обезщетението за телесни
увреждания, чийто възможен предел е застрахователната сума, определена в
нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право.
Според ищцата, по аргумент на по-силното основание, това се отнася и при
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на пострадало лице,
при застрахователно събитие с причиняване на смърт на лицето. Сочи, че е налице
противоречие на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.) с разпоредбата
на чл.9, ал.1 от Директива 2009/ЮЗ/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и
не става автоматично част от вътрешното право на държава-членка на Европейския
съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на
Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни
интереси. Освен това се сочи, че съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013г. по
дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия,) с акт от
16 май 2012г., постъпил в Съда на 1 юни 2012г., чл.3, параграф 1 от Директива
72/166 и чл.1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива
84/5. Посочва, че решенията на ЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички
съдилища и учреждения в държавите-членки, в това
число и Република България, съгласно чл.633 от ГПК. Така, предвид изложеното,
според ищцата, може да се достигне до извода, че разпоредбата на §96, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101 от 2018г.) въвежда недопустимо подлимитиране
на отговорността на застраховате ля.
Заявява, че при констатиране на противоречие между
европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята
компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да
изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред.
В този смисъл посочва константната и непротиворечива
съдебна практика по приложението на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101
от 2018г.), а именно влезлите в сила: Определение №528 от 05.10.2020г.,
постановено по търг. д. №175/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 54 от
27.02.2019г., постановено по в.тьрг.д. № 24/2019г. по
описа на Апелативен съд - Варна, Решение №78 от 26.03.2019г., постановено по в.
търг. д. № 62/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна, Решение №194 от
14.06.2019г., постановено по в. търг. д. №231/2019г. по описа на Апелативен съд
- Пловдив, Решение № 114 от 09.05.2019 г., постановено по в.тьрг.д.
№ 169/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна и др.
Счита, че претендирания с
исковата молба размер на обезщетение за неимуществени вреди не е прекомерно
завишен и е изцяло съобразен с константната съдебна практика на ВКС, обективирана и в решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 5/28.02.2019 г., постановено по т.д. № 1404/2018г. по описа на
ВКС, ТК, II т.о., и др.
По отношение на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, поради непоставен предпазен колан,
счита, че същото е неоснователно. Твърди, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан, но въпреки това получените увреждания са били от такъв
характер, че са причинили смъртта му.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в
землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на
моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. №
СТ 0598 ВН, водачът И.Б., с ЕГН: ********** е причинила по непредпазливост смъртта
на И.Г.И. с ЕГН **********.
От направена
справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в „З.” АД по застрахователна полица №
BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г.
За настъпилото на 11.06.2016г. ПТП са
образувани ДП № 184/2016г. по описа на РУП - Р. и пр.пр.
№ 2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие е образувано НОХД №
62/2019г. по описа на ОС С.З..
С Присъда № 13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И.Б.
за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път ІІ-57, на моста над АМ „Т.“, км
11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл. С.З., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ модел „320“
с peг. № СТ 0598ВН, е нарушила правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП
- на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две
пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана
да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на
повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва:
причинила е смъртта на И.Г.И., роден на ***г. и на И.Г.И., роден на ***г. и е
причинила многостепенна средна телесна повреда на А.Ч. Т., роден на ***г„
изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна
травма, всяка от които осъществява медикобиологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на
***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от
три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от
влизане в сила на присъдата. Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в
сила на 24.04.2019г.
От приложената справка за родствени връзки с № УРИ
349р-843/11.01.2019г., изготвена от ОДМВР С.З. за нуждите на ДП № 301/2016г. по
описа на ОД на МВР С.З., е видно, че М.П.Е. е баба на починалия И.Г.И..
От заключението на комплексната съдебна автотехническата и медицинска експертиза се установява
следното:
Лек автомобил „Опел Астра“ е бил оборудван с 5
броя триточкови инерционни обезопасителни
колани за всички пътници и водача на автомобила - два за предните 2 места и 3
за задните места в автомобила.
И.И. е
седял на задната седалка в автомобила, зад водача. Смъртта
на И.И. е настъпила в УМБАЛ „П.“ АД - С.З. на
следващия ден след ПТП.
По тялото на И.И. не са констатирани травматични
увреждания, специфични за такива, причинени от обезопасителен колан. Установени
са травматични увреждания по долните крайници и главата, които не биха се
получили при ползване на обезопасителен колан. Предназначението на обезопасителния колан е да придържа тялото към седалката
при челен сблъсък и преобръщане на автомобила. В конкретния случай са налице
инерционни сили върху тялото на Илиев в посока напред и надясно, при което са
получени травми в областта на главата, тялото и крайниците от удари в
облегалките на предните седалки.
При ползване на предпазен колан несъмнено биха се получили по-леки
травматични увреждания с вероятност за избягване на смъртния изход.
Травматичните увреждания на И.И. съответстват да
са в резултат на свободно движение на тялото в купето на автомобила и сблъсъка
му с тъпи предмети от купето на автомобила. Тялото на пострадалия не е изпадало
от автомобила след удара при процесното ПТП.
При ползван предпазен колан биха се получили травми в областта на гръдния
кош, корема, евентуално и на ръцете, китките на ръцете, подбедриците
и ходилата.
От допълнителното заключение на комплексната съдебна автотехническата
и медицинска експертиза се установява следното:
Процесният автомобил
Опел Астра F е с двуобемна
конструкция на купето, като газовата бутилка се намира в частта от купето
предназначена за пътниците и багажното отделение отзад. Между тези две зони
няма конструктивна преграда. В този смисъл може да се каже, че няма нарушение
на целостта на обема на купето.
При неползван предпазен колан от пътник на задна лява седалка, на която
облегалката е от две части, от които лявата е двойна, при откъснала се газова
бутилка по време на конкретното ПТП същата би наклонила напред облегалката,
което би довело до допълнително притискане и като резултат по-тежки травми в
областта на главата.
При ползван предпазен колан, същият не би позволил преместването на
облегалката на задната седалка, където е бил пострадалият И.И..
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката В.Т. (ищцата е сестра на бабата на мъжа й)
се установява, че същата познава ищцата от 2009г., откакто се омъжила за мъжа
си. Свидетелката заяви, че помни ПТП-то, то станало на 11.06.2016г. Посочва, че
тогава при М.Е. живеели синът й Г., снаха й Н., М., малкият И., дядо А. и
дъщеря й З.. З. няколко години била в чужбина. Свидетелката посочва, че за
внуците се грижели ищцата и съпругът й И.. На тях никога не им тежало да се
грижат за децата. Спели в една стая. Родителите на децата работели, а бабата и
дядото винаги гледали внуците. Г. живеел при родителите си, заедно с жена си и
с децата. Според свидетелката, когато ищцата разбрала за инцидента, същата била
шокирана, буквално била на земята, като труп. Не можела да осъзнае, че й се
случило това нещо. Дни наред търсела в леглото малкия И.. И досега плачела и за
двамата (за внука си и за съпруга си). Свидетелката заявява, че ищцата М.Е.
била много близка с внука си, водела го на градина, на училище, грижела се за
него, купувала му неща, двамата с мъжа й го гледали. Полагали всички грижи за
него.
От показанията на свидетелката З. А.Е. (дъщеря на ищцата) се установява, че
в къщата живеели майка й, баща й, брат й Г., снаха й Н., племенницата й М.,
малкият И., който загинал. И.на се родила след ПТП-то. Свидетелката посочва, че
живеят в едно домакинство. Малкият И. бил роден през 2008г. и винаги живял в
дома на родителите на свидетелката, в една къща, като той спял с баба си.
Оставили го изцяло на грижите на бабата и дядото. Свидетелката заявява, че брат
й бил тираджия, отсъствал често, а Н. започнала
работа в „Бисер Олива“ и работила на смени. Затова родителите й се грижели
изцяло за малкия И.. Свидетелката посочва, че малкият И. бил на година и
половина - две, когато майка му тръгнала на работа. Посещавал ясла и градина.
Баба му го водела, дядо му също. Изцяло те се грижели за него. Според свидетелката,
смъртта на внука на ищцата й се отразил много зле, като през изминалите пет
години не минавал ден, да не плаче, и да не се сеща за него.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Към датата на ПТП – то
11.06.2016г. л.а. марка „БМВ 318 Д“ с peг. № СТ 0598
ВН е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите със „З.“ АД валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. Поради това
ответното дружество отговаря за причинените от застрахования вреди съгласно
чл.223 КЗ(отм.).
По делото безспорно също така
се установява, че смъртта на И.Г.И. се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил – И.Б., което е установено с влязла в сила
Присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019 г. по описа на Окръжен съд- С.З.,
която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ
/отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди
се явява доказан по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат
качеството пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази
насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва,
че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В
настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема
изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че
между починалият внук И. и неговата баба М. е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка. Действително в българския бит бабата и дядото често
присъстват в живота на внуците си. Наблюдават се, фамилии състоящи се от
няколко поколения да живеят заедно и да имат едни домакинства. В случая обаче
обичайните отношения са надградени. Установява се по делото, че отношения между
тях се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и
грижа. Според свидетелските показания И. и баба му са живеели в една къща.
Ищцата М. участвала активно при отглеждането на И., осигурявайки условия за
цялостното му развитие във възпитателен, образователен и социален план. Свидетелите
установяват, че от раждането си И. живеел в дома на баба си и дядо си, в една къща, като той спял с баба
си. Бащата на И. бил тираджия, поради което отсъствал
често, майката работела на смени, поради което за И. на практика грижи полагали
бабата и дядото. Грижата и помощта от страна на бабата спрямо нейния внук е
била осъществявана постоянно, с желание и любов. Поради това следва да се
приеме, че ищцата е възприемала И. като
постоянно присъствие и особено важна фигура в нейния живот. Изпитвала е към
него дълбоки и трайни чувства на обич и привързаност извън обичайните. В случая
изключително топлите отношения между баба и внук са били породени и развити в
атмосферата на постоянно съвместно живеене в общо домакинство, поради трудовата
ангажираност на родителите на И..
С оглед изложеното съдът намира, че между починалият И. и
неговата баба е изградената силна и дълбока емоционална връзка и следователно
преживените и търпени болки и страдания на М.П.Е. от смъртта на
внука й следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията
и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк.
дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици.
Ето защо съдът приема, че при така събраните доказателства ищцата е провела
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия И. и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът
счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на М.П.Е. би била
справедлива сума в размер на 35 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От
основното и допълнително заключение на комплексната автотехническа
и медицинска експертиза действително се установява, че при процесното ПТП
внукът на ищцата е бил без поставен обезопасителен колан. Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо да се докаже по
категоричен начин, че нарушението е в пряка причинна връзка с настъпИ. вредоносен резултат. Според заключението от
комплексната експертиза, не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса,
че при използване на предпазен колан не би настъпила смъртта. Поради това съдът
приема, че в настоящия случай не е установено, че при евентуално ползване на обезопасителен
колан от страна на пострадалия, смъртта би била предотвратена, а тежестта на
доказване е на ответното дружество. Приносът
на пострадалия трябва да е конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. С оглед на изложеното възражението за наличие на съпричиняване е
неоснователно и недоказано и не обосновава намаление на горепосочената сума,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Възражението на
застрахователя, че при определяне на размера на обезщетение съдът следва да
приложи чл. 493а КЗ
и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в
размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС,
доколкото е предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените
в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "гражданска отговорност" да
покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното
законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5. Няма основания да се отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор,
тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално
запитване по въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища
и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК),
то няма основания размерът на обезщетението да бъде ограничаван под
действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е
настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се
дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност
в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во
от КЗ /отм./. В
този смисъл практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г. по т.д.
№475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също е
възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се
дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ по застраховка “Гражданска
отговорност”.
В случая моторното превозно
средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ
(отм.), от което следва, че в случая не са приложими правилата на новия КЗ,
поради което законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде присъдено от дата на деликта – 11.06.2016 г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „З.“ АД
следва да заплати на М.П.Е. сумата от 35 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на баба на И.Г.И. с
ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на
увреждането до окончателното изплащате на сумата по
клиентска банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с
IBAN: ***, BIC: ***,
с титуляр адвокат Ж.С.З..
По отговорността за
разноските:
Ответното дружество е
направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено
от ищците. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 10 000 лв. до 100 000
лв. – 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай минималния
размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. при цената на предявения иск в размер на 35 000
лв. възлиза на 1 580 лв. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Съдът като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, намира, че не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 5 от ГПК и адвокатското възнаграждение за защита на ищцата не следва да бъде
намалено.
Ответното дружество следва да
заплати на М.П.Е. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени
възнаграждения за изготвяне на допълнително заключение на комплексната съдебна автотехническата и медицинска експертиза в общ размер на
400 лв.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.“ АД следва да заплати по сметка
на Окръжен съд – С.З. държавна такса в
размер на 1 400 лв. и сумата
от 400 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета
на съдебната власт.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати
на М.П.Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул.
***, сумата от 35 000 лв. (тридесет
и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в
качеството й на баба на И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в
резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.06.2016г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2000 лева, представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение по клиентска банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата в „Р."
ЕАД, с IBAN: ***, BIC: ***,
с титуляр адвокат Ж.С.З..
ОСЪЖДА „З.“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати по
сметка на Окръжен съд – С.З. държавна
такса в размер на 1 400 лв. и сумата от 400 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета
на съдебната власт
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: