Р Е Ш Е Н И
Е № 963
гр. Пловдив, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16969 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу Б.В.З. ***, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 405,85 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.11.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 102,79 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2016
г. – 24.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 5810/ 26.06.2019 г. по ч.гр.д. № 10563 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с. Претендира се присъждане на сторените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив,
като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна
енергия с № ******по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. ******.
Поддържа, че за процесния период от 01.10.2016 г. – 30.11.2016 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия на обща стойност 509,64 лв., включваща главница
за периода 01.10.2016 г. – 30.11.2016 г. в размер на 405,85 лв., както и
обезщетение за забава в размер на 102,79 лв. за периода 02.12.2016 г. – 24.06.2019
г. Посочва, че за процесните суми била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10563 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр. състав, която била връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и били предявени настоящите
искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответната. На дата 20.01.2020 г. е депозирана молба
от ответната страна, с която оспорва предявения иск, намира го за недоказан,
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 10563 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IV брачен състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 5810/
26.06.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане на съда от 19.09.2019 г. и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в гр. ******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да
установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата
от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Това обстоятелство се оспорва от страната
в депозираната на 20.01.2020 г. молба. Към нея ответникът прилага постановление
за възлагане от дата 13.09.2016 г., видно от което процесният имот,
представляващ СОС с идентификатор № ******– апартамент, находящ се в гр. ******,
собственост на Б.З., е възложен на
купувача от публичната продан – Р. Г. Г.. Постановлението за възлагане е влязло
в законна сила на дата 06.12.2016 г.
От тази дата, то е проявило вещно-транслативния си ефект, по силата на
изричната норма на чл. 496, ал.2 ГПК – от деня на влизането в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота. Затова до 06.12.2016 г. собственик на имота е бил ответникът.
Процесният период, за който ищцовото дружество претендира заплащане на топлинна
енергия обхваща времето от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г., т.е. преди влизане в
сила на постановлението за възлагане. Поради това задължен за доставената
топлинна енергия е останал предишният собственик – ответникът. От това следва,
че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия за
процесния период, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с
конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на
топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този
смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна
енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно
правоотношение. По отношение
на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно
размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В.Ш.,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2016
г. – 30.11.2016 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. ****** е работила като е
подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 12,844226 MWh ТЕ за
разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 0,516796
MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в ап. 9
всички 5 броя отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в
блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. Отопляемият обем на имота бил
143 м3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника
всички 5 броя отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в
блока и се е начислява потребена топлинна енергия по ежемесечен визуален отчет
на ИРУ, монтирани на същите. Пред периода в имота има монтирани 5 броя ИРУ за
визуален отчет, като те са технически изправни. Има монтиран и един водомер за
топла вода, който е неизправен и начисленията за изразходваното количество ТЕ
за БГВ са извършвани на база брой лица – на 3 бр. лица по 140 лв./ денонощие. За
имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост”
приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. на
топлоснабдяването за нередовност на водомерно устройство за топла вода – за 3
бр. лица по 140 л./ денонощие. Количеството ТЕ, разпределено в имота на
ответника възлизало на общо 4,96769 MWh, в това число 0,16007 MWh за отдадената
от сградната инсталация, 2,39458 MWh за отопление и 2,41304 MWh за БГВ. Няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика
от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за
енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда
като компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и
начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща
процесния недвижим имот в гр. ******, за процесния период е формирана както
следва: топлоенергия сградна инсталация в размер на 12,88 лв. с ДДС, топлинна
енергия за отопление – 192,67 лв. с ДДС, топлинна енергия за гореща вода –
194,16 лв. с ДДС, услуга дялово разпределение – 6,14 лв. с ДДС, общ размер – 405,85
лв. с ДДС. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума, за
периода от 02.12.2016 г. до 24.06.2019 г., възлиза на общо 102,79 лв.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот, собственост на ответника. Затова и именно ответникът, на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената топлинна
енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният
размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата
молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане
на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 25.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 102,79
лв. - обезщетение за забава за периода от 02.12.2016 г. до 24.06.2019 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 425 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лв. –
държавна такса, 250 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В общата
сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Общата дължима сума за разноски възлиза на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.В.З., ЕГН: **********, с
адрес: ***, офис *, дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата
от 405,85 лв. (четиристотин и пет
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.11.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 102,79 лв. (сто и два лева и седемдесет
и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 02.12.2016 г. – 24.06.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5810/ 26.06.2019 г.
по ч.гр.д. № 10563 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
ОСЪЖДА
Б.В.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, офис * да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 500 лева (петстотин лева), представляващи
съдебно деловодни разноски, от които – 425
лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 10563 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, IV бр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.