Решение по дело №4951/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1778
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20224430104951
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1778
гр. Плевен, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430104951 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление *** против Р. Г. С. с ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за следните суми: 311,07 лв. - главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2019г. до 31.10.2021г., 40,38 лв. мораторна лихва
за периода от 02.04.2019 г. до 02.12.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.02.2019г. до 31.10.2021г. не е погасила изцяло своите задължения към
1
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот - апартамент с
абонатен номер ***, като непогасената сума за главница възлиза на 311,07 лв.,
от които 67,44лв. за отопление без ИРУ, 240,19лв. за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, 8,03лв. за услуга дялово разпределение и
0,40лв. корекция. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII
от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да
се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради неплащане на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава,
изчислявана в размер на 40,38лв. за периода от 02.04.2019 г. до 02.12.2021 г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, в което била
издадена заповед за изпълнение за същите суми, но поради постъпило в
законоустановения срок възражение от длъжника били дадени указания на
кредитора за предявяване на иск за установяване на вземанията му спрямо
ответницата Р. С..
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 311,07 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2019г. до 31.10.2021г. и сумата от 40,38лв. мораторна
лихва за периода от 02.04.2019 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата Р. Г. С. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК. В заповедното производство е мотивирала възражението си, като е
посочила, че се събират принудително от нея суми по образувано
изпълнително дело след проведено заповедно производство по ч.гр.д.№*** по
описа на ПлРС. В заповедното производство релевира и възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
2
Безспорно е между страните и се установява от приложения препис на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, че ответницата
Р. *** е закупила на *** процесния имот, представляващ ***.
От приложените преписи на Договор от ***, сключен между ***
Споразумителни протоколи от същата дата с приложение и рекапитулация се
установява, че имота на ответницата се намира в топлоснабдена сграда, в
която се доставя топлинна енергия от ищеца, а соченото дружество е било
избрано за фирма, извършваща дяловото разпределение на доставената
енергия.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, че същата е водена на името на ответницата Р. С. и за периода от
01.02.2019г. до 31.10.2021г. са били начислени суми за топлинна енергия в
общ размер на 311,07лв., от които 67,44 лв. за отопление без ИРУ; 240,19лв.
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и 8,03лв. за услуга
дялово разпределение и при отчетена корекция с 0,40лв. Видно е също така от
приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, че ***
е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 40,38лв. за периода от 02.04.2019г. до 02.12.2021г.
Сумите са били начислявани от датата на падеж на съответните месечни
задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.
От приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС се установява, че след
успешно проведено заповедно производство в полза на ищеца е бил издаден
изпълнителен лист срещу ответницата Р. С. за суми в размер на 338,04лв.,
представляваща главница за стойност на топлинна енергия, начислена за
периода от 01.10.2016г. до 31.01.2019г. и 34,31лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 02.12.2016г. до 06.03.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответницата е
собственик на процесния имот, представляващ ***, който е закупила на ***
Установи се, че имота се намира в топлоснабдена сграда, присъединена
към топлопреносната мрежа. С оглед на това ответницата има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
3
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия. Следва да се посочи също така, че съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот
през претендирания период от време от 01.02.2019г. до 31.10.2021г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 311,07лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 40,38лв.
за процесния период от 02.04.2019г. до 02.12.2021г.
От приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС се установи, че сумите,
за които спрямо ответницата е предприето принудително изпълнение са
дължими за период, придхождащ процесния.
Съдът обсъди и заявеното от ответницата в заповедното производство
възражение за погасяване по давност на вземанията и го намира за
неоснователно. В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията за
стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания. Тази
давност тече от датата, на която съответните месечни вноски са станали
4
изискуеми. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Падежът на задължението за
м.февруари 2019г. е настъпил на 30.03.2019г. и от тогава следва да се брои
тригодишния давностен срок. Заявлението е подадено преди изтичането му –
на 08.12.2021г., от когато иска се счита предявен и с това действие на
кредитора давностния срок е бил прекъснат. Същото се отнася и за
вземанията за мораторна лихва, за които отново приложим е тригодишния
давностен срок.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответницата за процесните суми: 311,07лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.02.2019г. до 31.10.2021г. и 40,38лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.04.2019г. до 02.12.2021г.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. или общо 125лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са
изцяло дължими от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Р. Г. С. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** следните суми: сумата от 311,07лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2019г. до
5
31.10.2021г. и сумата от 40,38лв., представляваща лихва за забава за периода
от 02.04.2019 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
08.12.2021г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. Г. С. с ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 125лв., представляваща деловодни разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6