Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Габрово 23.03. 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в открито заседание на единадесети март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Окръжен съдия : В. Генжова
при секретаря В.К. като разгледа докладваното от
съдията Генжова дело по несъстоятелност № 68 по описа за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят
“У.Б.” АД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, пл. „Света Неделя” № 7,
представлявано от адв. В.С., с адрес ***, „У.Б.” АД, Управление необслужвани
кредити, В.М., иска обявяване неплатежоспособност и откриване на производство
по несъстоятелност по отношение “Д.В.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
В молбата по чл. 625 от ТЗ се излагат твърдения, че
между страните е сключен договор за кредит № 5/ 24.03. 2004 г., с анекси към него, по
силата на който ищецът предоставил на
ответника кредит в размер на 330 000 лв.- инвестиционен лимит и
170 000 лв. – овърдрафт. Длъжникът преустановил плащанията на изискуемите
си задължения на 19.10.2007 г. Ищецът се снабдил с изпълнителен лист срещу
ответника на 23.04.2007 г. Твърди, че към 28.08.2015 г. ответникът има изцяло
изискуеми задължения по договора за инвестиционен лимит: - 165 407.53 лв.
– главница; 147 407.48 лв. лихви и 8 188.98 лв. разноски, а по
договора за овърдрафт -170 000.00 лв. – главница; 151 249.43 лв. –
лихви; 280.51 лв. – разноски или общо 642 289.93 лв. За обезпечаване на
вземанията по договорите за кредит била сключена договорна ипотека с нот. акт №
48/25.03.2004 г. върху собствен на длъжника недвижим имот в с. Враниловци, общ. Габрово.
Счита, че спирането на плащанията предполагало влошаване финансовото състояние
на ответника и твърди, че е налице презумцията на чл. 608, ал.2 ТЗ, тъй като
ответникът е в невъзможност да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка, което по смисъла на закона означавало неплатежоспособност.
Твърди, че единственото имущество на длъжника
е ипотекираният в полза на ищеца недвижим имот и декларира готовност да
предплаща разноските в производството по несъстоятелност, в определен от съда
размер.
Претендира се да бъде обявен ответника „Д.В.” ООД ***
неплатежоспособност, с начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2007 г.,; да се открие производство
по несъстоятелност спрямо ответника и да се насрочи първо събрание на
кредиторите.
Ответникът “Д.В.” ООД
*** оспорва молбата. Твърди, че
молителят няма качеството на кредитор спрямо ответника, а освен това вземането
му не произтича от търговска сделка. Твърди, че вземането на молителя не е в
размера посочен в исковата молба, а и било гарантирано с договорна ипотека.
Установено било, че имуществото на дружеството – недвижим имот /предмет и на договорната
ипотека/ е на стойност надвишаваща вземането на молителя, т.е. налице е
имущество, което е достатъчно да покрие задължението на ответника към ищеца,
без опасност за интересите на кредитора. Претендира се отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представен заверен препис от договор за кредит № 5/24.03. 2004 г., с анекси към него, от
който се установява, че ищецът предоставил на ответника кредити в размери посочени в исковата молба. Видно от
приложеният препис на изпълнителен лист от 23.04.2007 г., че молителят е осъдил
ответното дружество да му заплати следните
суми: 169 010 лв. дължима главница по договор за инвестиционен
кредит от 24.03.2004 г.; сумата от 10 512,77 лв. просрочени лихви за
периода 21.11.2006 г. – 05.04.2007 г.; сумата 170 000 лв. дължима главница по револвираща кредитна линия;
сумата от 9 714,28 лв. –просрочени договорни лихви по договор за
револвираща кредитна линия за периода 21.11.2006 г. - 05.04.2007 г., ведно със законните лихви
върху главниците от 05.04.2007 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на
7 184,74 лв.
Представен е заверен препис от нот. акт № 40/25.03.2004 г. за договорна ипотека върху
недвижим имот, от който се установява, че в полза на молителя ответникът е
учредил договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, находящ се в с.
Враниловци, обл. Габрово .
За изясняване
делото от обективна страна беше допусната съдебно-икономическа експертиза с
конкретно посочена задача.
Вещото
лице е посочило, че за да изготви експертизата е ползувало приложените към
исковата молба писмени доказателства, данните от ТР и е изискало документи от
управителя на ответното дружество. От данни на експерта, управителя на
ответното дружество, чрез упълномощения по делото адвокат Е.К. е дал оскъдни
данни относно релевантната за изготвянето на експертизата информация. При
наличните доказателства, вещото лице е изготвило заключение, в което посочва,
че по данни от управителя на ответното
дружество, то не осъществява дейност след 31.12.2007г.. Същевременно е
констатирало, че пасивите по баланс са в общ размер на 2928 х. лв., и към 31.12.205 г. делът на
просрочените задължения спрямо общият размер на пасивите на дружеството е 1,85,
а в процентно отношение – 185%, което означавало, че просрочените задължения са
повече от един път и половина от общата сума на пасива. Вещото лице е посочило,
че към 2007 г. всички нетекущи активи на дружеството са 774 х. лв. а към 2015 г.
346 х. лв. след начислени амортизации на сгради. В справка към 2007 г. вещото
лице е посочило, че текущите активи са 2 154 х.лв., като няма данни за такива
към 2015 г. В заключението е записано, че коефициентът за финансова автономност
към 2015 г. е отрицателна величина –
минус 0,85, което сочело, че длъжникът няма финансова автономност.
Коефициентът за финансова задлъжнялост към 2015 г. е - 1.17, отрицателна величина, под единица,
поради декапитализация. Коефициентът за обща ликвидност вещото лице е изчислило
на 0 към 2015 г.; коефициентът за бърза ликвидност също е нулева величина,както и коефициентът на
незабавна ликвидност. Показателите са равни на нула, тъй като ответното дружество
към 2015 г. не е разполагало със средства и бързо ликвидно имущество.
Коефициентите за ефективност на приходите и на разходите са равни на нула към
2015 г., а към 2007 г. коефициентът за ефективност на разходите е 0.86, което
показвало липса на ефективност на разходите. Към 2007 г. коефициентът на
приходите е 1,16 и е показател, че липсва ефективност на приходите, тъй като
разходите са повече от приходите. Съобразно заключението, коефициентът за
рентабилност на приходите от продажби към 2007 г. е – 468, а към 2015 г. – „0”
и показвала липсата на рентабилност от продажбите на дружеството ответник.
Коефициентът за рентабилност на собствения капитал към 2007 г. вещото лице е
изчислило на - 0.50, а към 2015 г. – 0,07, което показвало липса на
рентабилност на собствения капитал. Коефициентите за рентабилност на активи и
пасиви е съотношението между финансовия резултат, преди разходите за лихви, към
балансовата стойност на активите и съответно към балансовата стойност на
пасивите. Тъй като в.л. е разполагало само с отчет за приходи и разходи и
данъчна декларация към 21.12.2007 г. и в същите отчетеният резултат е загуба,
то счита че и тези коефициенти биха били с отрицателни величини, т.е. липсвала
рентабилност на активите и пасивите на ответното дружество. Изрично в.л. е
заявило, че не може да даде отговор за датата , от която ответното дружество е
изпаднало в неплатежоспособност, но счита, че най-вероятно това е датата, на
която е спряна дейността на предприятието на търговеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От приложените по делото заверен препис от
договор за кредит № 5/ 24.03. 2004г., с анекси към него и препис на
изпълнителен лист от 23.04.2007 г. се установява, че в полза на
молителя спрямо ответното дружество е налице изискуемо парично вземане
за следните суми: 169 010 лв.
дължима главница по договор за инвестиционен кредит от 24.03.2004г.; сумата от
10 512,77 лв. просрочени лихви за периода 21.11.2006 г. – 05.04.2007 г.;
сумата 170 000 лв. дължима главница по револвираща кредитна линия; сумата
от 9 714,28 лв. –просрочени договорни лихви по договор за револвираща
кредитна линия за периода 21.11.2006 г. - 05.04.2007 г., ведно със законните
лихви върху главниците от 05.04.2007 г. до окончателното изплащане и разноски в
размер на 7 184,74 лв. Вземането на ищеца спрямо ответника е парично и
произтича от договор за заем. Ответникът е оспорил, че сделката от която
произтича вземането на ищеца е търговска, по смисъла на чл. 625, ал.1 ТЗ. Съдът
намира, че сключеният между страните договор за кредит е търговска сделка по
смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ, тъй като е свързан с упражняваната от ищеца банкова
дейност. От представените по делото писмени доказателства – договор за
кредит и анекси към него, както и от представеният по делото изпълнителен
лист от 23.04.2007 г. се установява, че
ищеца има спрямо ответника изискуемо
парично вземане произхождащо от търговска сделка и той се явява активно
легитимиран по молбата с правно основание чл. 625 от ТЗ.
При
преценка дали длъжникът е в неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легалното определение за нея е дадено в чл. 608, ал.1 ТЗ. Съгласно това определение, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка, свързани
с търговската му дейност. Презумпцията на чл. 608, ал.2 ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под “спиране на плащанията” по
смисъла на цитираната разпоредба, следва да се разбира не спиране на плащанията
на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно
изброени в ал.1, на чл. 608 от ТЗ. В настоящият случай, не е спорно между
страните, че ответникът е спрял плащанията по търговската сделка с молителя,
поради което на основание чл. 608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице
състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В
тежест на ответника е да обори презумпцията на чл. 608, ал.2 ТЗ като това може
да стане на базата на анализ на имущественото състояние на длъжника, от който
да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заявеното от
процесуалния представител на ответника, че в ответното дружество не са правени
счетоводни записвания от 2007 г., както и заключението на ССч.Е, което не е
оспорено и съдът е приел за обосновано и доказано относно релевантните за
производството данни – счетоводните коефициенти за финансова автономност и
задлъжнялост, обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, за ефективност на разходите и приходите и за активите и пасивите, които очертават категорично становище за невъзможност на
ответното дружество да покрива задълженията си и да бъде финансово
самостоятелно, съдът намира, че ответникът не е оборил презумцията на чл. 608,
ал.2 ТЗ.
С оглед на изложеното и пред
вид осъществяване състава на чл. 630, ал.1 от ТЗ, както и липса на пречки по
чл. 631 от ТЗ, молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По
аргумент на чл. 608, ал.1 ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието
неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспосбността е датата, на която
длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът
приема датата 31.12.2007 г., към която дата ответникът, по данни от ССч.Е,
вече е бил в състояние на
невъзможност да изпълни задълженията си
по търговската сделка с молителя и с прямо останалите свои кредитори.
Съдът счита, че на основание чл. 630, ал.1 т.4 ТЗ следва да допусне обезпечение, чрез
налагане на запор и възбрана.
Съдът
намира, че за временен синдик следва да назначи И.Т.Б. отговарящ на изискванията по чл. 655 от ТЗ,
Разноски
по делото не са претендирани, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВЯ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “Д.В.” ООД, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2007
г., на осн чл. 630, ал.1 т.1 ТЗ
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
на “Д.В. ” ООД, със седалище и адрес
на управление *** , на осн. чл. 630, ал.1т.2 ТЗ.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на “Д.В.
” ООД, със седалище и адрес на управление *** И.Т.Б., ЕГН ***,*** при
месечно възнаграждение в размер на 300
лв. /триста лева/, на осн. чл. 630, ал.1,т.3 ТЗ, като определя срок за
встъпване -3 –ри дни от съобщението, в който срок да представи по
делото декларации по чл. 655 и чл. 666
от ТЗ
ДОПУСКА обезпечителна мярка, като
налага общ запор и възбрана върху имуществото на “Д.В.” ООД, със седалище и адрес на управление ***.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на
“Д.В. ” ООД, със седалище и адрес на
управление *** на 14.04.2016 г. от 15.00 часа в Съдебната палата, гр. Габрово, пл.
“Възраждане” № 1, на осн. чл. 630, ал.1, т.5.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
Търговския регистър и в книгата по чл.634в ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС - В.Търново в 7-мо дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
Препис
от решението да се съобщи на страните и да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър на осн. чл. 622 от ТЗ.
Окръжен
съдия :