Решение по дело №1959/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    281                                    06.08.2021 година                               Град Бургас

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

На първи юли                                                         Година две хиляди двадесет и първа

В открито заседание в следния състав:

                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

Секретар              Стойка Вълкова  

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов

гражданско дело номер        1959     по описа за       2020  година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Деян  Николов, с адрес: гр. София 1000, ул. „Триадица“ № 5 Б, ет. 1 против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район „Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ексцес от настъпило на 12.09.2014 год.  ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – К. Д. Д., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.  Твърди се в исковата молба, че на 12.09.2014 г. движещ се на заден ход лек автомобил „Мерцедес 250Д“, с per. № А 2659 КК, управляван от К. Д. Д., притиснал тялото на ищеца към задната част на собствения му автомобил, от което му били нанесени увреждания на двата крака. Тъй като лекият автомобил бил застрахован в ответното дружество, ищецът предявил граждански иск против ЗД „Бул инс“ АД в Районен съд - Айтос за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ПТП- то вреди. С влязло в сила Решение № 235 от 20.12.2018 г. по гр. дело № 398/2018 г., по описа на PC Айтос, съдът уважил предявения иск. Ищецът твърди, че в последствие след влизане в сила на горепосоченото решение в сила, здравословното му състояние се е влошило, като болките в левия му крак се обострили и обхванали  задколенната област на крака и поплитеалната област на лявата коленна става започнала да се подува. В резултата на направено МРТ изследване се установило, че е налице т. нар. киста на Бейкър в лявото коляно.

Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск, след като с влязлото в сила Решение № 235 от 20.12.2018 г. по гр. дело № 398/2018 г., по описа на PC - Айтос са установени със сила на присъдено нещо елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Затова и Й.Й. предявил претенция към застрахователното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от търпените от него болки, страдания и ограничения вследствие на влошаването на здравословното му състояние, но с писмо от 13.07.2020 г. бил уведомен, че дружеството отказва изплащане на застрахователно обезщетение, поради недоказаност по безспорен начин на причинно - следствената връзка между реализираното ПТП и уврежданията, за които претендира изплащане на обезщетение.

Твърденията на ищеца са, че диагностицираната киста на Бейкър има характер на ексцес, тъй като същата е причинена от реализираното на 12.09.2014 г. ПТП и е била установена след постановяване на посоченото Решение на PC - Айтос от 20.12.2018 г. От това се прави извода, че причинените от нея болки и страдания не са били предмет на това решение и присъденото с него обезщетение не е обхванало свързаните с кистата негативни последици, които подлежат на отделно обезщетяване от страна на ответника.

Относно размера на претендираното обезщетение, ищецът заяви, че киста на Бейкър представлява вид туморно образувание и в случая е със значителен размер и допълнителни усложнения. Тя му причинява постоянни болки в движението на левия крак, влошаващи се при обикновени битови натоварвания, усещане за слабост в лявото коляно, вследствие на което накуцва, болки в легнало положение и др. Ищецът твърди още, че е принуден да търпи значителни ограничения в своя бит и ежедневие, които заедно с търпените болки и страдания са му причинили допълнителен стрес и душевен дискомфорт. Описаното състояние продължава и към настоящия момент, а евентуално увеличаване размерите на кистата може да доведе до притискане на дълбоките вени в левия крак, забавяне на кръвния поток в тях, а оттам и до развитие на тромбофлебит и риск от настъпване на инсулт и инфаркт.

В постъпилия писмен отговор от ответника, претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. За необосновано се счита твърдението на ищеца, че е настъпил ексцес от претърпяно от него ПТП на 12.09.2014 г.  С постановеното решение от 12.11.2018 г. по гр. д. № 398/2018 г. на Районен съд Айтос, съдът е взел предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене и е обезщетил всички претърпени от ищеца неимуществени вреди. Подчертава се обстоятелството, че близо пет години след последния медицински документ, съставен на 08.10.2014 г., във връзка с претърпяната от ищеца травма от ПТП, който е взет предвид при постановяване на посоченото решение, не са налице данни Й. да е провеждал лечение или рехабилитация. Прави се преглед на представените по делото медицински изследвания, като се акцентира върху обстоятелството, че в обзорното изследване от 02.05.2019 г. не са описани костни изменения, както в предходните две изследвания (от 08.10.2014 г. и 12.04.2018 г.), като е дадено заключение за наличие на „Бекерова киста“, без описание откъде произхожда и къде се намира в задколенното пространство. Ищецът бил провел консултация във връзка с откритата му киста една година след откриването й, като в представения амбулаторен лист е посочено, че консултацията е насочена да послужи пред застрахователя и при нужда пред съдебните власти, в тази връзка се поставя въпроса, дали в този едногодишен период, с оглед на твърдените непрекъснати болки, е провеждал лечение. Оспорва се и размера на предявената претенция, като се твърди, че сумата не отговаря на принципа на справедливостта заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и искането за присъждане на законна лихва, считано от 02.05.2019 г.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза.

В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния си представител поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В подкрепа на тезата си ангажира съдебно-медицинска експертиза.

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК.

Предявените искове са с правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането (отм.), вр. §.22 от ЗИД на КЗ, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Изложената в исковата молба фактическа обстановка се потвърди от събраните по делото доказателства. С влязло в сила Решение № 235 от 20.12.2018 г. по гр. дело № 398/2018 г., по описа на PC Айтос (делото е приложено в цялост), съдът е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Й.Й. обезщетение в размер на 3000 лв. за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане затова, че на 12.09.2014г.***, свидетелят К.Д. извършвайки неправилна маневра на заден ход с лекия си автомобил, ударил стоящия зад него Й.Й. и по непредпазливост му нанесъл няколко леки телесни увреждания.   Впоследствие физическото състояние на ищеца се влошило, като на 02.05.2019г. Й. провел МРТ изследване на левия си крак, което установило т.нар. „Киста на Бейкър“ в лявото коляно (известна и като синовиална поплиетална киста – л.14, 15). Установената киста на Бейкър представлява ексцес, т.е. влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което му е било определено застрахователно обезщетение. В подкрепа на този извод е и изслушано заключение на вещото лице д-р П.П. по назначената съдебно-медицинска експертиза (л.85-87), съгласно което пострадалият е получил след постановеното решение на РС-Айтос допълнително влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в поява на Бейкърова киста, установена с изследване едва към 02.05.2019г. Вещото лице потвърди, че към момента на прегледа през 2019г. се е установило подуване на колянната свивка, постоянни болки и ограничения във флексията на лявата става, което потвърждава вътреставен излив, ограничена флексия до 90 градуса с повишена болезненост. Д-р П. счита, че пострадалият ще продължава да търпи болки и ограничена флексия в колянната става. В съдебно заседание вещото лице изключително подробно разясни механизма на получаване и протичане на Бейкъровата киста, както и последиците за пострадалото лице. В тази връзка следва да се отбележи и неотносимостта на направеното в отговора на исковата молба възражение относно липсата на връзка между първоначалните травми на лявото коляно и установената по-късно Бейкърова киста: същата няма нищо общо с някакво увреждане на костната структура, а представлява невъзможност съдържащата се зад коляното течност да се върне в нормалното си положение, което предизвиква отток.

Според показанията на свидетеля М.Й. – син на ищеца, през м.септември 2014г. баща му получил наранявания след удар от лек автомобил, като по-тежка била травмата на лявото му коляно. През зимата на 2019г. започнало да го боли много в задната част и направените изследвания установили, че има киста. Баща му вече не можел да прави редица неща, които успявал преди и се налагало свидетелят да му помага по-често. Не знае, дали баща му е провеждал някакво лечение.

 

Представените доказателства водят до извода за основателност на иска, но частично спрямо предявения размер. Съгласно чл. 226 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Механизмът на настъпилото ПТП е описан в производството по гр.д.№ 398/2018г. по описа на РС-Айтос. Безспорно е било установено, че автомобилът е бил управляван от К. Д.. На 12.09.2014г. се е движел на заден ход, като автомобилът е ударил пострадалия на паркинга на улица „К. и М.“ № *в гр.А., при което най-сериозно е пострадал левия крак на Й.Й.. Получените наранявания са подробно описани в самото решение. Впоследствие, Й. е получил усложнения в левия крак – Бейкърова киста, която е била установена през м.май 2019г., т.е. след приключване на съдебното дирене по цит.гражданско дело и следователно същите усложнения не са били взети предвид от районния съд при определяне на обезщетението. 

В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания, изразяващи се в затруднения движението на левия долен крайник вследствие на допълнително усложнение на получените при пътно-транспортно произшествие травми, за причиняването на което вина има К. Д.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил телесни повреди на Й.Й., а с това и неимуществени и имуществени вреди на същия, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. К.Д. е извършил противоправно действие, довело в крайна сметка до причиняване на ищеца на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания, предизвикани от последващи усложнения – ексцес, които не са били обхванати от първоначалното решение на РС-Айтос. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила за всички последици от причиненото ПТП, вкл.тези, които са били установени в по-късен етап.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че искът за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяното ПТП и полученото усложнение, ищецът не може да живее както преди това. И от показанията на разпитания свидетел се установи, че пострадалият е бил в невъзможност да извършва обичайните действия след възникналото усложнение през 2019г., като се е наложило св.М.Й. да полага непосредствени грижи за него. Причинената телесна повреда и в частност настъпилото усложнение, е довело до мъки и страдания, изпадане в зависимост от други хора, които да се грижат за него, продължително ненормално протичане на неговия живот. Пострадалият и към момента на приключване на съдебното следствие изпитва затруднения при придвижването си.

Претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на преживяното, невъзможността да води живот както преди, съдът преценява, че отговарят на сумата от 15 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, според което се доказа безспорно наличието на причинно-следствена връзка между установеното ПТП и настъпилите усложнения при пострадалия. 

Направеното от ответната страна възражение за липса на лечение спрямо пострадалия, е неоснователно. Настъпването на установеното усложнение е обективен факт, а болките и страданията бяха доказани от ищеца чрез показанията на свидетеля и заключението на вещото лице. Твърдението на ответната страна, че Й. сам се е поставил в състояние на страдание чрез липсата на проведено лечение, противоречи на здравия разум – болката не е естествено състояние спрямо нервната система. Провеждането или не на лечение, няма отношение към последиците от настъпилото усложнение вследствие на станалото ПТП и поради това пострадалият няма принос за настъпване на вредоносния резултат.  В този смисъл е приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице е заключило, че единственото лечение на кистата е оперативното, т.е. чрез хирургическа интервенция.

Ищецът претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на установяване на увреждането – 02.05.2019г., до окончателното изплащане. Задължението за обезщетение на вреди, причинени от непозволено увреждане несъмнено е изискуемо от деня на увреждането и съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава от този ден и без покана. Това правило  важи не само за прекия причинител на вредата, но и за застрахователя. Вярно е, че последния изпада в забава от деня на поканата, респ. на съобщението по чл. 224 ал. 1 от КЗ. Отговорността на застрахователя произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното увреждане. Тази отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, а това обуславя и отговорност на застрахователя за всички причинени от извършителя вреди и при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите. С оглед и императивната норма на чл.84 ал.3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на установяване на ексцеса след увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В подкрепа на това становище е и чл. 223, ал. 2 от КЗ.

Предвид тези изводи, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Застрахователно дружество „Бул инс” АД следва да заплати в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 1040 лв. внесена държавна такса и 150 лв. заплатено  възнаграждение на вещото лице или общо 1190 лв. Предвид уважената част от иска, дължимите разноски са в размер на 690.20 лв.

Ответната страна на основание чл.78 ал.3 от ГПК, има право да получи разноски, съответни на отхвърлената част от иска или предвид списъка по чл.80 от ГПК (доколкото включва само сумата от 1680 лв. с ДДС за изплатено адвокатско възнаграждение), това е сумата от 705.60 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район „Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв.Гочо Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 да заплати в полза на Й.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Деян  Николов, с адрес: гр. София 1000, ул. „Триадица“ № 5 Б, ет. 1 сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ексцес от настъпило на 12.09.2014 год.  ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – К. Д. Д., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 26 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район „Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв.Гочо Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 да заплати в полза на Й.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Деян  Николов, с адрес: гр. София 1000, ул. „Триадица“ № 5 Б, ет. 1 сумата от 690.20 (шестстотин и деветдесет лв. двадесет ст.) направени по делото разноски съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Й.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Деян  Николов, с адрес: гр. София 1000, ул. „Триадица“ № 5 Б, ет. 1 да заплати в полза на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район „Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв.Гочо Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16  сумата от 705.60 (седемстотин и пет лв. шестдесет ст.) направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: