№ 9679
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110153913 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ЛЮДМ. ЛЮБ. К.,
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно производство в
размер на сумата от 647,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 21.7.2020 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 94,94 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.7.2020 г. , сумата от 32,29 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.6.2017 г.
до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 21.7.2020 г. /датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,52 лв. за периода от
31.7.2017 г. до 16.7.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2020г. по ч.гр.д.№ 32120/2020г. по описа на СРС, 65
състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „Надежда 2“, № 133, бл. 244, вх. „Ж“, ет.8, ап. 159 с
абонатен № 59241, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна
енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода
м.05.2017 г. до м.04.2019г., като ответницата използвала същата за процесния период.
Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение , за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното
ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава
заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата ,чрез адвокат СН. К. излага доводи, че исковете били допустими, но
неоснователни. Съдът следвало съобрази, че единствено оспорва основанието за дължимост
на сумите, размера в погасителната давност, както и основанието за лихви и дялово
разпределение, а в другата част на задължението не оспорва размера. Иска да не се
назначават експертизи, защото приема претендирания размер, който не включвал давността.
1
Ако било установено основанието за дълга, следвало да се приеме и размерът, като следвало
да се отхвърлят сумите в погасителната давност. От процесния период, посочен в исковата
молба, било видно, че част от сумата била погасена с изтичането на тригодишна давност.
Оспорва ответникът да е собственик или вещен ползвател на топлинна енергия в имота.
Нямало доказано облигационно отношение за процесния период. Видно било от подадената
Молба- декларация ,че бил налице договор между подалото я лице и топлопреносното
предприятие и то дължало сумата за доставената енергия. Също така нямало основание и за
претендираните суми за лихва, след като ищецът не бил ангажирал доказателства относно
датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не
бил установил изпадането в забава на ответницата за този период и акцесорната претенция
се явявала неоснователна. Нямало основание и за дължимост на суми за дялово
разпределение след като трето лице водело дяловото разпределение. Трябвало да се докаже
размера на това задължение, така и, че същото е в рамките на процесния период. Също
трябвало да се докаже датата, на която възнаграждението следвало да бъде платено. По
делото ищецът не представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите
ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото било изискването на
чл. 36, ал.2 ОУ, поради което искът бил неоснователен и недоказан. С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен бил и акцесорният такъв за мораторната
лихва. Претендира адвокатско възнаграждение
С определение от 28.01.2022год. на страната на ищеца е привлечено трето лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД .Същото е депозирало молба от 08.03.2022год.,с която
заявява, че не оспорва предявените искове и счита същите за основателни. За насрочените по
делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 21.07.2020год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против ЛЮДМ. ЛЮБ. К., за
вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна
лихва ,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 30.07.2020г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 32120/2020год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжника Л.К..
С разпореждане от 16.08.2021год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.2 , връчено му на
18.08.2021год..
В срок ,а именно на 16.09.2021год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.07.1985г., Цветан
Цветанов Петров и ЛЮДМ. ЛЮБ. К.-Петрова са закупили топлоснабдения недвижим имот –
апартамент в град София, ж.к. „Надежда“, бл. 244, вх. Ж, ет. 8, ап. 159. Съгласно
Нотариален акт № 80/19.09.2002г., т. ІІ, рег. № 19391, дело № 220/2002г. на Нотариус № 104
– Румяна Радева, ЛЮДМ. ЛЮБ. К. е учредила в полза на трето за делото лице договорна
ипотека ,за обезпечение на отпуснатия й заем ,върху своя собствен недвижим имот
,придобит ,чрез покупко-продажба и прекратена семейна имуществена общност ,а именно :
апартамент № 159,гр.София,ж.к.“Надежда“ ,бл.244,вх.Ж,на 8 ет.Или може да бъде направен
извод, че ответницата в последствие е станала едноличен собственик на жилището, в което
2
нейно качество липсват данни по делото да е настъпила промяна и към настоящия момент.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. В случая за
процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила
от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни
действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в
общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона
изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
Доколкото ЛЮДМ. ЛЮБ. К. е собственик на топлоснабдения имот, то същата през
процесния по делото период е имала качеството на клиент на топлинна енергия, която
закупува от „Топлофикация София“ ЕАД по силата на съществуващо между тях
облигационно отношение, съответно носи отговорност за заплащането на потребената в
топлоснабдения имот топлинна енергия.
3
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения
по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са
доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №159,в
гр.София,ж.к.“Надежда“,бл.244,вх.Ж,ет.8,абонатен номер 59241.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна
собственост.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца : ОФ от 31.07.2018год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2017год. – 30.04.2017год., на стойност 445,19лв. ,със срок за плащане 14.09.2018год. ;
ОФ от 31.07.2019год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018год.
– 30.04.2019год., на стойност 195,25лв. със срок за плащане 14.09.2019год.ДИ за
изравняване за периода 01.07.2018год. – 30.09.2018год. на стойност 0,10лв. и ДИ за
изравняване за периода 01.10.2018год. - 30.04.2019год. за 6,82лв.,както и справка за издадени
фактури за услуга дялово разпределение за периода от 06.2017год. до 04.2019год. на обща
стойност 32,29лв.
Налага се извода ,че ищецът е доставил и количеството топлинна енергия до
процесния имот,за процесния период,както и че същите са били редовно отчетени ,предвид
представените писмени доказателства от третото лице помагач,а именно :индивидуални
справки за отопление и топла вода,както и талон за допълнителен отчет от 07.08.2018год. и
талон за отчет от 09.05.2019год. за период 01.05.2018год. – 30.04.2019год.,надлежно
подписани от клиент,което не е оспорено по делото.
От същите се установява ,че в процесния имот с абонатен № 59241 се отчита
водомер за топла вода,а така също в имота има и щранг ,т.е. уред без топлоразпределител,за
който се отчита по максимална мощност.Начислява се топлинна енергия за топла вода ,за
сградна инсталация и отопление на имот.
За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени поделото,както и представените от
третото лице-помагач писмени доказателства,доколкото в писмения отговор ответната
страна изрично е посочила ,че не оспорва количествата потребена енергия и изчисленията за
тяхната стойност,с изключение на възражението си за частичното им погасяване по давност.
Съгласно същите ,за периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год. ,задълженията за
доставена топлинна енергия възлизат на 647,36лв.
Задълженията за услугата дялово разпределение ,за периода 06.2017год. –
30.04.2019год. ,възлизат на 32,29лв.
За последните следва да бъде посочено ,че за процесния период от писмените
доказателства по делото се установява ,че услугата дялово разпределение е била извършвана
от третото лице помагач „Техем Сървисис“ЕООД,поради което се дължи заплащането на
цената й.
4
Предвид изложеното,следва да се разгледа възражението за погасителна
давност,направено своевременно от ответника с писмения отговор.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 21.07.2020г.,с
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след
21.07.2017год. , а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от деня , в който вземането
е станало изискуемо.
Следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и
давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/
до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от
13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл. /2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2019год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок./Така за периода 01.05.2017год. – 31.05.2017год. падежа
на задължението е настъпил на 15.07.2017год. ,а тригодишната давност съответно изтича на
15.07.2020год.,но за времето от 13.03.2020год. . 20.05.2020год. давностния срок е бил спрял./
Или се налага извод,че възражението на ответника за настъпила погасителна
давност е изцяло неоснователно .
Сумата от 647,36лв.,представляваща задължение за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год.,съответно сумата от 32,29лв.,задължение за
5
услугата дялово разпределение ,за периода 06.2017год. – 30.04.2019год. са дължими ведно
със законната лихва от предявяване на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл.410 от ГПК ,а именно от 21.07.2020год. ,до окончателното им заплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за доставена
топлинна енергия , за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2019год.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год. , клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай ищецът претендира мораторна лихва върху задължението в
общ размер от 647,36лв. за периода 15.09.2018год. – 16.07.2020год.,в размер на 94,94лв.
Общият размер на обезщетението,изчислен от съда по чл.162 от ГПК е 100,11 лв. и
надхвърля претендираната сума от 94,94лв. като съда не може да се произнесе
свръхпетитум.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорнатапретенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенция в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 74,37 лева за
разноски в заповедното производство, изчислени при размер на юрисконсултското
възнаграждение от 50,00 лева и 25лв. д.т.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
6
делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на 173,56 лева, изчислени при
размер на юрисконсултското възнаграждение от 100,00 лева и д.т. от 75лв.
Право на разноски ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК ,съобразно отхвърлената част от
иска ,която е в размер на 6,52лв. има и ответника.
Същият е направил своевременно искане за присъждането им.В настоящото
производство е представляван от адвокат СН. К. като е представил договор за правна
защита и съдействие от 04.11.2021год.,в който не е уговорено възнаграждение ,на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,след като е предоставена от страна на
адвоката безплатно правна помощ,ако насрещната страна е осъдена на разноски ,то адвоката
,оказал тази помощ безплатно има право на възнаграждение.Това възнаграждение се
определя от съда ,в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,в случая съгласно чл.7,ал.2,т.1 ,а
именно 300лв.
Съобразно отхвърлената част от претенциите на ищеца , на адв.Снежинка К. , за
осъществената правна защита и съдействие се следва сумата от 2,50лв.,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ЛЮДМ. ЛЮБ. К., ЕГН **********,с адрес в
гр.София,ж.к.“Надежда“ 2,бл.244,вх.Ж,ет.8,ап.159 дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , сумата от 647,36
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 21.7.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 94,94 лв. ,мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия, за периода от 15.09.2018 г. до 16.7.2020 г. , сумата от 32,29 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.6.2017 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 21.7.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2020г. по ч.гр.д.№
32120/2020г. по описа на СРС, 65 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, ЕИК ********* срещу ЛЮДМ. ЛЮБ. К., ЕГН ********** ,с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за признаване на установено ,че дължи сумата в размер на
6,52 лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение
,за периода от 31.7.2017 г. до 16.7.2020 г.,за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2020г. по ч.гр.д.№ 32120/2020г. по описа на
СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. ЛЮБ. К., ЕГН **********,с адрес в гр.София,ж.к.“Надежда“
2,бл.244,вх.Ж,ет.8,ап.159 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата от 74,37 лева, представляваща разноски в заповедното производство,както и
сумата от 173,56 лева,представляваща деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат СН. К. К. ,от САК,с адрес в
7
гр.София,ул.“Владайска“ № 35,ет.3,офис 1 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл. 38, ал. 2
вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл.7,ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 2,50лева,представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно адвокатска помощ ,съобразно отхвърлената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8