№ 194
гр. Кюстендил, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Н.а
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500084 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
631/26.01.2022 г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1784, Столична община, р-н ***, бул. „*** № 159, БенчМарк Бизнес
Център /понастоящем с наименование „Електроразпределителни мрежи ЗАПАД“ АД,
вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ на 28.04.2022 г./,
чрез пълномощника юрисконсулт И.П., насочена против Решение № 3 от 05.01.2022 г.,
постановено от РС – Дупница по гр.д. № 918/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД да заплати на Д. В. И. сумата от 1112.17 лева по издадени фактури за такса и
350 лева разноски по водене на делото.
Въззивникът обжалва изцяло така постановеното първоинстанционно решение с
аргументи за неговата неправилност поради незаконосъобразност, необоснованост,
постановено в нарушение на материалния закон.
Възразява срещу мотивите на районния съд, с които е прието, че не може да се плаща
такса при изключено подаване на ел.енергия и непредоставена услуга, приемайки ги за
неправилни, както и за основателност на уважения иск. Навежда пространни доводи, с които
се оспорва пасивната му процесуалноправна и материалноправна легитимация като
ответник по иска. Подчертава, че процесните фактури са издадени не от ответното
дружество, а от „Чез Електро България“ АД като доставчик, респективно
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД не е получавало плащания за ел.енергия по тях.
Твърди, че „Чез Електро България“ АД е легитимирания ответник по предявения иск.
1
Позовава се на чл. 123, ал. 1 и ал. 4 и чл. 123а, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕ, съгласно които
доставчикът може да преустанови снабдяването към определени потребители, като поиска
от електроразпределителното предприятие да преустанови преноса към тях, което искане
ЕРП било длъжно да изпълни, като в този случай ЕРП не отговаряло за вредите, причинени
от преустановяването. Сочи, че в случая прекъсването на електрозахранването било
извършено законосъобразно въз основа на искане от доставчика, а възстановяване на
прекъснато електрозахранване от ЕРП ставало въз основа на искане от доставчика, каквото в
случая липсвало. Излага твърдения, че предоставянето на услуга „достъп“ не било свързано
с това дали един присъединен обект потребява ел.енергия и до него се доставя енергия, като
тази услуга била дължима дори в случаи, когато в обекта нямало потребление на ел.
енергия, и докато клиент не поискал прекратяване на договорното правоотношение във
връзка с присъединяването на обекта към разпределителната мрежа, каквото искане за
прекратяване на договорните отношения във връзка с предоставяне на мрежовите услуги от
страна на ищеца не било подадено. Придържа се и към доводите си, изложени в
първоинстанционното производство.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и постановяване на ново
решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски по водене на
делото за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.
В. И., действаща в качеството си на ЕТ „Д. И. –***“, със седалище и адрес на управление гр.
Дупница, ул. „***“ № 26, ЕИК ***.По същество изразява становище з неоснователност на
възз5ивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от надлежна страна в
първоинстанционното производство, подадена е в законоустановения срок и насочени
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск и при ненадлежно
упражнено право на иска.
Първоинстанцционното производство е образувано въз основа на искова молба
подадена от Д. В. И., действаща в качеството си на ЕТ „Д. И. –***“против „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София
1784, Столична община, р-н ***, бул. „*** № 159, БенчМарк Бизнес Център /понастоящем с
наименование „Електроразпределителни мрежи ЗАПАД“ АД, с която е поискано да бъдат
отменени подробно посочените в петитума на исковата молба фактури, с които била
начислена като дължима от ищцата сума в размер на 1 112, 17 лева.
2
В исковата молба липсва изложение, съдържащо обстоятелства и факти сочещи на
правоотношение между страните, като са посочени такива относно ползван от ищцата за
определен период от време обект, по отношение на който се твърди, че е преустановено
доставяне на електроенергия и въпреки това са начислявани като дължими суми. В исковата
молба , а и в хода на първоинстанционното производство ищцата не е твърдяла, че е
заплатила начислената по фактурите сума, нито е бил предявен осъдителен иска.
Претенцията така и е останала неясна, предвид това, че се иска отмяна на фактури. Ясно е,
че правният интерес на ищцата е бил да се установи недължимост на начислените по
фактурите суми, чийто общ сбор се твърди да е горепосочената сума.
По делото не са предприети действия по реда на чл. 129 от ГПК при очевидно
нередовна искова молба, съврзани с необходимост от точно изложение на факти и
обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба, с формулиране на петитум,
адекватен на това изложение и също така данни за наличие на правен спор именно с
ответното ТД, респективно изясняване на неговата пасивна процесуална легитимация.
Вместо това по делото е постановено решение, с което ответното ТД е осъдено да
заплати на ищцата сумата от 1 112, 17 лева. Решението е обжалвано от ответника.
Настоящата инстанция , съобразявайки изложеното намира, че обжалваното решение
е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на ДнРС за ново разглеждане
от друг състав.
С решението съдът се е произнесъл по осъдителен иск, какъвто не е бил предявен.
Произнасянето по непредявен и ск обуславя недопустимост на обжалваното решение.
Настоящата инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските, тъй като
правния спор не е разрешен по същество.
Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3 от 05.01.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
918/2021 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на ДнРС за ново разглеждане от друг
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4