Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 261822 25.06.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при
участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16210 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.Ж.М., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. И., срещу „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски
манастир“, № 15, вх. „Г“, ет. 6 за прогласяване на основание чл. 22 ЗПК недействителността
на сключения между страните договор за потребителски кредит № ***** г.,
като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит, евентуално за прогласяване на
нищожността (неравноправността) на клаузата на чл.1, ал. 2 от договора.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски заем/кредит в размер от 3500
лв., при фиксиран лихвен процент по заема 36,00 % и годишен процент на
разходите - 50, 00 %, със срок за погасяване на заема - 24 месеца, с месечна
погасителна вноска съгласно погасителния план към договора. Заемът се
обезпечава с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по
договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружество-поръчител,
одобрено от кредитора. На същата дата 28.11.2018г. ищецът е сключил с „Кредит
Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дължи
възнаграждение в размер на 3271,92 лева. Обосновава се, че
кредитополучателя не дължи плащания за лихва и за възнаграждение за поръчител,
тъй като договорът е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл.
19. ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Изложено е, че
липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50 % на годишна база. Твърди се, че в нарушение на закона в ГПР не е включено
възнаграждението по сключения обезпечителен договор. В условията на
евентуалност е предявен иск за прогласяване на неравноправността на клаузата на
чл. 1. ал. 2 от договора за кредит, предвиждаща че в петдневен срок от
одобряване на искането за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит,
потребителят следва да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети по безсрочен трудов договор с минимално
брутно месечно възнаграждение в размер на 1 500лв., неотменима и безусловна
банкова гаранция или одобрено от кредитора дружество - поръчител.
В срока за отговор ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Възразява, че договорът за кредит не противоречи на разпоредбите
на ЗПК и действащото законодателство. Твърди, че заемната сума е усвоена, като
са погасени само две вноски в размер на 413,34 лева, като развива подробни
съображения в подкрепа на действителността на договора за кредит и оспорените
клаузи.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,
ЕИК ********* е предявил насрещен иск за осъждането на ищеца да заплати сумата
от 3 086, 66 лева ( три хиляди осемдесет и шест
лева и 66 ст.) – представляваща разликата между дължимата главница и
осъществените по кредита плащания.
В предоставения срок за отговор ищецът
оспорва насрещния иск по основание и размер. Навежда възражение за прихващане
със сумата от 207,63 лева, представляваща платена без основание възнаградителна
лихва по кредита.
Съдът, като съобрази наведените от
страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са евентуално съединени установителни
искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски
кредит на основание чл. 22 ЗПК и за
прогласяване на неравноправността на конкретни негови клаузи, както и насрещен
осъдителен иск за осъждането на кредитополучателя-ищец да заплати стойността на
непогасената по кредита главница.
Установява се от приетите по делото
доказателства, че между страните на 28.11.2018 г. е сключен договор за потребителски заем/кредит в размер от 3500
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 36,00 % и годишен процент на
разходите - 50, 00 %, със срок за погасяване двадесет и четири месеца, с
месечна погасителна вноска съгласно погасителния план към договора. Предвидено
е заемът да се обезпечава с поръчителство на две физически лица, отговарящи на
условията по договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от
дружество-поръчител, одобрено от кредитора. На същата дата 28.11.2018 г.
заемополучателят е сключил с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който дължи възнаграждение в размер на 3271,92
лева. Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
платеното по обезпечителния договор възнаграждение не е включено в годишния
процент на разходите по кредита, който би възлизал на 162,64 % годишно.
Установява се от приетото по делото допълнително заключение, че по кредита е платена
сумата от общо 413,34 лева, която е отнесена за погашение на първите две
вноски. Ако тази сума бъде приспадната от чистата стойност на кредита, то
дължимата сума за главница би възлизала на 3086,66 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Възнаграждението по сключения от
потребителя обезпечителен договор, което е поето в изпълнение на клауза от договора за кредит,
не отразено в годишния процент на разходите. Съдът приема, че е нарушен чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не отразява вярно
разходите по кредита. Потребителят е икономически по-слабата страна и следва да
бъде информиран за реалната стойност на цената на ползвания от него паричен
ресурс. Методиката на определяне на ГПР предвижда, че в него следва да бъдат
включени всички преки и косвени разходи. След като кредиторът е поставил
изискване да бъде сключен на обезпечителен договор, и то с одобрено от него
лице, като условие за отпускането на кредит, и при положение, че
обезпечителният договор е възмезден, то разходите по него е следвало да намерят
отражение ГПР по кредита, което не сторено. Следва да се подчертае, че по
своето правно естество предвиденото възнаграждение за лицето, обезпечило
договора за кредит, представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до
неоправдано от гледище на ЗПК обогатяване, тъй като е нарушена забраната на чл.
19, ал. 1 ЗПК, предвиждаща максимален размер ГПР от 50 %. При това положение се
налага извод, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, т.е.
заемополучателят дължи стойността на главницата, като от нея следва да се
извадят направените по кредита плащания.
Стойността на непогасената по
договора за кредит главница, след приспадане на осъществените по кредита
плащания, възлиза на сумата от 3086,66 лева. Следователно предявеният насрещен
иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост. Наведеното възражение за
прихващане е неоснователно, тъй като размерът на исковата претенция е съобразен
с приспадането на всички плащания по кредита, в това число и с платената сума
за възнаградителна лихва, която е извадена от общодължимата сума за главницата.
При този изход на правния спор,
ищецът има право на разноски по уважения главен установителен иск, а ответникът
има право на разноски по насрещния осъдителен иск, който също е уважен в
цялост. Процесуалният представил на ищеца има право на разноски в размер на 300
лева. Разноските за ищеца са както следва: 329,28 лева – държавна такса и 150
лева за счетоводна експертиза. Ищецът няма право на разноски за допълнителната
съдебно-счетоводно експертиза, която е допусната с оглед наведеното от него
възражение за прихващане по насрещния иск, което е неоснователно. Дължимите на
ищеца разноски възлизат на общо 479,28 лева.
Ответникът – ищец по насрещния иск,
има право на следните разноски: 123,47 лева – държавна такса по насрещния иск и
100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск, или общо
223,47 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на М.Ж.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Света Троица“, ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. „Г“, ет. 6, че
сключеният между страните договор за потребителски
кредит № **** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК М.Ж.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. „Г“, ет. 6
сумата от 3 086, 66 лева ( три хиляди
осемдесет и шест лева и 66 ст.) – представляваща непогасената по прогласения за
недействителен договор за потребителски кредит № ***** г. главница.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на М.Ж.М., ЕГН ********** сумата от общо 479,28 (
четиристотин седемдесет и девет лева и 28 ст. ) – разноски по главния иск.
ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН ********** да заплати на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от общо
223,47 (двеста двадесет и три лева и 47 ст.) – разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38
ЗА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Е.Г.И. ***
сумата от 300 (триста лева) – възнаграждение за осъществената в полза на ищеца
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/
Д. ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.