Решение по дело №1922/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              /14.10.2019 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1922 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС и е образувано по жалба от „Максфрукт“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.Н., против Заповед за налагане на принудителни административни мерки №227-ОП/01.07.2019г на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от дружеството-жалбоподател бутик **-**-**-**-**, находящ се в гр. Варна, пазар „Чаталджа“ №***, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. С първоначалната и с уточняващата си жалба с.д. №11561/22.07.2019г. представляващият дружеството излага съображения за нейната незаконосъобразност, като твърди, че не обжалва установената от органите по приходите фактология, а именно – неиздаване на касов бон за продажба на плодове и зеленчуци на ст-ст 3.60лв. на 29.06.2019г от въведеното  в експлоатаця в обекта ФУ, както и че в действителност е допуснато наруение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ. Счита обаче, че незаконосъобразно е бил лишен от предвидената с чл.187 ал.4 от ЗДДС възможност и то поради факта, че НП не е изготвено към момента на налагането на ПАМ, каквато според жалбоподателите е идеята на закона. Излага и съображения за липса на мотиви относно допуснатото предварително изпълнение, въз основа на които претендира отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв.А.Н. ***, която поддържа жалбата с аргумент, че оспорения ИАА е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето му, без да конкретизира такива по същество, неправилно приложение на материалния закон поради недоказаност на нарушението, както и при липса на мотиви и неспазване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Настоява за уважаване на жалбата им и за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Е.А.е депозирал молба с.д.№13063/26.08.2019г, с която оспорва жалбата, а по същество излага съображения за законосъобразност на оспорената му заповед, постановена при липса на процесуални нарушения, след анализ на доказателствата и с подробно описание на релевантната фактология, като сочи, че и избраната продължителност на ПАМ е справедлива, тъй като е съответна на тежестта на нарушението и на недобросъвестното отношение на нарушителя към данъчната система. Настоява за отхвърляне на жалбата, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„Максфрукт“ ЕООД стопанисва търговски обект – бутик 53-54-55-29-60 на Пазар „Чаталджа“ в гр.Варна. На 29.06.2019г инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ извършили проверка на обекта, при което около 12:15ч гл.инспектор М.Д.извършила контролна покупка на 1.200кг нектарини на обща ст-ст 3.60лв, заплатени във брой с 3 монети от  по 1 лв. и 3 монети от по 0.20лв. Продавачката И.У.приела плащането, но не издала фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито касова бележка от кочан. След легитимирането на проверяващите от изведения от ФУ КЛЕН било установено, че в деня на проверката между 11:05ч и 12:55ч няма отразена такава продажба. Последната отразена продажба била от 11:11ч, като същевременно била установена и положителна разлика в размер на 149.90лв. между касовата наличност по ФУ и фактическата такава в касата.

Тези свои констатации проверяващите обективирали в съставения на осн.чл.50 ал.1 от ДОПК ПИП от 29.06.2019г, към който приложили доказателствата, установяващи нарушението. За гореописаното нарушение – нерегистриране и неоотчитане на всяка извършена продажба на стоки в търговския обект чрез издаване на фискален касов бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, квалифицирано по чл.25 ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Нраедба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС,  против дружеството бил издаден АУАН от 03.07.2019г.

На основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем Заповед №227-ФК/01.07.2019г, с която административният орган наложил на дружеството принудителна административна мярка - запечатване на търговския обект за срок от четиринадесет дни. При определяне на така избраната продължителност на ПАМ административният орган съобразил размера на неотчетената продажба, установената положителна разлика в размер на 149.90лв. между фактическата и касова наличност, влезлите в сила на 06.01.2017г и на 15.01.2018г две НП, с които дружеството е санкционирано за същото нарушение, както и приложената им ПАМ от същия вид за първото от двете нарушения със заповед от 05.08.2016г; наличието на публични задължения в особено големи размери – както на „Максфрукт“ ЕООД с главница от общо 10 805.59лв, така и на свързани с представляващия и едноличен собственик на капитала лица ДЗЗД „М. – М.Н.“, ДЗЗД „Наси-М“, ДЗЗД „Налмир“ и ДЗЗД „Моцарела“; неточното деклариране на облагаемия оборот; вида на обекта – помещение с навес от 5 бр. клетки, всяка от по 4.5 кв.м., обединени в една с обща площ 22.5 кв.м.; местоположението на обекта на Пазар „Чаталджа“ в гр.Варна със значителен поток от клиенти; характера на дейността – продажба на популярни и разнообразни по вид стоки – плодове и зеленчуци; тежестта на извършеното нарушение, засягащо утвърдения ред на данъчна дисциплина и показващо поведение на нарушителя, насочено срещу установената фискална дисциплина и организация на дейността в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Посочено е, че при определяне продължителността на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност с оглед целената превенция за преустановяване на системните незаконосъобразни практики в обекта в посока правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите към НАП данни.

Разпореждането на допускане на предварително изпълнение на ЗПАМ е отменено с определение №1775/05.07.2019г по ч.адм.д.№1863/2019г по описа на настоящия състав на Административен съд – Варна. Определението не е оспорено по касационен ред и е в законна сила от 24.07.2019г.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства по административната преписка, както и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон или бележка от кочан, което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При това, противно на поддържаното от дружеството-жалбоподател, в този случай осъщественото от тях административно нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ е доказано по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин – и то въз основа на събраните още в хода на проверката писмени доказателства (КЛЕН от ФУ, дневен отчет и опис на паричните средства); отделно от това редовно съставеният по реда на чл.50 от ДОПК протокол за извършена проверка (както в настоящия случай), се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на отразените в него факти, която не е оборена от жалбоподателите; не на последно място възражението за недоказаност на нарушението е изцяло декларативно и принципно, без да е конкретизирано и мотивирано с жалбата, съдържаща изрично изявление на представляващия дружеството, че не оспорва нарушението, нито в съдебно заседание по същество.

Несподеляеми са твърденията за противоречие на оспорената заповед за прилагане на ПАМ с целта на закона – в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност, прилагайки ПАМ по силата на изричното законодателно предвиждане за установено нарушение измежду изброените в чл.186 ал.1 от ЗДДС, а след като прилагането на ПАМ е предвидено eх lege, липсват основания да се обсъжда противоречието й с целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК

Неоснователно е и възражението за липса на мотиви на оспорената заповед – в цялост и конкретно по отношение продължителността на срока на ПАМ, и то се опровергава с простия прочит на заповедта, където са изложени мотивирани съображения, конкретно касаещи характера на установеното нарушение с оглед индивидуалните особености и на обекта, и на неотчетената продажба, и на дружеството-жалбоподател. Доколкото определянето продължителността на ПАМ е в правомощията на административния орган, с оглед изложените мотиви съдът в настоящия си състав споделя становището му, че този срок на ПАМ – в размер под 1/2 от предвидения от законодателя максимален срок, е мотивиран и е съобразен с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, поради което в случая не се констатира липса на мотиви (било относно срока на ПАМ, или относно основанията за налагането й), нито несъразмерност по см.чл.6 от АПК като самостоятелни основания за отмяна на оспорената заповед.

Не на последно място – в никой от приложимите специални закони – ЗДДС и ЗАНН, а също и в АПК, издаването на АУАН и/или НП не е предвидено като положителна процесуална предпоставка за издаване на заповед за ПАМ, понеже производствата по ЗАНН и по АПК са самостоятелни, отделни и никое от тях не е преюдициално спрямо другото. Поради това издаване на оспорената заповед за ПАМ преди издаване на АУАН или НП против дружеството не представлява процесуално нарушение, съотв. и основание за отмяна на заповедта само на това основание. Възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС за преустановяване на ПАМ след заплащане на определената с НП санкция е приложима в различна фаза на производството – при изпълнение на влязлата в сила заповед за прилагане на мярката, а не в тази по оспорването на нейната законосъобразност преди влизането й в сила, поради което и възражението в този смисъл с допълнителната жалба е неоснователно. При евентуално заплащане на определената с НП имуществена санкция, в правомощията на административния орган е да прецени ефективното изпълнение на ПАМ след влизане в сила на настоящата заповед.

  В заключение настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгл.Заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г на Изп.директор на НАП, в производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания, т.е. такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество; тя съдържа всички минималноизискуеми за редовността й реквизити по чл.59 от АПК; а  материалният закон е приложен правилно при издаването й, поради което липсват основания за ревизия или отмяна на същата.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минималния размер от 100лв. по чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Максфрукт“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.Н., против Заповед за налагане на принудителни административни мерки №227-ОП/01.07.2019г на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от дружеството-жалбоподател бутик **-**-**-**-**, находящ се в гр. Варна, пазар „Чаталджа“ №***, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

ОСЪЖДА „Максфрукт“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.Н., да заплати в полза на НАП - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: