РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.
София, 30.03.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-„Г” въззивен
състав
в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ХРИСТИНА НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. №3524/2018 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Подадена е жалба от Р.С. П.-длъжник по изп.дело №20107830400367 по описа на ЧСИ Ч.срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че е подавал многократно
молби за прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция, след
като по делото от 2010год. повече от две години не е имало изпълнителни
действия, но ЧСИ неоснователно и немотивирано бил отказал, като били наложени и
възбрани върху негови недвижими имоти. Поддържа, че перемцията настъпвала по
силата на закона, като ЧСИ единствено я прогласявал и навежда доводи, че всички изпълнителни
действия след срока на перемцията нямали правна сила. Иска отмяна на отказа на
ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК след като
е връчен препис от жалбата на длъжника не е подадено възражение по нея от взискателя Г.Г.К..
В срока и на основание чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които излага в
последователност действията по изпълнителното дело. Поддържа, че жалбата е допустима,
но неоснователна, а постановеният отказ за прекратяване на изпълнителното дело
бил правилен и законосъобразен. Излага съборажения, че не били налице нито един
от елементите на фактическия състав на перемцията – процесуално бездействие на
взискател и изтичане на двугодишен срок, в който бездействието да продължава.
Поддържа, че срокът започвал да тече от последното извършено изпълнително
действие, като от данните по изпълнителното дело се установявало, че
взискателят бил подавал молби за предприемане на изпълнителни действия, поради
което и перемпцията не била настъпила, а имало и наложени възбрани върху имоти
на длъжника и делото не се било прекратило по силата на закона. Смята, че
жалбата трябва да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена
в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу
действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл.
435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК – отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
дело.
Изпълнително дело № 20107838380400367 по
описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 КЧСИ, с район на действие СГС е било образувано
по молба от 14.05.2010год. на Г.Г.К.
срещу Р.С. П., въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2010 г. по гр. д. № 18343/2006г.
по описа на СРС, 35-ти състав, с който е осъден Р.С. П. да предаде на Г.Г.К. на
основание чл.38а ЗЖСК следния недвижим имот:апартамент№114, находящ се в
сградата на ЖСК „Б.Х.“, в гр.********/стар №10/ вх.К, ет.1/.
От представеното копие от изпълнителното
дело по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК се установява, че с протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от
01.07.2010год. от ЧСИ е отнет от длъжника и предаден на взискателя процесния
недвижим имот, посочен в изпълнителния лист/стр.67 по делото на ЧСИ/.
След 01.07.2010год. ЧСИ е предприемал
действия по събиране на разноски по изпълнителното дело и които съгласно
посочването им в покана за доброволно изпълнение до длъжника са представлявали
сумата от общо 2 848лв. и от които 2 500лв.-разноски на взискателя по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на адв. Р.М.и 348лв.такси по
тарифата към ЗЧСИ, като в последствие в покани за доброволно изпълнение,
изпращани до длъжника е останала само сума
от 2 500лв.-разноски по изпълнението.
На 26.07.2011год. е постъпила молба от взискателя, подадена чрез
адв. М., в която е поискано от ЧСИ да
предприеме действия по опис и продажба на движими вещи на длъжника по
посочения за него адрес, да наложи запор върху трудовото му възнаграждение,
като за целта се направят справки/стр.139 по делото на ЧСИ. Не се установява да
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или да са предприети
действия от ЧСИ в рамките на поисканите от взискателя. Едва на 25.11.2013год. е
постъпила молба от взискателя за предприемане на действия по опис, оценка и
продажба на недвижим имот на длъжника, както и искане за присъденияване на
изп.дело №367/2010год. към изп.дело №454/2010год. по описа на същия ЧСИ с един и същи длъжник. По изп.дело в
последствие са приложени множество молби
от длъжника с искане за прекратяване на делото поради това, че не са поискани
от взискателя изпълнителни действия повече от две години. В тази връзка при
постановените откази на ЧСИ да прекрати изп.дело за събиране на разноските по
изп.дело при действието на чл.435 от ГПК преди неговото изменение е оставена
без разглеждане жалба на длъжника от 31.01.2014год. срещу отказа на ЧСИ да
прекрати изп.дело. Нова молба с искане за прекратяване на изп.дело е постъпила
от длъжника и на 12.12.2017год. и е налице отказ на ЧСИ да прекрати делото и
който се обжалва.
Съгласно правилото на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното дело, поради
т. нар. перемпция настъпва ex lege. Дали съдебният
изпълнител е издал съответно постановление или не е без правно значение. Актът
на съдебният изпълнител има декларативен, а не конститутивен характер. Тоест,
ако е издадено постановление на съдебния изпълнител то внася единствено яснота
като констатира, че перемпцията е настъпила, тоест констатира, че изпълнителното
дело вече е прекратено. С перемирането на изпълнителното дело то се прекратява,
а оттам се прекратяват принудителното изпълнение като „съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от
публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания“ – така т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. С оглед на това се обезсилват по
право извършените изпълнителни действия,
което ги заличава с обратна сила – с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания –
в този смисъл Решение № 10 от 16.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 45 от 30.03.2017
г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК.
В случая съдът констатира, че от данните
по изпълнителното дело перемпцията е била настъпила още към 26.07.2013год. и преди присъединяване на двете посочени изп.
дела и последвалата молба на взискателя от 25.11.2013год. след като за този период липсват данни да са
извършвани някакви същински изпълнителни действия. Тоест към 26.07.2013 г.
изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона. Без значение е
обстоятелството, че след 25.11.2013год. са предприемани действия по присъденияване
на друго изп.дело, възбрана, оценка на недвижими имоти на длъжника от
м.03.2015год. и които са предприети след
като са били вече налице основания за прекратяване на изп.дело.
За пълнота трябва да се изясни, че нямат
значение и обстоятелствата, че са поискани справки от НОИ и службата по
вписванията, които действия не са същински изпълнителни действия – такива които
са насочени към събиране на вземането предмет на делото и удовлетворяването на
взискателя. Тъй като постановлението за прекратява на изпълнителното дело
подлежи на самостоятелно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че няма
правомощие да констатира, че изпълнителното дело е било прекратено, поради
което делото трябва да бъде върнато на ЧСИ Ч.за издаване на постановление, с
което да се констатира настъпилото прекратяване по силата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Също така ЧСИ следва да вдигне наложените възбрани след като са налице
основания за прекратяване на изп.дело.
Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4,
изр. 2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ОТКАЗА на ЧСИ
И. Ч.да прекрати изпълнително
дело № 20107830400367 по описа на ЧСИ на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ВРЪЩА
изпълнително
дело №20107830400367 на ЧСИ И.Ч., рег.
№ 783 КЧСИ, с район на действие СГС за предприемане на процесуални действия
съобразно мотивите на настоящото решение и за издаване на постановление за
прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.