Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1123 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание с правно основание чл. 520 КЗ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че се финансира по реда на чл. 520 от
Кодекса за застраховане /КЗ/, като част от приходите му представляват вноски на
застрахователите, извършващи задължителни застраховки „Гражданска отговорност“
и „Злополука“. Всеки застраховател, предлагащ тези застраховки прави вноски в
Гаранционния фонд в размер и по начин определени в КЗ. Размерът на вноските за
2019 г. е определен с Решение на Комисия за финансов надзор № 100/24.01.2019 г.
на 10 лева за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във
връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. За 2019 г. размерът на вноската за задължителната застраховка
„Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз е в размер на 0,15
лева за всяко място, без място на водача, за което е сключена задължителна
застраховка. Посочва, че срокът в който се превеждат вноските по сметка на Г.
фонд е ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на
застраховките. Твърди, че ответникът притежава лиценз за осъществяване на
застрахователна дейност, включително и за горепосочените две застраховки, но не
е превел дължимите по чл. 520 КЗ вноски. Вноската, която не е преведена за
Фонда на незастраховани МПС е общо в размер на 294 936,81 лева, в това
число 289 548 лева неиздължена вноска по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за м. февруари 2019 г., дължима в срок до 10.04.2019
г. и 5 388,81 лева лихва за периода от 11.04.2019 г. до 16.06.2019 г.
Поканил ответникът да заплати дължимата сума, но задължението не било
изпълнено. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди
ЗАД „Д.Б..Ж.И З.“ АД да заплати на Г. фонд сумата в общ размер на
294 936,81 лева, представляваща неиздължени вноски по чл. 520 КЗ в размер
на 289 548 лева за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м.
февруари 2019 г. и 5 388,81 лева лихва за забава за горепосочения период,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва предявените
искове. В случай, че се приеме за установено съществуването на вземанията,
предмет на исковете, иска да се отхвърлят същите поради погасяването им чрез
съдебно прихващане, възражението за което предявява с отговора на исковата
молба. Посочва, че е издал в качеството на застраховател застрахователни полици
за застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с
международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена
карта“/, със застраховани лица, съответно – Г.Р.Г., А.У.“ ЕООД, „А.Б.“ ООД, „Е.БГ“
ООД, „Х.2014“ ЕООД, „П.Р.“ ЕООД и „Е.БГ“ ЕООД. Твърди, че застрахователните
договори с посочените лица са прогласени от българския съд за нищожни поради
липса на съгласие. Твърди, че поради нищожност на застрахователните договори за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с международната
карта към тях /сертификат „Зелена карта“/ така, както са индивидуализирани в
изпратеното до ищеца изявление за прихващане, за него не е възникнало
задължението да предостави застрахователна закрила по отношение на вредите,
причинени на трети лица във връзка със собствеността и ползването на
незастрахованите МПС, посочени в тези полици. Поради това именно ищецът Г. фонд
е задължен на основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ от 2016 г., респ. чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ да заплати застрахователното обезщетение за
вредите, причинени от водачите на посочените в полиците моторни превозни
средства, регистрирани в Република България, които водачи нямат валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“. Посочва, че е извършил
плащания на застрахователни обезщетения по полиците и ликвидационни разходи в
полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, на
националното бюро на друга страна или на кореспонденти по щети. Счита, че по
този начин е заплатил чуждо задължение – това на Г. фонд, произтичащо от
разпоредбите на чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ от 2016 г., респ. чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./. Твърди, че за него са възникнали вземания по чл.
499, ал. 4 и ал. 5 КЗ спрямо Г. фонд, ведно със законната лихва, които възлизат
на 282 094,08 лева за главница и 7 440 лева за законна лихва. Иска,
ако се приемат за основателни вземанията на ищеца, да се установи нищожността
на застрахователните договори, посочени в Приложение № 1 към отговора и спрямо Г.
фонд и да се извърши съдебно прихващане с вземанията на ищеца, предмет на
настоящите искове, като се погасят до размера на по-малкото от тях. Претендира
разноски.
С допълнителна искова молба ищецът заявява, че липсват
основанията на чл. 103 ЗЗД, въз основа на които да бъде извършено прихващане.
Посочва, че двете задължения имат различен характер, липсва еднородност и
заместимост на престациите, както и изискуемост. Счита, че и към настоящия
момент не е установена по надлежния ред отговорността да е на Г. фонд, като
едностранното обявяване на посочените полици за нищожни не обвързва Фонда.
Посочва също така, че спор е възникнал едва след постановяване на решения по
граждански дела и във връзка с това отправено искане от ответника до ищеца с
писмо от 10.10.2018 г., т.е. не се касае до спор, възникнал в хода на уреждане
на претенцията. Ето защо в полза на ответника не се възникнали сумите, по
отношение на които е извършил прихващане. Оспорва изцяло претенцията за лихва,
тъй като Г. фонд изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него
случаи и след изпълнението на специална процедура, предвидена в чл. 588 КЗ.
Твърди, че постановените решения, на които ответникът се позовава не го
обвързват съгласно т. 4 от ТР № 1/2018 г. от 07.03.2019 г.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че поддържа
изложеното в първоначалния отговор на исковата молба, включително искането за
приемане за съвместно разглеждане в производството на възражението за
прихващане. Оспорва наведените в допълнителната искова молба възражения.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 100-ГФ от 24.01.2019 г.
на Комисията за финансов надзор, обнародвано в ДВ, бр. 12, стр. 69, е определен
размер на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането, на 10,50 лева за всяко отделно моторно
превозно средство, във връзка с чието използване е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително гранична
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определен е размер на вноската
на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка
„Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от
Кодекса за застраховането, на 0,15 лева за всяко място, без мястото на водача,
за което е сключена задължителна застраховка. Определен е срок за превеждане на
вноските по сметка на Гаранционния фонд, както следва: ежемесечно до 10-о число
на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Застрахователите
събират и внасят пълния размер на горепосочените вноски в определените срокове
независимо от разсрочено плащане на премията, когато такова е предвидено
съгласно застрахователния договор.
Установява се, че на 10.04.2019 г. ЗАД
„Д.Б..Ж.И З.“ АД е изпратило до Г. фонд изявление за прихващане със сумата в
общ размер на 289 577,85 лева, представляваща сума за възстановяване на
недължимо платени суми по 8 броя нищожни полици, сключени със следните лица и
на следните дати: с А.У.“ ЕООД на 15.02.2016 г., с Г.Р.Г. на 20.10.2015 г., с „А.Б.“
ЕООД на 05.05.2016 г., с „Е.БГ“ ЕООД на 19.08.2016 г., с „Х.2014“ ЕООД на
05.01.2016 г., с „П.Р.“ ЕООД на 18.08.2016 г., с „Х.2014“ ЕООД на 06.01.2016 г.
и с „Е.БГ“ ЕООД на 01.03.2017 г.
От извършените по Наредба № 18
служебни справки е видно, чеК.К.К./управител на „А.Б.“ ЕООД/ е починал на 18.01.2016
г., а Г.А.Б. /управител на „Х.2014“ ЕООД/ е починал на 04.04.2019 г.
По делото са отделени като безспорни
и ненуждаещи от доказване обстоятелства, че ответникът има неиздължени към
ищеца вноски за месец февруари 2019 г. към Фонда „Незастраховани МПС“ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ така, както са посочи по
размери в исковата молба.
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че съгласно предоставени данни от
ответника, всички застрахователни щети, фигуриращи в приложение 1 към отговора
на исковата молба са заведени за обезщетение на застрахованите лица, за
нанесени вреди на автомобилите, застраховани със съответните застрахователни
полици, приложени по делото. По всички
застрахователни щети по горепосоченото приложение, ответникът е изплатил
суми на чуждестранни бюра и кореспонденти за обезщетение и за такси и разходи
свързани с обработка на щетите извън територията на България, както и
деклариран ДДС за продажби в бюджета върху разходи и такси за обработка на
щетите, на основание чл. 82, ал. 2 ЗДДС. Левовата равностойност на изплатените
суми от ответника са в общ размер на 254 832,84 лева. Изчисленият размер
на законната лихва за забава върху изплатеното обезщетение по отделните щети,
фигуриращи в приложение 1 към отговора на исковата молба, за периода от датата
на съответното плащане до 10.04.2019 г. е общо 34 701,25 лева. Съгласно
представена справка Хронология на сметка 4831 – „Разчети с презастрахователи“,
с движение за период от 2016 г. до 2019 г. се констатира, че няма възстановени
суми от презастраховател, на ответника. От предоставените доказателства от
ответника не се установява връщане на премии и/или вноски по застрахователни
полици, посочени в приложение 1 към отговора на исковата молба. По делото не се
съдържат доказателства за върнати премии от ответника. От извършената проверка
се установява, че нито една от застрахователните полици по приложение 1 към отговора
на исковата молба не се съдържа в 4228-те застрахователни полици, предмет на
решение № 440/11.01.2019 г. по адм.д. № 11424/2018 г. на Върховния
административен съд.
От заключението на приетата съдебно-графическа
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се
установява, че подписът за „застрахован“ в застрахователна полица BG/30/115002610625
от 20.10.2015 г. на ЗАД „Д.Б..Ж.И З.“ АД, не е положен от Г.Р.Г..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 520 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 520, ал. 1 КЗ всички застрахователи със седалище в Република
България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по Търговския
закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на
пътниците, или застраховка по раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят
вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени съгласно този
кодекс. В ал. 2 на същия член е предвидено, че застрахователите от държави
членки, които предлагат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в
Република България при условията на правото на установяване или свободата на
предоставяне на услуги, правят вноски във фонда по чл. 521, ал. 1, т. 1.
Вноските се определят на същата база и при същите условия, както за
застрахователите по ал. 1.
Страните не спорят, че ответникът е застраховател със седалище в Република
България, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Размерът на
вноската на застрахователя е определен с решение № 100-ГФ от 24.01.2019 г. на
Комисията за финансов надзор, обнародвано в ДВ, бр. 12, стр. 69. По делото са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
вноските по чл. 520 КЗ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, които дължи ЗАД „Д.Б..Ж.И
З.“ АД на Г. фонд за месец февруари 2019 г. са в общ размер на 289 548
лева и че същите не са изплатени. Ето защо съдът намира, че са налице всички
предпоставки, необходими за уважаване на иска по чл. 520 КЗ за пълния предявен
размер от 289 548 лева.
В
цитираното и обсъдено по-горе решение на Комисията за финансов надзор е
определен срок за превеждане на вноските по сметка на Гаранционния фонд, който е
до 10-о число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Съгласно правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Срокът прави вземането изискуемо и поставя длъжника
в забава със самото си настъпване. Ответникът е следвало да заплати дължимата
сума за месец февруари 2019 г. до 10.04.2019 г., като считано от 11.04.2019 г.
е изпаднал в забава. При съобразяване размера на дължимата главница и периода
на забавата, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за пълния предявен
размер 5 388,81 лева, за периода от 11.04.2019 г. до 16.06.2019 г., изчислен
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор.
При
формирания извод за основателност на исковите претенции съдът дължи произнасяне
по приетото за съвместно разглеждане в процеса възражение за прихващане.
Прихващането
е допустим способ за защита на ответника, като възражението е направено от ЗАД
„Д.Б..Ж.И З.“ АД в срока за отговор на исковата молба. Разпоредбата на чл. 522 КЗ, която предвижда, че направените от застрахователите вноски не подлежат на
възстановяване, включително при прекратяване на застраховател, не представлява
пречка за извършване на прихващане с тях, поради което доводите на ищеца, че не
може да се извърши прихващане със сумите по исковата претенция не намира опора
в закона. При материалноправното прихващане двете насрещни вземания трябва да са
еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от
който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане,
заявено в хода на висящ исков процес, е допустимо и когато вземането не е
ликвидно, нито изискуемо, както е в конкретния случай, като в тази хипотеза на
съдебно прихващане погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила
решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.
От приетите
писмени доказателства се доказа, че ответникът в качеството му на застраховател
е издал застрахователни полици за застрахователни договори „Гражданска
отговорност“ на автомобилисти, ведно с международна карта за автомобилна
застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/, подробно индивидуализирани
по номер и дата в приложение 1 към отговора на исковата молба със следните лица
и на следните дати: с А.У.“ ЕООД
на 15.02.2016 г., с Г.Р.Г. на 20.10.2015 г., с „А.Б.“ ЕООД на 05.05.2016 г., с
„Е.БГ“ ЕООД на 19.08.2016 г., с „Х.2014“ ЕООД на 05.01.2016 г., с „П.Р.“ ЕООД
на 18.08.2016 г., с „Х.2014“ ЕООД на 06.01.2016 г. и с „Е.БГ“ ЕООД на
01.03.2017 г. От приетата съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните, безспорно се установи, че всички застрахователни щети, фигуриращи в
приложение 1 към отговора на исковата молба са заведени за обезщетение на
застрахованите лица, за нанесени вреди на автомобилите, застраховани със
съответните застрахователни полици, приложени по делото и че по всички застрахователни щети, ответникът е изплатил
суми на чуждестранни бюра и кореспонденти за обезщетение и за такси и разходи
свързани с обработка на щетите извън територията на България, както и
деклариран ДДС за продажби в бюджета върху разходи и такси за обработка на
щетите, на основание чл. 82, ал. 2 ЗДДС.
Защитната
теза на ответника е, че поради прогласена по съдебен ред нищожност поради липса
на съгласие на горепосочените застрахователни договори, отговорността му за
изплащане на обезщетение не може да бъде ангажирана, като задължен субект се
явява Гаранционния фонд, тъй като към момента на настъпване на ПТП-то отговорността на
виновния водач на МПС не е била валидно застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Настоящият
съдебен състав счита, че съдебните решения, посочени в отговора на исковата
молба, са непротивопоставими на ответника Г. фонд, тъй като същият не е бил
страна във въпросните дела. Съгласно чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК решението влиза в
сила само между страните по делото и техните правоприемници, като същото следва
да бъде зачитано и от останалите съдилища, съобразно чл. 297 ГПК, само в
рамките на неговите субективни предели. Спрямо трети лица, какъвто е и ищецът,
решението няма обвързващо действие, освен в предвидените от закона случаи,
какъвто не е настоящият, с оглед установителния характер на предявените искове.
Това следва и от задължителната постановка на Тълкувателно решение 1/2018 г. от
07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, т. 4, съгласно която съдебно решение, с което е
прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, не е противопоставимо на третите лица по
смисъла на чл. 477, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд.
Следователно
постановените решения не са достатъчни за установяване на твърдяната нищожност,
като същевременно няма пречка по настоящото дело съдът да се произнесе в
мотивите дали договорите страдат от порок, водещ до тяхната нищожност.
Ответникът
твърди, че застрахователните договори са нищожни поради липса на съгласие. В чл.
26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, при които
липсва съгласие. Съгласието предполага наличие на валидно и съзнателно
формирана воля от двете страни с ясно намерение за сключване на сделката.
В
задължителната постановка на Тълкувателно решение 1/2018 г. от 07.03.2019 г. на
ОСТК на ВКС, т. 2а, се приема, че липсата на съгласие, като основание за
нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е приложимо и към договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата
на препращането от чл. 343, ал. 2 КЗ. Счита се, че отсъствието на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е налице, когато не е направено валидно
волеизявление от застраховащия или от застрахователя, както и когато
волеизявленията, макар валидно направени и съвпадащи, някое от тях или и двете
са дадени без намерение за обвързване.
По
отношение сключените договори с А.У.“ ЕООД, с „А.Б.“ ЕООД и с „Х.2014“ ЕООД,
при които липсва положен подпис за застрахован:
В
цитираната т. 2а от тълкувателното решение изрично се приема, че липсата на
съгласие по смисъл на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД като основание за нищожност на
застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е
налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и
правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. В
разглеждания случай това са сключените договори с А.У.“ ЕООД, с „А.Б.“ ЕООД и с
„Х.2014“ ЕООД, при които липсва положен подпис от страна на застрахования.
Следователно липсата на положен подпис в полиците не води до тяхната
недействителност. Това, че управителят на „А.Б.“ ЕООДК.Кръстев е починал на
18.01.2016 г., което е преди сключване на застраховката на 05.05.2016 г. не
промяна гореизложеното, доколкото в полицата е посочен обичаен водач, който е
от кръга лица, които имат интерес от застрахователна защита и липсата на подпис
и посочване на управител, който е починал на по-ранна дата не води до
недействителност на застрахователния договор. В тълкувателното решение се
приема, че формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като
несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено с чл. 344,
ал. 1 КЗ, може да обективира и липса на съгласие за неговото сключване, но
съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приема, че в сочената
хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и
последователната практика на ВКС, ТК. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не
може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. В ал. 4 на чл. 293 ТЗ е
предвидено, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано
технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В
разглеждания случай за всички застраховани, включително и за А.У.“ ЕООД, „А.Б.“
ЕООД и „Х.2014“ ЕООД, страните са изпълнявали договорите, като няма връщане от
страна на ответника на премии и/или вноски по застрахователните полици.
Следователно ответникът е приел плащанията, регистрирал е застрахователните
договори и е платил обезщетения по щети.
Предвид
изложеното сключените застрахователни договори с А.У.“ ЕООД, с „А.Б.“ ЕООД и с
„Х.2014“ ЕООД, които не съдържат подпис на представените пред съда екземпляри,
не са нищожни.
По
отношение сключения застрахователен договор с Г.Р.Г., за който се установи по
делото, че не е положил подпис:
Не се
установява да е недействителен и застрахователният договор, сключен с посочен
застрахован – Г.Р.Г.. От заключението на съдебно-графическата експертиза се
доказа, че подписът не принадлежи на посоченото в нея физическо лице.
Същевременно обаче от поведението на ответника безспорно се установява, че
същият е приел плащанията по застраховката, включително е изплатил обезщетение
при настъпване на покрит риск и следователно не е оспорил действителността на
изявлението, поради което намира приложение правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Не
е налице основание за нищожност на договора и в случай, че се приеме, че е
налице първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно
самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ. От една страна такъв порок за
нищожност в чл. 26 ЗЗД липсва. От друга, макар и застраховката с това лице да е
сключена на 20.10.2015 г., преди влизане в сила на новия КЗ и съответно
приемането на чл. 485, ал. 3 КЗ, приложима е практиката на Съда на Европейския
съюз – решение от 20.07.2017 г., по дело С -287/16, постановено по повод на
преюдициално запитване на Върховен съд, Португалия. С него е дадено
задължително тълкуване на чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24.04.72 г. /Първа Директива/, отменена с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета; чл. 2, § 1 от Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 03.12.1989
г. /Втора Директива/ и на чл. 1 от Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14.05.90
г. /Трета Директива/, като е отречена да е допустима правна уредба, при която
нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ за моторно
превозно средство, произтичаща от непосочени или първоначално декларирани от застраховащия
неверни данни относно самоличността на собственика и на лицето, обичайно
управляващо това моторно превозно средство или от обстоятелства, че лицето, за
което или от името на което е сключен договора за тези застраховки, не е имало
икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите
увредени лица, за да се освободи застрахователя от задължението да ги обезщети
за вредите, причинени със застраховано при него моторно превозно средство. Така
в т. 2в на цитираното тълкувателно решение.
По
отношение сключените договори с „Е.БГ“ ЕООД, с „П.Р.“ ЕООД и с „Е.БГ“ ЕООД, при
които има положен подпис за застрахован:
Не могат
да се приемат за нищожни и договорите сключени с „Е.БГ“ ЕООД, с „П.Р.“ ЕООД и с
„Е.БГ“ ЕООД, в които е положен подпис на застрахованото лице. Договорът е
сключен, когато страните постигнат съгласие по неговия предмет. Липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е, когато волеизявленията са направени
и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано
несъгласие“, тоест без намерение за обвързване. Няма намерение за обвързване,
когато съгласието е изтръгнато чрез насилие, когато е дадено на шега или когато
не изхожда от страната. В случая ответникът поддържа, че договорът не е валидно
сключен от оправомощените лица. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.
2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало
като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Договорът, сключен
от лице, действало като представител без да има представителна власт,
респективно извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици – няма
обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето от
името на което е сключен договорът го потвърди, в съответствие с изискването на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, освен ако съществува законова забрана. Както е възприето и в
т. 2б на Тълкувателно решение 1/2018 г. от 07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, на
недействителността, която от висяща става окончателно, тъй като окончателно
отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него
правни последици, може да се позове /съдебно или извънсъдебно/ само лицето, от
името на което е сключен или универсалните му правоприемници. Ето защо
застрахователят не е активно легитимиран да предяви иск, респективно да направи
възражение, за прогласяване недействителността на сключен без надлежна
представителна власт, респективно извън пределите на учредената представителна
власт на застрахования - физическо лице
или юридическо лице, договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като такъв иск се явява недопустим. Следователно
ответникът не е легитимиран да се позове на това обстоятелство, по отношение на
юридическите лица „Е.БГ“ ЕООД, „П.Р.“ ЕООД и „Е.БГ“ ЕООД като основание за
недействителност на застрахователните договори. По отношение на тези три юридически
лица е приложимо и правилото на чл. 301 ТЗ. В чл. 301 ТЗ е предвидено, че
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Дори и формално подписите да са положени от лица, които не са
имали представителна власт, липсва противопоставяне, доколкото са плащани
премии по договорите и полиците са заявени и регистрирани в Гаранционния фонд.
Предвид
изложеното съдът намира за недоказано възражението на ответника, че е налице
нищожност на застрахователните договори, посочени в приложение 1 към отговора
на исковата молба с лицата А.У.“ ЕООД, Г.Р.Г., „А.Б.“ ЕООД, „Е.БГ“ ЕООД, „Х.2014“
ЕООД, „П.Р.“ ЕООД и „Е.БГ“ ЕООД.
Допълнителен
аргумент, че в полза на ответника не е възникнало претендираното с възражението
за прихващане регресно вземане, дори и застрахователните договори да са
нищожни, е разпоредбата на чл. 499, ал. 5 КЗ, която е приложима в случая,
доколкото застрахователните събития са настъпили извън страната, а плащанията
по щетите от ЗАД „Д.Б..Ж.И З.“ АД са през 2017 г. Съгласно чл. 499, ал. 5 КЗ,
когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република
България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Г. фонд по
чл. 518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото
лице и бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила на
Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него
суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния
фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със
законната лихва от датата на плащането. В случая всички плащания са извършени
при действието на новия КЗ. Спор за уреждане на претенциите между Гаранционния
фонд и застрахователя кой трябва да плати не се твърди да е възникнал до
момента на изплащане на обезщетенията от
НББАЗ и от ответника на бюрото, а едва след постановяване на решенията за
прогласяване на нищожност на застрахователните договори и изпращане на искането
за прихващане от застрахователя до ищеца на 10.04.2019 г. Следователно не се
касае до спор, възникнал в хода на уреждане на претенцията, както изисква
хипотезата на чл. 499, ал. 5 КЗ. В случай, че застрахователят твърди и
установи, че не е съществувало за него задължение да обезщети пострадалия, за
споровете, възникнали след приключване на щетите, може да реализира правата си
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че въведеното в процеса от ответника възражение
за прихващане е неоснователно, поради което не може да бъде извършено съдебно
прихващане с дължимите суми по предявените искове.
С оглед изхода на спора право на разноски има
ищецът. От негова страна са извършени разноски в общ размер на 12 747,47
лева, от които 11 797,47 лева за държавна такса, 500 лева за депозити за
вещи лица и 450 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
които ще се възложат в тежест на
ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 520 КЗ Застрахователно акционерно дружество „Д.Б..Ж.И
З.“ АД, с ЕИК:********, с адрес: гр. София, ж.к.********, бул. ********, да
заплати на Г. фонд, с адрес: ***, сума в размер на 289 548 лева /двеста
осемдесет и девет хиляди петстотин четиридесет и осем лева/, представляваща
неиздължени вноски за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
месец февруари 2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 17.06.2019 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 5 388,81 лева /пет хиляди триста осемдесет и
осем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо обезщетение
за забава върху главницата за периода от 11.04.2019 г. до 16.06.2019 г.
включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно акционерно дружество „Д.Б..Ж.И
З.“ АД, с ЕИК:********, с адрес: гр. София, ж.к.********, бул. ********, да
заплати на Г. фонд, с адрес: ***, сума в размер на 12 747,47
лева /дванадесет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и
седем стотинки/ представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: