Р Е Ш Е Н И Е
№ 135/15.5.2018г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО Д.
при секретар: Д. Вълчева
и с участието на прокурор: Р. Лазаров
Като разгледа докладваното от съдия
Д.
ВНАХД № 274 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
на обвиняемия З.Г.С., чрез защитник а адв. А. Хр. Д., против Решение по
АНД № 482, постановено на 05.02.2018 год. по описа на РС – гр. Девня, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ.
С атакувания съдебен акт,
жалбоподателят е признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2017 г. в гр. Вълчи
дол, обл. Варна управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди А3” с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност за извършеното деяние,
съставомерно по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и му НАЛОЖИЛ административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000.00 лв (хиляда лева), на основание чл.78а, ал.1 вр.
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК.
Решението
се атакува от
подсъдимия З.Г.С., като необосновано
и несправедливо. По същество се релевират
оплаквания за необоснованост, неправилност и несправедливост на наложеното
наказание.
Жалбоподателят
редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд не се явява,
вместо него упълномощеният защитник – адв. А. Д..
По същество в жалбата се прави искане за отменяване на присъдата от въззивната
инстанция и подсъдимият да бъде оправдан.
Пред
въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Излагат се
доводи, че решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено,
тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил в същото голяма част от
изложените в съдебно заседание доводи, а е постановил решението едностранчиво.
В същото не са изложени всички обстоятелства релевантни на вината на
обвиняемия. Защитата счита, че обвиняемият е извършил нарушение по ЗДвП, а не
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание представителят на въззивната прокуратура намира
жалбата за неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, тъй като не са
налице основания за оправдаване на обвиняемия. Счита, че към момента на
извършване на деянието, автомобилът не е бил регистриран по съответния ред,
което е престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, а обстоятелството, че след това е
бил регистриран е допълнителен аргумент за доказване вината му.
След преценка на доводите сочени в жалбата, становището
на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на
присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен
съд намира и приема за установено следното:
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред Девненски районен съд е било
образувано по внесено предложение по реда на чл. 375 от НПК срещу обвиняемия З.Г.С., за престъпление по чл. 345, ал.2 НК, като е протекло по реда
на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСEМ от НПК.
На досъдебното и съдебното производство пред
първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на постановената присъда на това основание.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие,
в което е подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и
гласни доказателствени средства.
В съответствие с всички събрани по делото
доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по
несъмнен начин следната фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия състав на въззивния съд:
Обвиняемият З.Г.С., ЕГН **********,
роден на *** ***, български гражданин, основно образование, неженен, не работи,
неосъждан /реабилитиран/.
Същият е неправоспособен
водач на МПС, тъй като не притежава СУМПС. На 01.12.2017 г. около 21, 30 часа в
района на бензиностанция „Петрол“ в гр. Вълчи дол обвиняемият бил спрян за
проверка от дежурния автопатрул при У МВР - Вълчи дол в момент на управление на
МПС - лек автомобил марка „Ауди А3” с български транзитни регистрационни номера
№******* и № на рама ***. При проверката полицейските служители установили, че
водачът е неправоспособен, а управляваното от него МПС е с изтекло разрешение
за временно движение, издадено на 04.09.2017 г. и валидно до 04.10.2017 г. На
място му бил съставен АУАН № 0355392/01.12.2017 г., който бил връчен на
нарушителя и подписан от него без възражения. В хода на съдебното производство
обвиняемият представя доказателства, удостоверяващи че на 14.12.2017 г.
процесното МПС е надлежно регистрирано.
Видно от справката за
съдимост се установява, че същият е със заличено осъждане поради настъпила
реабилитация, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А
от НК.
ПО ЖАЛБАТА ЗА
НЕОБОСНОВАНОСТ:
Жалбата е неоснователна и
следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:
Фактическата обстановка е правилно установена от ДРС, а направените
правни изводи – законосъобразни.
Посочената фактическа обстановка първостепенният съд е възприел въз
основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като е
взел предвид обясненията на обвиняемия
и останалите гласни и писменни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят. Същата е правилно
установена и се възприема от настоящия състав на въззивния съд.
Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират,
поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Настоящият състав на съда приема и изградената въз основа на тези доказателства
фактическа обстановка.
Правилно
ВРС е кредитирал писмените доказателства и обосновано е приел, видно от
изготвената справка /л. 16 от ДП/, че разрешението за временно движение на
процесния автомобил е издадено на 04.09.2017 год. и е с валидност един месец –
до 04.10.2017 год. От разпоредбата на чл. 27, ал.5 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, категорично се
установява, че след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер
същите не могат да се ползват. Разпоредбата на чл.11 от посочената Наредба задължава
органите на „Пътна полиция“, при констатиране на използване на издадени не по
установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите се с изтекъл срок на
валидност, да ги изземват, като това обстоятелство се отбелязва
в акта за административно нарушение след което се унищожават.
Първоинстанционният
съд е кредитирал обясненията дадени от обвиняемия в съдебно заседание при което
се установява, че той е присъствал при закупуването на автомобила от сестра му.
Разбрал е, че за придвижването му до гр. Варна е бил издаден документ за
временна регистрация и временни табели.
При обсъждане обясненията на подсъдимия законосъобразно
първоинстанционният съд не ги е кредитирал относно това, че не е знаел, че
срокът на регистрацията е бил изтекъл.
Настоящият
въззивен състав намери, че обясненията на обвиняемия З.Г.С. в настоящия случай
са израз не на доказателствено средство, а са средство за защита, с което цели
да избегне наказателната отговорност. При това фактическо положение обоснован
се явява изводът на ДРС, че обвиняемият е знаел какъв е срока на регистрацията
и въпреки това след изтичането и е управлявал МПС – то. Както е посочил първоинстанционният съд той е следвало
да прояви повече усърдие при изпълнение на задълженията си като водач и да
провери дали регистрацията на управляваното МПС /за която добре е знаел, че е
временна/ все още е валидна.
Всички тези доказателства в своята съвкупност очертават фактическата
обстановка и сочат, че има извършено престъпление и негов автор е именно
подсъдимият З.Г.С..
Поради тези съображения съставът на въззивния съд намери, че правните
изводи, които е извел първостепенният съд при така установените факти, че
подсъдимият е осъществил с действията си от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, са правилни и законосъобразни.
Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че се касае до
извършено от обвиняемия престъпление по попосочения текст от НК, а не за
извършено административно нарушение, визирано в чл.175, ал.3 от ЗДвП. За да
приеме това правилно съдът е отчел обществената опасност на деянието и дееца.
Установява се, че същият е неправоспособен водач на МПС / никога не е
придобивал правоспособност/, а от изготвената справка за нарушител/водач, /л.14
от ДП/ се установява, че същият е бил санкциониран и преди това за нарушение
при управление на МПС. Всичко това го определя, като лице с висока степен на
обществена опасност и законосъобразно извършеното деяние е квалифицирано като
престъпление, а не административно нарушение.
В тази връзка обоснован е доводът на представителя на обвинението, че към момента
на извършване на деянието, автомобилът не е бил регистриран по съответния ред,
което е престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, а обстоятелството, че след това е
бил регистриран е допълнителен аргумент за доказване вината на обвиняемия.
Правилно ДРС е приел, че от обективна страна обвиняемият е управлявал
МПС - лек автомобил марка
„Ауди А3” с рама № ***,
което не е било регистрирано по надлежния ред.
Престъплението от субективна страна е извършено умишлено с целени и
настъпили общественополезни последици.
Вината на подсъдимия се доказва по несъмнен начин както беше посочено
малко по- горе частично от обясненията на обвиняемия, както и от писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, доводите на защитата, че се
касае за извършено административно нарушение, а не за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК се явява неоснователен, а материалният закон е приложен правилно.
ПО ЖАЛБАТА ЗА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ:
Решението не е
несправедливо.
Същото е
прецизирано и съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и с целите
на чл.36 от НК. При определяне на наказанието съдът е съобразил сравнително
невисоката степен на обществена опасност на деянието, отчел е материалното положение
на обвиняемия и е наложил наказание в минимален размер – 1000 лв. глоба. Така
наложеното наказание не е несправедливо, и всяка
следваща проява на снизхождение по отношение на обвиняемия С. би била в
противоречие с разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Същото е прецизирано и
съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и с целите на чл.36 от НК.
Пред
настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което и не се дължат.
С оглед
изложеното ВОС намира атакуваното решение за обосновано и съответно на
събраните по делото доказателства.
Въззивният
съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяване или
отмяна на обжалваното решение.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
по АНД № 482, постановено на 05.02.2018 год. по описа на РС – гр. Девня,
ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./