№ 562
гр. Сливен, 28.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско
дело № 20212230101383 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищеца, редовно призован се явява. Представлява се по пълномощие от адв.
ПЕТЯ СТАНЧЕВА - М. от АК - Бургас, надлежно упълномощена с представено по
делото пълномощно.
Ответникът М. Д. СЛ., редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът ЕМ. Н. Г., редовно призован не се явява и не се представлява.
Вещото лице ЕМ. Г. К., редовно призована се явява.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
По делото е депозирано заключение по допуснатата и назначена съдебно
психиатрична експертиза.
АДВ. М.: Запозната съм със заключението, моля да изслушаме вещото лице.
Съдът, ПРИСТЪПИ към разпит на вещото лице и сне самоличността му, както
следва:
Д-р Е. Г.А К. – 62 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и
отношение на заинтересованост със страните и техни представители.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателна отговорност обещава да даде заключение по
знание и съвест.
РАЗПИТАНА КАЗА : Поддържам така представеното заключение. Отговор на
въпрос едно е това, че в началните месеци след деянието, той е имал симптоми на
1
разстройството на адаптацията. Оказвало е влияние в началото след събитието, които
са свързани пряко с травматичното събитие. От 2017 година до сега са минали повече
от 4 години и съм писала, че симптомите и тези неща са чисто теоретични постановки,
няма прегледи, няма медицински документи и мога да кажа само теоретично, как стоят
нещата. Повечето симптоми преминават за шест месеца, но има изключения, които
могат да продължат около две години. В момента няма симптоми на клинично
разстройство. Не само от изследванията, но и от въпросниците които попълни, има
разминаване от прегледа и това което попълни във въпросниците. Дали има проблем
със страха, не мога да кажа, не е в рамките на клинично изразена болест. Може да се
приеме за проблем, ако съдът реши да кредитира неговите обяснения. Няма как да се
удостовери от преди четири години дали продължават страховете или са свързани с
личностните особености. Има данни, не данни, а е видно, че няма социална среда,
доста незрял като личност, никой не би могъл да каже дали е свързано с травмата, има
дълъг период от време, има данни за поведенчески нарушения в предходни години.
Данните са от анамнезата, от данни от него и от баща му. Не мога да чета мисли или
друг начин, събира се информация от различни места, от прегледа, от близките, от
данните по делото и се сглобява тази информация, за да се потвърди или отхвърли
определена хипотеза. За първия въпрос, разстройство в адаптацията, бил е повлиян
емоционално психически, това разстройство за средния статистически човек
продължава 6 месеца, а какво е към момента не може да се каже с една дума, описано
е по възможно най-кратко, не може да се базира едно заключение само на твърденията
на един човек,тъй като клинично не се установява болест. Той има в детството си
поведенчески нарушения, тъй като е сменял училища, това го зная от него и от баща
му, не се задържа никъде, има проблеми в комуникацията. До 7 клас е сменял 4
училища, сегашното му поведение не може да се твърди, че е свързано с травмата, за
мен е свързано с личностните особености, а няколко месеца след травмата възможно е
по -дълго и в по-дълъг период, да е било свързано с травмата. Има видове травми, че
почти всички хора реагират с някаква симптоматика и може да се направи връзка с
травмата и симптомите. Пост травматично разстройство смятам, че не е налице. То е
изключително тежко нарушение. Такова са имали участниците във войната с Виетнам
и след това. То влиза от време, на време в ситуацията, която е била в живота и то много
трудно се повлиява. Може да се приеме мисля, че съм писала, понеже е по-незрял,
приема нещата доста себе относно, не са му добри механизмите за справяне с различни
ситуации и би могло да продължи, да оказва влияние върху него, с оглед на
личностната му характеристика. От психиатрична не се нуждае, от психична по-скоро,
тя е за хора, които искат да си решат проблема, то е за хора които искат масово да се
обърнат навътре и да потърсят собствени механизми за справяне с проблемите. Това е
въпрос на личен избор и въпрос на дълга работа.
АДВ. М.: Нямам въпроси към вещото лице.
2
АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към материалите по делото представеното експертно заключение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице за явяването и заключението, което
представя, възнаграждение в размер на 312,00 лева от Бюджетните средства на съда.
АДВ. М.: По доказателствата водя двама свидетели, които моля да изслушате.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели, ВЪВЕДЕ първия
в залата и сне самоличността му, както следва:
Т.Й. И.А с ЕГН **********, българска гражданка, не осъждана, леля на
ищеца
Съдът РАЗЯСНИ на лицето правото й да откаже да свидетелства.
СВИД.И.А : Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да
свидетелствам.
Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи
обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.
РАЗПИТАНА КАЗА: Зная за инцидент в училище с Даниел. Той беше през
2017 година мисля, че беше през месец май, беше нападнат от ученици от същото
училище, дори по-малки в двора, като му бяха нанесли много тежка травма, нещо
счупено на черепа, за която лежа в болница около 2-3 дни. На втория ден ходих да го
видя, това е стрес за цялото семейство и това в двора на училището. След изписването
му от болницата, болката беше голяма, тъй като при самата операция в болницата
имаше поставена пластина, защото имаше нарушаване на черепа, от самите
интервенции, физическата болка - видима беше налице. Оплакваше се първо от
главоболие, винаги почти всеки ден световъртеж и казва, че много често повръща.
Случилото му се отрази на поведението. Първо той много се затвори в себе си, стана
по-не контактен, страхлив, отделно в началото медицински не му разрешаваха да
излиза, мисля, че беше около месец или повече от месец, някъде там и след това почти
отказваше да излиза от страх или да не го видят или да не го срещнат тези момчета.
Доста време напред във времето отказваше да излиза, трудно и след това и по рядко
започна да излиза. През това време когато беше затворен, прекъсна и контактите които
е имал. Имаше контакти, излизаше навън пред блока, след това почти може би да не
казвам, година, но най-вероятно година, че и повече трудно се възвръща, а и все още не
е в нормално състояние. Просто винаги изпитва страх. Има над веждата белега след
операцията, а и там беше пластината. След това претърпя втора операция, за да се
извади тази пластина, белега е най-вероятно от двете операции Наличието на този
белег предполагам, че създава неудобство, всеки го пита какво е това на веждата ти и
3
той изпитва притеснения. Сега с тези ковиди, гледаме по рядко да се събираме, но все
още е затворен, няма събирания с приятели, не излиза в града за кафе, както един
тийнейджър, в момента не учи и не работи, тъй като трудно се намира работа. Това, че
не учи и не работи може леко да се свърже с инцидента, това му е един вид контакти,
тъй като той трудно си създава контакти, няма социални контакти, тъй като инцидента
не изцяло, но е спомогнал за това му състояние. Той не е бил в малка възраст, за да не
си спомня, той беше осъзнат гражданин на републиката. Като малък много обича
историята, тъй като аз харесвам историята, и му се възхищавах, тъй като имаше
любопитството и това го влечеше, повече и все си мислех, че ще учи история и на там
ще се завъртят нещата. Всяко едно дете мечтае да учи, но той винаги говореше, че иска
в нашия технически университет да учи, може и да прекрачи прага, да го преодолее
този инцидент, защото той ще му пречи постоянно. Даниел е по свит, възпитан,
културен, няма да тръгне нито да пуши цигари и алкохол да се занимава. Преди
инцидента като качествата му са на едно нормално дете свързано с възрастта,
тийнейджър, който има нормални отношения с родители, има социални контакти,
излиза със съученици, имал е увлечения, чувала съм, че харесва някого, но дали е имал
приятелка, не зная беше социално адекватен и нормален. След инцидента започна
затваряне и към настоящия момент почти не е преодоляно състоянието му. Те са в
такава възраст, че просто всяко дете гледа себе си. Най-вероятно е бил търсен от
приятели, но когато се затвори в себе си, той се изолира от всички. Не съм запозната да
е ходил на психиатър или психолог.
АДВ. М. : Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, която НАПУСНА залата, ВЪВЕДЕ
следващия свидетел и сне самоличността му, както следва:
Г.Й. Г. с ЕГН **********, българин, български гражданин, не осъждан, баща
на ищеца
Съдът РАЗЯСНИ на лицето правото му да откаже да свидетелства.
СВИД. Г. : Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да
свидетелствам.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи обещава
да даде показания без лъжесвидетелстване.
РАЗПИТАН КАЗА: Инцидента се случи през 2017 година, в началото на месец
май. През голямото междучасие отива да си купи закуска, пресрещат го ответниците
единия отива при него, заговаря го и без видима причина го удря в корема.
Впоследствие се появява и другото момче Митко, който го удря в главата в челото,
Даниел изпада в безпомощно състояние и те го оставят така. За това ми се обади
класния ръководител, отидохме в болницата и видях, че има дупка в главата,
вдлъбнатини, правиха му ЯМР, видяха, че има счупена кост, и му направиха операция
4
за изтегляне на тази кост. След това три месеца си стоя вкъщи, за да му заздравее
раната през цялото лято. Септември направиха нова операция за изваждане на
пластината. През това време беше отпаднал, повръщаше, дразнеше го светлината,
виеше му се свят. Изписаха му само обезболяващи. След втората операция, като му
извадиха пластината, и сега от време на време го боли главата, но сега не е толкова
интензивно, малко по- малко отшумяват тези симптоми. Преди инцидента и след това
има коренна промяна в състоянието му и в отношението му към хората. Преди беше
контактен излизаше, имаше кръг от приятели с които се движи, беше човек който се
радва на живота, ходеше на училище без притеснения. След инцидента имаше период
през който не искаше да ходи никъде от страх. Не искаше да излиза, налагаше се да го
водя с колата на училище, да го придружавам до сградата, имахме ги тези притеснения,
коренно се промени, затвори се в себе си не е същия човек, отдръпна се от приятелите
си, те го търсиха, но той си намира причина и непрекъснато отказва. Казвам му да
излиза, да не се затваря, но той не иска. Преди инцидента беше един човек, след това
друг. Искаше да следва в нашия технически университет, имаше голямо желание, но в
последствие се отказа, не е ходил на изпити. Не е изтъквал причина, постоянно
разговаряме с него, аз искам да продължи да се развива, да не се ограничава, сега пак
иска, но да видим. През този период не сме търсили психолого, психиатър, аз съм
искал, но той не иска. Може би наша е грешката, оценявам го сега, че не направихме
нещо да му помогнем. Беше почнал работа, работи малък период от време, започна
когато завърши училище, беше някъде миналата година, работи и се отказа, работеше в
Туида, казах му, че това е най-ниското стъпало, работи три дни и се отказа, като ми
каза, че аз съм му намерил тази работа и ако искам да си я работя, той иска сам да си
намери работа и сам да се оправя. След това той се регистрира в бюрото по труда, но
забрави да се подпише един месец и това беше. Не му помагам, защото иска сам да се
справи. Нежеланието му да не ходи на работа е споделял, че го е страх да бъде там
където има много хора, за да не се случи инцидента отново. Карам го да излиза навън,
да седне някъде, да пие кафе, но той не иска. Иначе ходи до магазина, за ежедневни
битови нужди не е отказал, вкъщи е деен, но не иска да е сред хора, да има социални
контакти.Той не е такъв, не е буен, като човек, по характер е добронамерен, не е
скандалджия, от дадена ситуация, иска да излезе с добро, иска да избегне агресията,
никога не е тръгвал да се бие с някого. Беше ми интересно по другото дело, че искаха
да го изкарат, че той е започнал инцидента. Той муха не е убивал, а да се бие с някой е
абсурд. Преди инцидента беше в златната среда, беше председател на класа, учеше
добре, след това той си занижи успеха, предпоследната година, даде му сериозно
отражение.
АДВ. М. : Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, която НАПУСНА залата
АДВ. М.: Нямам искания за нови доказателства и други процесуални действия.
5
С оглед липсата на заявени доказателствени и процесуални искания, съдът
приема, че са налице условията за преустановяване на съдебното дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. М.: Моля да постановите решение, с което да уважите предявения от
доверителят ми граждански иск за причинени неимуществени вреди от ответниците в
размера, на който е предявен, а именно десет хиляди лева, при солидарна отговорност
от двамата ответници. От всички събрани по делото доказателства, включително и
постановеното решение на наказателната колегия при РС Сливен за осъществено
против доверителят ми престъпление, както и от съдебната експертиза, вещото лице по
която днес, даде подробни и допълнителни обяснения се установи безспорно, че
доверителят ми е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания от нанесения
побой и вследствие от двата интервенции в болница, за поставянето на метална
пластина и след това отстраняването й, което е довело до траен белег и това
допълнително усложнява обстоятелството доверителят ми да изпитва дискомфорт и
неимуществени вреди. От разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели, моля
да се приемат за достоверни, поради това, че те са в близост до него и имат преки
впечатления, за това което е преди и след случая. Показанията на двамата свидетели са
последователни, не противоречиви, не зависимо от родствената връзка, пожелаха да
свидетелстват. Моля да ги цените, тъй като от техните показанията се установи и се
потвърди отново, че са нанесените вреди на доверителят ми, както болки и страдания,
така и промяна в поведението, изолиране от социалната среда от страха, който изпитва
да не бъде набит отново от ответниците или други лица. Свидетелят Г., заяви, че
доверителят ми се страхува и не желае да присъства на места с много хора, занижил е
успеха, отказал да присъства на сбирки с много хора, единствено посещава магазини в
близки обекти до дома му. Отказва да води живота който е водил преди, изолирал се от
приятелите си, като единствено е контактувал със семейството и близки роднини.
Считам, че от всичко изложено до тук и събраните по делото доказателства, може да се
направи извода, че иска е основателен и доказан в пълен размер и моля да го уважите.
Моля за присъждане на сторените по делото разноски, за които представям списък –
адвокатско възнаграждение. В този смисъл моля да постановите Вашият съдебен акт.
ИЩЕЦ: Не съм човека, който бях преди години, не съм същия, премених си
поведението, характера. Просто боя, който получих от двете момчета, ме промени
коренно. Преди бях навънка по цял ден, бях обикновено момче, ходих на кино, театър,
но след това си останах вкъщи и се затворих рязко, не искам да говоря с никой, само с
6
моите родители и роднините ми. Просто искам да си остане в мен, не искам да се
говори за това постоянно. Малко по-малко може би ще се върна към живота, но за сега
е така.
Съдът ПРИЕМА делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
Съдът ще ОБЯВИ решението си на 27.10.2021 година.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12,30 часа
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7