№ 36
гр. Харманли, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Г.а
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100534 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл. 79 ал.1 пр.1 от Закон за задълженията и
договорите и чл. 86 от ЗЗД.
Ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *****, чрез
процесуалния си представител Р. С.-Ч. - юрисконсулт твърди, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закон за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.V.2008г. и влезли в сила на 27.VІ.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия, те
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Самите Общи условия били публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn- ec.bg/ba/aesetze/aab.asp.
Твърди се, че по силата на чл.7 т.1 от Общите условия, ищцовото дружество
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника К. М. Г. от гр.
Харманли: обект с ИТН: 1628439, находящ се в с. Браница общ. Харманли. За ответника бил
открит клиентски номер ********** , а самия той бил клиент на ищеца повече от 10 години.
Сочи се, че съгласно чл.11 т.1 от Общите условия, ответникът се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електричество и по начините,
определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия
дружеството-ищец, доставило на обекта на потребление на ответника Г. за периода от
05.ІІІ.2021г. до 04.VІ.2021г. електроенергия на обща стойност 102.12лв., която не била
заплатена от него. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът
дължал законна лихва в общ размер от 8.22лв. за периода от 21.ІV.2021г. до 06.ІІІ.2022г.
Проц.представител на ищеца счита, че законна лихва за забава се дължи за период от датата
на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, като в
исковата молба детайлно описва задължението по главница и лихви по месеци.
Твърди се че ответника не е изпълнил задължението си да заплати доставената и
1
потребена електрическа енергия, поради което на 07.ІІІ.2022г. ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд -
Харманли за вземанията си към К. М. Г. в общ размер от 110.34лв. По входираните
документи било образувано частно гражданско дело № 216/22г. по описа на PC - Харманли,
по което в определения срок не е постъпило възражения от длъжника, но същият бил
призован при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На ищеца била указана възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Това породило правния интерес у ищцовото дружество, в определения му срок
да предяви настоящата искова претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към К. М. Г., както следва:
102.12лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 05.ІІІ.2021г. до 04.VІ.2021г. , обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.ІV.2021г. до
06.ІІІ.2022г. в размер на 8.22лв. , ведно със законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 07.ІІІ.2022
г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се присъждане на разноски по заповедното и исковото
производство .
В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника
К. М. Г., в който е изразено становището, че предявения иск е недопустим и неоснователен.
Заявено е, че ответника оспорва изнесените в исковата обстоятелства . Моли иска де не бъде
уважаван.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
При ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита партида на
името на ответника К. Г. с клиентски номер ********** относно обект на потребление с
ИТН 1628439, находящ се в с.Браница общ. Харманли. Това се установява от събраните по
делото писмени доказателства. Видно от препис-извлечение от сметка на името на
ответника за този обект на потребление, издадено от ищцовото дружество и представено и
по заповедното и по настоящото производства, ответникът му дължи сумата от общо
110.34лв., от която главница от 102.12лв. за периода 05.ІІІ.2021г. до 04.VІ.2021г. и лихва от
8.22лв. за периода от 21.ІV.2021г. до 06.ІІІ.2022г. , по фактури, които се представиха и като
писмени доказателства по делото, както следва:
№ ********** -за отчетен период 05.ІІІ.2021г.-04.ІV.2021г. , с посочен падеж
20.ІV.2021г., главница от 25.27лв. за отчетния период и размер на данъка/ Данъчна ставка
ДДС 20% - 5.05лв.;
№ ********** -за отчетен период 05.ІV.2021г.-04.V.2021г. , с посочен падеж
20.V.2021г., главница от 34.93лв. за отчетния период , размер на данъка/ Данъчна ставка
ДДС 20% - 6.99лв. и просрочени стари задължения 30.32лв.;
и № **********- за отчетен период 05.V.2021г.-04.VІ.2021г. , с посочен падеж
21.VІ.2021г., главница от 24.90лв. за отчетния период , размер на данъка/ Данъчна ставка
ДДС 20% - 4.98лв. и просрочени стари задължения 72.24лв. – или обща в размер на
102.12лв.
И трите фактури са издадени на името на ответника К. Г., за горепосочения
обект на потребление, ИТН и клиентски номер. Представените фактурите не са подписани
от страните в настоящото производство, като на всяка от тях е отбелязано, че представлява
„копие – обобщена информация“, като съдържа и детайлна информация относно дължимите
по всяка от тях суми.
Видно от представена от пълномощника на ищеца писмени доказателства
изхождащи от Община Харманли Отдел „ Местни данъци и такси“, ответника е
съсобственик на процесния имот и откритата за името партида е записана на неговото име –
обстоятелства които не се оспорват от ответника.
По искане на ищеца и по повод ответните оспорвания, съдът назначи и изслуша
2
съдебно- счетоводна и съдебно - техническа експертизи, чиито заключения приема като
компетентно и безпристрастно дадени.
Вещото лице С. Д. по съдебно-счетоводната експертиза сочи, че процесните три
фактури са осчетоводени редовно, като по тях няма извършени плащания. Дължимата цена
на консумирана ел. енергия по тях била определена правилно, съобразно цените по Решение
№ Ц-19/ 01.VІІ.2019 г. на КЕВР за цените, по които се продава ел. енергия на битови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, считано
от 01.VІІ.2019г. Вещото лице – счетоводител изчислява дължимите обезщетения за забава
върху главниците по всяко от фактурите, считано до 06.ІІІ.2022г. общо в размер на 8.22лв.
Вещото лице по назначената Съдебно - техническата експертиза твърди , че за
процесния период от 05.ІІІ.2021г. до 04.VІ.2021г. има доставена ел. енергия до процесния
обект с ИТН 1628439, в общо количество - 441квч, като отчетените количества съвпадат с
фактурираните. Процесният електромер през посочения период бил преминал изискуемите
проверки и имал метрологична пломба.
От приобщеното към настоящото производство ч.гр.д. № 216 по описа на
Районен съд Харманли за 2022г. се установява, че на 04.ІІІ.2022г. ищцовото дружество е
депозирало Заявление по реда на чл. 410 от Гражданско процесуален кодекс . С
Разпореждане от 08.ІІІ.2022г. съда е издал Заповед № 117 от 08.ІІІ.2022г. за изпълнение на
парично задължение срещу ответника Г. за сумите както следва: 102.12лв. главница , 8.22лв.
лихва за периода 21.ІV.201г. -06.ІІІ.2022. , в едно със законната лихва върху главницата
считано от 04.ІІІ.2022г. да изплащане на вземането. В срока за възражение е подадено
такова от длъжника – ответник в настоящото производство и съда с Разпореждане № 822 от
09.V.2022г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Съобщението е връчено на представител на ищеца на 20.V.2022г.
Настоящата искова молба е депозирана пред РС Харманли на 16.VІ.2021г., изпратен чрез
куриер ден по-рано.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Състава на съда счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това срок, визиран в разпоредбата на чл. 422 ал.1 вр. чл. 415ал.1 т.1 от
ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло основателен и доказан.
Въпреки бланкетното оспорване от ответната страна, по категоричен начин по
делото се установи, че при ищцовото дружество, като краен снабдител на електрическа
енергия, е открита партида на ответника Г., като неин потребител, с клиентски номер
********** относно обект на потребление с ИТН 1628439, находящ се в с.Браница общ.
Харманли. От представената по делото писмени доказателства, изхождащи от Община
Харманли Отдел „ Местни данъци и такси“, ответника е съсобственик на процесния имот и
откритата за името партида е записана на неговото име – обстоятелства които не се оспорват
от ответника. От негова не се представиха доказателства относно отчуждаването на имота.
При тези данни по делото и предвид приложимата нормативна уредба, следва да
се приеме, че именно ответника следва да носи отговорност за заплащането на ищцовото
дружество на стойността на доставената до този обект електрическата енергия за процесния
период от време. Във връзка с твърденията на ищеца, настоящият спор има за предмет
правоотношения по повод на сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ
по смисъла на чл. 98а от Закон за енергетиката. Предвид разпоредбата на §1 т.27г вр. т.27б
от Допълнителните разпоредби на ЗЕ -„краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствено ползване. Според разпоредбата на т.41б от § 1 на същите ДР :
„потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. В същия смисъл са и
текстовете от приложимите ОУ на ищцовото дружество – ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13/ 10.V.2008г. Според чл.1 т.4 от ОУ, понятието „клиент“ се разбира както в
своето значение на „мрежови клиент“, така и в значението на „потребител на електрическа
енергия“; като потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице,
3
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
дружеството, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Респективно,
задължено лице за заплащане цената на доставена електрическа енергия по договор
по чл.98а от ЗЕ, е потребител на енергия, който притежава някое от горните качества по
приложимите разпоредби от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ и Общите условия. По
делото, предвид гореизложените съображения, се установи, че ответника е съсобственик на
процесния имот, при което през процесния период тя има качеството на краен клиент или
потребител на ел. енергия за битови нужди или на енергийни услуги.
С оглед изложеното, настоящия състав на съда приема, че ответника Г. има
задължението по чл.11 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от Общите условия, според което потребителят е
длъжен да заплаща на продавача стойността на консумираната в обекта електрическа
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната
мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение – по отношение на процесния обект и за посочения период.
Освен по основание, искът за главницата се доказа и по размер. Данните за
размера на задължението на ответника по представените писмени доказателства, макар и
бланкетно оспорени от него, се подкрепят от заключенията на изслушаните по делото
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Така се установи, че за процесния
обект на потребление с ИТН 1628439, ответника дължи на ищцовото дружество главница от
общо 102.12лв. за периода 05.ІІІ.2021г. до 04.VІ.2021г., за общо 441кВч, по фактури : №
********** -за отчетен период 05.ІІІ.2021г.-04.ІV.2021г., № ********** -за отчетен период
05.ІV.2021г.-04.V.2021г. и № **********- за отчетен период 05.V.2021г.-04.VІ.2021г. Така
дължимите суми не са заплатени, както към датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 от ГПК и към датата на депозиране на настоящата искова молба, така и към датата на
изготвяне на заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Същите се установи, че са
били определени правилно, съобразно цените по Решение № Ц-19/ 01.VІІ.2019г. на КЕВР за
цените, по които се продава ел. енергия на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, считано от 01.VІІ.2019г.
Същевременно, посоченото количество ел. енергия е било доставено до обекта през
процесния период, което количество е било отчетено с електромер, преминал изискуемите
проверки и разполагащ с метрологична пломба; съвпадащо с фактурираното. Ето защо, по
отношение на главницата искът следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.ІІІ.2022г., до
окончателното изплащане.
По отношение на предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава
съда намира за установено:
По силата на чл.11 т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, ответникът се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и
начините по чл.18 ал.1 и 2 от ОУ - с период за плащане от 10 дни за всички фактури.
Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ, при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Според тази
уредба и посочените дати на издаване на всяка от фактурите, основателна се явява
претенцията на ищцовото дружество, че за претедираните от него съответни периоди му се
дължат обезщетения за забава.
Относно размера на тези задължения, съдът кредитира изцяло съдебно
счетоводната експертиза чието заключение в тази му част се препокрива с претендираната
сума от 8.22лв. считано до 06.ІІІ.2022г.
По изложените съображения така предявения акцесорният иск следва да се
уважи изцяло, като основателен и доказан.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
4
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не из-меня разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и с оглед изхода на делото, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното
производство деловодни разноски в общ размер на 75лв.( 25.00лв. внесена държавна такса и
50.00лв. юрисконсултско възнаграждение),предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на дружеството-ищец следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е
дал повод за тяхната направа. По изложените съображения на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в размер на 75.00лв. внесена държавна такса,
50.00лв. юрисконсултско възнаграждение и 250лв. депозит за вещи лица или общо 375.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. М. Г. ЕГН ********** от гр.
Харманли, че вземането на ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. „*****, за сумите: 102.12лв. - главница и
8.22лв.-обезщетение за забава периода от 21.ІV.2021г. до 06.ІІІ.2022г., по фактури: №
**********, № ********** и № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.ІІІ.2022г., следваща и крайната дата на обезщетението за забава, до
окончателното изплащане; представляващи неизплатени задължения за дължима стойност на
електрическа енергия, доставена за периода 05.ІІІ.2021г. до 04.VІ.2021г. по партида с
клиентски номер ********** относно обект с ИТН 1628439, находящ се в с. Браница общ.
Харманли, за които суми е издадена Заповед № 117 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 08.ІІІ.2022г. по ч. гр. дело № 216 по описа на Районен съд Харманли за
2022г. - СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА К. М. Г. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив ул. „*****, сумата от 75.00лв.- направени деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 216 по описа на РС Харманли за 2022г., която сума е включена в
издадената от съда Заповед № 117 от 08.ІІІ.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА К. М. Г. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив ул. „*****, деловодни разноски за исковото производство в размер на 375.00лв.
внесена държавна такса юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5