Решение по дело №696/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 93
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20212230200696
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. С. , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200696 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА обвиняемата Р. Б. АТ. родена на 29.03.1992г. в гр.
С., живуща в с.гр., българска гражданка с основно образование, неомъжена,
не работи, неосъждана, ЕГН ********** от наказателна отговорност на
осн.чл. 78А от НК за това, че на 17.09.2020г. в гр. С. противозаконно
присвоила чужда движима вещ която попаднала у нея по погрешка – златен
синджир 14 карата, плетка тип „Картие” с тегло 15,94 грама на стойност
1354,90 лв., собственост на А.Д.А. от гр. С. –престъпление по чл. 207, ал.2,
предл.2, вр. ал.1 от НК, като му налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес пред СлОС.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към решение №93/30.06.2021г. по АНД №696/2021г., изготвени на
30.06.2021г.

Производството е образувано по повод постановление на РП- С., с което
се иска налагане на административно наказание на обв. Р. Б. АТ. по реда на
чл.78а от НК за извършено от нея престъпление по чл.207, ал.2, предл.2, вр.
ал.1 от НК.
В съдебно заседание РП- С., редовно и своевременно призована не
изпраща представител.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована не се явява.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Св. Г.Д.К бил златар като същевременно извършвал и ремонт на златна
и сребърна бижутерия. За целта бил регистриран като ЕТ „Орберс- Г.К.“ и
имал ателие, находящо се в Общински пазар на гр. С.. В ателието работел
заедно с неговата съпруга, св. Д. К..
На 14.09.2020г. златарското ателие било посетено от св. Р.Д.А., която
оставила за ремонт златен синджир, собственост на съпруга й, св. А.Д.А.
Накитът бил златен синджир от бяло и жълто злато 14 карата (маркиран) с
бели дълги звена и малки жълти звена, плетка тип „Картие” с тегло 15,94
грама, на който трябвало да се поправи закопчалката. Св. А. била обслужена
от св. К., която взела синджира, сложила го в торбичка и й дала бележка, на
която било написано името „Р. А.”. Същата бележка била в два екземпляра
като оригиналът бил прикрепен към торбичката със синджира за поправка.
Св. К. изпратила св. А. като й казала, че накитът ще бъде поправен и може да
бъде получен на 17.09.2020г.
На 17.09.2020г. обв. Р.А. посетила същото златарско ателие. Последната
поискала от св. К. да вземе златно синджирче със сърчице, което било с тегло
около 2 грама и била оставила по- рано за ремонт на закопчалката. Св. К.
объркала торбичките, тъй като личните имена на двете клиентки били едни и
същи, а фамилиите им започвали с буквата „А”. Така тя погрешка дала на обв.
А. златния синджир, собственост на св. А.. Обвиняемата взела синджира,
прибрала го и платила 15 лева за ремонт, след което напуснала златарския
магазин. Когато се прибрала в къщи тя извадила от портфейла си синджира и
видяла, че това не е нейния накит. Въпреки, че установила това обв. А. вместо
да го върне в едноседмичен срок отишла в заложна къща, находяща се в
центъра на гр. С. и заложила чуждия златен синджир като за него получила
сумата от 800 лева, с която се разпоредила по неустановен начин. След
известно време обв. А. заминала да работи в А..
1
Св. Р. А. отишла в златарското ателие, за да получи златния синджир на
съпруга си на 25.09.2020г., тъй като нямала възможност да стори това по-
рано. Показала бележката с името си на св. К., но последната не могла да го
намери и й казала да дойде отново на следващия ден.
На 26.09.2020г. св. Р. А. заедно със съпруга си, св. А. А. посетили
златарското ателие, където св. Г.К. им обяснил, че съпругата му е допуснала
грешка и е дала техния златен синджир на друго лице. Св. А. и св. К.
прегледали записите от видеонаблюдението на магазина, но не могли да
установят лицето, на което погрешно е бил даден чуждият накит. Записът бил
свален на флаш-памет и приложен по делото.
През месец октомври 2020г. св. М. А., сестра на обв. Р.А. отишла в
златарското ателие, за да получи златното синджирче на сестра си. Тя не
носела бележка за получаване и се представила с името „Р.А.”. Тогава св. К.
сигнализирал на органите на реда и магазинът бил посетен от полицейски
служител, който отвел св. М. А. в РУ на МВР- С.. Там било установено, че тя
не е лицето, за което се представя, а е сестра на обв. Р.А..
В края на месец октомври 2020г. обв. Р.А. се върнала от А., отишла в
заложната къща, където по- рано била оставила златния синджир на св. А. и
го откупила за същата сума.
С протокол за доброволно предаване обв. А. предала на служител при
РУ на МВР- С. 1 брой синджир от бяло и жълто злато, 14 карата, плетка тип
„Картие” с тегло 15,94 грама като посочила в протокола следното: „Синджира
бе откупен от мен от заложната къща в която по- рано го бях заложила.
Откупих го за 800 лева. Същата вещ я бях взела от златарско ателие в
Кооперативния пазар“.
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на златния синджир възлиза на
сумата от 1354,90 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. А., Р. А., Г.К., Д. К. и
М. А. дадени в хода на досъдебното производство, тъй като те са
последователни, логични, безпротиворечиви и относими към предмета на
делото. Тези показания кореспондират напълно с всички останали събрани по
делото доказателства.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
2
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните,
а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си обв. А. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.207, ал.2, предл.2, вр. ал.1 от НК, затова че
на 17.09.2020г. в гр. С. противозаконно присвоила чужда движима вещ, която
попаднала у нея по погрешка- златен синджир 14 карата, плетка тип „Картие”
с тегло 15,94 грама на стойност 1354,90 лева, собственост на А.Д.А.от гр. С. .
Безспорно е авторството на деянието, както и виновното поведение на
обв. А.. От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че тя е
получила от златарското ателие по погрешка златния накит, собственост на
св. А. А.. Доказа се по несъмнен начин, че не е върнала тази вещ на
собственика, нито я е предала на златарското ателие, откъдето я е получила по
погрешка, нито е съобщила за случилото се на властта. Установи се
безспорно, че едва когато нейната сестра се е опитала да вземе синджирчето,
което обвиняемата е дала за ремонт е станало ясно, че именно на обвиняемата
А. е бил предаден златния накит на св. А.. Доказа се по несъмнен начин, че
въпросният златен накит е бил заложен в заложна къща за сумата от 800 лева
и впоследствие тези 800 лева са били платени на заложната къща от
обвиняемата, а златния накит предаден с протокол за доброволно предаване
на разследващия полицай.
Деянието обв. А. е извършила с пряк умисъл, тъй като е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на обвиняемата, както и в стремежа и за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото
съдебно минало на обвиняемата.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на обв. А. съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице
законните условия за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. Обвиняемата е
с чисто съдебно минало. Тя не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел 4 на глава 8 от НК. Размерът на предвиденото
3
наказание за това престъпление е до три години „Лишаване от свобода” или
друго по- леко наказание, а именно наказание „Глоба” от 100 до 300 лева. От
деянието не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че са
налице условията за освобождаване на обв. А. от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК като й се наложи административно наказание
„Глоба” в полза на Държавата. В разпоредбата на чл.207, ал.2 от НК е
предвидено наказание „Глоба“ от 100 до 300 лева. Разпоредбата на чл.78а,
ал.5 от НК гласи: „Когато за извършеното престъпление е предвидено само
глоба или глоба и друго по- леко наказание, административното наказание не
може да надвишава тази глоба. Ето защо административното наказание глоба
на обвиняемата не може да бъде в по- голям размер от 300 лева и съдът
определи именно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Съдът счита така определеното наказание за максимално справедливо и
за отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4