№ 70
гр. Монтана, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20231600500052 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 435 и сл. от ГПК по жалба
на М. А.,Р. И. И М. Т. чрез процесуалния представител адв.А. срещу разпореждане от
10.01.23 г. на ДСИ при Районен съд Монтана . В жалбата се твърди, че неправилно съдия-
изпълнителя им е възложил да заплатят платеното от страна на взискателя адвокатско
възнаграждение. Изложени са доводи в насока относно приложимостта на разпоредбата на
чл.355 ГПК. Поддържа се,че с оглед липсата на оспорване правата на съделителите всеки
съделител понася сам направените разноски, поради което и атакуваното разпореждане
следва да бъде отменено.
В законоустановения срок не е постъпило възражение от ответната страна по
жалбата И. Д. .
В изложените мотиви ДСИ е изложил становище относно неоснователността на
жалбата.
Окръжният съд, като провери допустимостта и основателността на жалбата, приема
следното :
Жалбата е допустима за разглеждане , като подадена в срок от надлежна страна, а по
същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
ДСИ е изпратил Покана за доброволно изпълнение до всеки един до
жалбоподателите,в които е посочено,че всеки от тях дължи на И. Д. сумата по 697,46
лв./при условие,че взизкателя е направил общо разноски в размер на 625,30 лв./
Постъпила е възражение от процесуалния представител на жалбоподателите, в което
е оспорен определения размер на присъдените такси и разноски,включително и присъдения
адвокатски хонорар.
С атакуваното разпореждане ДСИ е присъдил в тежест на жалбоподателите
съобразно техните права в процесния имот разноските по изпълнителното дело,в което е
включена сумата 25,30 лв.заплатена от взискателя такса и 600 лв. адвокатски хонорар .
1
Съдът намира така постановеното разпореждане за неправилно по следните
съображения:
Изпълнително дело №п 2-427/2022 г. е образувано въз основа на молба от И. Д. въз
основа на изпълнителен лист на основание влязло в сила решение по гр.дело № 899/21 г. по
описа на МРС,с което съсобствен на страните недвижим имот е изнесен на публична продан
.
Публичната продан на допуснат до делба недвижим имот се извършва съобразно
правилата на изпълнителния процес (чл. 483 и сл. ГПК). В случая обаче не се касае до
същинско изпълнително производство, тъй като липсва субективно притезателно право, на
чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба. Напротив, последната
е способ за реализиране на потестативното право на делба. Така проданта се явява само
средство за осребряване на общата вещ, за да може получената сума да бъде разпределена
между съделителите, като по този начин окончателно се ликвидира съществуващата
съсобственост. Ето защо, макар че приложение намират правилата на изпълнителния процес,
нужно е да се отчитат и всички особености, характеризиращи публичната продан като метод
за извършване на делбата. От тази гледна точка трябва да бъде потърсено и решаването на
проблема за разноските, направени от съделителите.
В принципен аспект отговорността за разноски в гражданския процес
представлява материално право с притезателен характер. Неговото съдържание се формира
от възможността субектът, спечелил делото, да претендира от загубИ. всички извършени
разходи по производството. Същата е логиката и при принудителното изпълнение, когато
взискателят го е стартирал при наличие на материалните и процесуални предпоставки за
това и не е изоставил изпълнителните действия (по аргумент от чл. 79 ГПК).
В обсъждания контекст производството по съдебна делба се отличава с известни
специфики. Разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК въвежда правилото, че страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им. На тази плоскост в практиката на ВКС
(вж. Определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г., ІІ г. о.) категорично се приема,
че при липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост
помежду им всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. Визираното правно положение има особено важно значение.
То не може да не бъде използвано и за решаване на проблема с разноските при публичната
продан на делбен имот. Това е така, защото, както беше подчертано по-горе, при
осребряването на неподеляемия имот липсват характеристиките на типичния изпълнителен
процес. По-скоро се касае за своеобразно продължение на процедурата по осъществяване на
потестативното право на делба. От друга страна, при публичната продажба не може да има
каквито и да било спорове, доколкото вече със сила на присъдено нещо са определени
съделителите, квотите им и имуществото, подлежащо на подялба. Ето защо и липсва
логическа опора, даваща основание да се приеме, че адвокатските възнаграждения,
заплатени от съделителите, трябва да се поемат от всички участници в имуществената
общност, след като това принципно не е така дори и при съдебното производство по
делба.Последните дължат съответната на правата им част от разноските , които са
направени за извършване на публичната продан – държавни такси, разноски за вещи лица и
други ,но не и заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение .
Предвид гореизложеното атакуваното разпореждане се явява неправилно в частта, с
която ДСИ е разпределил заплатения от молителя адвокатски хонорар между
жалбоподателите /по отношение на сумата от 25,30 лв. разпореждането е влязло в
сила/,поради което и следва да бъде отменено .
2
Предвид гореизложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.01.2023 г. на ДСИ при Районен съд- Монтана в
ЧАСТТА,с която на жалбоподателите М. А.,Р. И. И М. Т. е възложено да изплатят на И. Д.
заплатеното от последния адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателтелно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3