Решение по дело №10051/2018 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2018 г. (в сила от 31 юли 2018 г.)
Съдия: Благовеста Митева Костова
Дело: 20184200210051
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

45

гр. Габрово, 04.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито заседание на четвърти юли,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ВАСИЛЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

                                                                           ПЛАМЕН ПОПОВ

 

при секретаря В.Йосифова и участието на прокурора Жени Шикова, като разгледа докладваното от съдията Костова чнд № 51 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 14 и сл.от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е с оглед  постъпило в ОС-Габрово , на основание чл. 6, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС,  удостоверение, издадено въз основа на Решение № GE-27.97.113/06 от 22.10.2010г., постановено от Съд Първа Инстанция Източна Фландрия, отдел Гент, Кралство Белгия и влязло в сила на 06.01.2011г.г. за наложена конфискация по отношение на К.Е. А., родена на ***г. в гр.Севлиево на сумата от 1 014 575.00 евро незаконно придобита облага от престъпление. В удостоверението е посочено ,че лицето е осъдено за пране на пари, като и е наложено и наказание –конфискация на парични средства. Сочи се ,че засегнатото лице е участвало лично в производството, довело до решението за конфискация.

Засегнатото лице К. А., редовно призовано не се явява в производството пред ОС-Габрово и не сочи уважителни причини за неявяването си.

Прокурорът в съдебно заседание дава становище да бъде постановено решение,с което да се откаже признаване и изпълнение на решението. След анализ на събраните  по делото доказателства представителят на обвинението приема ,че са налице  всички законови предпоставки за признаване на процесното решение. Констатира обаче ,че по българското законодателство е изтекла абсолютната давност от три години за изпълнение на постановена присъда за конфискация на имущество придобито чрез престъпление и счита ,че са налице законовите предпоставки за отказ да бъде признато Решение № GE-27.97.113/06 от 22.10.2010г., постановено от Съд Първа Инстанция Източна Фландрия, отдел Гент, Кралство Белгия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната цялост и логическо единство и във връзка със становищата на страните намира за установено следното:

С удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е поредставено за признаване и изпълнение  Решение № GE-27.97.113/06 от 22.10.2010г., постановено от Съд Първа Инстанция Източна Фландрия, отдел Гент, Кралство Белгия с което на българската гражданка К. А.е е наложена конфискация на парични средства в размер на 1 014 575.00 евро, представляваща незаконно придобита облага от престъпление – пране на пари. Видно от удостоверение по чл.4 е ,че накратко изложените обстоятелства на извършване на деянието са следните „:Въпросното лице било управител на различни фирми, не винаги официално......Сметките на дружествата били кредитирани от предприятията които се възползвА. от услугите на дружествата. Незабавно след това парите били изтегляни.”

След, констатирани непълноти в удостоверението и запитване до издаващия орган по делото постъпи писмо в което е посочено ,че Решение № GE-27.97.113/06 от 22.10.2010г., постановено от Съд Първа Инстанция Източна Фландрия, отдел Гент е издадено на основание чл.505.3 от Наказателния кодекс и с него К. А. е осъдена за пране на пари на 250 часа обществено полезен труд, глоба и конфискация на сумата от 1 067 155 евро от които 50000.00 евро с отлагане от три години. Част от сумата е конфискувана и към момента осъденото лице дължи 1 014 575.99 евро. На същата са изпращани няколко покани за заплащане на сумата, но до момента дължимата сума не е заплатена доброволно.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 и ал.2, от Закона за признаване , изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за възлагане на финансова санкция  е несъмнено, че предмет на настоящото дело е решение за конфискация, касае се аз влязъл в сила акт на съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на конфискация за извършено престъпление по чл.505.3 от Наказателния кодекс на Кралство Нидерландия. Касае се за престъпление – пране на пари, което е престъпление и по българското законодателство  за което също се предвижда наказание конфискация, въпреки ,че съгласно чл.14, ал.2 т.9 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост.

Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение   е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 1 от ЗПИИРКОРНФС. Касае се за признаване на решение , влязло в сила, постановено от съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, отнасящо се за наложена конфискация на парични средства на българската гражданка К. А. и се иска от компетентния български съд признаване, като се постанови и съответното му изпълнение.

Решението с което е постановена конфискация по отношение на К. А.е е от 22.10.2010г., като същото е влязло в сила 16.01.2011г.Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, изпълнението на решенията за конфискация в Република България се урежда според българското законодателство. Според българския наказателен кодекс, абсолютната давност за изпълнение на наложено наказание конфискация предвидена в чл.82 ал.4 във вр. с ал.1 т.5 от НК е три години, считано от влизане на решението за конфискация, т.е от 16.01.2011г.  и е изтекла на 16.01.2014г. Дори и за отложената част от конфискацията за срок от три години, абсолютната давност е изтекла на 16.01.2017г. Тъй като деянието извършено от заинтересованото лице е подсъдно на българския съд и за изпълнение на наложеното наказание конфискация е изтекла абсолютната давност, налицеса предпоставките на чл.19 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС за отказ да бъде признато и допуснато изпълнение на Решение № GE-27.97.113/06 от 22.10.2010г., постановено от Съд Първа Инстанция Източна Фландрия, отдел Гент, Кралство Белгия и влязло в сила на 06.01.2011г с което същия орган е наложил на българската гражданка К. А.е , конфискация на парични средства от 1 014 575.99 евро.

Поради изложеното и на основание  чл. 16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС съдът

 

 

Р Е Ш И:

ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение № GE-27.97.113/06 от 22.10.2010г., постановено от Съд Първа Инстанция Източна Фландрия, отдел Гент, Кралство Белгия и влязло в сила на 06.01.2011г с което същия орган е наложил на българската гражданка К. А., конфискация на парични средства от 1 014 575.99 евро  и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 51/2018г. по описа на Окръжен съд- Габрово.

За решението, след влизането му в сила, да се уведоми, компетентния орган на  изпращащата държава, чрез Съд Първа Инстанция Източна Фландрия, отдел Гент, Кралство Белгия  и Министерство на правосъдието на РБ.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в седемдневен срок  от днес за ОП-Габрово и 7-дневен срок от съобщението до заинтересованото лице.

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     

 

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: