Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.03.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети юли, през две
хиляди и двадесет и втора година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Илияна
Коцева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. №
1364 по описа на състава за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 7 от КРБ, вр. с чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с правно
основание с чл. 4, §3 ДЕС вр. §63 и §107 ДЕС и чл. 86 от ЗЗД, както и съединени с тях при условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците А.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.В.“
ЕООД, ЕИК *******, „А.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.О.“ ЕООД, ЕИК
*******, „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.М.“
ЕООД, ЕИК *******твърдят, че са производители
на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и са собственици на
фотоволтаични електрически централи.
Ищецът „А.Ф.“ ЕООД (с предишни наименования „Ей и Е.С.Б.Ф.“
и „Е.Е.П.Ф.“) твърди, че притежава фотоволтаична
централа, въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-СС-11 от 20.04.2012 г., присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М.“ АД въз основа на Договор за присъединяване от
18.03.2011 г. „А.Ф.“ ЕООД твърди, че е сключило с „Е.-П.М.“ АД, Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 205 от 16.05.2012 г. и продавало произведената енергия
от възобновяем източник на преференциална цена.
Ищецът „А.В.“ ЕООД (с предишни наименования: „Ей и Е.С.Б.В.“
и „Е.С.Б.В.“) твърди, че притежава фотоволтаична
централа, въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-СС-12 от 20.04.2012 г., присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М.“ АД въз основа на Договор за присъединяване от
18.03.2011 г. „А.В.“ ЕООД твърди, че е сключило
с „Е.-П.М.“ АД, Договор за изкупуване на електрическа енергия № 207 от 16.05.2012 г. и продавало произведената енергия от възобновяем
източник на преференциална цена.
Ищецът „А.Р.“ ЕООД (с предишни наименования: „Ей и Е.С.Б.Р.“
и „Е.С.Б.Р.“) твърди, че притежава фотоволтаична
централа, въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-СС-8 от 18.04.2012 г., присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М.“ АД въз основа на Договор за присъединяване от 01.03.2011 г. „А.Р.“ ЕООД твърди, че е сключило с „Е.-П.М.“ АД, Договор за изкупуване на електрическа енергия № 208 от
16.05.2012 г. и продавало произведената енергия от възобновяем
източник на преференциална цена.
Ищецът „А.Г.“ ЕООД (с предишни наименования: „Ей и Е.С.Б.Г.“
и „Е.С.Б.Г.“) твърди, че притежава фотоволтаична
централа, въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-СС-10 от 18.04.2012 г., присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М.“ АД въз основа на Договор за присъединяване от 01.03.2011 г. „А.Г.“ ЕООД твърди, че е сключило с „Е.-П.М.“ АД, Договор за изкупуване на електрическа енергия № 206 от 16.05.2012 г. и продавало произведената енергия от възобновяем
източник на преференциална цена.
Ищецът „А.О.“ ЕООД (е предишни наименования: „Ей и Е.С.Б.О.“
и „Е.С.Б.О.“) твърди, че притежава фотоволтаична
централа, въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-СС-14 от 15.05.2012 г., присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М.“ АД въз основа на Договор за присъединяване от 01.03.2011 г. „А.О.“ ЕООД твърди, че е сключило с „Е.-П.М.“ АД, Договор за изкупуване на електрическа енергия № 217 от
22.05.2012 г. и продавало произведената енергия от възобновяем
източник на преференциална цена.
Ищецът „А.К.“ ЕООД (с предишни наименования: „Ей и Е.С.Б.К.“
и „Е.Е.П.Б.К.“) твърди, че притежава фотоволтаична
централа, въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-СЦР-02 от 03.01.2011 г., присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М.“ АД въз основа на Договор за присъединяване от 23.07.2010 г. „А.К.“ ЕООД твърди, че е сключило с „Е.-П.М.“ АД, Договор за изкупуване на електрическа енергия № 170 от
18.01.2011 г. и продавало произведената енергия от възобновяем
източник на преференциална цена.
Ищецът „А.М.“ ЕООД (с предходни наименования: „Ей и Е.С.Б.М.“ и „Е.Е.П.Б.М.“) твърди, че притежава фотоволтаична централа, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-СС-9 от 18.04.2012 г., присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М.“ АД въз основа на Договор за присъединяване от 01.03.2011 г. „А.М.“ ЕООД твърди, че е сключило с „Е.-П.М.“ АД, Договор за изкупуване на електрическа енергия № 209 от
16.05.2012 г. и продавало произведената енергия от възобновяем
източник на преференциална цена.
С влизане в сила на §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за
държавния бюджет на Република България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3,
чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ била въведена такса в размер на 20%,
върху приходите от производство на електроенергия, добита от слънчеви и вятърни
централи.
Адресат на задължението да заплаща
въведената такса били производителите на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия, като таксата се удържала от крайните снабдители - в случая от
„Е.П.П.“ АД, което на свой ред имало задължение да я внася в Държавния бюджет.
С Решение №13 от
31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г. на Конституционния съд на РБ посочените
законови разпоредби били обявени за противоконституционни, като решението било
обнародвано в Държавен вестник, бр.65 от 06.08.2014г. и влязло в сила на
10.08.2014г. През целия период на действие на обявените за
противоконституционни законови разпоредби на ЗЕВИ, тоест от 01.01.2014г. до
09.08.2014г. дружеството ищец получило плащания за цената на произведената от
неговото съоръжение електроенергия, намалени с удържаните такси в размер на 20%
съгласно чл.35б от ЗЕВИ, които крайният снабдител фактически внасял в Държавния
бюджет. При това, законодателният орган на Държавата - Народното събрание на
РБ, осъществило противоправно бездействие,
тъй като не уредило възникналите при действието на прогласените за
противоконституционни разпоредби правоотношения в рамките на предвидения
двумесечен срок от влизане в сила на решението за Конституционни съд, а било
длъжно да стори това, в изпълнение на задълженията си по чл.22, ал.4 от ЗКС и
действащия към онзи момент Правилник за организацията и дейността на Народното
събрание. Неупражняването на правомощията от страна на законодателния орган на
Държавата довело до възникването на вредоносни последици за ищеца, изразяващи
се в нереализирана печалба от продажбата на произведената през процесния период
електрическа енергия в пълен размер. Доколкото отговорността на Народното събрание
на РБ за осъществени незаконосъобразни действия/бездействия не можело да бъде
ангажирана по реда на ЗОДОВ - ищецът обосновава теза за наличие на надлежна
материална легитимация за ответника- Държавата, представлявана Министъра на
финансите на РБ, да понесе юридическата отговорност за причинените вреди и за
приложимост на отговорността за чужди действия/бездействия по общия ред. Общият
размер на удържаните под формата на
такси по чл. 35б от ЗЕВИ суми, от
дължимата цена на произведената чрез фотоволтаичнните
електрически централи в периода от 31.07.2014г. до 31.08.2014г. постъпил
в Държавния бюджет, след като крайният снабдител „Е.П.П.“ АД превел тази сума
по сметката на КЕВР в изпълнение на законоустановените задължения в чл.35б от
ЗЕВИ.
Ищците твърдят, че описаният
фактически състав осъществява деликт, тъй като е налице нарушение на
Конституцията на РБ, което е причинило имуществени вреди, изразяващи се в
събиране на споменатата такса. Освен това, законодателят е следвало да уреди с последващи правила негативните
последици, които според ищеца били възникнали в резултат на прилагането на
противоконституционните разпоредби, а приемане на противното би означавало
липса на възстановяване на нанесените вреди на тази група субекти, произтекли
от акт на Народното събрание на РБ, прилаган в противоречие в Конституцията.
Ищците твърдят, че е с приемането
на посочените разпоредби от ЗЕВИ е налице и нарушение на правото на ЕС,
изразяващо се в приемане на закон, противоречащ на общностното право (нарушение
на Договора за Европейски съюз, Договора за енергийна харта, Директива
2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия,
Директива 2009/28/ ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми
енергийни източници);
При условията на евентуалност,
ищците твърдят, че е налице неоснователно обогатяване, тъй като за заплатените такси от 20 % за периода след влизане в сила на Решение №13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд по
к.д.№1 от 2014г., са били внесени на отпаднало правно основание – като се има предвид обявените за
противоконституционни законови разпоредби, въвеждащи такса върху цената на
произведената електроенергия. С преустановяването на правното действие на
противоконституционните разпоредби предвидените в тях задължения загубвали
характера си на публични държавни вземания, съответно претенциите за
възстановяване на сумите с които държавата се е обогатила подлежали на
разглеждане по реда на гражданското съдопроизводство.
При изложените фактически твърдения, всеки от ищците
претендира за осъждане на ответника- Държавата, представлявана от процесуалния
си субституент Министъра на финансите, да заплати, както следва:
на „А.Ф.“ ЕООД:
·
сумата от 79407,
25 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и
съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса
от 20 %, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., и
·
сумата от 24 202,
73 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху споменатата горе главница,
за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.,
на „А.В.“ ЕООД:
·
сумата от 70248,
84 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и
съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса
от 20 %, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., и
·
сумата от 21
411, 32 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху споменатата горе главница,
за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.,
на „А.Р.“ ЕООД:
·
сумата от 52417,
61 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и
съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса
от 20 %, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., и
·
сумата от 15 976,
49 – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху споменатата горе главница,
за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.,
на „А.Г.“ ЕООД:
·
сумата от 30561,
72 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и
съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса
от 20 %, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., и
·
сумата от 9314,
98 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху споменатата горе главница,
за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.,
на „А.О.“ ЕООД:
·
сумата от 35277,
87 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и
съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса
от 20 %, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., и
·
сумата от 10752,
43 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху споменатата горе главница,
за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.,
на „А.К.“ ЕООД:
·
сумата от 113641,
73 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и
съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса
от 20 %, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., и
·
сумата от 34637,
15 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху споменатата горе главница,
за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.,
на „А.М.“ ЕООД:
·
сумата от 69689,
43 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и
съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса
от 20 %, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., и
·
сумата от 21240,
82 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху споменатата горе главница,
за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.
При условията на евентуалност (ако исковете
бъдат отхвърлени на горното основание), същите суми се претендират от всеки един
ищец, като обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в
приемане на закон, противоречащ на общностното право;
При условията на евентуалност (ако исковете
бъдат отхвърлени на горното основание), същите суми се претендират от всеки
един ищец като внесени в държавния бюджет при начална липса на основание
съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално се иска връщането им, тъй като
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца – иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Сумите за главница се претендират
заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. Ищците претендират и за осъждане на ответника, да им
заплати направените по делото разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника Държавата, представлявана от
Министъра на финансите, по съображения, които са подробно изложени в подадения
отговор. Ответникът оспорва допустимостта на предявените главни искове, като
излага подробни доводи за неподведомственост на спора и неприложимост на
гражданското съдопроизводство при разглеждане и разрешаване на спорове,
възникнали във връзка с дейността на законодателния орган. Излага становище в
посока за липса на пасивна материална и процесуална легитимация, предвид
самостоятелната правосубектност на Народното събрание, неприложимостта на чл. 7
от КРБ към законодателните актове и отсъствието на възложените от страна на
държавата към законодателния орган. Оспорва като неоснователни твърденията за
осъществено противоправно бездействие от страна на законодателния орган,
предвид обстоятелството, че до датата на влизане в сила на решението, с което е
била обявена противоконституционността на посочените законови разпоредби, те са
разполагали с обвързващо темпорално действие спрямо правните субекти.
Правоотношенията, възникнали вследствие на приложението на посочените
разпоредби от ЗЕВИ, се развили законосъобразно в съответствие с Конституцията и
законите. На следващо място ответникът посочва, че постановеното решение на КС,
с което е обявена противоконституционност на спорните законови разпоредби, има
действие „за напред“ и до момента на влизането му в сила законовите разпоредби
запазвали юридическото си действие с оглед осигуряване на правна сигурност и
стабилност в обществените отношения. Позовавайки се на съдебната практика на
СЕС, ответникът аргументира становище, че твърдяното нарушение не се
характеризира като достатъчно явно и сериозно, за да обоснове ангажирането на
отговорността на държавата. Ответникът посочва, че вследствие на прогласената
противоконституционност не са възникнали правни последици, които да налагат
преуреждането на висящите им правоотношения с акт на Народното събрание по
смисъла на чл.22, ал.4 от ЗКС. Законодателният орган разполагал с дискреционна
власт да прецени дали възникналите правоотношения при приложението на обявените
за противоконституционни разпоредби налагат предприемане на действия за
уреждането им. На следващо място се оспорва твърдението за извършване на
възлагане от страна на държавата към законодателния орган, което да обосновава
осъществяването на деликтния състав. Народното събрание имало качеството на
самостоятелен централен колективен орган на законодателната власт, чиято
дейност не се осъществявала по възложение на държавата. Ответникът оспорва
наличието на осъществено виновно поведение от страна на законодателния орган
поради невъзможността като колективен орган да формира психично отношение и
обстоятелството, че законодателната инициатива била предоставена на всеки един
от избраните народни представители в неговия състав. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между описаното от ищеца противоправно поведение на
законодателния орган и настъпилите имуществени вреди, представляващи
нереализирани печалби. Оспорва факта на настъпване на твърдените от ищеца вредоносни последици, в частност постъпването
на удържаните суми в държавния бюджет. По отношение на предявения евентуален
иск излага съображения за неговата неоснователност поради необоснованост и
недоказаност на юридическите факти, включени в състава на неоснователното обогатяване.
Действието на решението, с което се прогласява противоконституционност на закон
не обосновавало извод за начална липса на основание при възникването на
правоотношението във връзка със заплащането на процесните такси по ЗЕВИ.
Внесените след 10.08.2014г. такси били дължимо удържани, предвид факта на
възникване на задължението за заплащане преди влизане в сила на решението за
прогласяване на противоконституционност на относимите разпоредби. Ответникът
поддържа становище за неизискуемост на претендираното вземане, произтичащо от
осъществен състав на неоснователно обогатяване, поради обстоятелството, че ищецът не е отправил
покана към ответника по смисъла на чл. 84 от ЗЗД. Ответникът оспорва
предявените искове като недоказани по размер, като поддържа тезата, че ищецът
не е доказал твърденията си за осъществяване на факта на удържане и постъпване
на процесните суми в държавния бюджет, конкретните размери на сумите на месечна
база и за целия исков период и обстоятелството, че дружеството не е получило вземанията
си по представените фактури в пълен размер. При очаквания от него благоприятен
изход на процеса - ответникът претендира за осъждане на всеки ищец, да му
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че:
-
ищецът „А.Ф.“ ЕООД е с
предишни наименования „Ей и Е.С.Б.Ф.“ и „Е.Е.П.Ф.“,
-
ищецът „А.В.“ ЕООД е с предишни
наименования: „Ей и Е.С.Б.В.“ и „Е.С.Б.В.“,
-
ищецът „А.Р.“ ЕООД е с предишни
наименования: „Ей и Е.С.Б.Р.“ и „Е.С.Б.Р.“,
-
ищецът „А.Г.“ ЕООД е с предишни наименования: „Ей и Е.С.Б.Г.“ и „Е.С.Б.Г.“,
-
ищецът
„А.О.“ ЕООД е с предишни наименования: „Ей и Е.С.Б.О.“ и „Е.С.Б.О.“,
-
ищецът
„А.К.“ ЕООД е с предишни наименования: „Ей и Е.С.Б.К.“ и „Е.Е.П.Б.К.“, и
-
ищецът
„А.М.“ ЕООД е с предходни наименования: „Ей и Е.С.Б.М.“ и „Е.Е.П.Б.М.“.
Ищците са
собственици на фотоволтаични централи за
производство на електрическа енергия, всички
находящи се в област Силистра, за ползването на които са били издадени, както
следва:
-
Разрешение
за ползване № ДК-07-СС-11 от 20.04.2012г. в полза на „А.Ф.“ ЕООД,
-
Разрешение за ползване
№ ДК-07-СС-12 от 20.04.2012г. в
полза на „А.В.“ ЕООД,
- Разрешение за ползване № ДК-07-СС-8 от 18.04.2012г. в полза на „А.Р.“
ЕООД,
- Разрешение за ползване № ДК-07-СС-10 от 18.04.2012г. в полза на „А.Г.“
ЕООД,
- Разрешение за ползване № ДК-07-СС-14 от 15.05.2012г. в полза на „А.О.“
ЕООД,
- Разрешение за ползване № ДК-07-СЦР-02 от 03.01.2011г в полза на „А.К.“
ЕООД и
-
Разрешение за ползване
№ ДК-07-СС-9 от 18.04.2012г.
в полза на „А.М.“ ЕООД,
а във всяко
едно от споменатите по- горе разрешения, съответният ищец е посочен с
предишното си наименование, посочено в обстоятелствената част на настоящото
решение.
Видно от представените договори за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия, сключен от всеки от ищците съответно
на 18.03.2011 г., на 18.03.2011 г., на 01.03.2011 г., на 01.03.2011 г., на 01.03.2011 г., на 23.07.2010 г., и на 01.03.2011 г., към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи“ АД са
присъединени фотоволтаичните централи за
производство на електрическа енергия,
собственост на ищците, за които са издадени посочените разрешения за ползване.
„Е.ОН Б.П.“ АД се е задължило да изкупува цялото количество активна
електрическа енергия, произвеждана от фотоволтаичните централи, собственост на ищците, въз основа на договори за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, както
следва:
- договор № 205 от 16.05.2012 г., сключен между „Е.ОН Б.П.“ АД и „А.Ф.“ ЕООД,
- договор № 207 от 16.05.2012 г., сключен между „Е.ОН Б.П.“ АД и „А.В.“ ЕООД,
- договор № 208 от 16.05.2012 г., сключен между „Е.ОН Б.П.“ АД и „А.Р.“ ЕООД,
- договор № 206 от 16.05.2012 г., сключен между „Е.ОН Б.П.“ АД и „А.Г.“ ЕООД,
- договор № 217 от 22.05.2012 г., сключен между „Е.ОН Б.П.“ АД и „А.О.“ ЕООД,
- договор № 170 от 18.01.2011
г., сключен между „Е.ОН Б.П.“ АД и „А.К.“ ЕООД
,
- договор № 209 от 16.05.2012 г., сключен между „Е.ОН Б.П.“ АД и „А.М.“ ЕООД.
Всеки един от споменатите по- горе договори за изкупуване на електрическа
енергия предвижда, че електрическата енергия, която е произведена от централата
- ще се изкупува от купувача по
определената от ДКЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на
ЗЕВИ (чл. 16, ал. 1 във всички договори с изключение на договор №
170/18.01.2911 г.), както и че производителят е длъжен да представи на купувача
фактура за продаденото количество електрическа енергия за текущия месец (чл.
19, ал. 1 от съответния договор), като купувачът заплаща
на производителя количеството електрическа енергия в срок от 15 работни дни
след получаване на фактурата (чл. 22 от съответния договор). В договор № 170/18.01.2911г. разпоредби с
посоченото съдържание се съдържат в клаузата на чл. 18 и следващи от
договорното съдържание.
По делото е
прието заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
От заключението
по ССчЕ, което е изготвено от вещо лице С.И. се установява следното:
Ø „А.Ф.” ЕООД, е издало за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., фактури за количеството произведена електроенергия, а
„Е.П.П.“ АД, на основание чл.35а ЗЕВИ, е
удържало от цената такса в размер на 20% от стойността на произведената електроенергия, както следва:
|
Фактура/период |
Количество енергия в Мегават |
Единична цена |
Данъчна основа на база цена |
Сума по фактура с ДДС |
Намаление на данъчната основа с 20% |
Разлика |
|
34/01.07 – 31.07.2014г. |
636,60 |
485, 6 |
309 132,96 лева |
370 959,55 лева |
12 930,56 лева |
61 826,59 лева |
|
35/01.08 – 09.08.2014г. |
181,02 |
485,6 |
87 903,31 лева |
105 483,97 лева |
70 322,65 лева |
17 580,66 лева |
|
36/10.08 – 31.08.2014г. |
429,24 |
485,6 |
208 438,94 лева |
250 126,73 лева |
0, 00 лева |
0, 00 лева |
Общият размер
на удържаните такси по чл. 35а ЗЕВИ, за период от 01.07.2014г. до 09.08.2014
г., възлиза на 79 407,25 лева.
Ø „А.В.” ЕООД, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., е издало фактури за количеството произведена електроенергия, а
„Е.П.П.“ АД, на основание чл.35а ЗЕВИ, е
удържало такса в размер на 20% от стойността на произведената електроенергия, както следва:
|
Фактура/период |
Количество енергия в Мегават |
Единична цена |
Данъчна основа на база цена |
Сума по фактура с ДДС |
Намаление на данъчната основа с 20% |
Разлика |
|
34/01.07 – 31.07.2014г. |
559,08 |
485, 6 |
271 489,25 лева |
325 787,10 лева |
217 191,40 лева |
54 291,85 лева |
|
35/01.08 – 09.08.2014г. |
164,24 |
485,6 |
79 754,94 лева |
95 705,93 лева |
63 803,96 лева |
15 950,99 лева |
|
36/10.08 – 31.08.2014г. |
392,60 |
485,6 |
190 646,56 лева |
228 775,87 лева |
0, 00 лева |
0, 00 лева |
Общият размер
на удържаните такси по чл. 35а ЗЕВИ, за период от 01.07.2014г. до 09.08.2014
г., възлиза на 70 248,
84 лева
Ø „А.Р.” ЕООД, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., е издало фактури за количеството произведена електроенергия, а
„Е.П.П.“ АД, на основание чл.35а ЗЕВИ, е
удържало такса в размер на 20% от стойността на произведената електроенергия, както следва:
|
Фактура/период |
Количество енергия в Мегават |
Единична цена |
Данъчна основа на база цена |
Сума по фактура с ДДС |
Намаление на данъчната основа с 20% |
Разлика |
|
31/01.07 – 31.07.2014г. |
477,52 |
485, 6 |
231 883,71 лева |
278 260, 45 лева |
185 506,97 лева |
46 376,74 лева |
|
35/01.08 – 09.08.2014г. |
62,20 |
485,6 |
30 204,32 лева |
36 245,18 лева |
24 163,46 лева |
6 040,86 лева |
|
36/10.08 – 31.08.2014г. |
125,92 |
485,6 |
61 146,75 лева |
73 376,10 лева |
0, 00 лева |
0, 00 лева |
Общият размер
на удържаните такси по чл. 35а ЗЕВИ, за период от 01.07.2014г. до 09.08.2014
г., възлиза на 52 417,61 лева
Ø „А.Г.” ЕООД, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., е издало фактури за количеството произведена електроенергия, а
„Е.П.П.“ АД, на основание чл.35а ЗЕВИ, е
удържало такса в размер на 20% от стойността на произведената електроенергия, както следва:
|
Фактура/период |
Количество енергия в Мегават |
Единична цена |
Данъчна основа на база цена |
Сума по фактура с ДДС |
Намаление на данъчната основа с 20% |
Разлика |
|
31/01.07 – 31.07.2014г. |
243,40 |
485, 6 |
118 195,04 лева |
141 834,05 лева |
94 556,03 лева |
23 639, 01 лева |
|
32/01.08 – 09.08.2014г. |
71,28 |
485,6 |
34 613,57 лева |
41 536,28 лева |
27 690, 85 лева |
6 922,71 лева |
|
33/10.08 – 31.08.2014г. |
174,06 |
485,6 |
84 523,54 лева |
101 428,24 лева |
0, 00 лева |
0, 00 лева |
Общият размер
на удържаните такси по чл. 35а ЗЕВИ, за период от 01.07.2014г. до 09.08.2014
г., възлиза на 30 561,82 лева
Ø „А.О.” ЕООД, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., е издало фактури за количеството произведена електроенергия, а
„Е.П.П.“ АД, на основание чл.35а ЗЕВИ, е
удържало такса в размер на 20% от стойността на произведената електроенергия, както следва:
|
Фактура/период |
Количество енергия в Мегават |
Единична цена |
Данъчна основа на база цена |
Сума по фактура с ДДС |
Намаление на данъчната основа с 20% |
Разлика |
|
34/01.07 – 31.07.2014г. |
280,80 |
485, 6 |
136 356,48 лева |
163 627,78 лева |
109 085,18 лева |
27271,30лева |
|
35/01.08 – 09.08.2014г. |
82,44 |
485,6 |
40 032,86 лева |
48 039,44 лева |
32 026,29 лева |
8006,57 лева |
|
36/10.08 – 31.08.2014г. |
206,24 |
485,6 |
100 150,14 лева |
120 180,17 лева |
0, 00 лева |
0, 00 лева |
Общият размер
на удържаните такси по чл. 35а ЗЕВИ, за период от 01.07.2014г. до 09.08.2014
г., възлиза на 35 277,87 лева
Ø „А.К.” ЕООД, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., е издало фактури за количеството произведена електроенергия, а
„Е.П.П.“ АД, на основание чл.35а ЗЕВИ, е
удържало такса в размер на 20% от стойността на произведената електроенергия, както следва:
|
Фактура/период |
Количество енергия в Мегават |
Единична цена |
Данъчна основа на база цена |
Сума по фактура с ДДС |
Намаление на данъчната основа с 20% |
Разлика |
|
34/01.07 – 31.07.2014г. |
630,78 |
699,11 |
440 984,61 лева |
529 181,53 лева |
352 787,68 лева |
88 196,92 лева |
|
35/01.08 – 09.08.2014г. |
181,98 |
699,11 |
127 224,04 лева |
152 668,85 лева |
101 779,23 лева |
25 444,81 лева |
|
36/10.08 – 31.08.2014г. |
443,22 |
699,11 |
309 859,53 лева |
371 831,44 лева |
0, 00 лева |
0, 00 лева |
Общият размер
на удържаните такси по чл. 35а ЗЕВИ, за период от 01.07.2014г. до 30.06.2014
г., възлиза на 113 641,73 лева
Ø „А.М.” ЕООД, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., е издало фактури за количеството произведена електроенергия, а
„Е.П.П.“ АД, на основание чл.35а ЗЕВИ, е
удържало такса в размер на 20% от стойността на произведената електроенергия, както следва:
|
Фактура/период |
Количество енергия в Мегават |
Единична цена |
Данъчна основа на база цена |
Сума по фактура с ДДС |
Намаление на данъчната основа с 20% |
Разлика |
|
34/01.07 – 31.07.2014г. |
575,76 |
485, 6 |
279 589,06 лева |
335 506,87 лева |
223 671,24 лева |
55 917,81 лева |
|
35/01.08 – 09.08.2014г. |
141,80 |
485,6 |
68 858,08 лева |
82 629,70 лева |
55 086,46 лева |
13 771,62 лева |
|
36/10.08 – 31.08.2014г. |
363,12 |
485,6 |
176 331,07 лева |
211 597,29 лева |
0, 00 лева |
0, 00 лева |
Общият размер
на удържаните такси по чл. 35а ЗЕВИ, за период от 01.07.2014 г. до 09.08.2014
г., възлиза на 69 689,43 лева
Доколкото изводите
на вещото лице кореспондират със съдържанието на представените и приети като
доказателство фактури и на представените
от КЕВР справки за удържани от ищците такси по чл. 35а (отм.) ЗЕВИ, съдът
приема изчисленията за коректни и прецизни, поради което счита, че експертното
заключение следва да бъде кредитирано по отношение правилността на изчисленията.
Страните не спорят, че с влязло на
10.08.2014 г. в сила Решение № 13/31.07.2014 г. на КС на РБ разпоредбите,
уреждащи събирането на процесната такса по чл. 35а ЗЕВИ, приети със Закона за
държавния бюджет за 2014 г., са обявени за противоконституционни.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ и чл.
86 ЗЗД, евентуално съединени с искове по чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 59 ЗЗД.
Неоснователно е
възражението на ответника, че предмет на спора са публични държавни вземания,
поради което същият е подведомствен на административните съдилища. Главните
искове са с предмет вземане, произтичащо от деликт, а евентуалните – за вземане
от неоснователно обогатяване. Противоконституционността изключва
компетентността на административен орган по прилагане на съществуваща правна
уредба, уреждаща публично държавно вземане, поради което не може да се приеме,
че ищецът е задължен да претендира възстановяване на платеното от КЕВР. Друг е
въпросът, че събралият сумата административен орган би могъл доброволно да я
възстанови, но каквото възстановяване липсва, като това обуславя правния
интерес от претенцията.
Изводи в
посочения по- горе смисъл са възприети и в редица актове от практиката на Върховния
касационен съд по сходни казуси (по претенции за неоснователно обогатяване), която
е обективирана например в Определение № 634/12.12.2017 г. по ч.т.д. № 2496/2017
г. на ВКС, I т.о.; в Определение № 796/20.12.2017 г. по ч.т.д. № 2206/2017 г.
на ВКС, II т.о.; в Определение № 86/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 3001/2017 г. на
ВКС, II т.о и др. С обявяването на противоконституционността на чл. 35а и сл.
ЗЕВИ - отпада характерът на публично държавно вземане на платените от ищците
такси, поради което претенциите за връщането им от Държавата обуславя извода,
че спорът за връшане на сумите е функционално подсъден на гражданските съдилища.
Неоснователно е
и твърдението на ответника, че исковете следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ.
С § 6 от ПЗР на
ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е предвидено новата разпоредба на чл.2в от
закона да се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а неприключилите до влизането в сила на
закона производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи,
включително при последвало въззивно и касационно обжалване.
Производството
по настоящото дело е образувано на 30.01.2019 г. и поради тази причина следва
да бъде разгледано по общия ред, който се е прилагал преди в приложното поле
изрично да се включат искове за вреди от нарушение на правото на ЕС.
В цитирания
закон лимитативно са изброени фактически състави, в които държавата отговаря за
вреди, сред които до приемане на нормата на чл.2в и към момента на завеждане на
делото не е предвидена отговорност за вреди от действие, нарушаващо правото на
ЕС или приемане на противоконституционна разпоредба. Когато отговорността не
може да бъде реализирана по ЗОДОВ, приложими са общите правила на ЗЗД - чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД (решение № 133/29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на ВКС,
ІІІ ГО).
Относно главните искове по чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, пар. 3
ДЕС, вр. чл. 7 КРБ:
На първо място
следва да се посочи, че предявеният от всеки ищец деликтен иск е един, а не
два, предявени при условията на евентуалност.
Твърдят се
вреди от противоправно поведение, като дали противоправността се изразява в
нарушение на законодателството на ЕС или на вътрешното законодателство или
едновременното и на двете, не е основание да се счита, че се предявяват
различни искове.
Понеже се твърди
се настъпването на депозволено увреждане и се посочват обективните и
субективните признаци на деяниeто /бездействие, за което се твърди да е противоправно/,
както и пряка причинно- следствена връзка помежду им - съдът не е обвързан от
предложената от ищеца квалификация на противоправността.
Ето защо, не е
налице обективно съединяване на искове при посочени различни основания на
вземането при условията на евентуалност – вземането е едно, основанието за
възникването му е едно (чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, като се отчита, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и безвиновна) и предявеният иск за
обезщетение от всеки ищец е един.
Разглежданите
искове биха били основателни, ако ищците докажат фактите, които попадат под хипотезата на
гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди), и фактите, водещи до ангажиране на отговорността
на възложителя – възлагане на работа от ответника на прекия причинител на
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
(ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност
възниква за възложителя, когато вредите
са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Отговорността на
възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, поради
което вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958г.). Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответниците, при условията на
пълно обратно доказване.
Преди всичко,
следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на
такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и
за причинната връзка/.
По принцип, за
да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето в нарушение на
нормативна забрана. Изрично следва да се посочи, че по принцип не е необходимо
да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (т. 7 от ППВС№ 7/1959г.),
а само качеството им на изпълнители на възложена работа.
Наличието на всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи
юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно разпоредбите
на чл. 35а, ал. 1-3 ЗЕВИ, приети с точки 2 и 3 от §6 от ЗР на Закона за
държавния бюджет за 2014 г., на парламентарно заседание на 42-рото Народно
събрание, проведено на 04.12.2013 г., за производството на електрическа енергия
от вятърна и слънчева енергия се събира такса, чиито размер е определен по
формула, установена в ал. 2 на разпоредбата. Задължени за таксата лица са
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
С Решение № 13/31.07.2014
г. на Конституционния съд на РБ, постановено по Конституционно дело № 1/2014г.
за противоконституционни са обявени точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ, бр.109/2013 г), с които
са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2
и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници
(ДВ, бр. 35/2011 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 9/2013 г.). Конституционният
съд приема, че разпоредбата на ал.1 на чл.35а ЗЕВИ противоречи на разпоредбата
на чл.60, ал.1 от Конституцията на РБ, съгласно който гражданите са длъжни да
плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и
имущество. „Таксата е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно
физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на
държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Тя е
финансово плащане, установено от държавата и събирано от нейните органи във
връзка с извършвана от тях дейност или услуга …
С установената
такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ законодателят въвежда задължение за
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия (чл. 35а,
ал. 3 ЗЕВИ) безвъзмездно плащане, срещу което не получават никаква услуга.“. КС
приема също, че разпоредбата на чл.35а,
ал.3 ЗЕВИ противоречи и на чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията, съгласно които
законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни
условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма,
нелоялната конкуренция и защитава потребителя; инвестициите и стопанската
дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от
закона. „От всички стопански субекти, които се занимават с производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници, единствено производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени с таксата по
чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ. Недопустимо е създаването на
обособен, специален правен режим за някои субекти на стопанска дейност, а
изключването на този специален режим за други. Законодателят е длъжен да
установи подходящ правен механизъм, който успешно да може да предотвратява
злоупотреби с монополизъм, нелоялна конкуренция и да защитава потребителя.“
Прието е още,
че разпоредбите на чл.35а, ал.2, чл.35б и чл.73 ЗЕВИ сами по себе си не са
противоконституционни, но те са свързани и обслужват разпоредбите на чл. 35а,
ал.1 и 3 ЗЕВИ, които са противоконституционни и поради обусловеност с тях са
също противоконституционни, защото самостоятелното им съществуване влиза в
противоречие с принципа на правовата държава.
С Определение
от 30.04.2020 г. по дела С-818/19 и С-979/19 Съдът на ЕС приема, че член 3,
параграф 3, първа алинея, буква a) от Директива 2009/28/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на
енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на
директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че същият
допуска национална правна уредба, въвеждаща такса за производството на енергия
от възобновяеми източници.
В мотивите към
Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд (обн. в
ДВ, бр. 42/12.05.2020 г.), е прието следното: Докато КС не обяви един закон
за противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с КРБ и валидно
регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден. Неприлагането на
противоконституционния закон брани правната сигурност само занапред. Доверяването на адресатите на закона, че той е
съобразен с Конституцията на РБ произтича от оборимата презумпция за валидност,
с която законът се ползва. Обявените за несъответни на Конституцията на РБ
закони престават да действат занапред (ex tunc), а възникналите от прилагането
им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила
на решението на КС, се запазват - освен
ако НС не постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 от ЗКС.
Ефектът от споменатото
решение на Конституционния съд на РБ не може да се разпростре върху вече
уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон
правоотношения.
То не
въздейства пряко върху тези правоотношения. Така конституционният законодател е
гарантирал правната сигурност при многообразието от възможни житейски ситуации
и законодателни разрешения. Такова решение поражда задължение за законодателя
да уреди последиците от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
До произнасянето на НС, при наличие на правен спор, съдилищата го решават, като
прилагат пряко КРБ и принципите на правото. Последното е приложимо и за
нормативните закони с еднократно действие, което вече е изчерпано преди
влизането в сила на решението на КС. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3
от КРБ конституционният законодател дава превес на правната сигурност. Казаното
не означава, че в тази хипотеза КРБ допуска контрол за конституционност при
отстъпление от основополагащия конституционен принцип на правова държава и
върховенството на КРБ като негово същностно проявление. При контрола за
конституционност на законите предназначението на конституционното правосъдие да
гарантира върховенството на КРБ може да се постигне в пълнота, ако правните
последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт до влизане на
решението на КС в сила бъдат уредени от органа, постановил акта, и то съобразно
мотивите на КС. Само по този начин може да се гарантира правната справедливост
по отношение на тази категория правоотношения. Самата Конституция съдържа
механизъм, чрез който да се постигне нужното равновесие между повелята за
правна сигурност и правната справедливост като компоненти от богатото,
многопластово съдържание на принципа на правовата държава. От конституционния
принцип на правовата държава произтича задължението на органа, предвидено в чл.
22, ал. 4 от ЗКС. То се свързва и с чл. 7 от КРБ, предвиждащ отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи
и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал
противоконституционния акт. Уреждането на правните последици от прилагането на
противоконституционния акт до обявяването му за такъв не е в правомощията на
КС, но неговото решение задължава органа, постановил акта, да изпълни
конституционното си задължение, което е и смисълът му на елемент от цялостния
конституционен механизъм за балансиране на властите. Мерките, които органът
следва да приеме, за да уреди правните последици от прилагането на акта до
влизане на решението на КС в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване
на върховенството на Конституцията. За да се осъществи смисълът и да се
постигне предназначението на контрола за конституционност – да гарантира
върховенството на КРБ – решението на Конституционния съд спрямо вече уредените
от обявения за противоконституционен закон правоотношения, с оглед разпоредбата
на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ, обвързва НС да уреди възникналите от
прилагането му правни последици.
По въпроса:
налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в
приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и
на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения
за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС –
на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ГПК, е налице и установена
практика на ВКС, обективирана в съдържанието на Решение № 71/06.04.2020 г. по
гр. дело № 3804/2019 г. на ВКС, ІV ГО и Решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д. №
2377/2019 г. на ВКС, ІV ГО, които са постановени по дела, чиито предмет е
идентичен с предмета на настоящото дело. В споменатите решения е прието принципно
следното разрешение на спора, което настоящият съд също ще трябва да възприеме,
а именно: Отговорност на Народното събрание е приетите от него закони да
съответстват на Конституцията на РБ, защото народните представители поемат като
основно свое задължение да я спазват под клетва, която те полагат съгласно чл.
76, ал. 2 от КРБ при конституирането на всяко новоизбрано НС.
Приемането на
противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване
на КРБ от мнозинството народни представители. То е във висша степен
противоправно, защото съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията на РБ Република
България е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията
и на следващо място според законите на страната.
Приемането на
противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно
деяние (във висша степен) и приложението на противоконституционния закон
неизбежно причинява вреди на правните субекти, както на самата държава, така и
на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона
до привеждането му в съответствие с КРБ. Държавата не би успявала да поддържа
качеството си „правова“, ако не съществува ред за хармонизиране на законите с
КРБ и осъществяването в действителност на правоотношенията в съответствие с
нея.
Ако е
противоправно това, което нарушава закона – то във висша степен противоправно е
онова поведение, което нарушава Конституцията на РБ; а предприемането на
конкретни действия за прекратяване действието на противоконституционния закон,
се явява е само първата стъпка за възстановяване на накърнеността на правовата
държава.
Възстановяването
на правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението
на противоконституционния закон. Ако действието на противоконституционния закон
е запазено в някаква част, за държавата възниква задължението да възстанови
правото и за тези отношения, които са се осъществили в нарушение на КРБ. ЗКС в
своя чл. 22, ал. 4 е съгласуван с установеното в чл. 151, ал. 2 от КРБ действие
занапред на решенията на съда.
Предвиденото в
чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ неприлагане на обявения за противоконституционен
акт, от момента на влизането на решението в сила, е пряка последица от самото
решение. Същото има конститутивно действие, тъй като от момента на влизането му
в сила обявения за противоконституционен акт не се прилага. То обаче има и установително действие,
доколкото установява несъответствието на акта с конституцията. Това
несъответствие съществува от момента на приемането на обявения за
противоконституционен акт и затова се счита установено от този момент, а не
възниква от момента на влизането на решението на КС в сила. Тъй като
обявеният за противоконституционен акт е такъв от момента на приемането си, то
и последиците от прилагането му също се явяват в противоречие с КРБ и
запазването им би противоречало на принципа на правовата държава.
Решението на Конституционния
съд - даобяви противоконституционността на акта обаче, не урежда пряко тези
последици. Като последица от него възниква задължението по чл. 22, ал. 4 от ЗКС
на органа постановил акта да уреди възникналите правни последици от прилагането
му. Текстът на разпоредбата е формулиран като правомощие, инкорпориращо и
юридическо задължение, а не като право на органа. Той установява невъзможността
НС да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за
противоконституционен закон, но го задължава да направи това, за да възстанови
по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на НС да уреди правните последици от прилагането на
противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на
такъв закон. С приемането на противоконституционния закон НС нарушава
конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да
го възстанови, НС продължава да поддържа нарушения конституционен ред.
За НС в
правовата държава възниква същото задължение (да възстанови нарушения
конституционен ред) и когато то отмени занапред приет от него закон, защото е
противоконституционен. Правните последици на влезлите в сила съдебни решения и
присъди, индивидуалните административни актове и другите публичноправни актове,
издадени въз основа на противоконституционния закон, сключените правни сделки
при неговото действие, извършените плащания и други действия при
осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали
непосредствено от действието на противоконституционния закон и от
публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие, не може да
продължат да съществуват в своето непримиримо противоречие с конституционния
ред. Ако те не бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала
накърнена по правно непоносим начин. Докато НС не уреди всички правни последици
от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на съответни
правни норми, които чрез приложението им да компенсират продължаващото
нарушение на правата, конституционният ред остава да бъде накърнен, което е несъвместимо
с правовата държава. Народните представители имат задължението да спазват не
само КРБ, но и закона, който ги задължава да уредят възникналите правни
последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за
да бъде възстановен напълно конституционния ред. Продължаващите да съществуват
правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен
закон винаги се поддават на правна уредба (най-малкото може да бъде създаден
облекчен ред за определяне на вида и размера, както и за получаване на
надлежното обезщетение), но по различни причини релевантните правни последици
може да останат неуредени въобще или да бъдат уредени от НС непълно или
неточно. Последното не прави накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат с бездействието си
конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират
отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от
продължаващото да съществува нарушение на Конституцията на РБ. Доколкото
пожертваното при запазеното действие на противоконституционния закон продължава
да е на годно правно основание, увреденият не може да иска връщането и/или
надлежно обезщетение от този, който е получил даденото или се е възползвал по
друг начин от пожертваното; за увредения остава открита възможността да предяви
на общо основание иск срещу държавата за обезщетение на всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл са постановени
решения на ВКС на РБ по спорове с идентичен предмет, като напр. Решение №
207/06.01.2020 г. по гр. д. № 4662/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение №
249/15.01.2021 г. по гр. дело № 4069/2019 г. на ВКС, ІV ГО, Решение №
202/10.02.2021 г. по гр.д. № 854/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО и други.
В настоящия
случай, няма спор, че всеки от ищците е собственик на фотоволтаична централа, в която произведената електрическа енергия е изкупувана от „Е.ОН Б.П.“
АД по установени от държавен орган преференциални цени.
За процесния период, с продължителност от 31.07.2014г. до 31.08.2014г. от всяко едно от дружествата – ищци, са удържани сумите на посочените в
ССчЕ такси, които в последствие „Е.ОН Б.П.“
АД е превело по сметка на ДКЕВР, и която според установенитеправила е
била трансферирана в Държавния бюджет. По изложените по-горе съображения съдът
приема, че се е осъществил фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр.
чл.7 КРБ, защото е било осъществено противоправно действие (приемане на
противоконституционен и противоречащ на правото на ЕС нормативен акт) и
последвало го противоправно бездействие (неуреждане на последиците от същия
този акт), които са извършени от длъжностни лица в състава на държавен орган. В
резултат на това, за всеки един от ищците са възникнали имуществени вреди,
изразяващи се в събиране на суми, които не се дължат. Поради това в полза на
ищците е възникнало вземане за обезщетения за настъпилите имуществени вреди в
претендираните размери – именно тези, които са установини посредством
неоспореното заключение на изслушаната в хода на съдебното дирене ССчЕ.
Отговорността
на държавата по чл. 7 КРБ е имуществена, като целта на разпоредбата е да
очертае най-общо основанието и да посочи в чия правна сфера и в чий имуществен
патримониум настъпва задължението за обезвреда - този на държавата. Държавата
съществува и осъществява функциите си чрез системата от държавни органи, като в
материалноправен аспект отговорността на държавните учреждения е идентична с
тази на държавата. Държавните учреждения не притежават собствено имущество, а стопанисват
и управляват държавно имущество, чрез което осъществяват дейността си, поради
което именно държавата отговаря имуществено за задълженията на държавните
учреждения.
По силата на
чл.62 и чл.63 на Народното събрание, в качеството на държавен орган, е
възложено да осъществява държавни функции – законодателната власт и
парламентарен контрол, чрез включените в членствения му състав народни
представители. По тази причина именно Държавата е материално легитимирана да
отговаря за всички виновно причинени вреди, което са произтекли от
законодателната дейност на народните представители.
Държавата дължи
обезщетение на увредените лица, каквито са ищците, защото нейният законодателен
орган е постановил противоконституционния акт и след това същият този орган противоправно
бездейства.
Няма закон,
който да предвижда по тези искове да се осъществява представителство или
процесуална субституция на Народното събрание- тъкмо напротив – чл. 31, ал.1 от ГПК посочва категорично Министъра на финансите като процесуален представител на
Държавата по искове за парични вземания.
По изложените
съображения съдът намира, че в полза на всеки един от ищците е налице вземане
срещу ответника за обезщетение на причинените му вреди в претендирания размер.
Исковете по чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ са
основателни за предявените размери и следва да бъдат уважени изцяло.
Сумите са
дължими ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Поради
уважаване на главните искове, не следва да се разглеждат предявените евентуални
искове.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
В случая, се претендират обезщетения за забава от по-късен момент – считано от 30.01.2016 г.
(до 30.01.2019 г.) и с оглед
диспозитивното начало, следва да се присъдят за този период. Видно от ССчЕ, обезщетението за забава в
размер на законната лихва, е както следва:
сумата от 24 197,20 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г. върху
главницата от 79 407,25 лв, дължима на „А.Ф.” ЕООД;
сумата от 21 406,42 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г. върху
главницата от 70 248,84 лева, дължима на „А.В.” ЕООД;
сумата от 15 972,84 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.
върху главницата от 52 416,61 лева, дължима на „А.Р.”
ЕООД;
сумата от 9 312,86 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г. върху
главницата от 30 561,72 лева, дължима на „А.Г.” ЕООД;
сумата от 10 749,97 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г. върху
главницата от 35 277,87 лева, дължима на „А.О.” ЕООД;
сумата от 34 629,22 лева– обезщетение за забава
в размер на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.
върху главницата от 113 641,73 лева, дължима на „А.К.”
ЕООД;
сумата от 21 235,96 лева– обезщетение за забава
в размер на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г.
върху главницата от 69 689,43 лева, дължима на „А.М.”
ЕООД;
Исковете по чл. 86 ЗЗД следва да се уважат за посочените суми, а за
разликата до пълните предявени размери, исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците са
легитимирани да получат сумата на направените съдебни разноски.
Направеното от страна на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на съдебните разноски, които са формирани от платени възнаграждения
за процесуално представителство е неоснователно, доколкото може да се установи,
че заплатените от ищците адвокатски възнаграждения са в по-малък от минимално
установения размер, който се изчислява по реда на чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1
за минималният размер на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците направените от съответния ищец разноски, включващи държавна
такса за предявената искова молба и адвокатски възнаграждения, както и
съответната част от разноските за съдебно- икономическа експертиза. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати
на „А.Ф.“ ЕООД – сумата от 6 522, 20 лева, на „А.В.“ ЕООД, –
сумата от 6044.20 лева, на „А.Р.“
ЕООД, – сумата от 5 113,56 лева, на
„А.Г.“ ЕООД, – сумата от 2704, 71 лева,
на „А.О.“ ЕООД, – сумата от 3109,37
лева, на „А.К.“
ЕООД, – сумата от 10
847, 15 лева и на „А.М.“ ЕООД, – сумата от 6015, 01 лева.
Ищците също следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски за
процесуално представителство в общ размер на сумата от общо 100 лева -съразмерно
с отхвърлената част от предявените от тях искове, които са предявени за
разглеждане в едно общо производство и процесуалното представителство по които
е осъществено едновременно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, да заплати на основание чл.
49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, на „А.Ф.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 79 407, 25
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат
от удържана такса по чл. 35а ал.2 ЗЕВИ, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014
г., от издадените фактури в периода от 31.07.20214г. до 31.08.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното
плащане,както и на основание чл. 86 ЗЗД,
сумата от 24 197,20 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г.
до 30.01.2019 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 6 522,20 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, да заплати на „А.В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, сумата от 70 248, 84 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от удържана такса по чл. 35а ал.2 ЗЕВИ, за
периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., от издадените фактури в периода от
31.07.20214г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 21 406,42 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 6 044.20 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, да заплати на „А.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, сумата от 52 417,61 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от удържана такса по чл. 35а ал.2 ЗЕВИ, за
периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., от издадените фактури в периода от
31.07.20214г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 15 972,84 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 5 113, 56 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, да заплати на „А.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, сумата от 30 561,72 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от удържана такса по чл. 35а ал.2 ЗЕВИ, за периода от
01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., от издадените фактури в периода от
31.07.20214г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 9 312,86 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 2704, 71 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, да заплати на „А.О.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, сумата от 35 277,87 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от удържана такса по чл. 35а ал.2 ЗЕВИ, за
периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., от издадените фактури в периода от
31.07.20214г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 10 749,97 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 3109,37 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, да заплати на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, сумата от 113 641,73 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от удържана такса по чл. 35а ал.2 ЗЕВИ, за
периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., от издадените фактури в периода от
31.07.20214г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 34 629,22 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 10 847, 15 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, да заплати на „А.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, сумата от 68 689,43 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от удържана такса по чл. 35а ал.2 ЗЕВИ, за
периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г., от издадените фактури в периода от
31.07.20214г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 21 235, 96 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва, за периода от 30.01.2016 г. до 30.01.2019г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 6015, 01 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Ф.“ ЕООД, иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, само в частта за разликата над присъдената сума от 24 197,20 лева до пълния размер на претенцията за 24 202,73 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.В.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
само в частта за разликата над присъдената сума от 21 406,42 лева до пълния размер на претенцията за 21 411,32 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Р.“ ЕООД, иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, само в частта за разликата над присъдената сума от 15 972,84 лева до пълния размер на претенцията за 15 976,49 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Г.“ ЕООД, иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, само в частта за разликата над присъдената сума от 9 312,86 лева до пълния размер на
претенцията за 9 314, 98 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.О.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, само в частта за разликата над присъдената сума от 10 749,97 лева до пълния размер на претенцията за 10 752,43 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.К.“ ЕООД, иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, само в частта за разликата над присъдената сума от 34 629,22 лева до пълния размер на претенцията за 34 637, 15 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.М.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, само в
частта за разликата над присъдената сума от 21 235,96 лева до пълния размер на
претенцията за 21 240,82 лева.
ОСЪЖДА А.Ф.“
ЕООД, ЕИК *******, „А.В.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, „А.О.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адресат- адв. А.В.,***, да заплатят на Държавата, представлявана
от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК – общо сумата от 100 лева,
представляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която
може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: