Мотиви към Присъда №16/19.10.2017г. по НОХД № 262/2017г. на СвРС.

Р.п.- С. е обвинила лицето В.Т.К., ЕГН ********** в това, че: на  30.12.2016година в град Свищов от магазин „НОНСТОП“, за алкохол, цигари и сладки изделия, находящ се в град Свищов ул******, собственост  на „Л. ООД“ Велико Търново, отнела чужди движими вещи –лотарийни билетчета -152 броя на националната лотария, на обща стойност 456 лева, от владението на С.  Й.С. с ЕГН **********, без съгласието на собственика „Л. ООД“-Велико Търново, с намерение да ги присвои – престъпление по чл.194, ал. 1 от НК.

Производството по делото е по реда на глава ХХVІІ от НПК -  „Съкратено съдебно следствие”.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява, че от събраните в хода на досъсебното производство доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимата са достатъчни да обосноват извод, че е извършила деянието, за което е обвинена. Моли съда да признае подсъдимата К. за виновна, като предлага да й се наложи наказание, определено по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно пробация, която да включва първите две  задължителни мерки за срок от 6м. Моли подсъдимата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски, по отношение веществените доказателства предлага да бъдат върнати на правоимащите лица след влизане в сила на присъдата. По отношение на предявения граждански счита, че същият следва да бъде уважен изцяло.

Подсъдимата В.К. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събирането на доказателства за тези факти. Признава вината си и изразява съжаление за стореното, както и дава обяснение за мотивите й да извърши деянието.

Служебният защитник пледира деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай и на К. да й бъде наложено наказание пробация на основание чл.55, ал.1 от НК. По отношение на гражданския иск излага, че подсъдимата ще възстанови вредите.

Пострадалата от престъплението се явява лично и в качеството на упълномощено от собственика лице, като предявя граждански иск срещу подсъдимата В.К. в размер на 138 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в  наказателния процес.

Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

Подсъдимата В.Т.К. е родена на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с висше образование, неомъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********.

От свидетелството за съдимост на В.К. се установяват следните нейни осъждания:

С присъда по НОХД №1672/2016г. на РС-Казанлък за престъпление по чл.194, ал. 1 от НК, извършено на 23.09.2016г. ѝ е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 10.03.2017г.

С присъда по НОХД №1078/2017г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.194, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 28.09.2016г. ѝ е наложено наказание  от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 26.05.2017г.

С присъда по НОХД №893/2017г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.276, ал. 3 вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на 04.01.2017г. ѝ е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 31.05.2017г.

С присъда по НОХД №1902/2017г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.215, ал. 1 от НК, извършено на 07.09.2016г. ѝ е наложено наказание  от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 29.06.2017г.

В края на м. декември 2016г. подсъдимата В.К. *** и приятелят й Т.Т. *** били отседнали в хотел „Одисей“ в гр. Свищов. Вечерта на 30.12.2016г. подсъдимата излязла от хотела сама и отишла до магазин за алкохол, цигари и сладки изделия „НОН СТОП“ в града, чиито  управител била пострадалата С.Ц.,  упълномощена от собственика да го представлява. Когато влязла в магазина, подсъдимата видяла, че на пластмасова поставка до касата са поставени лотарийни билети и решила да ги открадне. В магазина на работа тази вечер била продавачката св. С.С.. Подсъдимата помолила свидетелката да й опакова една табакера, която седяла на лавица зад гърба на свидетелката. В момента, в който св. С.С. се обърнала с гръб към подсъдимата К., подсъдимата взела поставката, в която имало 152 броя лотарийни билета на обща стойност 456 лева и ги скрила у себе си. След това напуснала магазина, като при преминаването й през вратата се задействала алармата и се прибрала в хотелската стая. Там поставила поставката с билетчетата в чанта, която прибрал в шкаф.  След като установила кражбата, около 20.00  часа св. С.С. се обадила по телефона на св. С.Ц.. Свидетелката й обяснила, че клиент е откраднал билети от националната лотария. Св. С. разказала, че  лице от  женски пол същата вечер влязло в магазина  и я помолило да опакова табакера, която  се намирала зад нея. След като свидетелката се обърнала да опакова вещта, това момиче взело поставката с лотарийни билети в нея и избягало от магазина. След като била уведомена св. С.Ц.  отишла в магазина, установила  липсата и подала сигнал до РУ МВР Свищов. Веднага била започната проверка по случая. Подсъдимата била отведена в полицейското управление за изясняване на случая. Същевременно св.Б.П. ***, в хода на ОИД получил информация, че лице от мъжки пол не е представило лична карта в хотел „Одисей“. Когато свидетелят заедно със свой колега отишли в хотела, те се срещнали във фоайето с непознат за тях мъж – приятелят на подсъдимата Т.Т.. Поискали му личните документи за установяване на самоличността му, но той казал, че няма такива. Тъй като в ръката си държал полиетиленова чанта, св. Б.П. го попитал какво носи в нея. Тогава Т.Т. казал, че иска да предаде доброволно лотарийни билети, които неговата приятелка била донесла в стаята и които той намерил, след като същата била отведена.  В полицейското управление Т. предал 106 бр. лотарийни билетчета с протокол за доброволно предаване, като по-късно с разписка те са върнати на св. С.Ц.. Било извършено претърсване и изземване  в стаята обитавана от подсъдимата, но други лотарийни билети не били намерени. В хода на разследването било извършено и разпознаване,  като в изготвения протокол било отразено, че  св.С.С. разпознава обв.В.К..

В хода на разследването била назначена и изготвена дактилоскопна експертиза със задача вещото лице да установи откриват ли се следи по ВД 1, представляващо пластмасова поставка, деформирана, иззета с оглед на местопроизшествие годни дактилоскопни следи. Възможно ли е идентифицира лицето оставило следите? В вещото лице е дало заключение, че по представената за изследване вещ няма годни дактилоскопни следи.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимата В.К. самопризнание, подкрепено от събраните по досъдебното производство доказателства: обяснения на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите  С.Ц., С.С., Б.П., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протокол за разпознаване дактилоскопна експертиза, свидетелство за съдимост,  декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и останалите писмени доказателства – писмо отговор от Виваком с един брой СД диск, протоколи за лични обиски, протоколи за доброволно предаване, разписка за върнати веществени доказателства, протокол за липси, копие от пълномощно данни за личността на извършителя.

Съдът приема за доказано по безспорен начин, че подсъдимата К. е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на  30.12.2016г. в град Свищов, от магазин за алкохол, цигари и сладки изделия „НОНСТОП“, находящ се в град Свищов ул******, собственост  на „Л. ООД“ Велико Търново, отнела чужди движими вещи –лотарийни билетчета -152 броя на националната лотария, на обща стойност 456 лева, от владението на С.  Й.С. с ЕГН **********, без съгласието на собственика „Л. ООД“-Велико Търново, с намерение да ги присвои.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимата В.К. при пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е искала настъпването на тези последици. За извършеното престъпление по чл.194 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, подбудите за престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчита данните за личността на подсъдимата, които не са добри,  подбудите за извършване на деянието - стремежа за облагодетелстване, високата степен на обществената опасност на деянието.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства- оказаното съдействие в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното, чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието. В този смисъл не е налице смекчаващо отговорността обстоятелство възстановяването на част от откраднатите вещи, тъй като част от откраднатите лотарийни билети са предадени от приятеля на подсъдимата В.К., а друга част въобще не са възстановени. Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство осъдителните присъди, които са влезли в сила след извършване на настоящото деяние, но някои от тях извършени преди настоящото деяние.

С оглед на горното съдът намира, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, като в съответствие с протеклата процедура на съкратено съдебно следствие, поради признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът следва да се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.

На подсъдимата В.К. следва да се определи наказание при превес на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК. Този превес обуславя определяне на наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца. С оглед императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намалява така определеното наказание с една трета, при което окончателното наказание, което следва да изтърпи подсъдимата В.К. е в размер на една година лишаване от свобода. Съдът намери, че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода е под три години и лицето е неосъждано към момента на извършване на деянието. Според съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително тя да изтърпи наложеното й наказание ефективно. Самият факт на осъждането, под страх, че при ново престъпление в изпитателния срок отложеното наказание лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства предупредително и възпитателно върху подс. В.К. и да се мотивират очаквания за постигане на целените промени в съзнанието й към спазване на законите и добрите нрави. Като взе предвид всички обстоятелства, свързани с личността на дееца, съдът намери, че напълно достатъчен за подс. В.К. е изпитателен срок от три години, който е в съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Възпитателната работа по време на изпитателния срок на основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът възлага на полицейски инспектор по местоживеенето на подс. К..

Съдът намира, че по отношение на подс. В.К. са налице и основанията за приложение на чл.25, ал1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Деянията по настоящата присъда и присъдите постановени по НОХД №1672/2016г. на РС-Казанлък, по НОХД №1078/2017г. на РС-Стара Загора, по НОХД №893/2017г. на РС-Стара Загора и по НОХД №1902/2017г. на РС-Стара Загора подсъдимата е извършила преди да е влязло в сила което и да е от тях, поради което и на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК следва да й се наложи най-тежкото от наказанията по тези присъди, а именно една година лишаване от свобода. Същевременно съдът отчете трайната престъпна дейност на подсъдимата по настоящото деяние и останалите от съвкупността, като всички са извършени през сравнително кратък период от време. Наред с това прави впечатление, че по четири от деянията от съвкупността са с предмет лотарийни билети, което издава упоритост в умисъла на подсъдимата за бързо облагодетелстване. Налице е висока обществена опасност, поради което е необходимо да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК и така определеното общо наказание да бъде увеличено с до 1/2. Ето защо съдът на основание чл.24 от НК увеличи така определеното общо наказание от една година лишаване от свобода с три месеца, като определи общо най-тежко наказание размер на една година и три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК така определеното общо наказание следва да се отложи с изпитателен срок от четири години. Съдът намира, че предупредителния и превъзпитателния ефект на наказанието ще се постигне с отлагане на неговото изпълнение, предвид изразеното съжаление от страна на подсъдимата към постъпката си и оказаното съдействие при разкриване на обективната истина.

Гражданският иск, предявен от  упълномощената С.Ц., в размер на 138 лева е изцяло доказан по своето основание. Деянието на подсъдимата В.К. представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, тя е длъжна да репарира вредите, които пострадалото лице е понесло. Съдът приема за безспорно установени причинените вреди в размер на 138,00 лева, представляваща причинени в резултат на престъплението на подс. В.К. имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 30.12.2016г. до окончателно изплащане на сумата.

Подсъдимата бе осъдена да заплати по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 50,00 лева върху уважения граждански иск, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимата е призната за виновна, съдът я осъди да заплати по сметка на ОДМВР Велико Търново направените по делото разноски в размер на 75,08 лева за експертиза.

По отношение на веществените доказателства по делото, а именно ВД №1 - 1 бр. пластмасова поставка деформирана в кафяв хартиен плик, запечатан с етикет за ВД серия Д00707 след влизане в сила на присъдата следва да се върне на пострадалото лице С.И.Ц., ВД № 2 - мобилен телефон марка „Нокиа” с ИМЕИ ***** с поставена СИМ карта след влизане в сила на присъдата да се върне на В.Т.К.. Представените по делото 2 бр. СД - дискове, да останат в кориците на делото.

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: