Р Е Ш Е Н И Е
№: 1214 01.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. В. Белев
Секретаря: И.Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1539 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник-група сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР-Бургас, против решение № 785/06.07.2020г., постановено по НАХД № 1050/2020г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора
наказателно постановление (НП) № 19-0769-006614/07.02.2020г., с което на Ю.А.А.,
ЕГН-**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от 6 месеца.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Не споделя извода на районния съд, че
актът за установяване на административно нарушение и съставен след изтичането
на три месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и че нарушението не е било
извършено виновно. Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира
по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно
заседание касаторът не се явява и не ангажира нови доказателства.
Ответникът по касация – Ю.А.А., ЕГН-**********, с адрес: ***, редовно
уведомен, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по
оспорването, не ангажира доказателства и не прави искания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното съдебно
решение като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Районен съд - Бургас с оспореното решение № 785/06.07.2020г. по НАХД №
1050/2020г., е отменил НП № 19-0769-006614/07.02.2020г., с което на ответника
по касация А. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, са наложени глоба от 200 лева и 6 месеца лишаване от право да
управлява МПС. Наказанията са за това, че на 09.10.2019г., около 17.30 часа, в гр.Бургас,
бул.Стефан Стамболов до УМБАЛ, управлявал собствения си лек автомобил Опел
Вектра, рег.№ А8921КН, който не е бил регистриран по надлежния ред. При
извършената проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация
по чл.143, ал.15 от ЗДвП на дата 17.06.2019г. За установеното нарушение на
място му бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
въз основа който в последствие било издадено и оспореното НП.
За да постанови атакуваното решение районният съд е приел, че при
издаването на АУАН не бил спазен тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
защото регистрацията на автомобила била прекратена служебно на 17.06.2019г. От
следващия ден било налице задължение за нова регистрация и от този ден
нарушителят бил в забава. Счита, че нарушението е осъществено чрез бездействие,
а контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението
и е следвало да съставят акта до 18.09.2019г., но са сторили това на
09.10.2019г., т.е. след тримесечния срок. Друг аргумент да постанови решението районният
е извел от мнението си, че в НП не била посочена датата на извършване на
нарушението, защото тя не можела да се извежда чрез тълкуване. На последно
място е прието, че от доказателствата не можело да се изведе, че жалбоподателят
е допуснал нарушението виновно, защото не била изяснена причината за
прекратената регистрация на автомобила и А. не би могъл да знае дали
автомобилът е надлежно регистриран и съответно дали регистрацията е изтекла.
Поради това е направен извод, че деянието е безвиновно. Излагайки тези
мотиви, районният съд е преценил, че НП
се явява незаконосъобразно.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства
по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
С оглед установената фактическа обстановка безспорно се установява, че за Ю.А.,
след като е закупил автомобила с договор с нотариална заверка на подписите на
16.04.2019г., е възникнало задължение да го регистрира в службата за контрол. Той
не е изпълнил това в законоустановения срок, с оглед на което регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна
система, като не е предвидено задължението да се уведомява новият собственик на
автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят
регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, за разлика от другите
случаи на служебно прекратяване на регистрацията (напр. чл.143, ал.10 от ЗДвП).
Видно от цитираните разпоредби, законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидения от
законодателя срок, е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна
форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при
тази форма на вината. В качеството си на собственик и водач на МПС, А. е бил
длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на
задължението си да регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото
придобиване.
Погрешни са изводите на районния съд, че деянието е осъществено чрез
бездействие. Нарушението по цитираните норми е не притежанието на нерегистрирано
МПС, а неговото управление (справка, чл.175, ал.3 „Наказва се …. водач, който управлява …), а управлението като изпълнително деяние е мислимо единствено чрез
действие. Този погрешен извод на първостепенния съд е в основата за
неправилната преценка за неспазването на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Срокът за съставянето на акта е започнал да тече, не от датата на която е
била прекратена регистрацията на автомобила, а от датата на която нарушителят е
бил установен от органите да го управлява – 09.10.2019г., датата на която е
съставен и АУАН при спазване на нормативно предвидения срок.
Неправилно районният съд е посочил, че не била изяснена причината за прекратената регистрация и А. не би могъл да
знае дали автомобилът е надлежно регистриран и съответно дали регистрацията е
изтекла. Изрично в АУАН и НП е посочено, че собственият му автомобил, който сам
е управлявал, е бил с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от
17.06.2019г. Следователно на нарушителя
е било указано още със съставянето на акта, че причината за прекратената
регистрация е била това, че А. след като е закупил автомобила с договор с нотариална
заверка на подписите на 16.04.2019г., не е изпълнил в предвидените срокове
задължението си да го регистрира в службата за контрол.
Във връзка с погрешния извод за осъществяване на нарушението чрез
бездействие е и другата неправилна преценка, че в НП липсвала датата на
нарушението. Както в акта, така и в постановлението е посочено, че А. е
управлявал автомобила на 09.10.2019г. и именно това е датата на нарушението.
Погрешните становища на първата съдебна инстанция за наличие на съществено
процесуално нарушение във връзка със сроковете за издаване на акта, както и за
липсата на материално правни предпоставки за реализацията на
административно-наказателната отговорност, налага отмяна на решението на
районния съд и извършване на пълна преценка за законосъобразност на оспореното
пред него НП. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Те са издадени от компетентни органи и при спазване
на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Описаното в НП административно
нарушение е доказано по безспорен начин, като законосъобразно е квалифицирано
по съответните правни норми и правилно са определени по вид и размер
наказанията. Анализът на писмените и гласни доказателства в съвкупност и
поотделно установяват по един безсъмнен начин, че на нарушителят е извършил
нарушението виновно. В този смисъл, следва да се
приеме, че той е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност на основание чл.175, ал.3, пр.1. Да се
приеме обратното, би означавало да се толерира неправомерното поведение на
лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.
С оглед на
изложеното, издаденото наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд - Бургас, с
което то е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде
постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 785/06.07.2020г., постановено по НАХД № 1050/2020г. по описа на Районен съд -
Бургас
и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0769-006614/07.02.2020г., издадено от началник-група сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, с което на Ю.А.А., ЕГН-**********, с адрес: ***,
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.