Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 16.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2201 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищцата Д.Н.П. твърди в исковата молба, че на 24.01.2012 г., около 6 часа сутринта, на спирка на
градския транспорт е задържана от служители на Районно полицейско управление,
гр.Силистра, отведена е за справка в полицейското управление, където й е
извършен обиск и впоследствие е арестувана. На същата дата е задържана и е
привлечена като обвиняема за извършване на банкова дейност без съответния
лиценз. Сочи, че е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 24.01.2012
г. до 26.01.2012 г., след което мярката
й е изменена на „домашен арест“, продължил до 12.10.2012 г. Излага, че през
2013 г. Окръжна прокуратура, гр.Силистра внася в Силистренския окръжен съд
обвинителен акт срещу нея, за това, че на неустановени дати от 2011 г. до
неустановена дата на месец януари 2012 г. в гр. Силистра, като помагач и в
съучастие с Б.П.като извършител, без съответно разрешение съгласно чл.3 ал.1 от
Валутния закон, по занятие извършвала финансови сделки - обмен на валута, с
което е осъществила състава на престъпление по чл.252, ал.1, във връзка с
чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс. В тази връзка е образувано е НОХД №
188/2013г. по описа на Силистренския окръжен съд, като с присъда №
103/29.11.2013г. на Силистренски окръжен съд ищцата сочи, че е призната за
виновна по повдигнатите й обвинения. Наложено й е наказание от 2 години
лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е
отложено за срок от четири години.
Ищцата поддържа, че с присъда № 4/10.10.2014г. на Варненския
апелативен съд, постановена по ВНОХД № 225/2014, е призната за невиновна в
извършване на деянията, предмет на воденото срещу нея наказателно производство.
Според мотивите на въззивната инстанция, Валутният закон не изисква разрешение
за извършване на сделки с валута по занятие - въведен е регистрационен режим, а
не разрешителен, следователно дейността на ищеца не съставлява престъпление.
Освен това сделките не били извършени „по занятие“, защото не били извършвани с
рекламни изявления; не били извършвани „от името и за сметка на повече от 10
лица“ в продължение на една година - П. не е действала от името и за сметка на
други лица, а от свое име и за своя сметка и дейността не била извършвана „в
продължение на една година с повече от 20 лица, които не са банки или обменни
бюра“. С решение на ВКС по НОХД № 1945/2014 г., оправдателната присъда оставена в сила.
Ищцата сочи, че в хода на воденото наказателно
производство, е ангажирала адвокатска защита. Поддържа, че
още на 24.01.2012 г. местни и национални медии отразяват акцията на Министерство
на вътрешните работи, озаглавена „Банкерите“, във връзка с която е задържана и
обвинена. В хода на воденото срещу нея досъдебно производство спрямо нея ся
използвани специални разузнавателни средства, изразяващи се в подслушване и записване
на лични телефонни разговори. С писмо от
27 юли 2015г. ищцата е уведомена, че Националното бюро за контрол на
специалните разузнавателни средства е извършило проверка и е установило, че
прилаганите спрямо нея специални разузнавателни средства са неправомерни. В хода на наказателното производство са били запорирани
банковите сметки на ищцата и от нея са иззети значителни парични суми в брой,
което е създало големи притеснения във връзка с издръжката на домакинството.
Сочи, че воденото срещу нея наказателно производство й
причинява психоемоционален стрес, отразява
се негативно във всички сфери на нейния живот, оставя дълбока емоционална
травма, срива самочувствието й и я променя безвъзвратно. Производството
продължава три години, през които негативното въздействие върху психиката,
здравето, финансовото състояние, социалната и професионална й реализация Претендира освен това обезщетение за
имуществени вреди е в размер на 3 000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, заплатено по два договора за правна защита и съдействие, а
именно: договор за правна защита и съдействие от 25.01.2012 г. - 300 лева; договор
за правна защита и съдействие от 18.12.2012 г. - 2 700 лева.
Въз основа на гореизложеното, ищцата моли съда да й
присъди за претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка последица от
повдигнатите обвинения за умишлени престъпления, в размер на 100 000 лв.,
заедно със законната лихва, начислявана от 05.03.2015 г., до окончателното
изплащане на присъдената сума, както и обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, в размер на 3 000 лв., заедно със законната лихва,
начислявана от 05.03.2015 г., до окончателното изплащане на присъдената сума,
както и разноските по делото.
Ответникът П.НА Р.Б.в
писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК, оспорва исковата претенция, като
недоказана. Поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват
търпените вреди, а отделно от това няма данни именно Прокуратурата да е дала
разрешение за медийното отразяване на наказателния процес срещу ищцата в
печатни издания. Поддържа, че размерът на обезщетението е завишен. Допълнително
поддържа, че не е легитимиран да отговоря за вредите от незаконно прилагане на
СРС, тъй като те не се поглъщат от незаконното обвинение, а отделно от това, не
носи отговорност и за провеждането на полицейска акция „Банкерите“, за
публичното задържане на ищцата без обяснение и последвалия обиск и задържане
под стража за 24 часа по реда на ЗМВР.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление за привличане на
обвиняем от 08.05.2013 г. Д.Н.П. е привлечена като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК (постановлението е
предявено на 13.05.2013 г.).
С обвинителен акт от 27.06.2013
г. делото е внесено в Окръжен съд – Силистра, като с разпореждане от 12.07.2013
г. на съдията докладчик, по НОХД № 188/2013 г. делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 18.09.2013 г., като са проведени три
съдебни заседания. По отношение на Д.П. е взета мярка за неотклонение „домашен
арест“, считано от 26.01.2012 г., изменена в „подписка“, считано от 12.10.2012
г., отменена с постановление на ОП - Силистра от 08.05.2013 г. (видно от
отразеното в обвинителния акт).С присъда № 103/29.11.2013 г., Д.Н.П. е призната
за виновна по повдигнато й обвинение за престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК.
Видно от представената по
делото присъда № 4 от 10.10.2014 г., по ВНОХД № 225/2014 г. на Варненски
апелативен съд, Наказателно отделение, Д.Н.П. е призната за невинна в това че
на неустановени дати от 2011 г. до неустановена дата на м. януари 2012 г., в
гр. Силистра, в съучастие като помагач е улеснила чрез набавяне на средства Б.В.П.,
който без съответно разрешение съгласно чл. 3, ал. 1 от Валутния закон, по
занятие е извършвал финансови сделки – обмен на валута, поради което е
оправдана за предявеното й обвинение по чл. 252, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 НК.
С решение №75/05.03.2015 г.,
постановено по наказателно дело №1945/2014 г., по описа на ВКС, IIІ Н.О., е оставена в сила въззивната присъда № 4 от 10.10.2014 г.,
постановена по ВНОХД № 225/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд.
По делото са изслушани
показанията на свидетеля Б.В.П. (съпруг на ищцата), който заявява, че знае за
наказателното производство срещу съпругата му, по което и той е бил подсъдим,
като първоначално е била задържана, а по-късно с мярка за неотклонение „домашен
арест“ за срок от 10 месеца. Свидетелства, че съпругата му е била уплашена, не
е знаела в какво я обвиняват, притеснявала се е от публичното задържане и от
оповестяването в медиите, както и от извършения обиск в дома им, изпитвала е
гняв от несправедливото обвинение и притеснения за семейството и дъщеря си.
От заключението на
изслушаната психологична експертиза по делото, се установява че воденото срещу Д.П.
наказателно производство и е причинило психоемоционален стрес, като към момента
на изследването се наблюдава, че психиката й е успяла да рационализира
преживяното, не е приела по-емоционален с нисък праг на флустрация модел.
Представена е жалба до
Министъра на вътрешните работи, Националното бюро за контрол над СРС и ВСС, извадки
от интернет страници с публикации за акция „Банкерите“, Протокол за личен обиск
на лице от 24.01.2012 г.
Видно от писмо от 27.09.2015
г. от НБКСРС, ищцата е уведомена, че спрямо нея са използвани СРС, за срок от
60 дни, считано от 23.11.2011 г. (използването на СРС се установява и от мотивите
на първата инстанция, където са обсъдени ВДС, изготвени при използването на
специални разузнавателни средства).
Установява се от
представената заповед от 24.01.2012 г. за задържане на лице на ОДМВР -
Силистра, че Д.Н.П. е задържана за срок до 24 ч. , от 06.05 ч. на 24.01.2012 г.
до 19.25 ч. на 24.01.2012 г.
Спрямо ищцата е допуснато
обезпечение на наказанието конфискация посредством запор на банкови сметки,
които са отменени с определение № 79 от 31.03.2015 г., по чнд № 71/2015 г. на Силистренски
окръжен съд.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са налице всички
елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищцата е обвинена в извършването на престъпление по чл.
252, ал. 1 от НК, по което първоначално е бил осъдена на 2 години лишаване от свобода, чието изтърпяване, на
основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложено за срок от четири години, а
впоследствие присъдата е отменена от въззивната инстанция.
Съдът приема, че широкото медийно отразяване на наказателното производство,
за което са представени множество статии, допринася за по-висок интензитет на
негативните преживявания на ищцата, както и обстоятелството че сметките й са
запорирани и са прилагани СРС спрямо ищцата. В тази връзка съдът намира, че е
неоснователно възражението на ответника, че не отговаря за действията на
полицейските органи в досъдебното производство и за прилагането на СРС,
доколкото тези действия са част от наказателното производство, във връзка с
което Прокуратурата е поддържала обвинение.
Като
взе предвид вида и характера на обвинението (което
не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на
наказателното производство (около три години), обстоятелството, че е била
задържана и е наложена впоследствие мярка за неотклонение „домашен арест“, медийното
огласяване на наказателния процес, прилагането на СРС спрямо ищцата, при повлияване върху емоционалното състояние на ищцата, нейния начин на
живот и с оглед личността й, съдът намира, че справедливото обезщетяване на Д.П.
за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 10
000 лв. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към
датата на деликта, изхождайки от обществено - икономическите условия в страната
към 05.03.2015 г. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до
пълния предявен размер от 100 000 лв.
Върху така определеното
обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се дължи и законна лихва,
считано от датата на 05.03.2015 г. (датата на влизане в сила на оправдателната
присъда).
Относно иска за имуществени
вреди
По делото са представени
договор за правна защита и съдействие от 25.01.2012 г. между Д.П. и адв. М.М.,
с което е посочено че е договорено възнаграждение за досъдебното производство в
размер на 1 000 лв., като е посочено че е внесена сума от 300 лв., без да е
посочен начина на плащане. В договор за правна защита и съдействие от
18.12.2012 г. между същите страни, е посочено че договорено възнаграждение в
размер на 5 400 лв., като е платена същата сума, без да е посочен начина на
плащане.
Съгласно приетото в т.
1 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Видно от съдържанието на представените
договори за правна помощ, не може да се формира извод, че разноски за адвокат са
реално сторени, както и относно начина на плащането им, ето защо искът за
имуществени вреди в размер на 3 000 лв. е неоснователен.
Относно разноските
С оглед уважената част от иска, ищецът има
право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат деловодни
разноски в общ размер на 361.55 лв. за адвокат, съобразно изхода на спора и 10
лв. за държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на
СГС сумата от 250 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „********,
да заплати на Д.Н.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.С.,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за
което е оправдана с влязла в сила присъда присъда № 4/10.10.2014 г., по ВНОХД №
225/2014 г. на Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, ведно със
законната лихва от 05.03.2015 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100
000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.Н.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.С., срещу П.НА
Р.Б., гр. София, бул. „********, за заплащане на сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, във
връзка с гореописаното наказателното производство, ведно със законната лихва от
05.03.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „********, да заплати на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ на Д.Н.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.С., сумата
от общо 361.55 лв., представляваща разноски за настоящото производство за
адвокат и сумата от 10 лв., представляваща
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „********, да заплати на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ, по сметка на СГС, сумата от 250
лв., представляващи разноски за вещо лице.
Решението може
да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: