№ 959
гр. Варна, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. С.
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501052 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. П. П. ЕГН********** срещу
Решение №294/01.02.2023г. по гр. д. №5493/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в
частта му, с която е осъден А. П. П., ЕГН**********, да плати на М. И. С.,
ЕГН********** и П. М. Н., ЕГН**********, сумата от 590.00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие
унищожаване (изрязване) на 7 бр. дървета, сорт „Туя“, собственост на
ищците, извършено от ответника на 21.02.2022г., в имота на ищците на адрес
***, както и е осъден ответникът за разноски пред ВРС съобразно уважената
част от исковете.
В останалите му части решението на ВРС е влязло в сила.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните
му части, е неправилно и незаконосъобразно. При премахване на дръвчетата,
които всъщност не са такива, а са обикновени храсти, А. П. е действал изцяло
правомерно, защото храстите в имота на ищците Н.и са били така израснали,
че създавали пречки за ползването на собствения на П. имот, в т.ч.
преграждали достъпа на слънчева светлина до имота му. Тези аргументи,
излоЖ. още в отговора на исковата молба, не били обсъдени от ВРС. Няма в
случая доказване на елемента „противоправност“. По тези причини се моли за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
1
исковете да бъдат изцяло отхвърлени, при съответно присъждане на разноски
за две инстанции. В о.с.з. въззивникът поддържа доводите и жалбата си.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и
съобраЖ.я за правилност на решението на ВРС, като се поддържат излоЖ.те и
пред ВРС аргументи за доказаност на исковете. Моли се за потвърждаване на
решението в обжалваната му част и за разноски пред ВОС, което се поддържа
и в о.с.з.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на М. И. С.,
ЕГН********** и П. М. Н., ЕГН **********, с правно основание чл.45 от
ЗЗД, за осъждане на А. П. П., ЕГН**********, за сумата от 700лв., като
обезщетение за имуществени вреди, вследствие унищожаване на 7 броя
дървета сорт „Туя“, собственост на ищците в СИО, извършено от ответника,
на дата 21.02.2022г., в ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че са собственици на къща в ***, съставляваща имот
№***.6 по актуални КК и КР на гр. Варна, както и на идеални части от ПИ
№***, в който е изградена същата. Ответникът и неговата съпруга Ж. П.а са
собственици на друга къща в същия поземлен имот, но не притежават
собственост върху ид. части от двора.Твърдят още, че преди няколко години
ищците, със съгласието на всички съсобственици на терена, ищците посадили
на техни разноски 7 броя дървета сорт „Туя“, на които станали собственици.
Твърдят и че на 21.02.2021г., когато ищцата се прибирала от разходка с
малкото си дете, видяла в двора двама мъже, които изнасяли отрязаните
дървета. Последните били именно посадените от ищците няколко години по-
рано дръвчета. След като се опитала да разбере защо мъжете изнасяли
дърветата, те я насочили към ответника, който в същото време продължавал
да реже дървета. На въпроса защо го прави ответникът отговорил, че дворът
бил негов и щял да си прави каквото иска. След подаден от ищцата сигнал на
тел.112, на място пристигнал полицейски екип, като дори присъствието на
служители на МВР не попречило на ответника да продължи да унищожава
насажденията в двора. Поведението на последния било безцеремонно, като
пред полицейските служители П. довършил рязането на дърветата, разорал
градинката и изхвърлил градинските пособия. С тези си действия се твърди,
че ответникът нанесъл на ищците имуществени вреди,изразяващи се в
стойността на отрязаните 7 бр. дървета, възлизащи на 700.00лв.
По същество молят за осъждане на ответника за тази сума и за съдебни
разноски, като в о.с.з. поддържат твърденията и искането си.
2
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в
който не оспорва собствеността на страните върху отделни къщи в процесния
двор; не оспорва правата на ищците върху ид. части от терена; не оспорва и
че той и съпругата му не притежават ид. части от земята; нито че на
21.02.2021г. е отрязъл до около 10-15см. височина (така и обяснения в о.с.з.,
л.82 от делото на ВРС) дърветата, които иначе били на около два метра
височина. Възразява обаче срещу основателността на исковете. Твърди, че в
периода 2015 – 2020г., между него и ищците е съществувал договор за наем,
според който последните живеели в негов недвижим имот – къща с площ от
56 кв.м, находяща се в процесния поземлен имот. След като закупили друг
имот в същия двор, ищците подложили на непрекъснат тормоз наемателя на
ответника, който заживял в освободения от тях имот. Оттогава по
несъществени поводи викали полиция, като единствената им цел била да
отстранят наемателя от имота. В началото на 2022г. ищецът П. Н. засадил под
прозореца на ответника няколко храста, които били определени от ищеца
като дървета „туя“. Още при засаждането им ответникът предупредил ищеца
да не ги разполага пред прозореца на дома му, защото щял да ги отреже.
Ищецът не се съобразил с предупреждението на ответника, премахнал
тротоарните плочи намиращи се около дома му и засадил храстите. Твърди,
че по този начин ищците създали пречки на ответника да ползва неговата
къща, защото дърветата ограничавали достъпа на слънчева светлина. Поради
това на 21.02.2022г. с наемателя на жилището, ответникът отрязъл храстите и
ги изхвърлил, които действия счита за правомерни. След като ищцата се
върнала в имота започнала да му крещи и извикала полиция, но когато
служителите се запознали със случая си тръгнали. Оспорва и размера на иска,
тъй като цената на 1 бр. храст е около 6-7 лева. По същество моли за
отхвърляне на исковете и за разноски, а в о.с.з. поддържа възраЖ.ята и
искането си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обявено е за безспорно с приетия без възраЖ.я доклад по делото, че:
ищците и ответникът притежават собствени къщи, разполоЖ. в поземлен
имот с идентификатор №***, като ищците са собственици и на ид. части от
терена, а ответникът не притежава собственост върху земята; още че на
21.02.2022г. А. П. П., с помощта на негов наемател, отрязал и изхвърлил 7
броя дървета (храсти) сорт „туя“, засадени по-рано във времето в ПИ с
идентификатор №*** от ищците и на техни разноски; както и че след като
видяла унищожаването на растенията, ищцата М. Н.а сигнализирала в
полицията и на място пристигнал полицейски екип.
Видно от отговора и от изявленията му в о.с.з., ответникът не оспорва
по конкретно собствеността на ищците върху дърветата (нарича ги храсти);
че на 21.02.2021г. е отрязъл до около 10-15см. височина (така обяснения в
о.с.з., л.82 от делото на ВРС) дърветата, които иначе били на около два метра
височина; и че ответникът и съпругата му не живеят в къщата им в спорния
3
терен, тъй като я отдават под наем.
От прилоЖ.я по делото НА №45/08.02.2019г., том I, рег. №597, н. дело
№34 от 2019г. на н-с при ВРС се потвърждава придобиването, чрез продажба,
от ищците, на жилищна сграда с идентификатор №***.6, както и на 125/720
кв.м ид.ч. от ПИ с идентификатор №***, в ***, в който къщата е изградена.
От прилоЖ.я по делото НА №143/01.12.2015г., том IX, рег. №11076, н.
дело №115 от 2015г. на н-с при ВРС се потвърждава придобиването, чрез
продажба, от ответника и съпругата му, на жилищна сграда с идентификатор
***.5, изградена в ПИ с идентификатор №***, на адрес ***.
Видно от представените скици, къщите на страните са съседни.
По делото е приложена справка от МВР, Дирекция „Национална
система 112“, касаеща получени сигнали на 21.02.2022г. от тел.номер 0878
256247, с подател М. И. С., съответно в 12.47ч., в 12.55ч. и в 13.01ч. В о.с.з. на
18.11.2022г., по реда на чл.204 ГПК са отразени изслушани записите от
проведените разговори, които потвърждават сигналите от страна на М. Н.а за
действията на ответника на същата дата.
Приети са по делото части от видеозаписи върху флаш памет, които са
изгледани в съдебно заседание, в присъствие на пълномощниците на страните
и лично от отвеника, без да са оспорени. При огледа им по ГПК се констатира
следното: На първия файл се вижда двор, в която е разположена масивна
сграда, към първия (висок) етаж, на която е изградено външно, непокрито
стълбище, с метални парапети. От външната страна на десния парапет на
стълбището се виждат посадени иглолистни растения, с височина, значително
надвишаваща височината на парапета. Видеозаписът на този файл приключва
в 11,40ч. Вторият видеофайл стартира в 12.52ч., като на него иглолистните
растения са вече значително подрязани във височина и същите не достигат
височината на парапета. На записа отчетливо се виждат: ответникът, неговата
съпруга и две лица от мъжки пол. Ответникът държи инструмент (вероятно
градинска ножица за рязане на клони или ножица за рязане на метал, с дълго
рамо), с който се опитва да отреже разположеното най-близо до сградата
растение, като реже възможно най-близко до земята. Тъй като растението не
може да бъде отрязано с този инструмент, съпругата на ответника му подава
друг инструмент (вероятно ножовка), с който, след като огъва храста в
различни посоки, ответникът успява да отреже растението. В 13.01 ч.
пристигат двама полицейски служители, които разговарят с ответника и с
други две лица - жена, която бута бебешка количка и мъж (вероятно ищците
по делото). По време на разговора с полицейските служители ответникът
преустановява действията си, като след напускане на същите, той продължава
с рязането на растенията и премахва всички съществуващи храсти, намиращи
се от външната страна на десния парапет на стълбището. За онагледяване на
части от видеозаписите са приети и неоспорени от страните снимки с
идентични данни.
Показанията на св. Е. Н. съдът цени като обективни, но и като базирани
на опосредствени впечателния. От тях се изяснява, че според разказ на ищеца
Н., през зимата на 2022г. негов съсед от същия двор отрязал дърветата,
4
засадени от по-рано във времето от ищеца и съпругата му. Самото отрязване
било „от дъно“. Дни след случая свидетелят видял дървчетата и на място,
като те били останали на не повече от 5 см. височина.
Показанията на св. М. С. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на неоспорените и приети по делото видеозаписи. От тях се
установява, че ответникът е отрязъл „туите“, посадени от дъщерята на С. и
съпругът й (ищците) в двора им. Преди инцидента свидетелката посещавала
имота и знае, че дръвчеата били с височина около 2 метра. С. знае, че са
имали ищците спорове с ответника и жена му, но не знае подробности.
Показанията на св. Ж. А. съдът цени като непосредствени и като
обективни. От тях се установява, че след много оплаквания на наемателя на
ответника (в процесния му жилищен имот) за проблеми с храсти пред имота и
пред прозореца му, отв. А. П. отрязъл растенията пред свидетеля. По
височина от около 2 метра в началото, храстите били подрязани до около 40
см. в края. На място пристигнали полицейски служители, които били
извикани от ищццата, като същата се държала арогантно и заплашително към
ответника дори пред полицаите. Служителите на МВР проверили
самоличност на всички на място, не констатирали причина за други действия
и си тръгнали.
Показанията на св. Ж. П.а съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и
като базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че къщите на ищци и
на сем. П.и са в общ двор и с обща външна стена (на калкан). Пред къщата на
семейство П.и, в която те не живеят, а отдават под наем, преди време ищците
Н.и са засадили храсти, които към началото на 2022г. вече били около 2 м.
високи и закривали прозорците на имота на П.и. По този начин в къщата не
влизала светлина, процорците дори не можели да се отворят, а фасадата на
къщата също била засегната от храстите. П.и неколкократно молили Н.и да
преместят растенията, но ищците отказвали. Поради това А. П. решил и
подкастрил храстите до височина около 60 см. Отрича растенията да са били
отрязани и премахнати. Отрича да се касае за дървета или за „туи“, а за
обкиновени храсти. Признава и за съществуващи във времето спорове между
П.и и Н.и.
Заключението по първата СОцЕ съдът цени като обективно. От него се
изяснява, че според Наредбата за базисните цени на трайните насаждения и
декоративна растителност, приета с ПМС 151/30.07.1991г., цената на 7 броя
дръвчета Туя, с височина 2,5 – 4,5 м е общо в размер на 189лева, или 27лв./бр.
Заключението по повторната СОцЕ съдът цени като обективно, по-
добре и по-подробно мотивирано, вкл. и след проверка в разсадници и в
електронни магазини за търговия на цвета и декоративни насаждения. От него
се изяснява, че стойността на процесните 7 броя дръвчета Туя възлиза на
общо 490лева, или по 70лв./бр., като следва да се начислят разходи за
транспортиране и за засаждане в размер на още 100 лева.
Приетата САгрЕ съдът цени като обективно и неоспорено. От същото се
установява, че на 21.02.2022г., в имота в ***, са били изрязани 7 броя
иглолистни дръвчета от вида „Туя“. В о.с.з. вещото лице посочва, че е
5
изгледало и приетите видеозаписи, както и че растенията не биха могли да се
възстановят от височината, до която били отрязани – 10-15см.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Уважаването на предявения иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД предполага пълно
и главно доказване от ищеца на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане, а именно: деянието, което се изразява в действия или бездействия
на ответника; противоправността на въпросното поведение на ответника (с
оглед конкретна законова норма или с оглед общата забрана да не се вреди на
другиго); вредата (по вид и характер); причинната връзка между поведението
на ответника и вредата; вината на деликвента (която се предполага); и
размера на претендираното обезщетение. В тежест на насрещната по иска
страна е да докаже положителните твърдения, на които основава доводите си
– в случая за правомерност и липса на вина в действията му, тъй като вещите
на ищците му пречели да управжнява собствеността му.
В настоящия случай между страните е напълно безспорно и се потвърди
от претите писмени и гласни и доказателства, от признанието на ответника в
о.с.з. (л.82 от делото на ВРС), както и от приобщените по реда на чл.204 от
ГПК и неоспорени видеозаписи и снимки, че: ищците и ответникът
притежават собствени къщи, разполоЖ. в ПИ с идентификатор №***, като
ищците са собственици и на ид. части от терена, а ответникът не притежава
собственост върху земята; че на 21.02.2022г. А. П. П., с помощта на негов
наемател, е отрязал до около 10-15 см. височина и е изхвърлил 7 броя дървета
(храсти), засадени по-рано във времето в ПИ №*** от ищците и на техни
разноски, които дървета били собствени на Н.и и към м.02.2022г. са били на
височина около 2 метра. А от приобщената и неоспорена САгрЕ се установи,
че изрязаните на 21.02.2022г., в ***, дръвчета, са били иглолистни такива от
сорта „Туя“, противно на възраЖ.ята на ответника, и че дръвчетата не биха
могли да се възстановят след изрязването им до 10-15см. от земята
(обяснения и в о.с.з.). При това полоЖ.е тъврдяното деяние, извършването му
от ответника, причинените щети от него и причинната връзка на последните с
деянието, се явява доказани по делото и всъщност безспорни. Спорът в първа
инстанция е основно относно противоправността, вината и размера на иска.
Същевременно процесуалната дейност на въззивния съд не съставлява
повторение на първоинстанционното производство, а негово продълЖ.е,
порад което втората инстанция не дължи повтаряне на коректно извършените
процесуални действия на първата, а само надгражда върху тях (в този смисъл
мотивите по т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС). Съобразно чл.269 от ГПК, тълкуван съвместно с принципа на
диспозитивното начало (чл.6, ал.2 от ГПК), въззивната жалба определя
предмета на спора пред въззивната инстанция и по този начин и обхвата на
дължимата за случая проверка за законосъобразност на обжалвания акт.
Затова въззивният съд се произнася служебно само по валидността на
решението и по допустимостта му, но в обжалваната част, а по останалите
6
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С ТР №1/2001г. по тълк. д.
№1/2001г. на ОСГК на ВКС, след което при действието на актуалния ГПК с
т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС се
потвърди принципът, че при проверка на правилността на решение на
първоинстанционния съд, въззивната инстанция по правило е ограничена от
заявените в жалбата оплаквания. Изключение правят случаите, при които се
налага да бъдат охранени интересите на децата, засегнати от
съдопроизводството, както и случаите на служебно открито от съда
нарушение на предвидена в публичен интерес императивна материалноправна
норма.
От горната принципна постановка, обсъдените по-горе безспорни факти
и релевираните в жалбата въззивни основания следва изводът, че възведеното
перд ВОС основно оплакване е за необоснованост на правните изводи на ВРС
за неправомерност на действията на ответника и за вината му за тях. По него
настоящият състав намира следното:
Едно деяние е противоправно по смисъла на чл.45 ЗЗД когато нарушава
конкретна правна норма или общата забрана да не се вреди на другиго.
Вината съставлява най-общо субективното отношение на дееца към
поведението и му и последиците от него, които желае или допуска да
настъпят, като вината при деликта се предполага. От тази гледна точка за да
се твърди правомерност на съзнателно деяние, което уврежда личната или
правната сфера на друго лице, е необходимо, извън неизбежната отбрана или
крайната необходимост, каквито възраЖ.я не са въвеждани в продеса, да бъде
доказано от ответника правно основане за действията му. Такова изобщо не
може да бъде фактът, че ищците евентуално, лично или чрез техни вещи, са
смущавали спокойното упражняване на правото на собственост на ответника.
Тъй като във всяка правова държава субективните права се защитават по
предвидения в закона ред, самоволното (не по законовия ред) тяхно
осъществяване е противоправно. Предвиденият гражданскоправен ред за
защита на накърнени права върху имот (вещ) е чрез иск по чл.109 от ЗС и/или
чрез такъв по чл.108 от ЗС,евентуално по чл.75 от ЗС, а отделно или
кумулативно с тях – чрез иск по чл.45 ЗЗД. Налице някои способи за защита и
по административен ред. Едва след успешното провеждане поне един от
посочените искове, в полза на собственика с накърнени и ограничени права
би възникнало правно основание за въздействие върху чужда правна сфера.
Обратното съставлява самоуправно поведение, недопустимо по закон.
От горното се извежда, че дали действително дръвчетата на ищците са
смущавали спокойното ползване на къщата на ответника не е решаващо, тъй
като вместо да се защити по надлежен ред същият е постигнал резултата чрез
самоволни действия. Поради което следва да бъде ангажирана отговорността
му за вреди в случая.
За яснота все пак следва да се отбележи, че всеки собственик на имот, и
без да е собственик на земята, има право да ползва прилежащите части от нея,
необходими за обикновеното ползване и разписани в ЗУТ и в наредби към
него. Ако това му право бъде накърнено, то може да се защитава, но чрез
7
посочените по-горе правни способи, а не чрез самоуправни действия, както в
случая.
От изложеното следва, че в настоящият случай ВРС правилно е приел за
противоправни действията на ответника, а презумпцията за неговата вина – за
необорена. Поради което и при установеността на останалите предпоставки
на предявения иск, същият е правилно приет от ВРС за частично основателен.
За размера на иска не са наведени въззивни оплаквания, поради което такива
не следва да бъдат разглеждани, на осн. чл.269 от ГПК. Извън това размерът
на иска също е доказан от повторната СОцЕ, съобразена от съда като по-
добре и по-подробно мотивирана, в това число след проверка в разсадници и
в електронни магазини за търговия на цвета и декоративни насаждения.
В заключение по излоЖ.те съобраЖ.я и поради съвпадане изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд, решението на последния
следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адвокатски хонорар от 400.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №294/01.02.2023г. по гр. д. №5493/2022г.
на ВРС, 43-ти състав, в частта му, с която е осъден отв. А. П. П.,
ЕГН**********, да заплати на ищците М. И. С., ЕГН********** и П. М. Н.,
ЕГН**********, сумата от 590.00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, вследствие унищожаване (изрязване) на 7 бр. дървета,
сорт „Туя“, собственост на ищците, извършено от ответника на 21.02.2022г., в
имота на ищците на адрес ***, както и е осъден ответникът за разноски пред
ВРС.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН**********, да заплати на М. И. С.,
ЕГН********** и П. М. Н., ЕГН**********, сумата 400.00лв. – разноски за
въззивно производство пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9