РЕШЕНИЕ
гр. София, 18 Април 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на тридесет
и първи март януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14299 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Е.М.И. твърди, че при
пътно-транспорто произшествие, настъпило на 11/10/2013 год. между лек автомобил
Опел Вектра с рег.№ ********, управляван от С.П. М. и товарен автомобил Нисан
Пикап НП 300 с рег.№ ******* управляван от О.Л.П., на главен път I-5
Русе-Велико Търново, починал синът й М.Г. И., който се возил в лекия автомобил
Опел. Произшествието настъпило, след като водачът на лекия автомобил Опел
Вектра загубил контрол върху управлението на автомобила, навлязъл в лентата за
насрещно движение и се ударил в насрещно движещото се МПС. Образуваното по
случая досъдебно производство било прекратено, поради смъртта на причинителя на
произшествието. Твърди, че гражданската отговорност на деликвента била
застрахована при ответното дружество. В резултат от произшествието и
настъпилата смърт на сина й, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на детето й. Ищцата
отглеждала и се грижила за сина си повече от 30 години; той бил нейна опора,
особено след като последователно тя загубила баща си и съпруга си; надявала се
той да продължи рода им и един ден тя да се радва на внуци. Ищцата получавала
от сина си любов, разбиране, подкрепа и внимание, споделяла е с него радости,
надежди и тревоги; след неговата смърт й останали само множество спомени и беЗ.райна
непреодолима скръб. Ищцата поискала от ответника извънсъдебно уреждане на
възникналото отношение за обезщетяване на претърпените от произшествието вреди,
но определеното от ответника обезщетение било в много нисък размер. Ето защо,
за претърпените неимуществени вреди ищцата претендира сумата от 150 000 лева,
като част от общо обезщетение от 200 000 лева. Ищцата твърди, че претърпяла и
имуществени вреди, под формата на разходи за погребението на сина си, в размер
на 3259 лева, които също моли да й бъдат заплатени. Претендира законна лихва
върху всяка една от посочените суми от датата на настъпване на събитието до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Във връЗ.а с отговора на исковата
молба, ищцата уточнява, че използването на обезопасителен колан не би
предотвратило настъпването на леталния изход, с оглед механизма на ПТП и
високата скорост на движение на автомобила, в който се е возил синът й. Твърди,
че синът й не е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете. Твърди, че
във връЗ.а с настъпилото застрахователно събитие, била образувана преписка, по
която било определено обезщетение, съобразено с всички обстоятелства около
настъпването на смъртта на сина на ищцата. Ищцата не възразила по определеното
обезщетение, поради което ответникът счита, че е изпълнил вменените му от
закона задължения. Ответникът оспорва обстоятелствата, довели до настъпване на
вредите. Оспорва между ищцата и сина й да са съществували описаните отношения,
както и факта, че отношенията им са били прекъснати едИ.твено по причина на
произшествието. Счита, че леталният изход на сина на ищцата се дължи и на
негово поведение, тъй като той е допринесъл за настъпване на вредите – първо,
като не е използвал обезопасителен колан, в който случай, травматичните
увреждания биха били по-леки, и второ, като се е качил в автомобил управляван
от водач, за който синът на ищцата е знаел, че е употребил алкохол. Ответникът
оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като го
намира силно завишен и неотчитащ съпричиняването на вредите. Оспорва и размера
на претенцията за имуществени вреди, тъй като с посочения разход не било
намалено имуществото на ищцата, а и лихвата върху това обезщетение не се
дължала от настъпването на събитието. Оспорва и претенцията за лихва, като
счита, че отговаря за лихва за забава от момента на поканата, а не от датата на
събитието. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Третите лица помагачи на страната на ответника П.И.М.
и П.С.М. оспорват исковете, като заявяват, че са се отказали от наследството на
своя син.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 11/10/2013г. сутринта, на път I-5 Русе-Велико Търново, водачът на
лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ******** – С.П. М., поради движение с висока
скорост от 111.8 км.ч. и нарушено устойчиво движение на автомобила, навлязъл в
лентата за насрещно движение, с въртеливо движение и ударил идващият насреща
товарен автомобил Нисан Пикап НП 300 с рег.№ ******* управляван от О.Л.П.. От
настъпилия удар лекият автомобил Опел започнал да се върти в обратна посока,
преминал през разделителния остров на намиращото се в района на удара
кръстовище и се ударил в пътен знак. Образуваното по повод произшествието
досъдебно производство № 2254/2013 год.
е прекратено с Постановление от 11/3/2013 год., поради смъртта на виновния за
настъпването на произшествието. На мястото на произшествието е констатирана
смъртта на водача на лекия автомобил Опел Вектра С.П. М. и возещия се в
автомобила М.Г. И.. В кръвта на починалия И. е открита концентрация на алкохол
от 0.61 промила, а в кръвта на водача на автомобила – М. концентрация на
алкохол в кръвта от 1.49 промила. Смъртта на М. И. е настъпила от съчетана
травма с оток на мозъка и белите дробове, счупване на черепа с мозъчно
вклиняване и остра кръвозагуба.
М.Г. И. е син на Е.М.И..
Е.И. е заплатила сумите 500 лева капаро за паметник от
гранит с орнамент, портрет и ваза на 31/5/2014 год.; 500 лева доплащане за паметник
с портрет, бордюри, надписи и снимка на 07/07/2014 год.; 459 лева доплащане за
паметник на 04/08/2014 год. и 1800 лева за единичен гроб на 13/10/2013 год.
Ищцата е адресирала претенция до
ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени и муществени вреди, по
която е образувана щета № 0000-1000-61-15-7236, по която е определено
обезщетение от 54 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение от
2933.10 лева обезщетение за имуществени вреди.
Родителите на водача на лекия
автомобил Опел Вектра С.П. М. - П.И.М. и С.П. М. са се отказали от
наследството, оставено от сина им, който отказ е вписан в особената книга на
съда на 13/10/2016 год.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента към датата на
настъпване на събитието.
Вещите лица по комплексната автотехническата
и медицИ.ка експертиза дават заключение, че ударът е бил непредотвратим за
насрещното движещия се срещу лекия автомобил Опел Вектра, автомобил Нисан Пикап.
Смъртта на М. И. е настъпила още на мястото на произшествието, била е неизбежна
и се намира в причинна връЗ.а с настъпилото произшествие. След настъпване на
удара, трупът на М. И. е изпаднал от колата – от предната дясна седалка, на
около 5 метра от мястото на удара. От механизма на произшествието, мастото на
откриване на трупа и травматичните увреждания на жертвата, вещите лица
заключават, че той е пътувал без предпазен колан. Според вещите лица
черепно-мозъчната травма е настъпила вътре в купето, а останалите увреждания –
при изпадането на пътното платно. Вещите лица обосновават извода си за липса на
поставен предпазен колан с липсата на травматични увреждания в областта на
гърдите и корема, от тежката черепно-мозъчна травма и наличието на мекотъканни
увреждания. Ако починалият е бил с поставен предпазен колан, черепно-мозъчната
травма е щяла да бъде значително по-лека, а мекотъканните увреждания щели да бъдат избегнати. Автомобилът,
в който се е возил пострадалият е снабден фабрично с предпазни колани, като
технически не е възможно коланът да се скъса, откачи или да се освободи
защитата му, в резултат от удара. Според вещите лица степента на алкохолно
опиянение на водача на лекия автомобил може да бъде определена като крайна
стойност на лека степен, в съдебно заседание вещите лица посочват – по-скоро
средна степен на алкохолно опиянение, което може да окаже влияние върху
способността за управление. Характерни прояви при такава степен на опиянение са
емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабено внимание, забавени
реакции и др. Според вещите лица това състояние може да бъде забелязано трудно
от околните, ако се касае за мъж на възрастта на която е бил деликвентът.
Свидетелят И.Й.Б. видял телата на пострадалите от
лекия автомобил Опел Вектра, разхвърляни на пътя, след настъпването на удара;
преди удара свидетелят не е забелязал дали возещите се в автомобила са били с
предпазни колани.
Свидетелката Веска Накова Д. видяла ищцата малко след
като тя научила за произшествието. Тя била много зле, гледала в една точка,
почти не говорела. След този ден, ищцата ходела всяка събота на гроба на сина
си. Тя се променила много – променило се емоционалното й състояние, не
разговаряла с никой, ако се подхване темата веднага започвала да плаче;
състоянието й било особено влошено тъй като малко преди инцидента загубила и
баща си, и съпруга си. Ищцата споделяла със свидетелката, че се чувства друг
човек след случилото се, че не може да спи и въпреки лекарствата, нямала добър
сън. Свидетелката знае, че починалият М. помагал много на майка си, включително
и финансово, въпреки, че живеел първо в София, а после в чужбина. Той посещавал
често майка си.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на комплексната автотехническата
и медицИ.ката експертиза, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Опел Вектра с рег.№ ******** С. М..
В това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача
за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания и направени разходи за погребение,
наличие на причинна връЗ.а между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените
писмени доказателства – констативен протокол, Постановление за прекратяване на
наказателното производство и от заключението на комплексната експертиза. Изводът,
който се налага при преценка на тези доказателства е, че управлението на лекия
автомобил с висока скорост, изгубване контрола върху автомобила, алкохолното
опиянение на водача на автомобила са обстоятелствата, които са имали решаващо
значение за настъпване на произшествието. Водачът на лекия автомобил е навлязъл
в лентата за насрещно движение в непосредствена близост с идващото насреща
друго МПС, поради което и ударът е станал непредотвратим. С това, водачът на
лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
уредени в чл.5 ал.3 т. 1, чл.20, чл.25 и
чл.44 от Закона за движение по пътищата.
По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил Опел Вектра. Ето защо
съдът приема, че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла вреди –
имуществени и неимуществени. Чрез представените писмени доказателства – квитанции
и фактура, безспорно се доказват извършените разходи за погребението на сина й.
Твърдението на ответника, че имуществото на ищцата не е намаляло с извършване
на претендираните разхди е неоснователно и се оборва от цитираните
доказателства. Извършването на плащане от страна на ищцата на разходи,
възникнали като пряка последица от произшествието, безспорно представлява
имуществена вреда, която подлежи на възстановяване.
За настъпването на неимуществените вреди по делото са
събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелката Д., може да се направи
обоснован извод за настъпване на тежки негативни последици върху психиката на
ищцата от загубата на сина й. Подобни последици от загубата на дете са и
житейски логични, доколкото подобно нещастно събитие предизвиква стрес, шок и
трайни последици върху живота на преживелия родител, както и усещане за
непреодолима загуба. Съдът счита, че настъпването на тези вреди не е обусловено
от факта на съвместно съжителство на починалия и майка му. Още повече, че на
възрастта, на която е бил починалия И. е житейски нормално той да живее отделно
от майка си. Фактически отделното живеене на двамата не означава прекъсване на
отношенията, както твърди ответникът и не е в състояние да мотивира извод, че
настъпването на неимуществените вреди е изключено. Съдът приема, че отношенията
на любов, взаимност и разбирателство между родител и дете са били запазени и
след фактическото отделяне на починалия от домакИ.твото на ищцата. В този
смисъл са и показанията на свидетелката Д..
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана. Съдът
не възприема тезата на ответника, че с определяне на обезщетение по
образуваната от него преписка, по което обезщетение ищцата не е възразила, той
е изпълнил задълженията си. Изцяло във волята на пострадалото лице е да реши
дали да приеме или не определеното от застрахователя обезщетение. В случай, че
пострадалото лице не е съгласно с обезщетението, то няма задължение да уведоми за
позицията си застрахователя. Въпреки, че извънсъдебното уреждане на спорове
остава най-благоприятният начин за разрешаване на взаимни претенции, тъй като
постигнатото между спорещите съгласие е взаимно договорено, а не наложено от
орган на държавна власт, възможността на пострадалия да се обърне към съд, за
да получи търсеното от него обезщетение си остава негово неотменимо право.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадаля е частично доказано, едИ.твено
по отношение нарушението на задължението на пострадалия да пътува с
обезопасителен колан. Заключението на вещите лица по този въпрос не се
опровергава от други събрани по делото доказателства, поради което и съдът
приема, че пострадалият е пътувал без поставен колан. Това му поведение е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е било причина за
настъпването на тежките телесни увреждания.Според заключението на вещото лице
тежката черепно-мозъчна травма, която е причина за настъпването на смъртта е
щяла да бъде значително по-лека, а други увреждания биха били предотвратени.
Това налага да се приеме висок процент на съпричиняване, в размер на 50%.
Другото възражение за съпричиняване
остана недоказано по делото. Ответникът не ангажира никакви доказателства за
знание у пострадалия, че се качва като пътник в автомобил, чийто водач е
употребил алкохол. Знанието, че водачът на автомобила е употребил алкохол, е
необходим елемент, за да бъде обоснован извод за съпричиняване – в този смисъл
ТР № 1 от 23/12/2015 год. по т.д.№ 1/2014 год. на ОСТК на ВКС – т.7. Знанието в
този случай не може да се предполага, нито може да се обосновава с произволни
факти, като например едновременното съществуване на концентрация на алкохол в
кръвта, както при деликвента, така и при пострадалия. Доказването трябва да
бъде пълно, тоест съществуващата вероятност пострадалият да е знаел не е
достатъчна, за да приеме съдът, че е налице съпричиняване на вредата.
По претендираното обезщетение:
ответникът следва да възстанови изцяло направените от ищцата разходи за погребението
на сина й. Тези разходи са направени във връзка с последиците от увреждането,
настъпило в резултат от процесното ПТП и са били необходими и неизбежни.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази необратимите
последици на увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна и добрите
отношения между ищцата и сина й. Като се вземат предвид тези обстоятелства,
съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди би била сумата от 100 000 лева, която сума следва да бъде намалена с
приетия от съда процент на съпричиняване, тоест искът следва да бъде уважен за
сумата от 50 000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 150 000
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва, която за обезщетението за неимуществени вреди е
дължима от датата на произшествието до окончателното изплащане на главницата.
Възражението на ответника, че лихва за забава не се дължи от датата на
събитието е неоснователно. В Кодекса за застраховането (отм.)е възприет принципът за отговорност
на застрахователя за лихви от датата на събитието - чл.223 ал.2 от кодекса. В случай, че
застрахователят заплати на увредения лихви от датата на събитието, той би имал
регресен иск спрямо деликвента, при условията на чл.227 т.2 от КЗ (отм.).
Върху обезщетението за имуществени
вреди, лихвата за забава се дължи от датата, на която вземането става
изискуемо, а това е датата на извършване на разходите. От този момент
деликвентът би дължал лихва за забава, респективно от този момент дължи лихва и
застрахователят.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска – 2000
лв., както и разноски от 66.67 лв. съразмерно на уважената част от иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищецата следва да заплати на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил 285 лева
разноски по делото, а юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено
в размер на 100 лева, на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът дължи да заплати на
ответника 190 лева разноски и 66.67 юрисконсултско възнаграждени.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.Р., възнаграждение за
адвокат в размер на 2030 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Е.М.И., ЕГН **********, съдебен
адрес ***-55 – адв.Р.Р., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45
от ЗЗД, обезщетение за вреди,
настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 11/10/2013г., както
следва: сумата 50 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11/10/2013 год. до
окончателното изплащане на главницата; сумата
3259 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата от 1800 лева от 13/10/2013 год., върху сумата 500 лева – от 31/5/2014
год., върху сумата 500 лева – от 07/07/2014 год. и върху сумата от 459 лева –
от 04/08/2014 год., до окончателното изплащане на всяка една сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лева, представляващи
част от общо 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Р.Р., вписан
във ВТАК, с адрес ***, на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 2030 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 2000
лева държавна такса и 66.67 лева
разноски.
ОСЪЖДА
Е.М.И., ЕГН **********, съдебен
адрес ***-55 – адв.Р.Р. да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК
сумата 256.67 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на П.И.М. и П.С.М.,
като трети лица помагачи на страната на ЗК „Л.И.“ АД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: