РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Кърджали, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200027 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ******* от 14.10.2022г.,
издадено от Директор на Д. "И. Т."- К., с което е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „Я. **”ЕООД с
ЕИК ********* за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ извършено на
19.08.2022г. в гр.К.
Жалбоподателят „Я. **”ЕООД намира наказателното постановление
за незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени административно
процесуални нарушения, и при неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва констатациите на контролните органи и твърди, че
необосновано е ангажирана административно- наказателната му отговорност,
тъй като не е извършено описаното нарушение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован
не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Сочи, че от събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства се установила материалната законосъобразност на
проведената административнонаказателна процедура. Безспорно било
доказано извършеното нарушение, потвърдено от показанията на контролните
органи. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни
съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
19.08.2022г. свидетелите Н. Н., К. С. и Е. Ю.- инспектори в Д.И.Т.- К.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за
безопасност и здраве при работа по работни места на обект, представляващ Д.
п. ц. „Х. Х.“ стопанисван от „Я. **“ЕООД, намиращ се в гр. К. ул. П. Д. № **.
Свидетелите установили в обекта да работят около пет лица. Едно от тях
било В. Д. К.. Тя била облечена с личните си дрехи и организирала занимания
с децата в детския център. Преди проверката проверяващи разговаряли с това
лице и тя им споделила, че работи в обекта. В декларация, която контролните
органи й предоставили, В. Д. К. декларирала писмено, че работи за фирма „Я.
**”ЕООД на обект П. ц. Х. х. Б., на длъжност аниматор, имала сключен
трудов договор като е получила копие от заверено уведомление и екземпляр
от сключен писмен трудов договор, с работно време от 09.00 до 21.00 часа с
почивни дни по график, при месечно трудово възнаграждение в размер на
450лв., с последно получено трудово възнаграждение на датата 31.07.2022г. за
месец юли по карта. Проверката продължила и по документи в Д.И.Т.- К..
При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било
установено, че към 19.08.2022г. работникът В. Д. К. нямал сключен трудов
договор с дружеството-жалбоподател, на чийто обект полагал труд. До
приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между
жалбоподателя и В. Д. К.. За това контролните органи приели, че
работодателят „Я. **”ЕООД на 19.08.2022г. не е сключил трудов договор в
писмена форма с работника В. Д. К. преди постъпването му на работа. По
този повод на ******г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от
2
КТ, който бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал без
възражение. По този повод на 14.10.2022г. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ наложил на „Я. **”ЕООД административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по
чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията
на разпитаните свидетели Н. Н., К. С. и Е. Ю., на които съдът дава вяра
изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи
се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили В.
К. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя.
Тримата не само са възприели непосредствено лицето да работи за
дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който
е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните
елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи
посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на
настоящия спор. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават
напълно и от приложените по делото писмени доказателства- Акт за
установяване на административно нарушение от ******г.; Протокол за
извършена проверка изх.№ ********/ 14.09.2022г.; Декларация, съдържаща
сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 19.08.2022г. от В. К.;
Справка от Информационна система на ИА ГИТ към 22.08.2022г.; Справка от
ТР относно актуалното състояние на „Я. **”ЕООД; Покана от 14.09.2022г.
Прочее по делото не бяха събрани доказателства оборващи установената
фактическа обстановка.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се
сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното
постановление правна норма чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа. Установи се по делото, че към момента на проверката В. Д. К. е
предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова
3
дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице
трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето
защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано,
тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени
правилата на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на „Я. **”ЕООД на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв.
за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и
чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е
обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна
страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като
не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява
посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и
съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран
е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по
4
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и
при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя
доводът, че не е осъществено процесното нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.61
ал.1 от КТ. Изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на
всички приети по делото писмени и гласни доказателства. При събраните по
делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между
жалбоподателя и лицето В. К. съдържа основните елементи на трудовоправно
отношение като място на работа, характер на работата, трудово
възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това
положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в
писмена форма трудов договор между работодателя „Я. **”ЕООД и
работника В. К., след като последният реално е изпълнявал трудови
задължения, представлява нарушение на посочените норми от КТ, подлежащо
на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в които
е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, разпитани
са трима свидетели, както и е изготвил и депозирал и писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на 120лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на И. а.
"Г. И. Т." със седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо,
Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******* от
14.10.2022г., издадено от Директор на Д. "И. Т."- К., с което е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на
„Я. **”ЕООД с ЕИК ********* за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от
КТ извършено на 19.08.2022г. в гр.К., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Я. **”ЕООД- гр.К. с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.К., ул.„Д.“ № *, общ.К., обл.К., да заплати на И. а. „Г.
и. по т.“ гр.С., сумата от 120лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6