РЕШЕНИЕ
№ 826 дата 27 април 2018 год. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІII-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: ЧАВДАР Д.
Секретар:
И.Л.
Прокурор:
Т.С.
разгледа адм. дело № 619 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, подадена от Ч.Г.И. с ЕГН
**********, изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора в гр.Бургас против
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с
която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода 15.08.2015г. –
01.10.2017г., изразяващи се в страдания, сериозно засягане на личността и
достойнството на ищеца от това, че е бил подложен на изтезание и нечовешко
отношение, вследствие умишленото му поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание и заради незаконосъобразното бездействие
на ответника да му осигури такива общи условия, чийто ефект да бъде този да не
увреждат физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство, а в случай на подобно увреждане то да бъде прекратено незабавно. Цената на иска е 15 000,00 лева,
ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен в писмен отговор
на исковата молба. Твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - претърпени вреди, както и
причинна връзка между тях и бездействието на ответника. Оспорва исковата молба
изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на
претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които
ищецът твърди, че е претърпял и които вреди са пряка последица от незаконосъобразни
действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност. Твърди, че няма събрани и представени от ищеца
доказателства, които да свидетелстват за това, как и доколко пребиваването му в
Затвора Бургас при описаните условия се е отразило негативно върху личността на
ищеца. Сочи доводи, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС влиза в сила от
01.01.2019 г. и към момента на исковата претенция не е била приложима. Моли
съда да отхвърли иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
дори при частично уважение на иска. В съдебно заседание не изпраща
представител. Изпраща писмени доказателства, сред които фактури за извършвано в
процесния период обезпаразитяване на помещенията на изтърпяващите наказание
лишаване от свобода. В становището си обяснява и това, че в периода 13-20
февруари 2015г. е извършена последна проверка на представители на Комитета по
предотвратяване на изтезанията, с проведена заключителна среща на 06.10.2017г.
в Министерството на правосъдието, където делегацията е установила, че във
всички ремонтирани места условията са добри, особено в затворите Бургас Дебелт
и Варна, като затвора Бургас е бил посочен и като изключение от ниското ниво на
медицинско обслужване в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
Административен съд - Бургас, след като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Установява се от представената по делото справка,
изготвена от Началника на Затвора - Бургас, комисар Б.М., с изх. рег.№ 310/98
от 27.03.2018г., че Ч.Г.И. изтърпява наказание доживотен затвор в затвора в
Бургас, считано от 16.08.1999г. при първоначално определен специален режим,
изменен на усилено строг на 16.04.2008г., строг на 01.06.2009г. и отново на
специален от 14.12.2016г.
От 11.04.2012г. до 04.12.2016г. ищецът е обитавал
спални помещения с приблизителни площи от 18 кв.м до 23 кв.м., като е
съжителствал с между 12 и 18 лишени от свобода. Спалните помещения са били
отключени през деня, а за удовлетворяване на физиологични нужди във времето от
вечерна до сутрешна проверка в спалното помещение е осигурена кофа с капак.
Вентилацията в помещението се е осъществявала посредством два двукрили
прозореца с по две отваряеми крила. Отоплението на спалното помещение се е
осигурявало от отоплителен уред, присъединен към парната инсталация на затова.
В периода до 01.10.2016г., с оглед вида на наказанието и неговия специален
режим е бил в постоянно заключени
помещения, без право на участие в колективни мероприятия и под засилен надзор и
охрана.
За периода от 04.12.2016г. до 01.10.2017г. ищецът е
бил настанен самостоятелно в спално помещение с приблизителна площ от 5,36
кв.м. През светлата част на деня му е бил осигурен шесткратен достъп до тоалетна
и течаща вода, както следва от 06:20ч. до 07:00 часа; от 09:30 часа до 10:00
часа; от 11:30часа до 12:00 часа; от 14:00 до 14:20часа; от 18:00часа до
18:30часа и от 19:30часа до 20:00 часа, а за удовлетворяване на физиологичните
нужди вечер е била осигурена кофа с капак, като вентилацията в помещението е
осигурявана посредством двукрил прозорец с две отваряеми крила.
Обяснено е по-натам в същата справка това, че в
съответствие с хигиенните изисквания на разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е осигурено къпане на лишения от свобода – два пъти седмично. Обяснено е
, че поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на пребиваващите
в тях лишени от свобода, като за изпълнение на задълженията им администрацията
на затвора ежемесечно осигурявала на всеки затворник сапун, миещи препарати и
технически средства – метли, лопатки за смет и др. Уточнява, че съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.2, т.3 от ЗИНЗС нарушаването на хигиената в спалните
помещения и помещенията за общо ползване е дисциплинарно нарушение. В справката
се заявява също, че от август 2015г. до 01.10.2017г. са налични 17 бр.
протоколи и фактури за извършване на обезпаразитяване на затвора гр.Бургас.
Сочи се и за наличие на оборудвано перално помещение с назначен по домакинския
щат работник – лишен от свобода.
Разпитани в о.с.з. са били и свидетелите: Ж. И. ***, С.З.
и Г.О. (лишени от свобода).
Свидетелят Ж. И. обяснява, че е в служебни отношения с
ищеца, тъй като изпълнява длъжност инспектор социална дейност в Затвора - Бургас.
Работил е с него лично от август 2015 година, като инспектор на групата до декември
2016 година, когато ищецът е бил настанен в зона с повишена сигурност без право
да участва в колективни мероприятия. Обяснява, че познава битовите условия в
Затвора - Бургас. Според него ищецът е бил настанен след смяната на режима от
„специален“ на „строг“, в IX-та група, която била ситуирана на пети етаж. Там помещенията,
които е обитавал са с квадратура между 18.5 кв.м. и 23.5 кв.м. Заявява, че
прозорците са били с размери 160/125 см. - с дограмата. В помещенията, в които
твърди, че е бил настанен ищеца, прозорците са били минимум два. Съжителствал е
с около 12-18 лишени от свобода в помещение и с приблизително 100 човека в
група. В групата имало изградени санитарни възли, с баня, тоалетна, с преходно
помещение, с две до три чешми и два душа.
Свидетелят споделя за групата, в която е бил настанен Ч.И.,
че същата е от хора, които работят на обекти и в домакинския щаб - кухня,
механичен цех, цех пластмаси и други бригади навън. Около 80 човека от тях
излизат на работа от 8:00 часа до 16:30 часа, с едно връщане за хранене и след
приключване на работния ден ежедневно могат да се изкъпят на обектите, в които
работят. В групата оставали едва около 20 човека, които могат да се изкъпят на
тези два душа, не за две - три минути, както пишат в исковата молба. Казва, че режимът, който
изтърпява ищеца и вида на наказанието не дават възможност той да бъде изведен
извън сградата на корпуса на Затвора. На такива работни обекти той не е
работил. Според свидетелят, къпане за две - три минути е някакво несериозно
твърдение, тъй като при наличие на двадесет човека (които не работят) могат да
ползват два душа. Свидетелят И. споделя, че условията, в които е настанен ищеца
след промяната на режима от 04.12.2016 година, са такива каквито са указани в
ЗИНЗС - чл.197, ал.1 в постоянно заключени помешения, без право на участие и
чл.213 от ППЗИНЗС. В началото действително в спалните помещения е нямало санитарен
възел, но видно от графика за разпределение на времето, лицето е имал време да
ползва тоалетна и течащта вода сумарно три часа на ден, в светлата част на
денонощието. Това е залегнало в графика на групата, утвърден от Началника и
надзорно охранителния състав. По това време е имал възможност на достъп до
тоалетна. Друго, което смята за неистина е, твърдението, че ищецът е бил настанен
в спално помещение от 4 кв.м., а реално площта е била 5.36 кв.м, при
самостоятелно настаняване в това спално помещение. По отношение описаните в
исковата молба лоши хигиенни условия, свидетелят казва, че в чл.88а, ал. 1 от
ППЗИНЗС е казано, че поддържането на чистотата и хигиена е задължение на лишените от свобода. В чл.100, ал2,т.3 в ЗИНЗС е
казано, че нарушението на хигиената в спалните помощения и помещенията за общо
ползване е дисциплинарно нарушение. Според същия свидетел, не е неистина, че на
лишените от свобода се предоставя един сапун на месец. Предоставят се според
него достатъчно сапун други препарати, оборудване с кофи за смет, лопатки,
метли, парцали /стирки/ и когато бъдат доведени до негодност и при необходимост
Затворът има ангажимент и ги подменя.
Според
показанията на свидетеля З., същият е от 1998 година до 2017 година в една
килия с ищеца И.. Били са в спално помещение №213 с до към 22 човека, с площ на
помещението около 20 кв.м. Сочи, че в
килията е имало три прозореца с размер 80/100 см., два от които не се отваряли.
Имало е една лампа. Вишките са общо седем, на три етажа. Шкафчетата са били
около 16-17 бр., като и те са били на три етажа Повечето се ползвали от по
двама човека. Заявява, че през деня изтърпяващите наказание „лишаване от
свобода“ са били със свободен достъп, като килиите били затваряни към 19:30
часа вечерта. Тоалетната на третия етаж
била „ад“, коридора тъмен, в тоалетните от две клекала само едно е
било годно за ползване. Душове и умивалник също са били по един годен за
ползване. Отоплението е пускано сутрин от 6:00 часа до 8:30 часа, а вечерта –
по един час, но това не било достатъчно, тъй като заявява, че след 19:30 часа е
ставало студено. Твърди, че в килия № 213 по главата и краката на затворниците са
вървели мишки и дървеници. Токът бил по режим – вечер ток нямало, а през лятото
– до към 12 часа. Споделя,че затворниците били принудени да простират дрехите в
килията и ставало много влажно. Твърди, че Ч. се е оплаквал от кофите, от
липсата на проветрение, от условията. Имал и проблем с очите, като никой не му бил
осигурил нищо. Твърди, че без да си плащат лекарствата от затвора им
предоставяли единствено и само парацетамол или аналгин.
Свидетелят О. заявява, че до месец декември 2016 година
е бил заедно в едно спално помещение с ищеца. Килията била 4 на 6 кв.м., с около
18-20 човека, с легла на три етажа. Шкафове е имало, но нямало много място,
всичко е било заето, без свободно пространство. Двата прозореца в помещението
били нависоко, с размери 0.45 м. на 1.10
м. Според него тази осветеност не
кореспондирала с кубатурата на
килията, като вътре било тъмно. Свидетелят разказва, че нямало вентилация, нямало освежаване, не са се
отваряли прозорците и вратата. Вратата се открехвала и се влизало настрани. В
тези помещения имало една мъждукаща крушка. Всички били с очила, заради
крушките и липсата на дневна светлина. Споделя, че кофата била 10 литра, но със
вместимост 7 литра, като една кофа била за 20 човека. Зимата отоплението било почасово - час сутрин и час вечер, а в
празнични дни - час и през деня. Твърди, че в помещенията имало хлебарки,
дървеници, мишки, плъхове, които си живеят в обувките. Салонът бил обитаван от
до 120 човека, като от тях около 70 са работели, останалите оставали там и през
деня, но дори с две клекала в тоалетната им е било трудно. Посочва, че работещите душове на етажа били
два, но не можело да се изкъпеш. Събирали в кофа вода и се къпели с канче. С
душа, поради ниското налагане не можело да се къпеш, водата не стигала до горе.
В банята нямало стъкла и зимата не било приятно. Казва, че обезпаразитяване
нямало, като веднъж в годината минавали и то после не миришело на лекарство, а
било вода. Според него по отношение на обезпаразитяването „Отчитат дейност“. Простирали изпраните си дрехи в килията, на
вишката и въздуха се навлажнял. Вътре всички били пушачи и дрехите миришели на
цигари, а така също и от кофата с фекалии, затова не оставал аромат на пране. Свидетелят
заявява и това, че начинът, по който били разпределени вишките се определял от инспектора
по социална дейност.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим. Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода 15.08.2015г. –
01.10.2017г., причинени от действията и бездействието на длъжностни лица от
администрацията на затвора в Бургас, които са подчинени на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се
изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, осветление,
проветряване, условия за двигателна активност, липса на постоянен достъп до санитарен възел и други виновно извършени
действия и бездействия. Ищецът твърди, че поради отказа на ответника да изпълни
своите задължения, за него са настъпили вреди, изразяващи се в причиняване увреждане
на здравето, уронване на човешкото достойнство, принуда да върши или да приеме
действия против волята му, пораждащо се чувство на страх и незащитеност у него.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1
се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС,
от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните,
според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа
(в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище гр.София, съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за процесния период има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговарят по предявените искове.
Следва да се посочи, че цитираните разпоредби на
закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ,
бр.13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. и макар исковата молба да е подадена с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът приема, че е сезиран с иск по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС.
По основателността на исковата претенция:
За да бъде приета основателност на иска за вреди с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на
чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал. 2 от с.з. съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС ( в актуалната й редакция) осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията й към по-голямата част от процесния период) осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от
същия закон за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на
установените в практиката на ЕСПЧ стандарди за защита на жертвите на нечовешко
или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка,
разпоредбите на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови
гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от
свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание
за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това
основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от
свобода “.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно
чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на
страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените
от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции
663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат
задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и
свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени
от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на
всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят
лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да
могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва
да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо
от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за
да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за
тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да
може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да
са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено
да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика
на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. №
15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012
г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение №
538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от
29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата
на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен
приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване
от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване на процесния казус следва да се има
предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по
дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов
срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България,
решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г.
на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27 януари 2015г. по
шест съединени дела Нешков и други срещу България) Последното е пилотно решение
по своя характер. Това е нов механизъм уреден в глава V от правилата на съда,
чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или
системни проблеми в държава член на Съвета на Европа. Така например, в
пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори
„Нешков и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че провеждането
на исково производство по чл. 1 от ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за
претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските
затвори не е ефективно средство за защита, което би поправило нарушението,
заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела
във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за
посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в
частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест
върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно
установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във
връзка с лошите условия в затворите.
Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат
критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един
ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
Конвенцията.
В настоящата хипотеза, конкретно установените по
делото факти относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода,
че килиите, в които е бил настаняван ищеца в затвора Бургас, както и всички
килии на етажа не отговарят на посочените изисквания, тъй като за обитателите
им е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода всяко денонощие и
те, в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне, са били
принудени да облекчават физиологичните си нужди в обща кофа, която се намира в
същото помещение. В тези помещения, пак по данни на ответника и свидетелите, са
се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода
ежедневно, като спане и хранене. Ищецът заедно с останалите затворници е бил
принуден да облекчава тези свои биологични нужди пред погледите на другите
затворници и не в индивидуално средство за това, а в общи такива, които
съхраняват до сутринта фекалиите и урината на всички изтърпяващи наказание
лишаване от свобода в съответното помещение. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на
реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по
площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават
през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без
наличието на течаща вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено
след това.
От събраните по делото доказателства, се установява,
че докато е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас,
ищецът Ч.И. е бил настаняван в помещения с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ за
един лишен от свобода - средно с около 1,60 кв.м. в зависимост от броя на лишените от свобода настанени
в същото помещение през съответния период (12-18 души), т.е. под половината от
допустимия според стандартите на КПИ при Съвета на Европа жизнен стандарт. В
помещенията е нямало санитарен възел и течаща вода. Тоалетната е била обща за
всички спални, в които са настанени лишените от свобода, и се използвала само
през деня. За времето след 20:00 часа на
лишените от свобода са осигурени кофи. Тези факти, както и липсата на
достатъчно проветряване и осветяване в спалните помещения, наличието на мишки,
хлебарки, дървеници и др. вредители и
неприятни миризми в спалните помещения, нехигиенични общи помещения –
тоалетни, бани и столова, неосигуряване на условия за поддържане на лична хигиена
на лишените от свобода за периода, се потвърждава от свидетелските показания и
от докладите на КПИ, които са взети предвид от ЕСПЧ в пилотното решение по
делото „Нешков и други срещу България“. Към настоящият момент, лицето е
настанено в спално помещение с още един лишен от свобода, като приблизителна
площ на помещението е 11 кв.м., т.е за един човек 5,50 кв.м. за едно лице.
Претенцията на ищецът за обезщетяване произтича и от
липсата на достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване
на помещенията поради наличие на следните кумулативни фактори: малки по размер
прозорци, които трудно се отварят поради пренаселеността на помещенията или не
биват отваряни с цел осигуряване на жизнено-благоприятна температура през
зимата. Според справката на началника на затвора, по 2-3 броя прозорци с
размери около 120х70 см. е имало в
помещенията, за които има данни, че ищецът е бил настаняван. От събраните
свидетелски показания се установява и това, че помещенията в Затвора Бургас са
били пренаселени и с ограничени възможности за проветряване, поради подредбата
на триетажните леглата, които са пречили на отварянето на прозорците.
С оглед
доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургас за периода, в който лицето е
пребивавало там. За такова не може да се
приеме и представеното по делото писмо, озаглавено „информация“, свързано със
заключителна среща на 06.10.2017г. на КПИ. Видно от документа, става ясно, че
са били предпиети действия по ремонтиране на местата за лишаване от свобода, но
не става ясно кога и за кои конкретно помещения. Т.е не се доказва, че ищецът И.,
за процесния период, е бил настаняван в някое от тези ремонтирани помещения. Отговорността
на държавата за причинените вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В случаят, безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м в спалното помещение, в които е бил настанен, необходима
за спокойното му биологично съществуване, постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, възможност за ефективно проветряване и осветяване, които да не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 от ЕКПЧ. Не са изпълнени
разпоредбите на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, съгласно
които минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде
по-малка от 4 кв.м., на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, и в спалните помещения се осигурява пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Макар да е предвиден
отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е общото
правило на чл.3 от ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради
което администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.
Недостатъчното жизнено пространство поради
пренаселеността в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца, липсата на
санитарен възел и достъп през нощта до тоалетна и течаща вода, принуждаването
му да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в общото спално
помещение, поставянето му в невъзможност за уединение и липса на основна
хигиена, която не може да бъде поддържана заради голямото число обитатели, са
предизвикали такова ниво на страдание за Ч.И., което надвишава това, присъщо на
лишаването от свобода. Малките по размер прозорци спрямо площта на спалното
помещение, простирането на изпрани дрехи в същото, ползването на обща кофа през
нощта, сочат на извода, че възможността за ефективно проветряване на спалното
помещение и приток на свеж въздух в него е била силно ограничена, почти
невъзможна. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.
Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни
условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. Достъпът до чист въздух е основен елемент на живота и
всеки човек има това право. Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични
санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на
чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на физическото
им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до
тоалетни помещения. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу
България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други. В случая
липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти са от такова
естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество
стрес, емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането, каквито ищецът е претърпял, и обосноват
настъпили за него неимуществени вреди. Лишаването на ищеца от горните права
предпоставя нечовешко и унизително отношение спрямо него и представлява
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.
Успешно проведеното по делото доказване на
презумптивната предпоставка по чл. 284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно
нарушение на чл. 3, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са
настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да
пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в корпуса на
затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е
претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и
установени вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни
материални условия в затвора в Бургас за посочения период съставлява нечовешко,
унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3
ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно
емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
лишаването от свобода.
Предвид изложеното, Съдът счита, че искът за
неимуществени вреди е доказан по основание, но същия е частично основателен от
гледна точка на неговия размер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на
неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. Размерът на
обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността
на периода, през който са били претърпени. В конкретния случай, преценявайки тези
предпоставки, както и размера на
обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по
казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов
срещу България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу
България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и
др.) и като взе предвид обстоятелството, че размерът на обезщетенията по
коментираните казуси цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който
в България липсват както правни средства за защита (констатирано и по Пилотното
дело Нешков и др. с-у България.), така и надежда лицата да бъдат овъзмездени, съдът
счита, че справедливото обезщетение за исковия период - от 15.08.2015г. до
01.10.2017г., през който практиката на уважаване на подобен род искове от
страна на АС – Бургас е трайна и почти неизменна, съдът намира, че за около 25
месеца пребиваване при процесните условия, следва да е в размер на 1 500
лв. за целия период. В останалата част, за разликата над 1 500 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. В този смисъл са
и предходни решения на ВАС, касаещи същия ищец.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, по делото не
са представени доказателства за платено от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение, съобразно представения по делото Договор за правна услуга
/л.8/. В договора не е посочено каква е точната сума и дали и как е заплатена
тя по него. Отразено е само, че такава се
дължи, в размер на предвидения в Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. От това следва, че такива разноски не
следва да бъдат присъждани.
Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като
разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират
общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция,
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието на Република България, със седалище гр.София, да
заплати на Ч.Г.И., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Бургас,
обезщетение в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за претърпени
неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас в периода 15.08.2015г. –
01.10.2017г.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 1 500
лв. (хиляда и петстотин лева) до пълния предявен размер от 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със
седалище гр.София при Министерство на правосъдието на Република България да
заплати на Ч.Г.И., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Бургас, направените по делото разноски в размер на 10,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: