РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1000/25.6.2020г.
гр. Пловдив, 25 юни 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от Председателя ч. адм.
дело № 967 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК.
Постъпила е молба от адв.
Х., процесуален представител на жалбоподателя „ТЕД“ ЕООД, ЕИК ****, с искане за изменение на
Определение № 633/12.05.2020 г. в частта му за разноските като се изразява
несъгласие с начина на определяне на адвокатския хонорар в конкретния случай с
доводи, че същият следва да бъде определен като при административноправен
спор с определен материален интерес.
От представените по делото пълномощно и Договор за
правна защита и съдействие е видно, че е договорен и платен адвокатски
хонорар в размер на 1607,60 лв.
Ответникът, Директор на ТД на НАП Пловдив, в
представено писмено становище в отговор на отправената молба за изменение на
определението в частта му за разноските, заема становище за нейната
неоснователност.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
определението по настоящото дело са отменени действия за
обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол № Протокол № 010101529743_3/06.04.2020 г. за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск, издаден от Г.С.Н.на длъжност
старши инспектор по приходите и М.Д.А. на длъжност старши инспектор по
приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 145/21.04.2020 г. на
директор на ТД на НАП гр.Пловдив.
С това определение съдът се е произнесъл и по отношение
на направените по делото разноски като
настоящият състав счита за неоснователни доводите за тяхното изменение.
Настоящият състав на Административен
съд Пловдив намира, че в конкретния случай, тъй като предмет на оспорване са
действия на органите
по приходите, размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде обвързан
с определен материален интерес, а следва да бъде определен като при неоценяем
иск
в какъвто смисъл се е и мотивирал и при постановяване на определението, чието изменение се иска. В конкретния случай, тъй като
се касае за производство, свързано с обезпечаване на доказателства, размерът на
адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на § 1 от ДР на
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
същият следва да бъде определен на 300 лева на основание § 1 от ДР на Наредбата
във връзка с чл.7, ал.1, т.5 от същата, съответно не са налице основания за изменение на Определение № 1501/22.07.2019 г., постановено по настоящото дело, в
частта му за разноските.
За пълнота настоящият състав намира за нужно да посочи, че не споделя
съдебната практика, на която се позовава процесуалният представител на жалбоподателя,
която не е и задължителна.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отхвърля молба, подадена от адв. Х., процесуален
представител на „ТЕД“ ЕООД, ЕИК ****, с искане за изменение на Определение № 633/12.05.2020
г., постановено по ч. адм. дело № 967 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив в частта му за
разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :