МОТИВИ
по НОХД № 716 / 2015
год. по описа на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С.о.п. е внесла обвинителен акт в С.
ОКРЪЖЕН СЪД за
разглеждане срещу подсъдимият С.И.С.
с ЕГН **********, роден на *** год. в гр. Б.С., българин с българско
гражданство, с начално образование, неженен, безработен, осъждан с постоянен
адрес:***, с обвинение в това, в това, че на 01. 05. 2014 год. около 16. 15 часа, в магазин за
хранителни стоки на ул. „А.С.Р.№ ** в гр. Б., обл. С., е отнел чужди движими вещи - сумата от 318.91
/триста и осемнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева от владението на С.Х.М.
*** с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с тежка
телесна повреда, като употребил за това сила - извикал „Отваряй касата, давай
парите", след което нанесъл удар с нож в областта на коремната кухина, с
което причинил тежка телесна повреда на С.Х.М., изразяваща се в постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 198, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление с налагане на наказание лишаване от свобода за
срок между дванадесет и петнадесет години. Счита, че предявеният против
подсъдимото лице граждански иск за присъждане на обезщетение на конституираната
по делото гражданска ищца за причинени й в резултат на горепосоченото деяние
неимуществени вреди, следва да бъде уважен в пълен размер.
Повереникът на гражданският ищец и частен
обвинител - адв. Г.Д. от САК също счита, че повдигнатото против подс. С.
обвинение за извършване на престъпление по чл. 199, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК се доказва от установената по делото доказателствена съвкупност, въпреки
липсата както на свидетели, преки очевидци на престъплението, така и на
средството за извършване на престъпното деяние. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода над средния законов размер, а предявения
против него граждански иск - уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия С. - адв. Х.Я.
от САК оспорва фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира, за постановяване
на оправдателен съдебен акт, тъй
като счита, че обвинението повдигнато против подсъдимия, не се доказва по
несъмнен начин. Алтернативно, при постановяване на осъдителна присъда, моли наказанието
което бъде наложено на подс. С., се определи към минимума на предвиденото
такова в разпоредбата на чл. 199,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК.
Подсъдимият С. се присъединява изцяло към
изложеното от защитника му. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
съдът възприема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, която, макар и оспорена от защитата на подсъдимия, се
подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.
На датата 01. 05. 2015 година, след обяд,
подс. С.И.С. се
срещнал със свид. Г.В.Г. *** до „зеленчуковия пазар", като двамата тръгнали
пешком по ул. "************".
Стигнали при канала на моста при бившия завод „Ч.", находящ се в посоченото населено място, където се
намирал магазин за хранителни стоки „М.". Свид. Г. влязъл в магазина да си закупи хранителни продукти,
а подс. С.
изчакал отвън в близост. Когато свид. Г. излязъл от магазина, подс. С. му споделил, че „му е писнало” и възнамерява
да извърши грабеж, като ограби наличните пари от оборота на същия магазин. Предложил
на свид. Г. да му помогне като участва с него в извършването на грабежа, но
последният отказал. Тогава, подс. С. казал на свид. Г., че ако не му се обади до 15-20 минути, да отиде направо в
квартирата му, която се намирала на ул. "*************",
бл. **, ет. *, след което, свидетеля се отдалечил в посока на
кръстовището между улиците „*******" и „**********". Преди на стигне
самото кръстовище, свид. Г. се обърнал и възприел подс. С. в непосредствена
близост до магазин „*****”.
На горепосочената дата - 01. 05. 2015 год., в
магазин „*****” като първа смяна, за времето от 06. 00 часа до 13. 30 часа,
работела като продавач-консултант, свид. Е.М.. След като смяната й приключила,
същата попълнила необходимата документация и прибрала сумата от сторения оборот
в найлоново пликче в касовия апарат на търговския обект, след което, в същия
като втора смяна, застъпила пострадалата - свид. С.М.. По-късно същия ден, около 16. 15 часа, подс. С. влязъл в магазина за хранителни стоки „*****", където вече работела като
продавач-консултант свид. С.М.. С. се доближил в
непосредствена близост до свид. М. навлизайки зад търговския
плот, насочил нож към пострадалата и извикал
„Отваряй касата, давай парите". Вместо да се подчини, свид. М. потърсила „паник" бутона,
който се намирал в чекмедже на шкаф до търговския тезгях. Като видял това, подс. С. отворил
чекмеджето и изхвърлил „паник" бутона на пода. Взел монети и банкноти,
които се намирали в същия шкаф и ги поставил в джобовете си, след което продължил да
вика към свид. М. „Отваряй касата, давай парите". Тъй като последната не
предприела никакви действия за да отвори касата, подсъдимия, който отстоял на около метър от М., й
нанесъл удар с ножа който носел, в областта на горната част на корема, в следствие на което й причинил прободна рана с
която бил наранен черният дроб и последвал масивен кръвоизлив в коремната
кухина. След като била прободена, пострадалата отворила металната каса от където подс. С. взел още банкноти
с различни копюри и напуснал магазина. На свид. М. й прилошало, като около 16. 27 часа същата се обадила на свид.
М.Х. - управител на дружеството собственик на посочения търговски
обект и й разказала за случилото се. Разговорът между двете бил възприет и от съпругът
на свид. Х. - свид. Х.Х., който стоял в близост до своята жена. След като чули
за случилото се, посочените двама свидетели реагирали незабавно като с автомобил отишли до магазина. Първоначално,
свид. Х. не установила липсата на отнетата сума, тъй като тя и съпруга й искали
първо да се погрижат за свид. М., разтревожени за нейното състояние - престилката
й била „цялата в кръв”. След това свид. Х.Х. качил
пострадалата в личният си автомобил и я закарал в „ФСМП" - гр. Б. за
извършване на спешни медицински манипулации.
Междувременно подс. С. се прибрал в квартирата си, находяща се в гр. Б., ул. „*************"
№ **, вх.„*", ет. *, ап. ** и
започнал да брои отнетите от него пари. В това време, на вратата позвънил свид.
Г. Г.. Подсъдимият му отворил и го поканил да влезе. Когато влязъл в жилището, на масата в хола, свид. Г. Г. забелязал
монети и банкноти от различни копюри,
които С. броял. След като ги преброил, подс. С. казал на свид. Г., че сумата е около 400
лева, а на въпроса на свидетеля „какво е станало”,
подсъдимия отговорил, че е ударил продавачката два пъти, взел оборота на
магазина, след което избягал.
По повод получено съобщение от ФСМП - Б.,
на мястото на произшествието пристигнали служители на РУ на МВР - Б., които извършили
необходимите оперативни мероприятия за разкриване и установяване на извършителя
на деянието, като били извършени и необходимите процесуално-следствени действия
по разследването.
Видно от заключението на
изслушаната
по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на насеният й удар с нож, пострадалата М. получила прободно-порезно нараняване, при
което бил наранен черният дроб и последвал масивен кръвоизлив в коремната
кухина, усложнено с развитието на перитонит. Според експерта, увреждането било от естество при
което, без
своевременно прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ, неминуемо би завършило
със смърт, което от своя страна реализира медико-биологичния критерий на
постоянно разстройство на здравето опасно за живота. Вещото лице сочи, че уврежданията
са били причинени от един силен удар нанесен с предмет с остър връх и режещ
ръб, какъвто е ножа с ширина на острието не по-голяма от 2 - 2.5 см.
Според заключението по изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, иззетото по делото
веществено доказателство - кухненски нож не е могъл да причини описаното в
СМЕ нараняване, поради констатираното наличие на подгънат връх, но експертите не изключват вероятността
нараняването да е причинено и от
същият нож, но преди деформацията на върха, както и от
всеки друг прободно-порезен инструмент със сходни форма и размери.
Видно от заключението на
извършената по протокол № 208/14 г. в сектор „БНТЛ" при ОД на МВР – С. комплексна
съдебно-медицинска и дактилоскопна експертиза, по предоставеното за изследване
веществено доказателство - нож не се доказва наличие на кръв и по същото има
отделни участъци от дактилоскопни следи, негодни за идентификационно
изследване.
Видно от заключението на извършената
по протокол №207/14 г. в сектор „БНТЛ" при ОД на МВР – С. съдебно-медицинска експертиза
на веществени доказателства, по предоставените за изследване веществени доказателства - марля,
спортен панталон и спортни обувки не се доказва наличие на кръв.
От заключението на извършената по
протокол №244/14 г. в сектор „БНТЛ" при ОД на МВР - С. дактилоскопна
експертиза, предоставените за изследване дактилоскопни следи са годни за
сравнително изследване, като не се установява идентичност на представените за
изследване 2 броя дактилоскопни следи с дактилоскопните отпечатъци на лицата Е.
Ц. М., Ц. И.В., М.К.Х., А. Д. М. и С.И.С., както и с
дактилоскопните отпечатъци включени в БД на системата „AF1S", към момента
на изследването.
Според заключението на извършената
по протокол №245/14 г. в сектор „БНТЛ" при ОД на МВР - С. дактилоскопна
експертиза, предоставените за изследване дактилоскопни следи са годни за
сравнително изследване, като иззетата дактилоскопна следа от „клавиатура на
касов апарат" е идентична с дактилоскопния отпечатък на показалеца на
дясната ръка на свид. С. М., а иззетата дактилоскопна следа от „вътрешната страна на входна
врата" не е идентична с дактилоскопните отпечатъци на свид. С. М., както и с
дактилоскопните отпечатъци на лица включени в БД на системата „AFIS", към
момента на изследването.
Според заключението на извършената по протокол №311/14 г. в сектор
„БНТЛ" при ОД на МВР - С. дактилоскопна експертиза, по предоставеното за
изследване веществено доказателство - жълто на цвят портмоне не се установява
наличие на годни дактилоскопни следи за идентификационно изследване.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на следните, преценени и обсъдени,
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
следствие, а именно: гласни доказателства, установени чрез показанията на
разпитаните по делото свидетели, дадени от тях в съдебно заседание, както и
гласни доказателства, установени чрез показанията на свидетелите дадени от
тях пред орган на досъдебното
производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 и т. 5 от НПК, заключенията на
изслушаните по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени
действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, писмените доказателства прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283
от НПК, приложените по делото веществени доказателства.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Ц.М., М.К.Х., Б.В.М., Ц.И.В., Х.П.Х.,
В.Г.Ц., К.А.К., Д.В.Т., К.П.К., Р.С.Ц. и Н.И.Д., Д.В.С. и Д.Х.Ф., тъй като в същите не са
налице никакви противоречия, налице е последователност, логичност и
достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от
свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. В
частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели
факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са
приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно
противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, като не
констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели.
Съдът кредитира също така и показанията
на разпитаните по делото свидетели - С.Х.М. и Г.В.Г.. В показанията на първият
свидетел - пострадалата М., не се установява каквото и да е било наличие на
противоречия. Напротив, в показанията на тази свидетелка е налице както последователност,
така и достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от тази свидетелка факти, които са относими към предмета на
доказване по делото. М. е стояла в непосредствена близост до подс. С. и с
неподправена, искрена и безсъмнена категоричност, включая и пред съдебния
състав разпознава именно подсъдимото лице като своя нападател, нанесъл й
прободна рана с нож и отнел инкриминираната сума от търговския обект в който тя
работела като продавач-консултант към момента на нападението. Не може да не
бъде взето в предвид и обстоятелството, че тази категоричност на разпознаване е
налична не само в рамките на проведеното съдебно следствие, но и на досъдебната
фаза на производството.
Показанията
на втория посочен свидетел - свид. Г.В.Г. също биват кредитирани от настоящия
съдебен състав. Това е така защото и в показанията на този свидетел е налице
последователност, логичност и достоверност. Обстоятелството, че в показанията
на този свидетел, депозирани в рамките на проведеното съдебно следствие и тези,
депозирани от него, при разпита му по реда на чл. 223 от НПК пред съдия от С. окръжен съд по ч.н.д. №
238/2014 год. по описа на СОС липсват каквито и да е било противоречия досежно
възприетите от този свидетел факти, които са относими към предмета на доказване
по делото не може да бъде игнориран. Тук е мястото де се посочи, че относно
конкретно възприетите и възпроизведени от този свидетел факти, имащи значение
за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно
установени, съдът не констатира вътрешно противоречие. Поради и това,
показанията на свид. Г. следва да бъдат възприети само и единствено, като
достоверни.
Съдът не възприема и
не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че не е извършвал вмененото му престъпно деяние, че често бил пазарувал в магазин „*****” а и, че е посещавал
самостоятелно този търговски обект в качеството си на служител на свид. Д.. На
първо място следва да се посочи, че свид. Д. в показанията се не изключва
теоретичната възможност подсъдимия да е посетил обсъждания търговски обект, но
е категоричен, че С. никога самостоятелно не е извършвал доставка от името на
фирмата в който и да е било хранителен магазин на територията на гр. Б. /в.ж.
стр. 239 от съд. пр.-во/, както и, че не е бил назначен тъй като бил подвел
управата на фирмата. На второ място, в показанията си свид. Д.С. само излага
предположение касателно възможността подс. С. да е пазарувал в магазин „*****”
като същевременно няма спомен, двамата /макар и към инкриминирания период да са
поддържали интимна връзка/ да са пазарували там. Анализирайки
доказателствата в тяхната съвкупност, съдът намира, че обясненията на подс. С. в
тези им части се явяват защитна теза и не следва да
бъдат споделени, респективно - кредитирани. Това е така, не само поради всичко
гореизложено, но и поради факта, че обясненията на подсъдимия в
тези им части остават изолирани и се намират в противоречие
с установената по делото,
доказателствена съвкупност.
Съдът възприема като обосновани и компетентно дадени и заключенията
на експертите, изслушани по делото. Не може да има спор, че експертно заключение
може да бъде отхвърлено само ако бъде констатирано обективно несъответствие с
доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за
непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на
фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Щом такива
слабости на изслушаните заключения обективно не са налице, то не съществува и
основание за елиминирането им. Следва да се посочи, че в същността си експертните заключения
съставляват научните изводи, като в тях, когато вещите лица използват термина
“вероятност”, то е именно в научния смисъл на понятието - доколкото разглеждат
различни принципно допустими фактически възможности. По настоящето дело вещите
лица компетентно и максимално изчерпателно са обсъдили възможните хипотези,
което е сторено при съобразяване и анализ, на всички обективно установени по
делото фактически данни.
Поради всичко гореизложено, съдът намира за
неоснователни и неподкрепени от доказателствената съвкупност възраженията
сторени от страна на защитника на подс. С. – адв. Х.Я. от САК. На първо място,
липсва каквото и да е било допуснато нарушение на процесуалните правила в
рамките на проведеното разпознаване, още повече пък, съществено такова.
Съдебната практика е категорична, че не се изисква „идентичност” между лицата
участници в разпозвнаването, а „сходство”, каквото по делото извън съмнение, е
налице. Доводът пък за чести посечения на подсъдимия в горепосочения магазин по
служебен повод с категоричност се опровергава от показанията на свид. Д..
Достоверността, на показанията на свид. Г. бе обсъдена по-горе и настоящия
съдебен състав не намира за необходимо да излага допъвлнително съображения в
таси насока. Възражението, че от материалите по делото може да бъде направен
извод за наличие на проведени телефонни разговори между подс. С. и свид. Г. към
момента на извършване на престъпното деяние съдът намира за ирелевантно както с
оглед показанията на свид. М. и свид. Г., така и с оглед останвалите събрани по
делото, доказателства. Тук може да се посочи, че е налице чисто техническата
възможност за осъществяване на повикване, респективно разговор, напълно
случайно дори и при лек натиск върху клавиатурата на мобилния телефон.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен и категоричен
начин, че : подсъдимият С.И.С. на датата 01. 05. 2014 год. около 16. 15 часа, в магазин за хранителни стоки
на ул. „А.С.Р.№ ** в гр. Б., обл. С., е отнел чужди движими вещи - сумата от 318.91
/триста и осемнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева от владението на С.Х.М.
*** с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с тежка
телесна повреда, като употребил за това сила - извикал „Отваряй касата, давай
парите", след което нанесъл удар с нож в областта на коремната кухина, с
което причинил тежка телесна повреда на С.Х.М., изразяваща се в постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл. 199, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 198, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият С.С. е употребил спрямо свидетелката М.
сила, като първо извикал „Отваряй касата, давай
парите", след което веднага й нанесъл удар с нож в областта на коремната кухина. Експертът
изготвил заключението по СМЕ е категоричен в извода си, че в резултат на насеният й удар с нож, пострадалата М. получила прободно-порезно
нараняване, при което бил наранен черният дроб и последвал масивен кръвоизлив в
коремната кухина, усложнено с развитието на перитонит. Според вещото лице, увреждането
било от естество при което, без своевременно прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ, неминуемо би завършило
със смърт, което от своя страна реализира медико-биологичния критерий на
постоянно разстройство на здравето опасно за живота, което извън съмнение, представлява тежка телесна
повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2,
пр. последно вр. ал. 1 от НК.
Употребената от подсъдимият физическа сила спрямо
пострадалата е била от такова естество, че да сломят съпротивата на М., като
потърпевшата не е била в състояние да
попречи на С. да установи своя фактическа власт върху вещите предмет на
престъплението - сумата от 318.91 /триста и осемнадесет
лева и деветдесет и една стотинки/ лева.
Също от
обективна страна вследствие на осъществената по отношение на пострадалата
физическа принуда изразяваща се в отправените думи и последвалото
непосредствено след това прободно нараняване с нож, довело до увреждане
причинило й постоянно разстройство на здравето опасно
за живота, подсъдимия е установил
върху процесните движими вещи предмет на грабежа своя фактическа власт, като
същевременно е прекъснал фактическата власт, упражнявана върху тези вещи от
страна на свид. М..
От субективна
страна подсъдимият С. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като той е съзнавал
обществненоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
В частност
прекия умисъл на подсъдимия е обхващал обстоятелствата, че процесните вещи се намират във владението на пострадалата М.,
че тези пари са чужди, т.е. че те не са на подсъдимия, че владелеца /пострадалата/
не е съгласна вещите да й бъдат отнети и че това несъгласие в случая се
преодолява чрез упражнената от подсъдимия физическа принуда. Иначе казано, подс.
С. е съзнавал, че чуждите движими вещи - сумата от 318.91 /триста и
осемнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева са се намирали във
владението на свид. М., съзнавал е, че последната не е съгласна посочената сума
да бъде отнета, същата е предприела действия за активиране на т.н.
„паник-бутон” и че това нейно несъгласие ще преодолее чрез упражнена върху нея физическа сила.
Налице е и специфичната цел,
а именно, че подсъдимия използува силата за да установи своя фактическа власт
върху процесните движими вещи, както и че същия отнема тези вещи с намерение да
ги присвои. Подс. С. с оглед житейската си и психическа зрялост е съзнавал и,
че с нанасения с голяма сила удар с нож в областта на горната част на корема на
пострадалата, й е причинил тежка телесна поврведа, за наличието на която, не
може да има какъвто и да е било спор.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимият С.И.С. престъпление е лишаване от
свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновното лице.
Ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК съдът счете, че на
подсъдимия следва да се определи наказание малко над
средния законов размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3
от НК, а именно - единадесет лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието по размер, съдът взе в предвид високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние, същата степен на опасност на дееца, който е
неколкократно осъждан, както и отегчаващите
отговорността на подсъдимия С. обстоятелства. В частност
като отегчаващи наказателната отговорност на този деец обстоятелства, съдебният
състав отчита обстоятелствата, сочещи трайно формирано
престъпно поведение, изведено от сходната
престъпна деятелност на подс. С., лошите характеристични данни и проявеното към
пострадалата отношение като цяло. Като смекчаващи вината на този подсъдим
обстоятелства следва да бъдат отчетени влощеното му социално-икономическо
състояние и сравнително младата възраст към момента на извършване на деянието.
Състава на съда счете, че следва да приеме, че в конкретния
случай е налице лек превес на отегчаващите отговорността на
подсъдимия С. обстоятелства, което пък в съвкупност мотивира определяне на именно такова по размер, наказание
Съдът
намира, че в случая за постигане целите на наказанието и отчитайки
социално-икономическото положение на този подсъдим, е достатъчно на подс. С. да
бъде наложено единствено наказанието „лишаване от свобода”, без да бъде
налагано и факултативно предвиденото наказание „конфискация” до една втора от
имуществото му.
Според състава на съда, така наложеното наказание по вид и размер ще въздейства на подсъдимия
предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления, а и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС, съдът постанови
наложеното на подс. С.С. наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим.
По отношение на предявения граждански иск за неимуществени
вреди. По делото по безсъмнен начин бе установено, че подс. С., е отнел чужди движими вещи - сумата от 318.91 /триста и
осемнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева от владението на С.Х.М. ***
с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с тежка
телесна повреда, като употребил за това сила - извикал „Отваряй касата, давай
парите", след което й нанесъл удар с нож в областта на коремната кухина, с което причинил
тежка телесна повреда на С.Х.М., изразяваща се в постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота. От заключението по СМЕ се установява, че в резултат на насеният й удар с нож, пострадалата М. получила прободно-порезно нараняване, при
което бил наранен черният дроб и последвал масивен кръвоизлив в коремната
кухина, усложнено с развитието на перитонит. Според експерта, увреждането било от естество при
което, без
своевременно прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ, неминуемо би завършило
със смърт. С
оглед данните по делото, недвусмислено може да бъде прието за установено, че упражненото от
подсъдимия
спрямо пострадалата физическо насилие, послужило за отнемане на процесните вещ и пари,
е причинило болки на гражданската ищца, които се явяват преки и непосредствени последици от противоправно
и виновно поведение на този подсъди и е основание да се ангажира гражданската му отговорност по чл. 45
вр. чл .52 от ЗЗД за поправянето на причинените от това деяние неимуществени
вреди. При преценка на осъщественото
засягане на личните нематериални блага на пострадалата вследствие на деянието
извършено от подсъдимия, съдът съобрази, че неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия, предписан в чл.
52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица
конкретни и обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Отчитайки
житейските критерии за справедливост съдът намира размера на предявения от
пострадалата граждански иск за обезщетяване на неимущствените вреди, причинени й
от престъплението за занижен. Поради и това, състава на съда уважи като
основателен и доказан по размер предявения против подсъдиимя граждански иск в
пълен размер, а именно, в размер на претендираната сума от 30 000
/тридесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени
неимуществени щети, изразяващи
се в болки и страдания в резултат
на деянието по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от деня на увредата – 01. 05. 2014 год. до окончателното
плащане.
При съобразяване с разпоредбата на чл. 301, ал. 1,
т. 11 от НПК съдът постанови, след влизане на присъдата
в законна сила веществените доказателства по делото както следва: един брой
слънчеви очила и един брой суичер да бъдат върнати на собствениците им а
останалите веществени доказателства, да бъдат унищожени по предвидения за това ред.
В тежест на подсъдимият С.С. съдът възложи сторените от частния обвинител и граждански ищец С.М.
деловодни разноски в размер на 800 / осемстотин/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият С.С. да заплати в полза на С. окръжен съд сумата в
размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху
уважената част на предявения граждански иск.
Също на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът осъди подсъдимият С.С. да заплати в полза на РУ на МВР-Б., направените по делото на досъдебното
производство деловодни разноски, в размер на 675, 25 /шестстотин седемдесет и
пет лева и двадесет и пет стотинки/ лева
и в полза на С. окръжен съд сумата от 732, 70 (седемстотин
тридесет и два лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща направени
съдебни и деловодни разноски.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател
: