МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ
12.12.2019 Г. ПО ВНОХД № 4333/2019 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Производство по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда от 28.05.2019 г., постановена по НОХД
№ 15589/2018 г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 129-ти състав е признал подсъдимия К.Г.Г. за невиновен в това, че на 03.01.2016 г., около 20:00
часа, в гр. София, по бул. „Александър Стамболийски“, пред № 120, с посока на
движение от ул. „Осогово“ към ул. „Одрин“, да е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № *******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест
Дрегер „7410+“, с фабричен номер №0055, проба №4635,
съгласно чл. 6 от Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, /обн. ДВ, бр. 63 от 17.01.2001 г.,
отм. с Наредба №1/19.07.2017 г., обн. ДВ, бр. 61 от
28.07.2017 г./ : „…при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол
от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство“,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Срещу съдебния акт, в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор
при Софийска районна прокуратура. В депозирания протест се релевира
неправилност на присъдата, като се сочат доводи за доказаност
на деянието от обективна и субективна страна. От въззивната
инстанция се иска да отмени присъдата и да постанови нова, с която да осъди
подсъдимия К.Г.Г. по повдигнатото му обвинение.
След запознаване с мотивите към
съдебния акт, е постъпило и допълнително изложение към въззивния
протест, в което държавният обвинител развива застъпените доводи за
неправилност на присъдата. Поддържа се възгледът, че по делото не са налични
доказателства, от които да се установява, че подс. Г.
е употребил алкохол след реализиране на ПТП, а не преди това. Предвид тези
съображения, изводите на съда в обратната посока се определят като произволни. Констатираното
несъответствие при цифровото отбелязване на процесната
проба– №4635 и действителния такъв - №4655 в обвинителния акт, прокурорът
отдава на техническа грешка. Ето защо счита, че в случая следва да се приеме,
че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,64
промила, поради което и деянието му е съставомерно от
обективна страна. Въз основа на гореизложеното е и отправеното до въззивната съдебна инстанция искане първоинстанционната
присъда да бъде отменена, а Софийски градски съд да издаде нова, осъдителна по
характер, по отношение на подсъдимия К.Г.. С протеста не е поискано събиране на
нови доказателства.
В разпоредително заседание на 24.10.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено на
01.11.2019 г., представителят на СГП, мотивира доказателствено
искане за допускане до разпит като свидетел, на другият участник в ПТП – Михайл
Д.. Въззивният съдебен състав прецени, че с оглед
характера на въззивното производство, като такова и
по установяване на факти, както и с оглед пълното изясняване на обстоятелствата
от предмета на доказване, намери, че следва да допусне до разпит поисканото
лице.
Допуснатото
следствено действие наложи провеждането на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В рамките на проведеното въззивно
съдебно следствие е проведен разпит на свид. М.К.Д.
(л. 21 - л. 22 от въззивното съдебно следствие) и е
приобщена като писмен доказателствен източник –
справка за съдимост на подсъдимото лице К.Г. (л. 18 - л. 19 от въззивното съдебно следствие).
При въззивните прения прокурорът от Софийска градска
прокуратура поддържа подадения протест. Конкретно сочи, че по делото са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин обвинителната теза, а именно,
че на посочената в обвинителния акт дата, подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на алкохол, като по надлежния ред, посредством техническо средство е
установена концентрацията на алкохол в кръвта му - 1,64/1000. Подчертава, че въпреки
корекцията на фактологията описана в обвинителния
акт, районният съд е достигнал до същия извод, а именно, че подсъдимият
действително е управлявал МПС с посочената концентрация на алкохол в кръвта.
Фиксира вниманието на въззивния съд върху причината
за оправдаването на подсъдимия Г., касаеща номера на
пробата и неговото отразяване в АУАН и диспозитива на
обвинителния акт. Аргументира виждането, че в случая става въпрос за грешка, допусната
от полицейските служители при изписването на една от цифрите в АУАН. Набляга на
безспорно установения факт, че проба с въпросния номер 4635 не е правена на
инкриминираната дата 03.01.2016 г. Допълнително отбелязва, че в хода на
съдебното следствие пред СРС е установен и интересуващия процеса номер на
пробата, отразяваща конкретното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия. Изтъква,
че състава на инкриминираното престъплението не изисква изричното посочване на номера
на пробата, т.е същия не е елемент от състава на престъплението. Моли съда да
отмени първоинстанционната присъда и да признае подс. Г. за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд. Предлага при индивидуализацията на наказателната отговорност, съдът да
определи наказание в размер към минимума, предвиден в санкционната част на
наказателно-правната норма, а именно 1 година „лишаване от свобода“, спрямо
което да бъде приложен институтът на условното осъждане по чл. 66 от НК, като
бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 година.
В
съдебно заседание пред СГС, упълномощеният защитник на подсъдимия Г. – адвокат М.,
оспорва протеста изцяло, като поддържа, че постановената присъда е правилна и
законосъобразна, и като такава следва да бъде потвърдена. Споделя изцяло анализа
на доказателствения материал на първостепенния съд и
съображенията, които са му дали основание да приеме, че в случая е било
наложително да се предприеме изменение на обвинението от страна на държавното
обвинение, с оглед втория номер на пробата. Изрази становище, че доколкото се
касае за второ по ред разглеждане на делото и при положение, че при първото
такова, не е инициирано изменение на обвинението, то същото не би могло да бъде
направено пред СРС при новото разглеждане, в противен случай ще е налице съществено
нарушение на процесуалните правила. Отделно от това обосновава възглед, че НПК
не познава понятието „техническа грешка“, поради което, счита че само на това
основание подзащитният й следва да бъде оправдан. Отстоява
виждането, че обвинението е поддържано при допуснато съществено процесуално
нарушение, а именно при фактическа обстановка, която е опровергана в хода на
съдебното следствие пред районният съд. Същевременно адв.
М. релевира, че документът на базата, на чиито
показания се опира обвинителната теза е съпроводен от приложение на английски
език, което не е било преведено. Допълнително подчертава, че документа за
техническа годност на процесния дрегер
не е заверен по съответния ред, поради което не може да бъде ценен като годно
доказателство по делото. Коментира показанията на свид.
Д. и обосновава тезата, че те не изключват възможността подсъдимия да е употребил
алкохол в периода от настъпване на ПТП до пристигането на полицията, доколкото
свидетеля не е имал постоянен визуален контакт с действията на подсъдимото
лице. Подчертава, че свидетелят Д. за пръв път пред въззивния
съд съобщава,че подсъдимият не е бил сам в колата си, а в присъствието на
детето си. Подобна информация съответно не била потвърдена от полицейските
служители, което според защитата навежда на извода, че свидетеля е
недобросъвестен или бърка случаи и събития. Противопостави се на твърденията,
че алкохолната проба на подсъдимия е била положителна и е отчела между 1,2 и
1,3 промила, като счита, че показанията на свид. Д. и
в тази част не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с точната
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, за която му е повдигнато
обвинение. В заключение поддържа позицията, че допълнителния разпит на свид. Д. не променят фактическата обстановка, приета от
СРС, нито внасят яснота, касателно предмета на
доказване. На тази основа се желае оправдателната присъда на първостепенния съд
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Алтернативно пледира
при индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимия да бъде съобразена продължителността
на наказателното производство, която надхвърля необходимото, при все че делото
не разкрива фактическа и правна сложност, в случай че въззивният
съд не възприеме аргументите за недоказност на
обвинителната постановка.
При
последната си дума подсъдимият поддържа тезата, изложена от процесуалния му
представител. Моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция, с която е
признат за невиновен и оправдан.
Софийски
градски съд, Наказателна колегия, ІІ въззивен състав, като взе предвид
сезиращия го документ, изложените в него доводи и протестирания
съдебен акт, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след
като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по
чл.314 и сл. от НПК констатира, че са налице основания за отмяната му и
постановяване на нова, осъдителна присъда по отношение на повдигнатото спрямо
подсъдимия К.Г.Г.,
обвинение.
Производството срещу подсъдимия К.Г. пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет
и седма от НПК, а именно по реда на чл. 371, т. 1 от НПК по искане на
подсъдимия Г. и неговия процесуален представител и даденото от тях съгласие да не
се провежда разпит на свидетелите, посочени в приложението към обвинителния
акт, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните
протоколи от досъдебното производство.
Въззивният съд
констатира, че ревизираната съдебна инстанция е провела прецизно
диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК, а именно съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК, при което не е допуснала процесуални
нарушения и същата не страда от процесуални пороци и недостатъци. Това е така,
защото при прилагане на диференцираната процедура, районният съд е разяснил по
реда на чл. 372, ал. 1 от НПК правата на подсъдимия по чл. 371 от НПК и го е
уведомил, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва от
съдържанието на съответните протоколи за разпит от досъдебното производство.
След разясняване на правата на подсъдимия Г., същият е заявил, че ги разбира,
както и това, че съответните доказателства събрани в хода на досъдебното
производство ще се ползват при постановяване на присъдата от съда. Районният
съд с протоколно определение по ред на чл. 372, ал. 3 от НПК е одобрил изразеното съгласие на
подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на свидетелите, посочени
в приложението към обвинителния акт, като е обявил че при постановяване на
присъда непосредствено ще ползва съдържанието на съответните протоколи за
разпит от досъдебното производство, т.к. посочените процесуално следствени
действия са извършени при условията и реда предвидени в НПК.
Като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен след внимателен анализ
поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, Софийски градски
съд намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия К.Г.Г.
е роден на *** ***, с българско гражданство, неосъждан, неженен, с висше
образование, работи, с адрес : гр. София, кв. „*******, с ЕГН: **********.
На 03.01.2016 г., около 20:00 часа, в гр.
София, по бул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от ул. „Осогово“
към ул. „Одрин“, подсъдимия К.Г. управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № *******, като пред № 120 реализирал ПТП в
задната лява част на спрелия на червен сигнал на светофарната уредба лек
автомобил марка „Г.У.В.“ с рег. № *******, управляван от свидетеля М.К.Д.. Непосредствено
след ПТП, подсъдимият Г. предложил на свид. Д. парична
сума, с която да го обезщети за причинените му щети, като в замяна поискал да
не подава сигнал до органите на полицията, тъй като му заявил, че е употребил
алкохол. Свид. Д. не се съгласил и подал сигнал на тел.
112. за настъпилия инцидент, като на местопроизшествието, около 20:30 часа бил
изпратен екип на ОПП-СДВР, включващ в състава си свидетелите В.Г.Д.и Д.Н.Н.. Пристигналите на място полицаи, установили самоличността
на двамата водачи и точната причина за настъпилото ПТП. В тази връзка
подсъдимият К.Г. и другият участник в ПТП – свидетелят М.Д. били поканени да
бъдат изпробвани за алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер „7410+“, с фабричен номер № 0055. Резултатът
от проверката на свид. Д. бил отрицателен, а при
проверката на подсъдимия Г. бил отчетен положителен резултат – техническото
средство Алкотест Дрегер
„7410+“, с фабричен номер № 0055 отчело наличие на алкохол в издишания от него
въздух над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда. Свидетелят Д.съставил акт за
установяване на административно нарушение №385008/03.01.2016 г., като в акта
била описана възприетата фактическа обстановка около нарушението. В съставения
акт били отразени и резултатите от извършената проба № 04655 за алкохол, а
подсъдимия подписал акт без да направи възражения. Свидетелят Н.му издал талон
за медицинско изследване № 0027628 и подсъдимият бил отведен в Окръжна болница
„Света Анна“, където отказал да даде кръвна проба за лабораторно изследване.
От разпечатката от паметта на техническото
средство е видно, че проба с номер 04655 от 03.01.2016 г., в 21:03 часа е с
резултат 1,64 на хиляда.
Със заповед за прилагане на ПАМ №
16-4332-000001/04.01.2016 г. на Зам. началник на отдел „Пътна полиция“ към
СДВР, на подсъдимия К.Г. била наложена принудителна административна мярка "Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 6 месеца.
Видно от протокол за преминат периодичен
преглед на анализатори на алкохол в лабораторията за проверка на СИ към МВР, с
рег. № 3286р-10757/01.09.2015 г., касаещ Дрегер „7410+“ с фабричен номер 0055, техническото средство
е преминало последваща проверка на 25.08.2015 г. с
валидност 6 месеца.
Описаните фактически
обстоятелства, Софийски градски съд, прие за установени по категоричен начин,
на първо място от събраните на досъдебното производство доказателства и
приобщени към доказателствения материал от СРС чрез
прочитането им по искане на подсъдимия Г. и защитата му по реда на глава ХХVІІ
от НПК (съкратено съдебно следствие), в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК и при
дадено изрично съгласие от страните при постановяване на присъдата,
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от
досъдебното производство (протокол от с. з. от 13.05.2019 година, л. 39 от нох дело), а именно гласните доказателствени средства: показанията,
съдържащи се в
протоколите за разпит от досъдебното производство /приобщени на осн. чл. 373, ал. 1, вр. с чл.
283 от НПК/ на свидетелите В.Д./в т.ч. дадените устно и непосредствено пред
СРС/, Д.Н.и М.Д.; от приложените по делото писмени доказателства : АУАН
№385008/03.01.2016 г., талон за медицинско изследване № 0027628, заповед за
прилагане на ПАМ № 16-4332-000001/04.01.2016 г., справка картон на водача, лист
за преглед на пациент в спешно отделение №290 от 03.01.2016 г., разпечатки от
паметта на техническо средство Алкотест Дрегер „7410+“, с фабричен номер 0055, протокол за преминат
периодичен преглед на анализатори на алкохол в Лабораторията за проверка на СИ
с рег. № 3286р-10757/01.09.2015 г., справка за съдимост на подсъдимия. При съображения за
необходимост от допълнителен разпит на свид. М.Д. за
изясняване на въпроси, които не са му били поставяни на досъдебното
производство, въззивният съд разпореди неговото
призоваване и проведе разпит в заседанието на 12.12.2019
г. (л.21-л.22 от въззивното съдебно следствие), чиито
показания също послужиха при изграждане на отразената по – горе фактическа
обстановка.
Така установената от контролиращата инстанция
фактическа обстановка не се различава съществено от приетото за установено от
страна на районния съд. Към изложените от СРС факти, въззивният
съд добави нови фактически констатации, които се основават на детайли в
показанията на свид. Д., депозирани в хода на въззивното съдебно следствие, които не са намерили
отражение в мотивите на първата съдебна инстанция. Независимо от това, следва
да се отбележи, че фактическите изводи на ревизирания съд по същество са правилни
и са формирани след цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателствени източници. Според СГС по отношение на тази част от
мотивите към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с
установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на
обективната истина са изпълнени отговорно.
Въззивният
съд се солидаризира изцяло с направения от първата инстанция доказателствен анализ, намирайки го за изчерпателен и при
преценка на доказателствените източници поотделно и в
съвкупност.
СГС намира за безспорно, че на
инкриминираните в обвинителния акт дата, място и час, подсъдимият Г. е
управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с
рег. № *******, с който причинил пътно -
транспортно произшествие в задната лява част на спрелия на забранителен сигнал
на светофарната уредба лек автомобил марка „Г.У.В.“ с рег. № *******,
управляван от свид. Д.. Обстоятелството, че именно
подсъдимият е лицето, управлявало личния си автомобил в момента на реализиране
на пътно-транспортното произшествие, се установява по категоричен начин въз
основа на показанията на другия участник в инцидента - свид.
Д., от показанията на свидетелите Д.и Николчов, които са пристигнали на място
по подадения сигнал и са установили самоличността на водачите на двата
автомобила, както и от изготвения АУАН №385008/03.01.2016 г., който е подписан
от подсъдимия лично, без забележки и възражения. Свидетелите потвърждават, че били
изпратени от ОДЧ във връзка с постъпил сигнал и установили на място подсъдимия,
който бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата дала положителен
резултат. От съставения акт за установяване на административно нарушение №385008
се установява, че свидетелите Д.и Н.са констатирали нарушение по ЗДвП на
03.01.2016 г., а впоследствие в хода на извършената проверка е установено, че подсъдимият
управлява МПС с наличие на алкохол в издишания въздух от 1,64 %. При това положение от
показанията на свидетелите Д.и Н.категорично се установява времето и
мястото, на което подсъдимият е предизвикал ПТП, извършено му е тестване с техническо
средство и е констатирано извършено от него деяние. В показанията на тези
свидетели не са налице, каквито и да било противоречия относно тези
обстоятелства, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102
от НПК, поради което, както се каза същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се и затова съдът ги
кредитира.
Въззивният
съдебен състав се довери изцяло на показанията на свид.
М.Д., като намира същите за надеждни и последователни, без логически празноти
или противоречия. Свидетелят потвърди пред съда присъствието си по време на
извършването на проверка на подсъдимия с техническо средство и отчетената
положителна проба, като потвърди и обстоятелството, че именно подсъдимият Г. е управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ на инкриминираната от обвинението дата
и час. Разпитан в хода на съдебното следствие пред настоящия съд, посоченият
свидетел дава сведения за факти и обстоятелства, които лично е възприел,
касаещи поведението на подсъдимия Г., непосредствено след възникналия пътен
инцидент. Предвид факта, че е непосредствен участник в ПТП, свид.
Д. е очевидец на всички действия на подсъдимия от момента на пътния инцидент до
пристигането на полицейските служители, извършената проверка с техническото
средство и резултатите от нея, поради което съдът намери, че същият е
възприел в значителна степен осъществилите се събития. От показанията на този
свидетел се установява, че след настъпването на ПТП, подсъдимият Г. е направил
опит да напусне местопроизшествието, но свидетелят го предупредил, че ще
сигнализира органите на реда и той останал. В показанията си свид. Д. възпроизвежда личното си възприятие на устното
изявление на подсъдимия, който му
признал, че е употребил алкохол и му предложил парична сума, за да не съобщава
за настъпилото произшествие. Като в разпита си, видно от протокол от
12.12.2019 г. (л. 22 от въззивно
съдебно следствие) Д. недвусмислено заявява : „Той директно ми каза: Не викай
полиция, защото съм пил“. Това самопризнание е доказателство, което
не може да бъде единственото залягащо в основата на осъдителна присъда, но може
да бъде годно, наред с всички останали доказателства да обуслови фактическата и
правна преценка за съставомерно деяние. Извънпроцесуалните изявления на гражданите не са доказателствено средство, а доказателство ако са свързани с
обстоятелства по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по
съответния ред /Решение № 1/20.02.1995 г. по н.д. № 554/1994 г., I- во НО на ВКС /. За да кредитира заявеното от свид. Д., настоящият състав прецени, че не са налице данни
за предубеденост от негова страна. Макар по автомобила му да е имало щети в
следствие на претърпяното произшествие, липсват съмнения за възможна
заинтересованост на същия от изхода на настоящото дело, тъй като производството
е образувано не за причиненото ПТП, а за управление на МПС след употреба на
алкохол, в което свидетелят няма качеството пострадал. Освен това той би могъл
да получи пълно обезщетение за щетите по автомобила си от застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", респ. от
Гаранционния фонд, което изключва всякакви подбуди с имуществен характер.
Поради това въззивният съд, приема за несъмнено
установен факта, че по времето, в което е управлявал автомобила, подсъдимият
вече е бил употребил алкохол. Липсата на тези обстоятелства в
показанията на свидетеля Д., дадени от същия пред орган на ДП, може да се
обоснове с предприетата от разследващия орган техника при провеждане на разпит,
включваща задаването на конкретни въпроси, като това само по себе си не е
достатъчно да обоснове извод, че тези показания са недостоверни, още по-малко,
че свидетеля бърка случаи или събития, каквито доводи навежда защитата.
Безспорно, също така е и обстоятелството, че пристигналите на място
полицейски служители – свидетелите В.Д.и Д.Н.са изпробвали подсъдимия за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер „1740+“, с фабричен номер 0055, цифровата
идентификация на който отчела 1,64 на хиляда концентрация на алкохол в
издишания от подсъдимия въздух. Не се спори по делото и относно това, че на Г.
не е взета кръвна проба на инкриминираната дата - 03.01.2016 г., поради категоричния
отказ на последния да даде такава.
Относно сочените факти,
еднопосочни сведения се съдържат, както в показанията на свид.
Д. и в показанията на полицейските служители, така и в приобщените по делото
писмени доказателства : акт за установяване на административно нарушение № 385008/03.01.2016
г., талон за медицинско изследване № 0027628, лист за преглед на пациент в
спешно отделение № 290 от 03.01.2016 г., разпечатки от паметта на техническо
средство Алкотест Дрегер
„7410+“, с фабричен номер 0055.
Централният въпрос в изясняване на релевантната фактическа обстановка,
касае извършената с техническото средство проверка за наличие на алкохол в
организма на подсъдимия Г. и по конкретно точния номер на процесната
проба, във връзка с което обстоятелство са и основните възражения на защитата.
Тезата й е, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че подсъдимият
е управлявал МПС с алкохолна концентрация в кръвта и то тъкмо в стойностите,
сочени от обвинението. Тази теза се гради основно на две оплаквания. Първо, че
не била установена годността на техническото средство и на следващо място –
погрешното изписване на номера на пробата в обвинителния акт.
Настоящия съдебен състав, както и първата
инстанция преди това намира за безспорно установен факта, че подсъдимият Г. е
бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер „7410+“, с фабричен № 0055, а номера на пробата, с
която е отчетено показание от 1,64 на хиляда, е именно № 4655. В тази връзка,
контролираният съд е изследвал много внимателно, както гласните доказателства –
показанията на свид. Д.и Николчов, така и писмените
такива, съпоставил ги е помежду си и е достигнал до законосъобразния и
обоснован извод, че изложеното от свидетелите в техните показания по отношение
на същия този номер се дължи на фактическа грешка. В подкрепа на това
заключение се явяват данните изводими от разпечатката на паметта на
техническото средство Алкотест Дрегер
„7410+“, с фабричен № 0055, видно от която - проба с № 4655 е направена на
03.01.2016г. в 21:03 часа и с нея е отчетен резултат 1.64 на хиляда. Точно тези
данни за номера на пробата и конкретно измерената концентрация, наред с вида,
модела и фабричния номер на техническото средство, са вписани в съставения акт
за установяване на административно нарушение с № 385008/03.01.2016 г., в талона
за медицинско изследване с № 0027628, същите характеристики са залегнали и в
Заповедта за прилагане на ПАМ № 16-4332-000001 от 04.01.2016 г. Визираната
проба № 4655 е индивидуализирана посредством дата и час - 03.01.2016г./21:03ч.,
които напълно съответстват на датата и часовия диапазон на пътно -
транспортното произшествие, респективно пристигането на полицейските органи и
тестването на подсъдимия за употреба на алкохол. От приложената по делото
разпечатка от паметта на коментираното техническо средство, освен това се
установява, че посочената от свидетелите полицейски служители проба с № 4635 е
направена на 30.12.2015 г., в 11:09 часа, поради което е верен извода на
районният съд, че е обективно невъзможно подс. Г. да
е бил изпробван с проба № 4635, доколкото тази проба е направена четири дни
преди инкриминираната дата. При това положение, настоящият състав намира, че
няма каквото и да било съмнение, кой е действителния номер на пробата, с която подс. Г. е бил изпробван за употреба на алкохол,
респективно - какво е установено посредством това изследване. Несъстоятелни са
възраженията на защитата за незаконосъобразно включване в доказателствената
съвкупност на документ за процесната проба на
английски език, който не е бил преведен, тъй като доказателствените
изводи на първата инстанция, а и на въззивният съд не
са изведени на базата на този източник на информация, относно правно релевантни
факти.
Правилни са изводите на СРС относно годността на техническото средство,
с което е бил тестван подс. Г. за алкохол в издишания
въздух, за което е кредитирал съответната справка за преминат периодичен
преглед на анализатори на алкохол /л.29 от ДП/, в достоверността на която
настоящият съдебен състав не намира основания да се съмнява. Видно от приложената по
делото справка с рег.№ 3286р-10757/01.09.2015 г., използваното от
специализирания екип на СДВР - ОПП техническо средство за проверка употребата
на алкохол "Алкотест Дрегер
7410+", с фабричен номер 0055, с което е тестван подсъдимият на
инкриминираната дата е било технически изправно, като същото е преминало предходна
периодична проверка в лаборатория за проверка на СИ на 25.08.2015 г., което е
удостоверено със знак за извършена ПП № 02705 и е със срок на валидност от шест
месеца. Което ще рече, че към процесната дата същото
е било валидно проверено, а това от своя страна е достатъчна гаранция за
коректността и достоверността на отчетените от него стойности, включително и
тази от тестването на подсъдимия. Обстоятелството, че цитираната справка е
копие и не носи нарочна заверка не е достатъчно, за да опровергае безспорно
установената техническа годност на дрегера, нито да
разколебае изводите на съда, че същата изхожда от посочената Лаборатория и
следва да бъде кредитирана като годното писмено доказателство за посочените в
нея обстоятелства. Освен това, изпробването с прибора е извършено при спазване
правилата на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
действаща към момента
на извършеното деяние /отм. ДВ бр. 61/17 г. в сила от 29.09.2017 г./, в
хипотезата на отказ на лицето да даде кръв за изследване. Подсъдимият е бил съпроводен
от свидетелите Д.и Н.до УМБАЛ "Св. Анна", където в присъствието на
полицейските служители и на дежурния лекар отказал да даде кръв за химическо
изследване. Това обстоятелство било отразено в лист за преглед на пациент. Отказът
на подсъдимия да даде кръвна проба за изследване е ясно манифестиран, като в
тази случай съгласно чл. 6 от същата Наредба концентрацията на алкохол в кръвта
на дееца се извежда от показанията на техническото средство /в трите хипотези -
в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, при неявяване в
определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване/. Конкретното
количество алкохолна концентрация е отразеното като показание на техническото
средство, а именно 1,64 на хиляда, съгласно направената разпечатка от паметта
на техническото средство, отразено и в съдържанието на съставения на
местопроизшествието акт за установяване на административно нарушение.
Следователно към 03.01.2016 г. техническото
средство използвано за установяване на употребата на алкохол от подс. Г. е отговаряло на абсолютно всички изисквания,
предвидени в Наредба № 30/2001 г., респективно показателите, които са отчетени
с него- 1.64 промила, при отказа на водача да предостави кръв за изследване,
съгласно чл. 6 установяват по несъмнен начин и главно по изискуемия
"надлежен ред", визиран в самата Наредба № 30/2001 г., действителната
употреба от водача -подсъдимия К.Г. на алкохол, в концентрация 1.64 промила,
без да са допуснати отклонения в предписаната процедура и без да е допуснато
накърняване правото на защита на подсъдимия.
В
подкрепа на фактологията на събитията настоящата въззивната инстанция кредитира приложените по делото
писмени доказателства (описани по-горе), като намери, че последните изхождат от
лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приеме, че отразените
в тях обстоятелства са недостоверни и неотговарящи на обективната
действителност.
Независимо от констатираните обстоятелства,
първата инстанция е достигнала до погрешни крайни правни изводи, което
обстоятелство от своя страна, налага цялостно отменяне на присъдата и
постановяването на нова, осъдителна такава.
Съдът, постановил оправдателния съдебен акт
е ползвал всички събрани в досъдебната фаза доказателства, съобразно
процедурата, по която е разгледал делото, като е приел, че описаните
обстоятелства по извършване на деянието от подс. Г. в
обвинителния акт се различават съществено от обстоятелствата, установени в
съдебната фаза на процеса. Упрекът е насочен към текстовата част на
повдигнатото обвинение, според която подс. Г. е спрян
за проверка от свидетелите В.Д.и Д.Н.по време на управление на МПС, които
обстоятелства не отговарят на установеното в хода на съдебното следствие, а
именно че посочените свидетели са се отзовали на мястото на ПТП около 1 час
след преустановяване на управлението от негова страна. Приел е, че липсват
доказателства за това какво се е случило през този един час и дали през това
време подсъдимия не е употребил алкохол. Позовал се е на вписания в
обвинителния акт номер на пробата, с която се твърди, че е отчетена
инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и неговото
несъответствие с действителния такъв, който се установи от разпечатката от
паметта на техническото средство, с което е изпробван Г.. На тази основа, първоинстанционния съд е достигнал до незаконосъобразнен
извод, че в случая е била наложителна интервенция на прокурора за изменение на
обвинението на основание чл. 287, ал. 1 от НПК.
Изводът на районния съд е прибързан и твърде
формален. На първо място, въззивният съд намира, че
обвинението макар и непрецизно, достатъчно ясно очертава обема от
инкриминираните обстоятелства и признаци от състава на престъплението. Няма
спор, че в наказателния процес не съществува възможност за коригиране на
обвинението извън тази по чл. 287 от НПК, но в случая не сме изправени пред
такава хипотеза. Обстоятелствената част на обвинителния акт формулира фактологически
обвинението, в рамките на което подсъдимото лице се е защитавало в хода на
досъдебното производство и му предстои да се защитава пред съда. По време на
съдебното дирене е възможно да се установят допълнителни факти и/или някои
споменати в обвинителния акт да претърпят известни уточнения или промени,
какъвто е настоящия случай. Прокурорът има правомощието да измени
обвинението не просто заради установяването на различни в някаква степен от
изложените в обвинителния акт обстоятелства, а когато те обуславят наличието на
други съставомерни признаци на деянието или друга
форма на участие на подсъдимия в осъществяването му, както и когато по
отношение на същото деяние следва да се приложи закон за по-тежко престъпление.
Фактологията на деянието, в конкретния случай е изразена във фактическото действие -
управление на МПС в състояние на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила, с
което поведение деянието е довършено. Съставомерните елементи от състава на
вмененото на подсъдимия Г. престъпление - датата, мястото на деянието,
концентрацията на алкохол, както и конкретните фактически действия, с които се
осъществява изпълнителното деяние, са надлежно описани в обвинителния акт. В
обстоятелствената част на обвинителния акт, инкриминираното деяние е
индивидуализирано по място - 03.01.2016 г., в гр. София, по бул. „Александър
Стамболийски“, пред № 120, с посока на движение от ул. „Осогово“ към ул.
„Одрин“, по време – деянието е описано за извършено около 20:00 часа с
действията на дееца по управление на процесния лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № ******* при наличието на инкриминираното
съдържание на алкохол над 1,2 промила - 1,64
промила в кръвта на водача, установено по съответния ред на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачи на моторни превозни средства (обн.
ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г.). Действително по делото се доказа, че
участието на подсъдимия в престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е било
установено не при рутинна полицейска проверка на движещи се в определен участък
автомобили, както е посочено в ОА, и в този смисъл никой от пристигналите на
местопроизшествието полицейски служители не е очевидец на действията по
управление на МПС от страна на подс. Г., както е
посочил СРС. При собствен анализ на гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите М.Д., В.Д.и Д.Н.обаче, въззивният
съд констатира, че по никакъв начин не е прекъсната фактическата връзка между
лицето, което е управлявало лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с
рег. № ******* в гр. София, по бул.
„Александър Стамболийски“, с посока на движение от ул. „Осогово“ към ул.
„Одрин“ и пред № 120 е реализирало ПТП в задната лява част на спрелия на червен
сигнал на светофарната уредба лек автомобил, марка „Г.У.В.“ с рег. № *******,
по повод на което е подаден сигнал на тел. 112 и лицето, което по –късно е било
проверено от пристигналите на местопроизшествието полицейски служители – свид. Д.и Николчов. В показанията си от досъдебното
производство, свидетелите са посочили причината да се отзоват на
местопроизшествието – подаден сигнал за ПТП, което само по себе си означава, че
макар последните да не са възприели непосредствено факта на управление на процесния лек автомобил, същия е бил в движение преди това,
в противен случай не би се стигнало до ПТП, респ. до сигнализиране органите на
реда, като по делото няма данни събитията между момента на възникване на ПТП и
пристигането на свидетелите Д.и Н.да са били опосредени
от някакви други (като например подсъдимият да е напускал местопроизшествието
или да е употребил алкохол). В тази връзка, житейски неоправдано е да се
приеме, че водачът на МПС, който е предизвикал ПТП и чака пристигането на
полицията на място ще употреби алкохол преди да е изпробван и след като е
наясно, че ще бъде изпробван за алкохол, още повече, че подсъдимият е
дългогодишен водач на МПС - от 1995 г. Установената по надлежния ред степен на
алкохолно опиване на подсъдимия (1,64 промила), един час след произшествието (и
в същото време 30 мин. след пристигане на полицейските служители), не позволява
да се приеме за достоверна версията за консумиран от подсъдимия алкохол след
причиненото от него ПТП, тъй като ноторно е, че
алкохола се абсорбира в кръвта на човека чрез тънките черва за време, а не
веднага след попадането му в стомаха. И на последно място, ако действително е
употребил алкохол след управлението на МПС най-логичното и естествено
възражение от страна на подсъдимия е било преди изпробването с техническо
средство да заяви това обстоятелство. Подсъдимият не е дал никакви обяснения на
място на полицаите, не е оспорил констатацията в акта, за констатирана
употребата на алкохол, предшествала управлението на МПС, не е заявил пред тях,
че е употребил алкохол, не е показал шише или друг съд от който е пил, въобще в
нито един момент по време на проверката, нито после, когато бил отведен в
болницата не е твърдял, че е употребил алкохол след като е причинил ПТП.
Напротив, от показанията на свид. Д. се установи
точно обратното - подсъдимия е употребил алкохол преди да поеме управлението на
процесния лек автомобил, което съответства на
резултатите от извършената проверка с техническото средство и отчетената
алкохолна проба – 1,64 на хиляда. Обстоятелството, че подсъдимия не е бил
спрян за проверка от полицейските служители, а е реализирал ПТП с управлявания
от него лек автомобил, по повод на което е подаден сигнал на тел. 112 и е бил
изпробван за употреба на алкохол от пристигналите впоследствие служители на МВР
не променя обективния състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Това е
така, защото и в двата случая, дали при непосредствено спиране за проверка от
полицейските служители или при извършена такава след пристигането им по сигнал
за ПТП, подсъдимият остава извършител на инкриминираното престъпно поведение, а
именно управление на МПС след употреба на алкохол над 1.2 промила. Установяването
на тези обстоятелства от съда не накърнява правото на защита на подсъдимия, тъй
като не касае доказването на съставомерни признаци на
престъплението, предмет на обвинението и не го препятства да разбере в какво се
състои вмененото му инкриминирано деяние. Все в този смисъл следва да се цени и
проявената от страна на държавното обвинение непрецизност при изписването на
номера на пробата, с която е констатирана посочената в обвинителния акт концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1.64 на хиляда. Действително, от
писмените доказателства по делото – разпечатка от паметта на техническото
средство се установи, че номера на процесната проба,
с която е тестван подсъдимия на инкриминираната дата и по инкриминираното време
е № 4655. Този номер на пробата, безспорно се различава от номера на пробата,
посочен в обвинителния акт - № 4635. Това несъответствие е очевидно, но не е
непреодолимо, нито е от естество да
разколебае изводите за това, че подсъдимия Г. е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта 1,64 промила. Настоящият въззивен съдебен състав, не
възприе позицията на първостепенния съд, че след като по делото е останал
недоказан факта, поддържан от страна на държавното обвинение, за това че
подсъдимия е бил тестван с проба, с № 4635 е било наложително изменение на
обвинението в съдебната фаза на процеса. По мнение на СГС, номера на пробата не
е съществен елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, а е
въпрос от фактическо значение и подлежи на установяване с допустимите по НПК
доказателствени средства, което в конкретния случай е било сторено и спорния
момент е бил изяснен по небудещ съмнение начин – ерго
изменение на обвинението по чл. 287 от НПК не е било необходимо, а първоинстанционния съд не е бил препятстван по никакъв
начин да приложи правилно материалния закон. Това е така, защото в случая не
става въпрос за недоказаност на обвинението, поради невъзможността да бъде
установен по несъмнен начин един от обективните признаци на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Както стана ясно по –горе, елементът
от престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 НК - концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия Г. над 1,2 на хиляда е доказан по надлежния ред, по несъмнен
начин и с предвидените от закона средства. Установи се, че подсъдимият е проверен с
техническо средство - "Алкотест Дрегер 7410+", с фабричен номер 0055, за което са
представени и доказателства относно годността му. При отказ на водача да
предостави кръв за изследване се явява приложима хипотезата на чл. 6 от Наредба
№ 30/01 г., съгласно която, в този случай, меродавна за концентрацията на
алкохол в кръвта се явява стойността на техническото средство. Ето защо, на
основание цитираната разпоредба, концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия се явява установена по "надлежния ред" по смисъла на чл.
343 б, ал. 1 НК, а конкретната стойност алкохолното съдържание е в рамките
изискуеми от закона и тя е установена по несъмнен начин. По изложените
съображения въззивния съд намира съдебния акт на
районния съд за неправилен и незаконосъобразен и постановен в нарушение на
материалния закон.
С оглед на изложеното до момента въззивният съд намира, че по един категоричен и несъмнен
начин по делото, чрез събраните писмени доказателства и гласни доказателствени
средства се изяснява фактическата обстановка по делото касателно
авторството на деянието или, че подсъдимия К.Г. е извършител на инкриминираното
деяние, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност.
При
така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия К.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.
От извършения доказателствен анализ по
безспорен начин се установи, че на процесната дата и
място - на 03.01.2016 г., около 20.00 часа, в гр. София, по бул. „Александър
Стамболийски“, пред № 120, с посока на движение от ул. „Осогово“ към ул.„Одрин“,
подсъдимия К.Г.Г. e управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № *******,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.64 на
хиляда, установена по надлежния ред въз основа на показанията на техническо
средство Алкотест Дрегер
„7410+“, с фабричен номер №0055. В този смисъл по безспорен начин по делото се
установи, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 343б, ал.1 НК, доколкото чрез механизмите за движение е „управлявал“ процесния лек автомобил, преди идването на полицаите, в
каквато насока са показанията на свид. Д..
От приобщените гласни и писмени доказателства се установи, че
подсъдимият е отказал да даде кръвна проба в МБАЛ „Света Анна“ – гр. София
(установено по безспорен начин от всички свидетелски показания, както и от
отбелязването в лист за преглед на пациент), поради което съгласно чл.6 от
Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС концентрацията на алкохол се установява
въз основа на показанията на техническото средство– „В случай на отказ да
получи талон за медицинско изследване, неявяването в определеното лечебно
заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство.” Граматическото и логическо тълкуване на текста води до
извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача
се установява само и единствено въз основа показанията на техническото
средство. Използването в текста на пълен член в израза „...показанията на
техническото средство…” означава, че законът има предвид само установените
стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната
проверка. В съставения АУАН № 385008/03.01.2016 г., е посочено техническото
устройство - Алкотест
Дрегер „7410+“, с фабричен номер №0055, използвано за
отчитане на наличието на алкохол в организма на управляващия МПС-то, и
конкретно измерената концентрация. В това писмено доказателство е отразена
стойността на положителния резултат от
взетата на подсъдимия проба, а именно – 1.64 ‰ на хиляда. От представената по
делото справка с рег.№ 3286р-10757/01.09.2015 г. за техническа годност на средствата за
измерване на алкохол в кръвта се установява техническата изправност на Алкотест Дрегер „7410+“, с фабричен номер №0055 към
инкриминираната дата. Наред с това в кориците на делото фигурира и разпечатка с данни от
измервания, извършени с техническо средство
Алкотест Дрегер „7410+“, с
фабричен номер №0055, в която е отразена проба от 03.01.2016 г. във време близко
до посоченото в акта – 21:03 ч. с резултат идентичен на този по обвинението –
1.64 ‰ алкохол. Така установеното води до извода, че и обективирания
в АУАН резултат от измерванията за наличие на алкохол у подсъдимия е съответен
на обективната действителност. Предвид управлението на процесния
лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила – 1.64 промила,
осъществената от подс. К.Г.Г.
деятелност е съставомерна от обективна страна по
чл.343б, ал.1 НК.
Извършеното от подс.
К.Г. деяние е съставомерно и от субективна страна,
като е осъществено при форма на вина пряк умисъл, доколкото подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че
е употребил алкохол и управлява
автомобила след това) и пряко е целял това негативно изменение на обективната
действителност. Съгласно константната съдебна практика и правната доктрина
престъплението по чл.343б, ал.1 НК може да се извърши само умишлено, като не е
необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си, респ.
наличието й над 1.2 промила. Доколкото извършеното престъпление е на формалното
извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен
престъпен резултат. Достатъчно е подсъдимият да съзнава, че управлява
автомобила след употреба на алкохол, както и да цели управлението на
автомобила, въпреки употребения алкохол.
Съобразно изложеното, съдът счита, че
осъществената от подсъдимия Д. деятелност се субсумира
изцяло от нормата на чл.343б, ал.1 НК.
За извършеното от подсъдимия
К.Г. престъпление
санкционната част на приложимата материалноправна
норма чл. 343б, ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от
една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, а съгласно чл. 343г от НК
и лишаване от право да се управлява МПС.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия К.Г., въззивният
съд, съобрази тежестта на конкретното деяние и степента на обществената му
опасност и прие, че следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, което
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК се определи в размер под законоустановения минимум предвиден за престъплението по
чл. 343б, ал. 1 НК, а именно в размер от 8 /осем/ месеца, тъй като и най-лекото
наказание, предвидено в закона за това престъпление, би се явило в конкретния
случай несъразмерно тежко. За този извод въззивният
съд отчете неразумно дългия срок за разглеждане на делото, като причините за това
не се коренят в поведението на подсъдимия Г.. Касае се за период от близо
четири години, който в конкретния случай не следва да бъде определен като
"разумен" по смисъла на чл. 6 от КПЧОС. Съотнесен
към казуса този срок не е незначителен, като се има предвид, че покрива почти 2/3
от абсолютния давностен срок за това престъпление, а
самият казус не представлява никаква фактическа или правна сложност. Начинът, по
който следва да бъде компенсиран за продължителността на процеса е чрез
определяне на наказание при условията на чл. 55 НК. Тази норма е подходяща и
още, защото подсъдимият е неосъждан, с положителни характеристични данни е,
трудово ангажиран е, не е препятствал процеса на реализиране на полицейската
проверка срещу него, а единственият фактор, който отегчава отговорността му са
предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, за които СГС черпи
информация от приложената на л. 21 от ДП справка. В заключение, въззивният съд намери, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, тъй като счита, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът прие, че това наказание
изцяло съответства на степента на обществената опасност на деянието и на дееца
и ще изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и
най-вече специалната по отношение на дееца. Предвид концентрацията на измерения
алкохол – ненадвишаващ значително законоустановените
1.2 промила, както и предвид липсата на извършени предходни тежки престъпления
от страна на подсъдимия, вкл. идентични на настоящото такова, съдът счита, че
целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия могат да се постигнат и с отлагане по реда на чл. 66, ал.1 НК на
наказанието „лишаване от свобода” с минималния изпитателен срок от 3 години.
Съдът счита, че ефективното изтърпяване на наказанието се явява
непропорционално на необходимостта от постигане на целите на наказанието по
чл.36 НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и на
обществената опасност на извършеното деяние, поради което наложеното наказание
„лишаване от свобода“ следва да се отложи по реда на чл. 66, ал.1 НК за
изпитателен срок от 3 години. Също така, определеният изпитателен срок на
условното осъждане притежава и силно възпиращо въздействие чрез своята
превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в
изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на
определения му изпитателен срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице в контекста на
наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение,
в аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Въззивният съд
намери за необходимо и за засилване на превантивното въздействие на наказанието
да наложи на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 НК кумулативно предвиденото наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Съдът счита, че подсъдимият К.Г.
следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано
от влизане на присъдата в сила. Така определения размер от осем месеца на
кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, въззивният съд счита за съответен на обществената опасност
на дееца и извършеното от него деяние, в който срок подсъдимия Г. ще бъде лишен
от възможността да управлява МПС и по този начин ще се гарантира успешното
реализиране на целите на наказанието през периода на неговото изтърпяване.
При изпълнение на това
наказание на основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият К.Г. е бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС със Заповед за прилагане на ПАМ № 16-4332-000001 от 04.01.2016 г.
на Началника на отдел Пътна полиция.
На основание чл. 59, ал. 1 НК,
съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия К.Г. по ЗМВР за срок от 24
часа.
По делото не са направени разноски, поради
което съдът не дължи изрично произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното, въззивният съд постанови новата си присъда по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.