№ 5503
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Р. М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100507424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №3107/07.04.2022 г., постановено по гр. дело №2392/2022 г.
по описа на Софийския районен съд, 160 състав са отхвърлени предявените от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за признаване за установено по
отношение на ответниците Р. Б. и И. О., че дължат разделно сумата от 655,09
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 190,90 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
27.08.2021 г. за имот, представляващ апартамент №4, находящ се в гр. София,
ж.к. *******, аб. №236542, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №52321/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 160 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №76207/15.04.2022 г.
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която обжалват същото като
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Въззивникът
излага становище, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
исковете на ищеца при доказано право на собственост на ответниците. Излага,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът И. О. не е
клиент на ищцовото дружество, тъй като няма открита партида на негово име.
На следващо място поддържа, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал изпадане на ответниците в
1
забава за претендираните суми. Позовава се на чл. 33,ал.1 и ал. 2 от Общите
условия, съгласно които клиентите следва да заплатят дължимите суми в 45-
дневен срок от публикуването на сайта, без да е необходимо изпращането на
покана. По изложените съображения въззивникът моли обжалваното решение
да бъде ревизирано в цялост, като место него бъде постановено решение, с
което предявените претенции бъдат уважени в пълен размер. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата Р. Б., с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Ответникът по въззивната жалба поддържа че решението е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Заявява, че
съдът правилно е приложил института на погасителната давност.
Въззивницата поддържа, че потребител на топлинна енергия за процесния
имот е единствено другият ответник – И. О. и между нея и ищцовото
дружество не е налице облигационна връзка. По така изложените
съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и
оставяне без уважение на подадената въззивна жалба. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника И. О., както и от третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, ал. 1, изр. второ от
ГПК.
Основните доводи, изложени във въззивната жалба, касаят наличието
на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответниците
и качеството им на потребители на топлинна енергия, доставена до процесния
имот, както и въпроси относно прилагането на института за погасителната
давност. Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК по така очертаните правни
2
въпроси настоящата въззивна инстанция приема следното:
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от
приложените по делото писмени доказателства, а именно нотариален акт №4
от 12.04.2018 г. по н. дело №503/2018 г. по описа на нотариус И.Д., рег. №
039, с район на действие – Софийски районен съд, до датата на прехвърляне
на процесния недвижим с НА от 12.04.2018 г. ответниците са били
обикновени съсобственици при равни идеални части по ½ след прекратяване
на сключения между тях брак по силата на Решение№266052/13.11.2017 г.,
постановено по гр. дело № 53721/2016 г. по описа на Софийския районен съд,
84 състав, поправено с решение от 17.01.2018 г на основание чл. 50 СК, с
което е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51, ал.1 СК. В
одобреното от съда споразумение по чл.51 СК не е уреден въпросът за
притежаваното от съпрузите ограничено вещно право на ползване върху
процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност, а е
предвидено, че ползването на имота се предоставя на съпруга И. О..
Ползването на семейното жилище не е тъждествено с вещното право на
ползване като ограничено вещно право. С предоставянето на семейното
жилище за ползване от единия съпруг не се учредява вещно право на
ползване по смисъла на чл.56 ЗС ТР №2/2018 г. по т. дело № 2/2017 г. по
описа на ОСГК на ВКС/. Предоставянето на семейното жилище за ползване
на единия съпруг означава единствено, че единият съпруг ще продължи да
живее в семейното жилище, без да придобива правото на собственост или
ограничено вещно право върху него. Като се има предвид, че в § 1, т.42 от ДР
на ЗЕ под "ползвател" се има предвид носител на вещно право на ползване (по
чл.56 ЗС), следва, че самостоятелното ползване, което съпругът е получил по
силата на бракоразводното решение, не води до отпадане на качеството на
потребител на съпругата в качеството й на вещен ползвател за 1/2 ид. част,
респ. не води до отпадане на нейните задължения в обем 1/2 част за
задълженията по топлоснабдяване на имота. С оглед на това следва да се
приеме, че страна по договора за доставка на топлинна енергия през
процесния период са били двамата съсобственици.
Този извод не се променя и от представената по делото декларация,
изхождаща от Р. Б., с която същата е заявила откриване на партида за имота
при дружеството-ответник. Подаването на молба-декларация за откриване на
партида от страна на собствениците е в изпълнение на задължението им по
ОУ да се уведомява топлинното дружество в случаите на промяна на
3
собствеността и не променя задълженото лице, което е нормативно
определено - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Нещо повече видно от съдържанието на
заявление-декларация, депозирана от Р. Б., същата е подадена не за откриване
на индивидуална партида по смисъла на мотивите на ТР №2/2018 г. по т/ дело
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, а за откриване на партида за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за
битови нужди на тричленно домакинство. Декларацията е депозирана още
през 2005 г., тоест по време на брака, сключен на 10.05.1997 г. и прекратен с
решение от 13.11.2017 г. От съвкупния анализ на тези обстоятелства следва,
че декларацията е подадена в изпълнение на задължението на собствениците
по ОУ за уведомяване на топлинното дружество за промяна на собствеността,
а не за откриване на индивидуална партида на името на Р. Б. и за заплащане
на стойността на доставената енергия само от нея, както е приел
първоинстанционният съд.
Въпреки това правилни са крайните изводи на първоинстанционния
съд, че претенцията на ищеца "Топлофикация София" ЕАД срещу
ответниците е погасена с изтичане на тригодишната погасителна давност,
съгласно указанията, дадени с ТР №3/2012 г., постановено по т. дело №
3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционният съд правилно е
установил, че разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за
месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната
сметка е неоснователно и давностният срок за вземанията, претендирани в
процесния период е изтекъл преди датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 08.09.2021 г.
Предвид изложеното, макар мотивите на двете инстанции да се
разминават частично, решението на първоинстанционния съд е правилно
като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено на основание чл.
272 ГПК.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат възложени разходите за един
адвокат, претендирани от въззиваемата страна в размер на 300 лв., съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 26.05.2022 г.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3107/07.04.2022 г., постановено по гр.
дело №2392/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 160 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да
4
заплати на Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "П.", ул.
„******* сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за
един адвокат за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5