О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
359
Гр. Пловдив, 4.09.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Надежда Дзивкова
изслуша докладваното от съдията В.Иванова частно възивно търговско
дело № 532 по описа за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл. 407,ал.1 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 4946/11.06.2019
г., постановено по т.д. 437/2017 г. на ОС-Пловдив, с което е разпоредено да се
издаде изпълнителен лист в полза на ищеца Г.В.Р. срещу Т.Г.З. за сумата 2002
лв. ДТ и 2436 лв. адвокатско възнаграждение – направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6463/2017 г. на ПРС.
Жалбоподателката Г.В.Р. моли разпореждането
да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
частната жалба с вх. № …/… г., като бъде постановено ново разпореждане, с което
освен сумите 2002 лв. ДТ и 2436 лв. адвокатско възнаграждение – направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6463/2017 г. на ПРС – да бъде
разпоредено да бъде осъдена ответницата да й заплати и паричнитеп суми, за
които Т.Г.З. е осъдена с влязло в сила съдебно решение по т.д. 437/2017 г. на
ПОС.
Ответницата по частната жалба Т.Г.З.
е получила препис от нея чрез своя пълномощник-адвокат на 14.08.2019 г. и не е
взела становище.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
На 14.02.2018 г. окръжният съд е
постановил решене № 84 по т.д. 437/2017 г. на ОС-Пловдив, с което е признал за
установено по отношение на Г.В.Р. и Т.Г.З. съществуването на задължение на Т.Г.З.
по запис на заповед от 14.07.2015 г. в размер на 100 000 лв., ведно със
законна лихва от 28.04.2017 г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № …/… г. по ч.гр.д. № 6463/2017 г. на ПРС, както и е
осъдена Т.Г.З. да заплати на Г.В.Р. направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6463/17 г. на ПРС в размер на 2002 лв. държавна такса
и 2 436 лв. адвокатско възнаграждение (за които е издадена заповед за
изпълнение № …/… г.). Решението на окръжния съд е обжалвано с въззивна жалба и
е потвърдено с решение № 196/2.07.2018 г. по в.т.д. 266/2018 г. на АС-Пловдив,
с което решение е осъдена Т.З. да заплати на Г.Р. направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 4000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на апелативния съд е обжалвано с касационна жалба и не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 270/7.05.2019 г. по т.д. 2764/2018 г. на ВКС, ТК.
На 10.06.2019 г. е подадена до
окръжния съд молба от страна на ищцата Г. Р., с която е поискано да й бъде
издаден изпълнителен лист въз основа на постановеното първоинстанционно
решение. С разпореждане № 4946/11.06.2019 г. окръжният съд разпорежда да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на ищеца Г.Р. против Т.З. за сумата 2002 лв.
ДТ и 2 436 лв. адвокатско възнаграждение – направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6463/2017 г. на ПРС. Този изпълнителен
лист е получен на 18.06.2019 г. от Г.Р. съгласно отбелязването върху молбата с
вх. № …/… г. (лист 169 от делото на ОС). На 17.06.2019 г. тя е получила
съобщението с преписа от разпореждане № 4946/11.06.2019 г. (лист 179 от досието
на делото на ОС). На 19.06.2019 г. е подадена от Р. молба до окръжния съд да й
бъде издаден изпълнителен лист върху сумата 100 000 лв., която е присъдена
да й се изплати от Т.З.. С разпореждане № 5193/20.06.2019 г. окръжният съд
оставя без уважение молбата от 19.06.2019 г. Това разпореждане на окръжния съд
е връчено на Р. на 24.07.2019 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
На 1.07.2019 г. с вх. № … е
получена в окръжния съд изпратената по пощата на 27.06.2019 г., в
законоустановения в чл. 407,ал.1 от ГПК срок, частна жалба на Г.Р. против
разпореждане № 4946/11.06.2019 г. Тази частна жалба е подадена след
постановяването на разпореждане № 5193/20.06.2019 г. и след получаването от Р.
на препис от него на 24.07.2019 г., като жалба против това разпореждане не е
подавана. В жалбата е посочено, че с обжалваното разпореждане съдът е
постановил да й бъде издаден изпълнителен лист само за присъдените й суми от
заповедното производство по ч.гр.д. 6463/2017 т. на ПРС, но не и за присъдените
й суми, които са предмет на иска по т.д. 437/2017 г. и по което дело е налице
влязло в сила решение. Твърди се, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като не съдържа паричните суми, които ответницата Т.З. е
осъдена да й заплати с влязло в сила съдебно решение. Искането е съдът да
постанови ново разпореждане, с което освен сумите по ч.гр.д. 6463/2017 . на ПРС
– 2002 лв. ДТ и 2 436 лв. адвокатско възнаграждение – да разпореди да бъде
осъдена ответницата да й заплати и паричните суми, за които Т.З. е осъдена с
влязло в сила съдебно решение по т.д. 437/2017 г. на ПОС.
Съгласно нормата на чл. 406,ал.1
от ГПК при подадена молба за издаване на изпълнителен лист съдът трябва да провери
дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 404,т.1 от ГПК подлежат на
принудително изпълнение влезлите в сила решения. В случая е несъмнено, че
решение № 84/14.02.2018 г. по т.д. 437/2017 г. на ПОС е влязло в сила на
7.05.2019 г., но то е осъдително само в частта му, с която е осъдена
ответницата З. да заплати на ищцата Р. сумите за направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 6463/2017 г. на ПРС, а именно 2002 лв. за
ДТ и 2 436 лв. за адвокатско възнаграждение, за които суми вече на
жалбоподателката е издаден от окръжния съд на 12.06.2019 г. изпълнителен лист и
той е получен от нея на 18.06.2019 г. В частта му, с която е признато за установено
съществуването на задължение на З. по запис на заповед от 14.07.2015 г. в
размер на 100 000 лв., ведно със законна лихва, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № …/… г. по ч.гр.д. 6463/2017 г. на ПРС, това решение
като постановено по установителен иск по чл. 422,ал.1 от ГПК има само
установителен характер, то не е осъдително и не се явява основание за издаване
на изпълнителен лист. Както е посочено в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на
чл. 422,ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
417,т.9 (сега т.10) от ГПК е съществуването на вземането, основано на записа на
заповед. Както е посочено в исковата молба от 18.07.2017 г., по която е
образувано т.д. 437/2017 г. на ПОС, с която е предявен от Р. против З. искът по
чл. 422,ал.1 от ГПК, Р. е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу З. като издател на запис на заповед за дължимите от З. на Р. суми, по
което заявление е било образувано ч.гр.д. № 6463/2017 г. на ПРС и искането е
било уважено, като, както изрично е посочено в исковата молба, срещу З. са били
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист № 4975/11.05.2017
г. Посочено е още в исковата молба, че ищцата е образувала изпълнително дело № …/…
г. по описа на ЧСИ А. А. Очевидно е, че в полза на жалбоподателката Р. вече е
издаден в заповедното производство изпълнителен лист за сумата 100 000 лв.
ведно със законната лихва. При тези обстоятелства е следователно и очевидно, че
основание да се издава изпълнителен лист за същите суми отново, след влизане в
сила на решението по чл. 422,ал.1 от ГПК, няма, а ищцата има възможност да
поиска възобновяване на вече образуваното въз основа на вече издадения й в
заповедното производство изпълнителен лист принудително изпълнение, което е
било спряно с подаването на възражение съгласно чл. 420,ал.1 от ГПК. Неоснователно
е затова оплакването, заявено в частната жалба, че обжалваното разпореждане на
окръжния съд от 11.06.2019 г. е неправилно, защото е следвало да й се издаде
изпълнителен лист не само за разноските, но и за присъдени суми, които са
предмет на иска по чл. 422,ал.1 от ГПК. Освен това не е отчетено при подаването
на частната жалба от 1.07.2019 г. срещу разпореждане № 4946/11.06.2019 г., че
междувременно е постановено от окръжния съд влязлото в сила разпореждане №
5193/20.06.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на Р. от 19.06.2019
г. за издаване на изпълнителен лист за сумата 100 000 лв. срещу
ответницата З.. Съгласно нормата на чл. 407,ал.1 от ГПК разпореждането, с което
се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може
да се обжалва от молителя с частна жалба. В случая с разпореждането от
11.06.2019 г. няма постановено отхвърляне изцяло или частично на молбата от
10.06.2019 г. за издаване на изпълнителен лист. Изрично искане за издаване на
изпълнителен лист за сумата 100 000 лв. е заявено от Р. до окръжния съд с
молбата от 19.06.2019 г., която е оставена без уважение с разпореждането №
5193/20.06.2019 г., което разпореждане не е обжалвано от Р.. При тези
обстоятелства частната жалба, подадена срещу разпореждането № 4946/11.06.2019
г., се явява лишена от предмет и от защитим правен интерес. Следователно тя е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
настоящото дело – прекратено.
С оглед на
гореизложеното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба с вх. № …/… г., подадена от Г.В.Р. против разпореждане № 4946,
постановено на 11.06.2019 г. по т.д. 437/2017 г. на ОС-Пловдив, и ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото в.ч.т.д. 532/2019 г. по описа на ПАС като
НЕДОПУСТИМО.
Определението
може да се обжалва с частна жалба съгласно чл. 274, ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК
пред Върховния касационен съд - гр. София в едноседмичен срок от получаване от
жалбоподателката на съобщението за постановяването му, заедно с което съобщение
да й се изпрати и препис от настоящото определение за връчване.
Съобщението
с преписа от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателката съгласно
чл. 39,ал.1 от ГПК чрез пълномощника й адвокат Д.М. на адрес ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)