№ 102
гр. С., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Кристина Ив. Т.а
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора З. Ив. К.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600008 по описа за 2022 година
Производството e по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 26/31.03.2021 г., постановена по н.о.х.д. №200/2019 г. по
описа на Районен съд - С., подсъдимият- В. В. А., ЕГН **********, живущ с.
Ц., общ. С., ул. „Искър” № 3, е признат за виновен в това, че в периода от
02.04.2017 г. до 03.04.2017 г., в с. Ц. и с. З., общ. С., при условията на
продължавано престъпление, когато две деяние, които осъществят поотделно
състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителен
период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото го, с цел да принуди лицата П. И. Л. и Е. Р.
П., да се разпоредят с вещи - парични суми, ги е заплашил, чрез изпращане на
писма на хартиен носител, с увреждане на имуществото им и други
противозаконни действия / насилие / с тежки последици за техни ближни,
както следва:
1) на 02.04.2017 г., в с. Ц., общ. С., е изпратил на П. И. Л., ЕГН
**********, като поставил в пощенската му кутия писмо със съдържание:
„огромен палеж - а не един джип само”, „отвличане на дъщеря ти след
училище”, „рязане на пръсти - уши”, „саморазправа по пътищата”, „при първо
съмнение за нещо нередно, сделката отпада и ще получиш ново писмо заедно
с отрязан пръст на някой от семейството ти”, за да се разпореди с вещ -
сумата от 7 000 лева, които пари да остави на главния път Ц.- Б., на 300 м.
1
след разклона за с. З. до мантинелата, и
2) на 03.04.2017 г., в с. З., общ. С., е изпратил на Е. Р. П., ЕГН
**********, като поставил върху барака в двора му, писмо със съдържание :
„Следим твоите деца”, „Рязане на пръст на някое от децата ти”, „Огромен
пожар и може и може да изгорите живи”, „Отрязаните неща се изпращат в
плик”, „Не се опитвай да хитрееш, за да не патят децата ти”, „Ако има сигнал
в полицията до месец два ще - има огромен пожар”, да се разпореди с вещ -
парична сума в размер на 20 000 лева, които П. да остави на отбивката в
посока с. Б., общ. С., след табела край на с. Ц., зад мантинелата, поради което
и на основание чл. 213а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 НК и чл. 54 НК го е осъдил на
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” ЗИНЗС е определен първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На подсъдимия е наложено и наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, което е за срок от две години и
десет месеца, постановено по НОХД № 105/2013 г. по описа на С. окръжен
съд.
Времето през което подсъдимият е бил задържан на основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 НК е приспаднато за периода от 30.10.2012 г. до 20.02.2013 г.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален „общ”
режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от
свобода.
Подсъдимият е осъден на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплати на
П. И. Л. от с. Ц., общ. С., обл. С., ул. „Александър Стамболийски“ № 8, сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението
неимуществените вреди, заедно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
предявеният граждански иск до пълния му претендиран размер от 4600 лева.
На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на
Е. Р. П. от с. З., общ. С., обл. С., сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени от престъплението неимуществените вреди, заедно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск до
пълния му претендиран размер от 4600 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати сума в размер на 589,47 лева по
сметка на ОДМВР- С., представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски, сумата от 679,84 лева по сметка на Районен съд- С.,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство и
сумата от 160 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата е протестирана от Районна прокуратура- С. с оплакване за
явна несправедливост по отношение на размера на определеното наказание
2
„лишаване от свобода“, като се отправя искане за увеличаване на размер му
до срок от три години. Отправено е искане за увеличаване и на размерът на
предвиденото кумулативното наказание – „глоба“, до размер от 1500 лева.
Присъдата е била атакувана и от защитниците на подсъдимия- адв. Б. и
адв. А., с жалба, определяща постановената присъда като неправилна.
Отправено е искане за нейната отмяна и постановяване на нова в обратния
смисъл, съгласно която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан
по повдигнатото му обвинение.
С решение №32/15.10.2021 г., постановено по в.н.о.х.д №386/2021 г. по
описа на С. окръжен съд, състав на въззивния съд е изменил
първоинстанционната присъда в частта, касателно размера на определеното
наказание „лишаване от свобода“, като същото е било увеличено с девет
месеца и е определено да се изтърпява при „строг“ режим.
С искане вх. №261643/04.11.2021 г. по описа на Районен съд- С., е
отправено искане от В. В. А. за възобновяване на ВНОХД №386/2021 г. по
описа на СОС.
С решение от 22.12.2021 г., постановено по н. д. №1224/2021 г. по описа
на С. апелативен съд, е отменено като незаконосъобразно решение
№32/15.10.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. №386/2021 г. по описа на СОС и
производството по делото е било възобновено.
Състав при САС е приел, че процесния акт на СОС, е постановен при
липса на мотиви и липса на анализ на престъпната деятелност от обективна и
субективна страна и се явява незаконосъобразен по своя характер.
Постановил е възобновеното наказателното производство да бъде разгледано
от друг състав при С. окръжен съд.
Делото се поставя на вниманието на С. окръжен съд за втори път.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на
СОП, поддържа подадения протест и допълнението към него. Отправя искане
за изменение на наложеното от първоинстанционния съд наказание
“лишаване от свобода” като се увеличи размера му.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец П. И.- адв. С. И.-
САК, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда и
оставяне без уважение на подадената въззвина жалба.
Частният обвинител и граждански ищец- П. И. поддържа изложеното от
неговия процесуален представител.
Подсъдимият и неговият защитник- адв. Д. отправят искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Отправено е
искане и за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
При условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото на районния съд за
разглеждането му от друг състав на съда или намаляване на наложеното
наказание и размера на присъденото обезщетението.
3
Защитата релевира възражения, че не е установено по делото,
подсъдимият да е извършител на посочените в обвинителния акт деяния, тъй
като по делото не било установено как и кой е връчил процесните писма на
пострадалите, така и кой е бил техен автор. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд, че деятелността на подсъдимия е била доказана по
един категоричен начин като се сочи, че присъдата се крепяла на
съществуващи предположения, които не са били отстранени в хода на
производството.
На следващо място се прави оплакване, че не са били оценени правилно
фактите по делото, поради което впоследствие се е достигнало до погрешен
правен извод, относно това извършено ли деянието от подсъдимия, както и
дали е извършено виновно.
Твърди се, че не са били положени необходимите процесуални усилия от
страна на първоинстанционния съд, които да доведат до разкрИ.е на
обективната истина по делото.
Сочи се, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, както и това, че не е налице съставомерност на деянието по чл. 213а, ал.
1 НК.
Прави се оплакване, че има достатъчно съмнение относно това, коя е
компетентната прокуратура да повдигне и поддържа обвинение за посоченото
в обвинителния акт престъпление.
В последната си дума подс. А. иска да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като разгледа протеста и допълнението към него,
както и подадената въззивна жалба осъществи цялостен служебен контрол по
отношение на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 НПК, въз
основа на приложимия закон, като намери за установено следното:
Подсъдимият В. В. А., българин, български гражданин, роден на
21.01.1989 г., в гр. С., със средно образование, осъждан, неженен, българин,
български гражданин, работещ.
Срещу него е внесен за разглеждане обвинителен акт от Районна
прокуратура- гр. С., с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
213а, ал. 1, чл. 26, ал. 2 НК.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият- В. А. и П. Л.- частен обвинител и граждански ищец по
делото, живеели в едно населено място, а именно село Ц., община С.. Двамата
се познавали като имало случаи, в които П. Л. помагал финансово на
подсъдимия. Л. работел като международен шофьор, имал транспортна фирма
и финансовото му положение било добро. Същият си бил закупил камион и
строял къща в селото. Подсъдимият бил наясно с финансовото състояние на
Л., както и бил запознат с факта, че през 2017 г., е бил запалена кола на Л. в
селото, където живеят.
Частният обвинител и граждански ищец- Е. П., живеел в село З., община
С., като посоченото населено място се намира в близост до село Ц.. Е. П. се
занимавал с животновъдство, от което се прехранвал и изкарвал добри
4
доходи. Неговото благосъстояние било известно на живеещите в околността,
като децата му били на възрастта на подсъдимия.
На 02.04.2017 г. свидетелят И. Л./баща на П. Л./ намерил в
пощенската кутия на външната врата на имота обитаван от неговия син,
находящ се в село Ц., писмо поставено в плик, което било изготвено от
подсъдимия. Текста на писмото бил със следното съдържание: „цената на
спокоиния живот на теб и семеиството ти за момента е 7000 седем хиляди
лева:, „дата на предаване на парите: 03.04.17 г., час на предаване 20.00,
място- отбивка на главния път Ц.- Б.- 300 м след разклона за З.. На обивката
на мантинелата ще има червена боя- остави парите в червен плик запечатан с
тиксо.“, „не се опитвай да хитрееш наблюдаваме децата ти от доста време и
не се знае какво може да им се случи и кога имаме поставени хора в
полицията и на куп други места. Ако не направиш това което искаме ще
получиш: 1. Огромен палеж- ане един джип само, 2. отвличане на дъщеря ти
след училище, 3. рязане на пръсти- уши!!!, 4. саморазправа по пътищата“,
„Остави парите и си живеи спокоино има хора дето ще наблюдават
всичко!!!!!“, „При първо съмнение за нещо нередно сделката отпада и ще
получиш ново писмо заедно с отрязан пръст на някои от семейството ти и
умножаване на паричната сума“, „Остави 7000 седем хиляди лева, 400 метра
след разклона за З. посока Б., червена боя на мантинелата“.
Върху пощенския плик били изписани имената на П. Л./ частен обвинител
и граждански ищец по делото/, който впоследствие се запознал със
съдържанието на писмото. Свидетелят И. Л. предал писмото на свидетелката
С., която информирала по телефона П. Л., след което му изпратила снимка на
писмото чрез мобилно приложение „Вайбър“. С посоченото писмо,
подсъдимият се е стремял да принуди П. Л. да се разпореди със сумата от
7000 лева, които е трябвало да се остави до главния път на село Ц.- гара Б., на
300 метра след разклона на с. З., до мантинелата.
На 03.04.2017 г. преди обяд, в село З., Община С., Е. П./частен обвинител
и граждански ищец по делото/, открил изготвено от подсъдимия писмо
поставено в плик, върху което било изписано „За Е. Спешно“ захванато с
магнит за метална врата на барака, намираща се в близост до къщата му.
Писмото било адресирано до него, като след като го отворил и прочел,
разбрал, че има следното съдържание: „Следим теб и твоите деца от известно
време почти от цял ден: това което искаме от теб е сумата от 20000 двадесет
хиляди лева!!!, Донеси парите на един или два пъти на отбивката посока Б.
след табелата край Ц., на мантинелата има червена боя. Сложи парите в плик
и ги остави зад мантинелата!!! Дата за доставка на парите 05.04.2017г. час-
20:00-остави парите и си тръгни. Ще бъдеш наблюдаван постоянно!!! 05.04.-
или-20000 лев или 10000 05.05.-остатъка ако не си ги оставил първия път!!!
Последствия ако нещо не е изпълнено“ „1- Рязане на пръст на някое от децата
ти който са в Вл.Т.“ „Желен-а единият ти син го виждаме всеки ден“ „2-
огроме пожар и може да изгорите живи. Отрязаните нежа се изпращат в
плик!!! „Не се опитвай да хитрееш за да не патят децата ти“, „Имаме хора в
полицията и навсякъде- даже в момента си под наблюдение: остави парите
там и си живей спокоино: имаш думата ни, всяко съмнение че нещо не е така
5
както сме написали или има сигнал в полицията прекратяваме всичко, и до
месец, два ще има огромен пожар и след това сумата ще бъде драстично
завишена!!!“, „Внимавай много дано това е последното писмо, донеси парите
и си тръгни. Успех“. С посоченото писмо, подсъдимият се е стремял да
принуди Е. П. да се разпореди със сумата от 20000 лева, които е следвало да
остави на отбивката в посока село Б., Община С., след табелата край село Ц.,
зад мантинелата
Така описаната фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на показанията на свидетелите П. Л., Е. П., И. Л., Ц. Д. С., Р. С., Е. М.,
Н. И., В. С., така и от обясненията на подсъдимия дадени пред
първоинстанционния съд. Към доказателствената съвкупност се включват и
изготвените по делото комплексно- съдебно графологическа експертиза,
съдебно психиатрични и психологични експертизи, протокол за оглед на
веществено доказателство, справка от трафични данни и др. писмени
доказателства.
Настоящият съдебен състав не кредитира дадените обяснения от страна
на подс. А. в проведено на 05.08.2020 г. открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд. Изложените от него твърдения, че е бил принуден
да даде сравнителен материал от своя почерк от полицейските служители се
релевират за първи път в съдебна заседание, като в нито един етап от
досъдебното производство, така и от предшестващите съдебни заседания по
делото не са били направени. Освен това по делото не се установи да са
налични доказателства от които да се подкрепят тези оплаквания, напротив
оборват се от показанията на свидетеля В. С., полицейският служител, който е
снел сравнителен образец от почерка на подсъдимия. Ето защо може да се
приеме, че същите са направени единствено с цел да се внесе съмнение около
обвинителната теза и по специално да се дискредитира тройната съдебно-
графологична експертиза по делото от 21.05.20 г., с която се установява, че
подсъдимият е автор на процесните писма адресирани до двамата частни
тъжители.
Съдебния състав кредитира свидетелски показания на П. Л./частен
обвинител и граждански ищец/, с които се изясняват факти и обстоятелства
свързани с начина по който е била възприета отправената спрямо него
заплаха, по какъв начин и от кой е бил уведомен, каква е била неговата
реакция след като е възприел заплахата, така и факта, че същият се познава с
подсъдимия от преди това. В тази им част, показанията се явяват
последователни, логични и достоверни, като след извършена съпоставка с
останалата част от доказателствения материал по делото се установява, че
същите хармонизират по начин, който позволява да се стигне до категоричен
извод, че свидетелят не само е възприел отправените спрямо него заплахи, но
и това, че е изпитал определен ситуативен стрес са себе си и своите близки.
Свидетелските показания на Е. Р. П./частен обвинител и граждански
ищец по делото/, настоящият съдебен състав кредитира изцяло като логични,
последователни и достоверни. С тях се установяват основни факти от
предмета на делото, а именно кога и къде същият е намерил адресираното до
него писмо, как е възприел отправените спрямо него заплахи, както и относно
6
това какви действия са били извършени от негова страна след възприемане на
заплахата. Показанията на свидетеля съществено допринасят за разкрИ.е на
обективната истина по делото, в това число и относно размера на
претърпените от негова страна неимуществени вреди от инкриминираното
деяние.
По делото са приобщени свидетелски показания на свид. И. Л./баща на
П. Л./, които съдебния състав кредитира в цялост. Чрез тях се установява кога
и къде е било намерено писмото, което е било адресирано до неговия син, а
именно на пощенската кутия намираща се на външната врата на имота му в
село Ц., какво е било съдържанието на пощенския плик, непосредствено след
неговото отваряне, така и какви са били действията на свидетеля след това, а
именно да предаде писмото на свидетелката Ц. С.. Показанията на свидетелят
се явяват относими, логични и последователни, като с тях се допринася за
разкрИ.ето на обективната истина по делото.
От показанията на свидетелката Ц. С. се установява, че същата след
като е получила писмото от свидетеля И. Л. е провела разговор с П. Л. и го е
уведомила за процесното писмо, след което му е изпратила снимка на
писмото чрез мобилното приложение „Вайбър“. Доколкото свидетелката е
живеела на семейни начала с П. Л., тя е била и очевидец на настъпилата в
него промяна след като е получил отправената заплаха. Показанията на този
свидетел настоящата съдебна инстанция кредитира в цялост, като същите се
явяват логични, непротиворечиви и относими към предмета на делото.
По делото са приобщени свидетелските показания на свидетеля Р. С., с
които се пресъздават факти и обстоятелство свързани с деяние, което не е
включено в предмета на делото. Свидетелят дава сведение за друг случай,
който не е включен в обвинителния акт, поради което показанията на този
свидетел като неотносими към предмета на делото не следва да се кредитират
в тяхната цялост.
Настоящата съдебна инстанция приема, че не следва да се кредитират в
тяхната цялост и показания на свидетеля Е. М./полицейски служител/, тъй
като с тях не се установяват факти и обстоятелства свързани с
инкриминираното деяние, участието на подсъдимия в него, както и
евентуално какви са били последиците от него. С показанията на свидетеля се
възпроизвеждат факти и обстоятелства около организирана и проведена
полицейска операция в района, която е останала без положителен резултат,
като с тях не се допринася за разкрИ.е на обективната истина по делото.
По делото са приобщени и показанията на свидетеля Н. И., с които се
установяват факти и обстоятелства около претърпените от Е. П.
неимуществени вреди. Настоящата съдебна инстанция приема същите за
относими, логични и непротиворечиви с останалите доказателства по делото,
поради което следва да ги кредитира в цялост.
Показанията на свидетелят В. С. следва да се кредитират в тяхната
цялост, като същите се явяват логични и последователни. С тях се установява
по какъв начин е бил снет сравнителен материал от почерка на подсъдимия
А., така и факта, че спрямо него не е била упражнявана принуда при
7
извършването на тези действия от полицейския служител. Същите макар и да
противоречат на обясненията на подсъдимия А., настоящата инстанция ги
отчита в цялост при постановяването на своя акт.
В открито заседание пред първоинстанционния съд е прието
заключение на вещи лица по изготвена тройна съдебно- графологична
експертиза / стр. 98 от п.д. /. Вещите лица са дали заключение, че текста в
двата процесни документа, а именно писмата адресирани до Е. П. и П. Л. е
изписан от подсъдимият по делото- В. А.. Настоящият съдебен състав приема,
че представеното заключение е достатъчно обосновано и ясно, като с него
може да се направи категоричен извод, че именно подсъдимият е изготвил
писмата адресирани до Е. П. и П. Л..
По делото са изготвени и приети СППЕ в открито съдебно заседание от
31.03.2021 г., по отношение на двамата частни обвинители и граждански
ищци- П. Л. и Е. П.. Посочените доказателствени способи неправилно са били
изключени от първоинстанционния съд при преценката на доказателствата
съвкупност по делото. Макар и да се явява правилен изводът на районния съд,
че за да е съставомерно престъплението по чл.213а, ал.1 НК не е необходимо
да са настъпили вредни последици, то доколкото в хода на производството са
допуснати предявени граждански искове, с които се претендират причинени
неимуществени вреди от процесните деяния, то и посочените доказателствени
способи са годни да установят факти и обстоятелства относими към
основателността на исковете и определяне на справедливо обезщетение по
същите. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че посочените
заключение следва да се кредитират в тяхната цялост, като правилни и
обосновани. От тях се установява, че П. Л. и Е. П., в резултат на отправените
спрямо тях заплахи от подсъдимите са преживели ситуативен стрес, който не
е довел до по остра стресова реакция.
По делото са приобщени и писмените доказателства и доказателствени
средства, сред които е и справка от входящи и изходящи повиквания от
мобилните оператори- БТК ЕАД/В./, от която се установява, че на 02.04.2017
г., за времето от 18.21 часа до 20.01 часа, подсъдимият се е намирал на
територия, която попада под клетка на компанията и обслужваща с. З..
Посочената клетка обслужва и село З., мястото където живее Е. П., като с
посоченото доказателство се подкрепят показанията на П., че въпросната
вечер му е направило впечатление, че спира кола в близост до къщата му,
където се намира процесната барака, върху вратата на която е било поставено
заплашителното писмо адресирано до него.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по делото
доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, по
която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите правни
положения.
След преценка на релевантните по делото доказателства приема, че е
правилен изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е извършил
деянията, за които е обвинен.
До този извод настоящия въззивен състав стигна след като съобрази, че
8
вън от всякакво съмнение се установи, че процесните два броя писма са били
адресирани и получени от Е. П. и П. Л.. Съдържание им е станало тяхно
достояние, като двамата без съмнение са изпитали притеснение, че може да се
случи нещо с тях или близките им, в случай, че не изпълнят някое от
дадените им указания, а именно да се разпоредят по определен начин с
парични средства, в посочените от подсъдимия суми.
Действително по делото не е установено по какъв точно начин са били
поставени процесните писма на местата, където същите впоследствие са били
намерени. Доколкото законодателят не е въздигнал в законов признак,
начинът по който следва да е упражнена заплахата спрямо заплашвания, то е
ирелавантен и начинът по който писмата са били поставени на тези места. По
делото е установено по един ясен и недвусмислен начин, че именно
подсъдимият е автор на процесните писма, тоест той е искал чрез изготвянето
им да настъпи определен престъпен резултат, а именно чрез упражнената от
него заплаха, да принуди П. Л. и Е. П. да се разпоредят с тяхно имущество-
парични средства, в определен размер.
На следващо място не следва да се пренебрегне факта, че подсъдимият и
П. Л. са се познавали от преди това, като подсъдимият е бил запознат с
финансовото му състояние, така и с факта, че Л. в една или друга степен е бил
повлиян от случилият се преди това палеж на негова собственост. Макар и по
косвен начин, но хармонизираща с друго доказателство по делото-
показанията на Е. П., приобщената по делото справка от БТК установява, че
подсъдимият се е намирал в района на село З., вечерта преди да бъде
намерено писмото от П., поради което подсъдимият е пожелал да не се
разкрива своята самоличност. Воден от този мотив, същият умишлено не се е
посочил като автор на процесните писма и е положил усилия да запази своята
самоличност в тайна. Това негово желание не определя деянието му като
несъставомерно, доколкото същият е целял именно постигането на
преследваната от него цел- получаването на имотна облага от П. Лозан и Е.
П., при запазване на своята самоличност.
Ето защо не са били установени и преки свидетели очевидци на
доставянето на писмата, но този факт, не е от степен да изключи деятелността
на подсъдимия, тъй като извод за последната се извежда от останалата част
от материалите по делото. Предвид изложеното се явява неоснователно и
наведеното възражение на защитата, че след като по делото не е установен
начинът по който са били изпратени писмата до П. Л. и Е. П., то подсъдимият
не е извършител на процесните деяния.
Поведение на подсъдимия от субективна страна е извършено с волева и
интелектуална съзнателна дейност за получаването на имотна облага от
двамата адресати на неговите заплахи, като същата се извежда ясно от
съдържанието и начина по който са формулирани исканията му в процесните
два броя писма. Не на последно място в субективните представи на
подсъдимия е било и това, че чрез отправянето на тези заплахи е целял
именно да ги принуди да се разпоредят противно на волята им, с техни
парични средства. Ето защо доколкото по делото се установи, че
извършените от подсъдимия деянията осъществяват от обективна и
9
субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.213а, ал.1
НК, то направеното възражение от страна на защита, че деянията му не са
съставомерни е неоснователно.
По делото се установи, че са налице признаците и на чл. 26, ал. 1 НК-
деянията които са извършени спрямо частните обвинители и граждански
ищци са в условията на продължавано престъпление, осъществят поотделно
състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което второто се явява от обективна и субективна страна продължение на
първото и са извършени с цел да принудят лицата П. И. Л. и Е. Р. П., да се
разпоредят с вещи тяхна собственост - парични суми в размер на 7000 лева и
20000 лева.
Неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия, че за
изготвянето на кредитираната от първоинстанционния съд тройна съдебно-
графологична експертиза не е бил използван достатъчно годен сравнителен
материал, от който със сигурност да се каже дали подсъдимият е автор на
въпросното деяние. Доколкото по делото е снет достатъчно по обем
сравнителен материал от подсъдимия, каквото заключение са дали и вещите
лица в открито съдебно заседание, то наведеното възражение на защитата се
явява голословно и не намиращо опора, поради което същото не следва да
бъде прието за основателно.
Съобразно наказателния кодекс, наказателната отговорност е строго
индивидуална, тоест всеки следва да се накаже за това което е извършил,
съобразно характера и степента на неговото участие. Доколкото във
фактическото обвинение е посочено изрично, а и от доказателства по делото
се установи, че подсъдимият е извършител на процесните деяния, то въпроса
за това дали при извършването им са участвали или не са участвали други
лица които са неустановени по делото е ирелавантно за отговорността на
подсъдимия. Именно и поради тази причина наведеното възражение от
защитата в тази насока, че не са установени и посочени евентуални
съучастници на подсъдимия се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението на защитата, че обвинението е
повдигнато и поддържано от родово некомпетентна прокуратура. Съобразно
чл. 35, ал.1 НПК на районен съд са подсъдни всички наказателни дела освен
подсъдните на окръжен съд. Съставите на престъпленията които са подсъдни
на окръжен съд са изрично посочени във втората алинея на същата
разпоредба. Посоченият в обвинителния акт състав на престъпление не е сред
тези от тях, които съобразно императивното правило на закона е предвидено
да се разглеждат като първа инстанция от окръжен съд, а от там и съответно
да се повдига и поддържа обвинение от окръжна прокуратура. Ето защо,
доколкото РП- С. е била родово, а и местно компетентна да повдигне и
поддържа обвинение по чл. 213а, ал. 1 НК, то наведеното от защита
възражение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът приложи принципите на законоустановеност и
10
индивидуализация и обсъди следните обстоятелства:
Разпоредбата на чл. 213а, ал.1 НК предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева
С оглед спазването на принципа reformacion in pejus, то въззивният съд
е обвързан с размер и вида на определеното наказание с присъда №
26/31.03.2021 г., постановена по н.о.х.д. №200/2019 г. по описа на РС- С.,
която е изменена с решение №32/15.10.2021 г., постановено по в.н.о.х.д.
№386/2021 г. по описа на С. окръжен съд.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия -
степента на обществената опасност на деянията, съдът прецени същата като-
висока, макар от деянията да не са настъпили конкретни съставомерни вреди.
Степента на обществена опасност на подсъдимия следва да се определи
като- завишена, с оглед данните за личността му – макар и осъждан вече
веднъж, то по отношение на него няма данни след 2013 г. до този момент да е
бил осъждан отново, поради което може да се стигне до извод, че е имало
известен положителен резултат от превъзпитателната и поправителната
функция от предишното му осъждане.
Въззивния съд приема за смекчаващо вината обстоятелство и
необоснованата продължителност на наказателното производство, което е
продължила малко повече от 5 години. По отношение на личността на
подсъдимия не се установиха положителни характеристични данни, както и
данни за това същият да е семеен или да се грижи за свой близък роднина.
За отегчаващи вината обстоятелства се прие предишно осъждане на
подсъдимия, за което не е настъпила реабилитация, така и факта, че деянието
е извършено спрямо две различни лица, в изключително кратък интервал от
време, както и това, че са отправени сериозни заплахи спрямо тях.
Като анализира изложените обстоятелства с оглед относителната тежест
на деянието, съдът взе предвид, че наказанието на подсъдимия не може да
бъде определено с преимущество на смекчаващите пред отегчаващите вината
обстоятелства, поради което, наказание лишаване от свобода към минималния
размер предвиден в санкцията на правната норма би било снизходително, ето
защо съобразявайки се и с принципа да се не се влошава положението на
подсъдимия, то наказание, в размер на една година и осем месеца се явява
подходящо, поради което следва да се измени първоинстанционната присъда
в тази и част, като наложеното от първоинстанционния съд наказание
„лишаване от свобода“ да бъде увеличено с осем месеца.
Определения режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ правилно е бил определен от първоинстанционния съд, поради което
в тази част първоинстнационната присъда не следва да бъде ревизирана.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, макар
и настоящият състав да приема, че определеният размер на посоченото
наказание от първоинстанционния съд да се явява несъразмерен с тежестта на
деянието, то съобразявайки се с принципа да не се влошава положението на
подсъдимия, доколкото не може да определи наказание в по- голям размер, то
11
определеното от първоинстанционния съд наказание „глоба“, следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Така определените наказания настоящият съдебен състав счита, че ще
изпълнят най- ефективно целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК.
Съдът счете, че в конкретния случай е приложим чл. 68, ал. 1 НК,
доколкото по делото се установи, че деянията за които е повдигнато
настоящото обвинение са извършени в изпитателния срок по предходно
осъждане- определение от 20.02.2013 г., с което е одобрено постигнато
споразумение по н.о.х.д. №105/2013 г. по описа на СОС, с което подсъдимият
е осъден на две години и девет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години и
изпитателния срок е следвало да изтече на 20.02.2018 г. На това основание
отложеното наказание следва да бъде изтърпяно изцяло.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, ЗИНЗС подходящия режим за
изтърпяване на това наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде
определен „строг“ режим.
По отношение на предявените граждански искове от страна на Е. П. и П.
Л., то настоящият състав смята, че по делото се установи по безспорен начин,
че с деянията си подсъдимият- В. А. е причинил на двамата неимуществени
вреди, изразяващи в ситуативен страх. Деянията му са в пряка причинно
следствена връзка с причинените неимуществени вреди, като настоящият
съдебен състав, съобразявайки се с принципа да не се влоши положението на
подсъдимия, следва да потвърди първоинстанционната присъда в тази и част.
За пълнота следва да се отбележи, че въззивния съд смята, че размера на
обезщетението съобразен с размера на причинените неимуществени вреди и
настъпилите инфлационни процеси в страната, смята, че би следвало да е в
по- голям размер, но при този процесуален развой на делото, постановяването
на подобен акт би бил незаконосъобразен. Ето защо, първоинстанционното
присъда в тази и част следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, а отправеното възражение от страна на защитата за това, че
не е налице фактическия състав на деликта да бъде оставено без уважение.
С оглед развоя на делото, подсъдимият следва да понесе разноските по
делото, като следва да се потвърди първоинстанционния акт по отношение на
определения размер на дължимите разноски от подсъдимия, а именно, че
същият следва да заплати сума в размер на 589,47 лева по сметка на ОДМВР-
С., представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски,
сумата от 679,84 лева по сметка на Районен съд- С., представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство и сумата от 160 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважените искове.
Воден от горното, С.ят окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 26/31.03.2021 г., постановено по н.о.х.д. №200/2019
12
г. по описа на Районен съд- С., В ЧАСТТА, с която подсъдимият В. В. А.,
ЕГН **********, живущ с. Ц., общ. С., ул. „Искър” № 3, е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/ една/ година, като
УВЕЛИЧАВА размера на последното с 8 /осем/ месеца, като определя и
НАЛАГА за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 8 /осем/ месеца по отношение на подсъдимия.
ИЗМЕНЯ присъда № 26/31.03.2021 г., постановено по н.о.х.д. №200/2019
г. по описа на Районен съд- С., като ОТМЕНЯВА същата в ЧАСТТА, с
която е постановено на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС наложеното
наказание със споразумение от 20.02.2013 г. по н.о.х.д. №105/2013 г. по описа
на СОС, в размер на две години и девет месеца лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален „общ“ режим, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия В. В. А. наказание
лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26/31.03.2021 г., постановено по н.о.х.д.
№200/2019 г. по описа на Районен съд- С. в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13