Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
октомври
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5028 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Я.Ш.М., Р.Я.М. и В.Я. С.срещу ЗК „Л.И.”
АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са увредени лица в резултат
на ПТП, настъпило на 12.02.2014 г. на път ІІІ-112, км.1650 в посока от гр.
Монтана за с.Добридол, общ.Лом и гр.Видин между л.а.м. „Фолксваген Транспортер“ с
рег. № ********и товарен автомобил „Ман“ с прикачено ремарке с ДК № ********,
причинено от водача на лекия автомобил Е.М.Х.. Поддържа се, че вследствие на
процесното ПТП е починала С.Х.М.-съпруга на първия ищец и майка на другите
двама ищци. Твърди се, че по случая е образувано ДП № 101/2014 г. по описа на
РУП-Лом, пр.пр. № 173/2014 г. по описа на ОП-Монтана, което е прекратено поради
смърт на водача, допуснал настъпването на произшествието.
Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22114000429366, валидна от 26.01.2014 г. до 25.01.2015 г., прекратена
на 12.05.2014 г. Твърди се, че ищците са претърпели и продължават да търпят
неизмерими болки и страдания. Поддържа се, че на 07.08.2015 г. ищците сезирали
ответника с молба да им заплати доброволно и извънсъдебно претендираните
обезщетения, но считат, че предложеното такова е крайно несправедливо по размер
с оглед характера и интензитета на неимуществените вреди, които ищците търпят
вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв. за всеки ищец,
частично предявена от общо претендираната сума от по 500 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на тяхната съпруга и майка С.Х.М.,
настъпила в пряка причинно-следствена връЗ.а от ПТП на 12.02.2014 г. на път
ІІІ-112, км.1650 в посока от гр. Монтана за с.Добридол, общ.Лом и гр.Видин,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********,
по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица №
22114000429366, валидна от 26.01.2014 г. до 25.01.2015 г., прекратена на
12.05.2014 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането-12.02.2014 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото, в това число и адвокатски хонорар.
Такава е исковата претенция, съобразно
писмена молба на ищците от 19.08.2016 г. и прекратително определение на съда от
16.09.2016 г., влязло в сила.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявените искове по основание и
размер.
Оспорва всички твърдения на ищеца по основанието
на предявената претенция. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и наличието
на вина у водача Е.М.Х.. Навежда доводи за съпричиняване от страна на
пострадалата с твърдението, че е пътувала в лекия автомобил без представен
предпазен колан, както и че се е поставила в риск, тъй като е била в известност
за превоза от страна на водач под влияние на алкохол и/или неправоспособен,
съгласила се е доброволно и без оказване на принуда за превоза си като пътник в
автомобил, управляван от алкохолно повлиян и/или неправоспособен водач. Заявява
възражение за независимо съпричиняване от страна на водача на товарния
автомобил, който го е управлявал с несъобразена скорост и не е осигурил
достатъчно странично разстояние от насрещно движещото се пътно превозно
средство. Оспорва исковете по размер като завишени. Оспорва исковете за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците
депозират допълнителна искова молба, с която уточнява исковата молба, сочи че
регистрационния номер на товарния автомобил е ********. Уточнява във връзка с
възражението на ответника, че починалата С.Х.М. е заемала задна лява седалка,
намираща се на последния ред в купето на лекия автомобил. Оспорва всички
възражения на ответника като неоснователни. Във връзка с оспорванията на
ответника заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира
допълнителен отговор.
Поддържа всичките си възражения и
доказателствени искания заявени с отговора. Поддържа искането за
конституирането на ЗК „О.-клон България – КЧТ“ в качеството му на трето лице
помагач.
С молба от 03.10.2017 г. ищците
уточняват, че седалката на която е пътувала пострадалата С.Х.М. в резултат на
силния удар между двете МПС-та, се е откъснала от купето на автомобила и се е
придвижила към предния ред седалки, поради което обезопасителният колан не е
ефективен, тъй като в резултат на откъсването на седалката тялото на
пострадалата е било свободно движещо се и е понесло удар в прилежащите части
към купето на автомобила.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат
С.претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски по списък.
Третото
лице помагач ЗК „О.“ АД-Кипър чрез клона
му в РБ ЗК „О.Б.“ К. редовно призован не изпраща представител, не изразява становище
в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1/14 от 12.02.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие
от 13.02.2014 г., фотоалбум и скица към него, както и от неоспореното от
страните заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице М. се установява, че на
12.02.2014 г. на път ІІІ-112, км.1650 в посока от гр. Монтана за с.Добридол,
общ.Лом и гр.Видин се движи бус „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********с девет броя пътника, между
които и С.Х.М. /съпруга на първия ищец и майка на другите двама ищци, видно от
удостоверение за наследници № 01/24.02.2014 г. на Община Момчилград/. Бусът
навлиза в десен завой с дължина 155 градуса със скорост от 150 км/ч, при
спускане по наклон, на мокро пътно платно. В този момент срещу буса се движи товарен
автомобил „Ман“ с прикачено ремарке с ДК № ******** и със скорст 7 км/ч при
изкачване на наклон. Поради високата скорост-150 км/ч, с която е управлян буса,
последният не се вписва в траекторията на завоя и се отклонява наляво,
навлизайки в платното за насрещно движеиние, при което се удря челно в товарния
автомобил МАН. След удара товарният автомобил се движи с ниска скорост,
отклонява се надясно на 0,5 м и назад 2,9 м, а бусът при челния кос удар в
товарния автомобил се завърта обратно на часовниковата стрелка и застава
напречно на пътното платно, като кабината е насочена към пътното платно, а
задната част е излязла на банкета.
Този механизъм на настъпване на
произшествието се установява и със свидетелските показания на С.Д.Л.-водачът на
товарния автомобил МАН.
Вещото лице установява, че ударът
е бил непредотвратим за водача на товарния автомобил. Произшествието е било
преодвратимо за водача на буса при скорост до 43 км/ч, при условие че водачът
на товарния автомобил също е отреагирал аварийно или е отклонил автомобила.
Вещото лице установява, че от
техническа гледна точка причина за ПТП е навлизането на бус „Фолксваген
Транспортер“ с висока скорост, на мокро
хлъзгаво пътно платно, при десен завой в платното за насрещно движение.
Бусът е производство 1998 г. и е
снабден с предпазни колани на всичките девет места за пътниците.
Свидетелката Юсуф Аптула
установява, че е седяла на първата седалка до прозореца, а пострадалата е
седяла най-отзад, на задния ред. След удара всички хора, които седяли отзад
били преместени напред върху свидетелката.
Свидетелят А.М.установява, че
бусът бил целия смачкан, седалките били изкъртени и напред. Задната седалка
била откъртена от пода и от удара била преминала напред към предната седалка и
направо.
От приетото по делото заключение
на САТЕ и СМЕ се установява, че закрепването на третата седалка към пода на
автомобила не е статично. Същата е прикрепена по начин, че да може да бъде
освободена от заключващия механизъм с освобождаването на двата странични лоста
и завъртяна напред за освобождаване на багажното пространство. Чрез издърпване
на колана от водача или друго лице, седалката може да бъде освободена и свалена
от микробуса. Установява се, че при процесното ПТП, поради инерционни сили от
удара и механизма на произшествието, е настъпило отключване на заключващия
механизъм в задните два шарнира и обръщане на седалката напред, при което
тялото на пострадалата е достигнало до предната седалка. С това движение на
тялото могат да се обяснят травмите по главата, гърдите, корема и долните
крайници на С.М.. Няма медицински признаци въз основа на които да се направи
категоричен извод за използване на предпазен колан, но при такава функционална
подвижност на седалката и движението на тялото заедно с нея, наличието на
предпазен колан не би имало ефективно действие.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че причина за смъртта на С.М. е съчетана травма с водеща тъпата
трава на главата без счупване на черепа-кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
оток на мозъка и малкомозъчно вклиняване.
Вещото лице М. приема в своето
заключение, че ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан на
най-задната седалка, същият би ограничил движението на тялото в момента на ПТП
и не биха настъпили смъртоносни увреждания в областта на главата. Този извод на
вещото лице е оспорен от ищците, във връзка с което е допусната повторна СМЕ,
от заключението на която се установява, че като се има предвид механизма на
процесното ПТП, силата и посоката на удара и увредите в купето на
автомобила-седалката, не могат да се изключат увреждания с фатален изход и при
ползване на предпазен колан от С.М..
И от двете заключения се стига до
безспорния извод, че пострадалата е била без поставен предпазен колан, предвид
липсата на травми сочещи на поставен колан.
Между страните не е било спорно, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие отговорността на делинквента
е била застрахована и при ответното дружество, и третото лице помагач съответно
с полица № 22114000429366, валидна от 26.01.2014 г. до 25.01.2015 г.,
прекратена на 12.05.2014 г. и полица №
28113002956778, със срок на действие от 13.12.2013 г. до 12.12.2014 г.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Г.А.Г., А.А.И.и С.И.М..
Свидетелят Г.установява, че познава
В.Я. С.откакто се е родила. Познавала и С.М.. Свидетелката установява, че В. не
се разделяла с майка си, заедно живеели и били щастливо семейство. Свидетелката
установява още, че В. е младо момиче и била жизнерадостна, но след катастрофата
тотално се променила. След загубата на майка си тя изобщо не се смее, много е
тъжна и все тъгува за майка си. Сега тя има малко бебе. Преди да роди идвала
всяка седмица да посещава гроба на майка си. Сега ходи веднъж в месеца или на
15 дни. В деня на сватбата, с булчинската рокля първо отишла на гроба на майка
си. Свидетелката присъствала на сватбата на В., която била формална. На
сватбата си В. все плачела. Кръстила детето на майка си. И към настоящия момент
В. е тъжна и отчаяна.
Свидетелят А.А.И.установява, че
познава Р.М. от 14-15 години, пораснали заедно. Установява, че Р. и майка му
били в много добри отношения, не са имали спорове и кавги. След смъртта на
майка му много се променил, много тъжен станал, а преди катастрофата бил весело
момче, жизнерадостен, а сега е тъжен и не иска да общува с хората. Ищецът ходи
на гробища и постоянно мисли за майка си.
Свидетелят С.И.М. установява, че
познава Я.М., израснали заедно и до 8 клас учили заедно. Освен това са и комшии.
Познавал и съпругата му С.. Свидетелят присъставал на погребението. За Я. било
голям ужас. Двамата били семейство за пример. Отгледали две прекрасни деца.
След смъртта на съпругата си Я. се променил много, постоянно е тъжен, не е
общителен, постоянно посещава гробището, не е контактен с хората. Има физическа
промяна в него. Постоянно плаче, не контактува вече с хора. Няма друга
приятелка. Я. има възрастна майка, която недовижда. Синът му е с малко детенце.
Децата имат нужда от майка си, а на Я. му липсва съпругата. В момента Я. живее
с майка си и със сина си Р. и с малкото бебенце и снахата.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
последователни и непротиворечиви.
От заключението на приетата по
делото СПЕ се установява, че при ищцата В.Я. С.след загубата на майка й са били
налице състояние на шок, остра фаза на реакцията на загуба, която е продължила
няколко дни. Било е налице чувство на самотност, тъй като ищцата е била
изградила силна привързаност към майка си, разделяла се е рядко и за кратко,
спели са в една стая. Няколко месеца след травматичното преживяване са били
налице невротични преживявания като нарушен апетит, довел до отстлабване на
тегло, трудности в съня, както и страхови преживявания, свързани с починалата.
Към момента не се установява невротична сипмтоматика, но са налице анамнезни
данни за емоционална неустойчивост и персистиращи преживявания в определени
ситуации касаещи загубата.
При ищеца Р.Я.М. и в резултат на
претърпяната от него значима лична загуба, са възникнали негативни емоционални
преживявания, които са се изразили в остра реакция на тъга и емоционален шок,
безпокойство, напрежение, тревога, тъга, чувство на празнота и тежест, които са
продължили няколко месеца след загубата. Поради обстоятелството, че Р. е бил
подложен на силни психотравмиращи преживявания в траурните ритуали той е
приживял остра психотравма, последиците на която са установими и към
момента-налице са прояви на флашбекс-картини от травматичните събития, както и
страхови изживявания, касаещи загубата. Към момента при този ищец се установява
невротична симптоматика под формата на емоционална неустойчивост, картини от
травматичните събития, както и страхови изживявания, касаещи загубата.
При ищеца Я. са били налице
състояния на шок и отричане, остра фаза на реакция на загуба и траурна реакция.
При него и в резултат на
претърпяната от него значима лична загуба, са възникнали негативни емоционални
преживявания, които са се изразили в остра реакция на тъга и емоционален шок,
безпокойство, напрежение, тревога, подтиснато настроение и последици в
когнитивната сфера. Налице са били подтиснат апетит, проблеми със съня и
ограничение на контактите в социалната сфера. И към момента са налице
невротични симптоми-понижен праг на емоционално реагиране, лесна раздразнимост,
емоционална лабилност, снижение на когнитивните функции-трудна концентрация,
страда способността за съсредоточаване за по-продължителен период от време,
налице са дискретни паметови нарушения, изразени в по-силна степен от преди
периода на загубата.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са активно, субективно съединени искове за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника.
Безспорно с приетата
по делото САТЕ на вещото лице Ангелов, неоспорена от ответника се установява
противоправното поведение на водача на бус „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, който в нарушение на
задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП да не превишава скоростта от 40 км/ч,
сигнализирана с пътен знак /внимание опасен десен завой, 500 м, ограничения 40
км/ч/, навлязъл в десния завой със скорост от 150 км/ч, на мокро пътно платно,
в резултат на което бусът се отклонил от пътя, навлязъл в насрещното платно за
движение и последвал челен кос удар с движещия се в това платно товарен
автомобил МАН.
В пряка причинна
връзка от извършеното нарушение на установено в ЗДвП правило, пътуващата в буса
на последния ред седалки С.Х.М. е починала. Причинната връзка между виновното
поведение на водача на бус „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, реализираното от него ПТП
и настъпилата смъртта на съпругата и майката на ищците, се установява със
заключението на приетата по делото СМЕ на д-р М..
Предвид горното предявените
искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По възражението на ответника за
съпричиняване. Безспорно както бе посочено по-горе и с двете изслушани по
делото основна и повторна СМЕ се установява, че пострадалата е пътувала в буса без
правилно поставен предпазен колан. Спорно между страните е дали
тежкият летален изход би настъпил, ако пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан.
По въпроса от значение ли е
поставения предпазен колан при конкретния механизъм на процесното ПТП, съдът
кредитира заключението на вещото лице д-р М., съобразно което ако пострадалата
е била с правилно поставен предпазен колан на най-задната седалка, същият би
ограничил движението на тялото в момента на ПТП и не биха настъпили смъртоносни
увреждания в областта на главата.
Заключението на вещото лице М. е
обосновано и кореспондира с останалите по делото доказателства. И двете вещи
лица са единни в заключението си, че причината за смъртта е тъпата травма на
главата. Вещото лице М. посочва, че тази травма е получена при удар напред и
наляво в намиращите се наоколо части от интериора на микробуса-лявата плъзгаща
се врата и предната седалка.
Вещото лице В. не дава обоснован
отговор на въпроса: ако пострадалата е била с поставен предпазен колан дали би
настъпил фаталния изход, като в конкретния случай този фатален изход се дължи
на закритата мозъчна травма, за което спор по делото няма. Вещото лице
заключава, че не могат да се изключат увреждания с фатален изход и при
използване на предпазен колан, очевидно имайки предвид увреждания причинени от
блокиращото действие на предпазния колан. Така даденият отговор обаче е
теоритичен и хипотетичен, доколкото не почива на конкретните доказателства по
делото и на конкретните увреди получени от пострадалата при процесното ПТП.
Ето защо съдът приема, че
пострадалата е допринесла за настъпване на по-тежкия вредоносен резултат, но
това в никакъв случай и противно на твърденията на ответната страна, не
изключва пряката причинно следствена връзка между виновното поведение на
застрахования при ответното дружество водач, настъпилото произшествие и смъртта
на пострадалата. Тази връзка безспорно се установява с приетите по делото СМЕ.
Поведението на пострадалата не
изключва причинната връзка, защото тя не способствала за настъпване на
вредоносния резултат, настъпването му е резултат единствено и само на виновното
поведение на водача на буса, но е способствала за увеличаване размера на
вредоносните последици. С оглед на което съдът приема, че приносът на
пострадалата е в размер на 15%, поради което и определените застрахователни
обезщетения ще следва да бъдат намалени на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като към датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие тези размери са съответно: 10
000 000 лв. и 5 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на съпругата
и майката на ищците/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
съдебната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Доколкото със събраните по делото
свидетелски показания и заключението на приетата съдебно-психологическа
експертиза безспорно се установи, че ищците търпят в значително по-висока
степен вреди от обичайните в тези житейски ситуации, съдът намира, че справедлив
размер за тяхното обезщетяване са сумите от по 200 000 лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на тяхната съпруга и майка болки и страдания,
отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между майката и децата, между двамата съпрузи, прекрасните
отношения съществували в семейството.
Първият ищец е загубил своята
съпруга, а двете й деца са загубили своята майка преждевремнно на 47 години.
Установи се, че двете й деца изпитват липсата на своята майка, включително и от
липсата на нейната помощ и подкрепа при отглеждането на техните деца и нейни
внуци. Установи се, че и тримата ищци са претърпели тежка психологична травма,
която е по-силно изразена при ищците Я. и Р., като и към момента при същите се
наблюдават неврологична симптоматика.
Болките и страдания, които ищците
ще продължат да изпитват от загубата на своята съпруга и майка, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Така определените обезщетения ще
следва да бъдат намалени със сумата от по 30 000 лв., съобразно приетия
принос, т.е. исковете ще следва да бъдат уважени за сумите от по 170 000
лв. и отхвърлени за разликата над тези суми до пълния претендиран размер от по
200 000 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .
Предвид горното лихва върху
главниците за неимуществени вреди се дължи, считано от деня на увреждането,
т.е. от 12.02.2014 г.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищците са освободени от внасяне
на такса и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.2 от ГПК,
поради което такива не им се следват и не им се присъждат.
Видно от приложените три броя
договори от 05.12.2016 г. адвокат П.П.С. е осъществявал безплатна правна помощ
на всеки един от тримата ищци на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА и чл.5, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение.
На основание чл.2, ал.5 от
Наредбата, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
При материален интерес в размер
на 200 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
по 5530 лв. за всеки един от трите предявени иска. От тази сума ответникът
дължи сума в размер на по 4 700,50 лв., която е съответна на уважената
част от исковете /по 170 000 лв./, или общо адвокатско възнаграждение в
размер на 14 101,50 лв.
По разноските на ответника.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и
разноски в размер на 480 лв.-депозит вещи лица.
От общата сума от 930 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сума в размер на 139,50 лв., която сума е съответна на отхвърлената
част от исковете /90 000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 20 400 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на исковете, както и сумата от 1162,80 лв. платени възнаграждения на
вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Я.Ш.М., ЕГН **********, Р.Я.М.,
ЕГН ********** и на В.Я. С., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***,
офис 9, адвокат П.С. суми в размер на по 170 000 лв. /сто и седемдесет
хиляди лв./ частично предявени от общо претендираните суми от по 500 000 лв. за
всеки ищец, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на тяхната съпруга и
майка С.Х.М., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП на 12.02.2014
г. на път ІІІ-112, км.1650 в посока от гр.Монтана за с.Добридол, общ.Лом и
гр.Видин, виновно причинено от водача на бус „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********,
по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица №
22114000429366, валидна от 26.01.2014 г. до 25.01.2015 г., прекратена на
12.05.2014 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането-12.02.2014 г. до
окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД предявените искове за неимуществени вреди за разликата над
сумите от по 170 000 лв. до частично предявените суми от по 200 000
лв., поради приет принос от страна на пострадалата в размер на 15%.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат П.П.С., ЕГН **********,***, офис 9 адвокатско
възнаграждение в размер на 14 101,50 лв. /четиринадесет хиляди сто и един
и 0,50 лв./
ОСЪЖДА Я.Ш.М., ЕГН **********,
Р.Я.М., ЕГН ********** и В.Я. С., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***,
офис 9, адвокат П.С. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.”
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 139,50 лв. /сто тридесет и девет и 0,50 лв./ направени от ответника разноски
пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 20 400 лв. /двадесет хиляди и
четиристотин лв./ изчислена върху уважения размер на исковете, както и сумата
от 1 162,80 лв. /хиляда сто шестдесет и два и 0,80 лв./ платени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: