Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 190 07.07.2020г. гр. Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
петнадесети юни през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина П.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 2127 по описа за 2020г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
С така подадената искова молба ищцата е предявила
срещу ответника иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК - за разрешаване на
спор между страните в качеството им на родители на малолетно дете, свързан с
разногласие относно упражняването на родителските права. Твърди се, че че
страните са родители на детето Д.И.Г. с ЕГН-**********, роден на ***г. Детето Д.И.Г.
е родено от фактическо съжителство, без родителите да сме сключвали граждански
брак. Между родителите възникнали разногласия, което довело до раздяла, а това
от своя страна породи и спор относно родителските права. От началото на месец
септември 2019г. били разделени, като не живеели заедно но смисъла на чл.127
ал.1 от СК и не постигнали съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Детето живее с ищцата. Установени са при родителите и на посочения по-горе
адрес в село Ябълково в дома на родителите и. Постоянният и адрес е в град
Димтровград, но понастоящем с детето съм установена в село Ябълково, поради
това, че все още в отпуск по майчинство.
С ответника живяли на фактически начала в град
Димитровград в дома на родителите му. Ответника е трайно установен в Ирландия —
от 2018г., където е трудово зает. От раждането на детето до раздялата септември
2019г. ответника е виждал детето веднъж. Поради настъпили между тях разногласия
като партньори и родители, напуснал дома иа родителтпс му, където живях сама с
детето и се установих при моите родители.Във връзка с уреждане на отношенията
помежду им като родители и упражняването на родителските права на роденото от
фактическото ни съжителство дете, положих усилия да постигнем съгласие по реда
на чл.127 ал.1 от СК. Водили многократни разговори, предлагал многократни
варианти във връзка с въпросите, които императивно следва да бъдат уредени
според изискванията на СК.
Повече от година ответника намирал различни причини,
заради които „не било дошло времето да заминем при него”. В същото време се
налагало сама като родител да се справя с грижите и издръжка на детето,
подпомагана както от родители, така и от неговите. За времето от раждане на
детето досега, ответника не се е прибирал и в България (с изключение на един
случай), и между тях няма взаимно разбирателство и относно бъдещото
установяване на съвместно съжителство. В резултат на възникналите противоречия,
напуснала дома на родителите му с детето и понастоящем сама отглежда и се грижа
за детето.
С оглед на обстоятелството, че е родителят, който
основно полага грижи за детето, който се грижи за храната и възпитанието му от
раждането му досега, е в интерес на детето местоживеенето му да бъде определено
при нея, на майката да бъде предоставено упражняването на родителските права, а
на ответника да бъде определен режим за контакт с детето и да бъде осъден да
плаща издръжка. В интерес на детето е
да остане да живее при майката. Ответникът не познавал навиците на детето,
нямал изградена връзка между тях като баща и син. Детето се отглеждало в дома
на родителите и, в което има осигурени добри битови условия и изключително
здрава и добра семейна среда.
Ответника имал добри финансови възможности, поради
което и предявява издръжка в размер на 250 лева месечно. Известно и е, че
работи в Ирландия, но никога не е имала информация точно какъв доход реализира.
Ответника няма задължения към други низходящи. Тъй като от раздялата им досега
ответника не е взимал доброволно участие в отглеждането на детето, претендира
заплащане на издръжка от 01.09.2019г., поради което и с иска по чл.127 от СК
съединява и иска по ЧЛ.149
от СК.
Моли да се определи режим за поддържане на личен
контакт между детето и бащата, като при определяне режима за личен контакт,
моля съдът да се съобрази с обстоятелството, че между бащата и детето няма
изградена лична връзка, да се съобрази с възрастта на детето, което налагало
извода, че при определяне на личния контакт до навършване на три-годишна
възраст на детето, режимът да не е свързан с преспиване в дните, в които бащата
ще осъществява контакт с детето.
Моли съда да предостави упражняването на родителските
права по отношение на детето Д.И Г. с ЕГН-**********, роден на ***г. на
майката, да определите местоживеенето на детето при майката - ищцата В.П. ***,
като при промяна на местоживеенето на майката, детето ще следва нейното
местоживеене, да определи режим за поддържане на лични отношения между
ответника и детето при спазване изискванията на СК, да определи издръжка в
размер на 250 лева месечно, която издръжка на основание чл.149 от СК, предявява
и за минало време, считано от 1.9.2019г. ведно с последиците от това.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор на исковата молба. Извън срока по чл.131 от ГПК е депозирано становище,
предвид което ответника признава иска.
От Дирекция “Социално
подпомагане”-Димитровград е представено писмено становище, ведно със социален
доклад за оценка на родителския капацитет на родителите на детето.В доклада се
установява, че от момента на фактическата раздяла детето се отглежда от неговата
майка в жилището на родителите й в село Ябълково, подпомагана от родителите на майката
в град Димитровград, при много добри битови условия, като майката била
ангажиран и отговорен родител. Същата е трудовозаета, но към настоящия момент е
в отпуск по майчинство, успявала да задоволи потребностите на детето, подкрепяна
от своите родители.Наясно била, че детето има нужда да контактува и с двамата
родители и последните да контактуват нормално помежду си и да комуникират по
отношение на цялостното развитие на детето. В заключение, в становищата се
изразява увереност, че по настоящето дело ще бъде постановено съдебно решение,
което в максимална степен ще бъде съобразено с най-добрия интерес и индивидуалните
потребности на детето.
От представеното
удостоверение за раждане е видно, че на 13.9.2018г. е родено детето Димитър, с
вписани в акта родители страните по делото.
От допуснатите и събрани
гласни доказателства-свидетелските показания на св.Г.Тончева-майка на ищцата се
установи, че родителите на детето за разделени, като конкретни ежедневни грижи
във връзка с малолетното дете се полагат от майката, подпомагана от родителите й.Детето
се чувствало обгрижено и обичано, бащата живеел и работел в чужбина, не давал
пари за издръжка, рядко проявявал интерес към детето и майката и не търсел
контакти, без данни какво работи бащата и с какво месечно възнаграждение.
Не се представят по делото писмени доказателства
относно трудовата заетост на бащата, в случая на ответника, който не депозира в
срок отговор по исковата претенция, не е оспорил обстоятелства, заявени в
исковата молба.От своя страна ищцата твърди, а това се установява и от
писмените доказателства, че към момента на депозиране на исковата молба е
трудово заета, но ползва отпуск по майчинство и получава средно месечно
обезщетение в размер на 380 лева, подкрепено и с оглед депозирания социален
доклад и липсата на възражения в тази насока от страната, съдът приема, че към
момента на приключване на устните състезания същата е с този месечен доход.
Приема за установен и безспорен факта, че
ответникът е трудовозает, живее и работи в Ирландия.
Съдът,
като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според
своето вътрешно убеждение, съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал.
3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
По делото не се спори, че
ищцата и ответникът са живели на семейни начала (без сключен граждански брак)
до месец август 2019 година, като в резултат от това съвместно съжителство
двамата имат родено дете, малолетно към настоящия момент.
По същество не се спори и
по това, че посочената в исковата молба дата е датата на фактическата раздяла
между страните по делото, че ищцата и детето продължили да живеят в дома на
родителите на майката в село Ябълково, община Димитровград и от тогава и към
настоящия момент грижите по неговото отглеждане се полагат от нея.
Няма спор относно факта, че
бащата на детето е трудоспособен и трудовозает и получава месечни трудови
възнаграждения в размер над средната работна заплата за страната, а майката е отпуск
по майчинство и с месечен доход 380 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди
споразумението им, което има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. По силата на чл. 127, ал. 2 СК обаче (както е и в настоящия случай) ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 СК.
От гледна точка на правната
доктрина, при осъществяване на родителските функции спрямо ненавършили
пълнолетие деца отправна точка е основополагащият принцип за пълно равноправие
между майката и бащата и липсата на нечий приоритет. От този принцип логически
произтичат и особеностите, характеризиращи техниката на упражняване на тези
функции: съвместно и съгласувано решаване на всички спорни въпроси или
евентуална външна помощ на външен фактор (какъвто в случая е съдът) за
преодоляване на разногласията. Правната норма на чл. 127 СК несъмнено има
предвид разногласия за самите родителски права, при хипотезата на отделно
живеещи родители, както е несъмнено и в настоящия случай.
Съдът намира, че в случая
страните не спорят и за определянето на режима за осъществяване на родителските
права, нито за размера на издръжката.
С
оглед на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че в
настоящия случай упражняването на родителските права спрямо детето следва да се
предостави на майката (ищец по делото), която и в момента полага грижите по
отглеждането му. В тази връзка следва да бъде определен на бащата (ответника)
подходящ режим за лични отношения с детето, като намира, че посочения такъв от
ищеца е разумен и подходящ, а именно всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа
събота до 18 часа, две седмици през
лятото, без преспиване на детето до навършване на три годишна възраст, когато майката
не ползва платен годишен отпуск.
По силата на горецитираната
норма на чл. 127, ал. 2 СК, с настоящето решение освен по въпросите за
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето, съдът следва да се произнесе и по издръжката му съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144 СК, което също не е
спорен момент по делото, тъй като на практика ответникът не оспорва иска
и в тази му част, не го оспорва нито по основание, нито по размер.
Размерът на издръжка следва
да се съобрази и с оглед възрастта на детето и естеството на нуждите му за
издръжка към настоящия момент.Като
съобрази възрастта и нуждите на детето, както и социално-икономическите условия
на живот в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата
родители/страните в процеса/следва да му осигуряват понастоящем месечна
издръжка общо в размер на 350 лева.При разпределяне на издръжката в горния
размер следва да се има предвид обстоятелството, че детето живее при майката и
същата полага ежедневни грижи за неговото отглеждане и възпитание. Тази сума следва да
се разпредели между двамата родители, като ответникът поеме по-голямата част, а
именно – 250лв., а останалата част да се поеме от майката – ищеца, тъй като
видно от събраните по делото гласни доказателства единствено тя полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като бащата –
ответникът не участва по никакъв начин в отглеждането му. Ответникът е млад
човек, в работоспособна възраст, по делото не са представени данни, нито се
твърди да има задължение за издръжка и към друго свое ненавършило пълнолетие
дете, както и да е с влошено здравословно състояние, поради което съдът приема,
че същият има възможност да заплаща месечна издръжка за детето си в горния
размер.
С оглед разпоредбата на чл.242 ал.1 от ГПК следва да
се допусне предварително изпълнение на решението.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността
да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава, съобразно право по закон. Възможността
да се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава
издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една
година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по
делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на
детето през процесния минал период – 1.9.2019 г. –
20.12.2020г. (датата на завеждане на исковата молба). За установяване на това обстоятелството ответникът
дължи пълно и главно доказване, което същият не е провел в настоящото
производство. В хода на производството се установи, че ответникът в този период
не е живял с детето и не е полагал за него грижи. По делото не бяха оспорени и
твърденията на ищцата, че грижите по отглеждането на детето са били поети от
нея. При тези доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез фактически
действия, от страна на ответника за целия период – 1.9.19 г. – 20.12.2020г. (датата на завеждане на исковата молба)., поради което счита, че искът за издръжка за минало
време се явява основателен до претендирания размер от
250 лева месечно или общо 1000лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса съгласно уважената част
на предявения иск за издръжка в размер на 360 лева.
При този
изход на делото ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 430 лева разноски по делото, представляващи заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение и 30 лева -ДТ.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.И Г. с
ЕГН-**********, роден на ***г. , на майката В.П.Р.,
ЕГН ********** ***, като на бащата И.М.Г.,
ЕГН ********** *** ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
С ДЕТЕТО Д.И Г. с ЕГН-********** - всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа събота до 18 часа, две
седмици през лятото, без преспиване на детето
до навършване на три годишна възраст, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете ДИМИТЬР ИВАНОВ Г. с ЕГН-********** при майката В.П.Р., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН ********** *** , ДА ЗАПЛАЩА на майката В.П.Р., ЕГН ********** ***, като майка и законен
представител на малолетното дете Д.И Г. с
ЕГН-**********,
сумата в размер на 250/двеста и петдесет/ лева ежемесечна издръжка, считано от 20.12.2019
г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН ********** *** , ДА ЗАПЛАЩА на майката В.П.Р., ЕГН ********** ***, като майка и законен
представител на малолетното дете Д.И Г. с
ЕГН-**********, сумата от 1000/хиляда/ лева представляваща издръжка за периода
от 1.9.2019г.
до 20.12.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на
исковата молба 20.12.2019г ., до окончателното й изплащане, на основание чл.
149 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН ********** *** , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд–Димитровград държавна такса в
размер на 360/триста и шестдесет/ лева
върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН **********
*** , ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Р., ЕГН ********** ***, сумата 430/четиристотин и
тридесет/ лева-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд–Хасково
в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 07.07.2020 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: