Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Александър Атавасов, като разгледа докладваното
от съдията Даниела Недева КНАХД №2058 по описа на Административен съд гр.Варна
за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Началник отдел Рибарство и контрол Черно море Бургас към
ГД”Рибарство и контрол” при ИАРА, против
решение № 979 от 14.07.2022г. на ВРС, постановено по НАХД №20223110200808/2022
г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-154/22.12.2021 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Черно
море” гр. Бургас, към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА, с което на „СКАЙМЕН 7”
ООД, за извършено нарушение на чл.19,ал.1 от ЗРА, на основание чл.59 от ЗРА е
наложена имуществена санкция в размер на 800 лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, с оглед на което се
отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се потвърди процесното НП.
В съдебно
заседание касатора, редовно призован не изпраща представител и не изразява
становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Изводите на ВРС
намира за обосновани и съответстващи на събраните по делото доказателства.
Освен доводите, изложени от ВРС, моли да се вземе предвид и следното: В
наказателното постановление се претендира, че е била нарушена разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ЗРА. Тази разпоредба вменява задължение на капитана на
риболовния кораб при извършване на стопански риболов да води риболовен дневник,
в който се вписват данни за улова по видове и количества. Всъщност тази
разпоредба задължава само да се води такъв дневник. Този дневник е воден и в
него има вписани определени количества улов. В случай, че това не са точните
количества, и в случай, че ще се ангажира отговорността на лицето, за това, че
не е вписан точния улов в корабния дневник, то това трябва да стане по ал.3 на
чл.19, където се посочва, че трябва да бъде вписан такъв улов. Независимо от
това обаче, административнонаказващия орган не е установил какъв е точния
размер на улова. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля става
ясно, че са имали едно ръчно кантарче, с което са премерили една касета, която
е била с миди, рапани и боклук и са отразили, че щом една касета тежи толкова,
целият улов е толкова. Разпоредбата изисква да се посочи вида и точното
количество на улова, който не е вписан, тъй като това са обстоятелства при
преценката по чл.28 от ЗАНН дали е маловажен или не е маловажен случая. В
заключение моли решението на ВРС да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и
законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на „СКАЙМЕН 7” ООД, против НП
№ 03-154/22.12.2021 год. на Началник отдел
„Рибарство и контрол - Черно море” гр. Бургас, към ГД „Рибарство и контрол” при
ИАРА, с което на дружеството, за извършено нарушение на чл.19,ал.1 от ЗРА, на
основание чл.59 от ЗРА е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв.
С решение
№ 979 от 14.07.2022г. на ВРС, постановено по НАХД №20223110200808/2022 г., по
описа на ВРС, с което е отменено НП №
03-154/22.12.2021 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море” гр.
Бургас, към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА. За да
постанови този резултат, РС-Варна е приел, че в случая липсва част от
фактическия състав на нарушение по чл.19 ал.1 от ЗРА доколкото е необходимо
извършването на „стопански риболов” в каквато насока не се съдържат факти.
Отделно от това неправилно е бил определен субекта на
административнонаказателна отговорност, което е достатъчно основание за отмяна
на НП.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба
отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на ответника по
касация за нарушение на чл.19,
ал.1 от ЗРА, съгласно който при
извършване на стопански риболов се води риболовен дневник, в който се вписват
данни за улова по видове и количества. Разпоредбата на чл. 4, ал.1 от
Наредба № 43/20.04.2006 год. за реда за водене на риболовен дневник при
извършване на стопански риболов с риболовен кораб, която е подзаконов
нормативен акт предвижда риболовният дневник се води от капитана или
упълномощено от него лице. При тази правна уредба съобразно посочените от АНО
правни разпоредби са правилни изводите на ВРС досежно субекта на извършеното
нарушение.
Административнонаказващият
орган не се е позовал на нормата на чл. 20 ал.1 ЗРА, но независимо от това следва да се посочи, че
същата предвижда лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други
водни организми, са длъжни да попълват риболовния дневник при всяко излизане на
вода, освен в случаите по чл. 19, ал. 8. Попълнената декларация за
произход се предава на длъжностните лица в ИАРА в срок до 48 часа след
акостирането на брега. Ал.2 на чл.20 ЗРА сочи, че редът за попълване и
образецът на риболовния дневник по ал. 1 се определят с наредбата по чл.
19, ал. 2. В изложения
смисъл административнонаказващия орган не би разширил субектите, които могат да носят
административно наказателна отговорност и да ангажира административнаказателна
отговорност на дружество, в чиято полза е издадено удостоверение за усвояване
на ресурс от риба и други водни организми, в случаите, в които се позовава на
посочената разпоредба, което не е сторено в случая.
Независимо от това по делото не е налице спор, че риболовен
дневник е воден. Формиран се спор, какъв е вида и количеството на улова невписан в
същия, доколкото в НП е посочено, че данните се разминават от декларирания
дневник. Горното съотнесено към нормата на чл.19 ал.3 ЗРА води на извод в
евентуалност за нарушение на тази
разпоредба, на която също не се е позовал административнонаказващия орган.
Посочената разпоредба съдържа три отделни задължения за вписване съобразно вида
на улова, поради което не би могло да се преквалифицира деянието с оглед
съдържащото се в НП общо описание на факти и обстоятелства и по данни на
лицето. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в
тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна
процедура при издаване на НП с вписване в същото на всички императивни
реквизити, както да е дадено точно и ясно описание на нарушението,
доказателствата, които го потвърждават,
правната квалификация, както и нормите регламентиращи субекта на нарушението, а
не във фазата на съдебното производство да се допълват и/или изменят обективни факти от изпълнителното деяние.
Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение като краен резултат и като такова следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на спора, предвид липсата на искане за
присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по същите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 979 от 14.07.2022г. на ВРС, постановено по НАХД №20223110200808 по описа на
ВРС за 2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: