№ 254
гр. Бургас , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500319 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от ПЛ. Д. Д.
чрез пълномощника му – адв. П.Т. – ПАК, с която определение №
130/31.03.2021 г. по в. гр. д. № 519/2021 г. по описа на БОС, с което е оставен
без разглеждане – за прекратяване на въззивната жалба, подадена от частния
жалбоподател срещу решение № 162/05.11.2015 г. по гр. д. № 1235/2010 г. по
описа на РС – гр. Несебър
Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като
се оспорва изводът от страна на БОС за осъществено редовно
представителство на частния жалбоподател като страна по делото.
Изложени са твърдения за ненадлежно учредяване и упражняване на
представителна власт по делото, във връзка с което е незаконосъобразен
изводът в обжалваното определение за надлежно връчване на решението за
надлежно извършено връчване на решението в лицето на пълномощника –
адв. С.. Поддържа се, че след отказа от представителна власт от страна на адв.
С., решението не е било надлежно връчено на адреса на страната. Поддържа
се, че при липсата на надлежно връчване както за страната, така и на
„мнимия“ представител, обжалваното решение на РС – Несебър не е влязло в
сила и подадената жалба следва да се разгледа по същество.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне
1
за разглеждане във връзка с подадената от частния жалбоподател въззивна
жалба.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Н. Б. – А. като
пълномощник на ищците – насрещна страна в производството, в който
частната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения, че
частният жалбоподател – П.Д. е бил уведомен за воденото срещу него и
представляваното от него дружество съдебно производство, при което е имал
възможност да изпрати друг процесуален представител. Поддържа се, че
твърдението за липсата на упълномощаване на адв. С. цели неправеморно
забавяне на изпълнението на решението, което във фаза на разпределение на
постъпилите средства от извършената публична продан. П.Д. бил надлежно
представляван и не е бил лишаван от правото за участие в процеса, в
подкрепа на което е направено позоваване на оповестителното действие на
вписването на исковата молба; решението по делото било изпратено на
личния адрес на П.Д. и на представляваното от него дружество – „М.“ ООД,
като е бил надлежно уведомен за влязлото в сила решение и в хода на
изпълнителното производство.
Поддържа се, че е без значение фактът, дали П.Д. е подписал
пълномощното и същият факт не подлежи на изследване и проверка, в която
насока правилно БОС се позовал на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017
г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Правилно било прието, че пътят
за защита срещу влязлото в сила решение е по реда на чл. 303 ГПК, като
процесуалните правила регламентират освен личното връчване, но и връчване
чрез залепяне.
Въз основа на данните от приложеното в. гр. д. № 519/2021 по описа на
БОС и гр.д. № 1235/2010 г. по описа на РС – гр. Несебър по частната жалба
Бургаски апелативен съд приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК,
от надлежна страна срещу съдебен акт, преграждащ развитието на делото,
като по основателността й БАС установи следното:
Бургаски окръжен съд е оставил без разглеждане подадената от ПЛ. Д. Д.
2
чрез пълномощника му – адв. П.Т. – ПАК въззивната жалба срещу решение №
162/05.11.2015 г. по гр. д. № 1235/2010 г. по описа на РС – гр. Несебър, като е
приел, че по отношение на въззивника решението е влязло в сила, като е било
надлежно връчено на адв. С., като негов пълномощник, поради което и
съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията относно нарушеното право на
участие в процеса подлежи на проверка в производство по молба на
основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – за отмяна на влязлото в сила решение.
В обжалваното определение не посочен моментът, към който решението
на РС – гр. Несебър е връчено на адв. С. като пълномощник на П.Д.,
съответно – към кой момент решението е влязло в сила за тази страна. Във
връзка с осъщественото връчване на ПЛ. Д. Д. чрез пълномощника му – адв.
С. на решение № 162/05.11.2015 г. по гр. д. № 1235/2010 г. по описа на РС –
гр. Несебър, БАС установи, че препис от решението е бил изпратен връчване
на адв. С., като пълномощник на „Е.“ ЕООД, „М.“ ЕООД, „Ф.“ ООД и
физическите лица - К.Х.Ч. и ПЛ. Д. Д.. Съобщението е върнато в цялост с
отбелязване от връчителя, че при извършените посещения адв. С. е отказал да
получи съобщението, тъй като вече не е пълномощник. Във връзка с това, с
разпореждане от 13 ноември 2015 година е указано връчването да се извърши
на адреса - седалище на търговеца. С оглед разпореждането и приложените по
делото справки за вписванията по партидата на търговците към 16 ноември
2015 година, съобщение до „Е.“ ЕООД и„Ф.“ ООД са изпратени на адресите
на управление и са получени на вписаните в търговския регистър адреси.
Съобщението до „М.“ ЕООД не е било възможно да бъде връчено на адреса
на управление, като връчителят е констатирал, че не може да намери офис и
представител на посочения адрес. Към момента на осъществяване на
връчването представител на това дружество е бил управителят и едноличен
собственик на капитала към същия момент Е.В.Т.. Въз основа на това е било
разпоредено връчването да се извърши по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК като
върху отрязъка за залепяне на уведомлението е прието за редовно
осъщественото връчване къв 5-ти януари 2016 година.
3
На 14 декември 2015 година по делото е постъпило искане от същите за
поправка на очевидна фактическа грешка по повод на което препис е
изпратен на адреса на П.Д. посочен в исковата молба в град Пловдив, на
който адрес връчителят не е могъл да осъществи връчване и е върнал
съобщението в неговата цялост. Разпоредено е да се извърши справка в
Националната база данни относно регистрираните постоянен и настоящ адрес
за ПЛ. Д. Д. и след установяването им, на посочените адреси в град Пловдив е
извършено връчване по реда на чл. 47 ГПК на искането за поправка на
очевидна фактическа грешка, прието за редовно съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
към 8 януари 2016 година. По същият ред е осъществено и връчването на
постановеното решение по гр.д № 1235/2010 г. на НРСот 9 май 2016 година -
за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 162 от 5-ти ноември
2015 година по гражданско дело № 1235 от 2010 година по описа на НРС.
Освен връчване на решението за поправка на очевидна фактическа
грешка, в кориците на гр. д. № 1235/2010 година по описа на Районен съд
Несебър не се установи надлежно връчване в град Пловдив - било лично или
чрез за лепене, на обжалваното с въззивната жалба решение № 162/5 ноември
2015 година по същото дело.
Въз основа на така установеното се налага изводът, че частната жалба е
основателна и обжалваното определение ще следва да се отмени, с указания
за разглеждане на оставената с него без разглеждане въззивна жалба.
Действително, съгласно т. 11 на Тълкувателно решение № 7 от
31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, докладвано от съдиите С.Ч.
и М.К., целта на основанието за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.
303, ал. 1, т. 5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в
гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните
последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в съдебно производство,
в което те не са могли да участвува по независещи от тях причини. Гаранция
за осигуряване надлежното участие на страните в процеса е и задължението
на съда, пред който делото е висящо да следи за надлежното извършване на
процесуални действия, обвързано със съблюдаване на установените и
неподлежащи на разширително тълкуване правила относно връчването и
4
призоваването.
Съгласно чл. 36 ГПК в случай на смърт, психично разстройство или
лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му,
за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а
разглеждането му може да се отложи за друго заседание, ако съдът прецени,
че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че
тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно
пълномощника си с друг.
При наличието на данни за заявен от страна на адв. С. отказ от даденото
пълномощно, за съда съществува задължение да предприеме необходимите
действия за уведомяване на страната на посочения или установен по реда на
чл. 47, ал. 3 ГПК адрес. В случая първоинстанционният е процедирал в
съответствие с тези свои задължения, но само във връзка с искането за
поправка на очевидна фактическа грешка и постановеното по това искане
решение, връчено при съблюдаване на изискванията на чл. 47, ал. 1 – ал. 4
ГПК в редакцията на разпоредбите до изменението с ДВ, бр. 86 от 2017 г.
Без значение за редовността на връчването на решението и за
определянето на срока за обжалването му е осведомяването на страната за
него по друг начин – било с оглед предприетото изпълнение на решението
или вписването му в публични регистри. Правилата за връчване на
съобщенията в гражданския процес са уредени в глава шеста, чл. 38 – 55 ГПК
и са строго формални. Съблюдаването им е свързано с правилното
определяне на периода, в който изтичат законните и определени от съда
срокове, респективно – с осигуряване сигурност и стабилност на
постановените съдебни актове и извършените от страните процесуални
действия.
В случай на съмнение или неяснота относно съществуването на
представителна власт в лицето на адв. С. за страната – ПЛ. Д. Д., съдът е
следвало да предприеме допълнителни действия за изясняване на
становището или да постанови, че приема връчването за редовно съгласно чл.
51 ал. 3 ГПК.
В конкретния случай първоинстанционният съд нито е предприел действия
5
за отстраняване на евентуални съмнения относно заявения от пълномощника
отказ по чл. 36 ГПК, нито е постановил, дали приема връчването като редовно
при ненадлежен отказ за получаване по смисъла на чл. 51, ал. 3 ГПК, от който
момент тече и срокът за обжалване. В случай, че съдът е приел връчването за
редовно при ненадлежен отказ от страна на пълномощника, то не е
съществувало пречка да продължи съобщаването и връчването на следващите
книжа по делото. Съдът, обаче, е предприел връчване на посочения за
страната адрес в исковата молба, съответно по реда на чл. 47 ГПК, които
действия не са осъществени за връчване на постановеното по делото решене.
Предвид гореизложеното, БАС в настоящия му състав приема, че липсва
надлежно връчване на обжалваното решение за частния жалбоподател П.Д.
като ответник в производството по гр. д. № 1235/2010 г. по описа на РС –
Несебър и съобразно заявения отказ от страна на пълномощника – адв. С. по
чл. 36 ГПК по повод съобщаването на постановеното решение, връчването не
е редовно, поради което не текъл и срок за обжалването му, а обжалваното
определение, с което подадената срещу решението въззивна жалба е оставена
без разглеждане като просрочена, следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 130/31.03.2021 г. по в. гр. д. № 519/2021 г.
по описа на БОС.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на
процесуалните действие по разглеждане на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6