№ 437
гр. Варна, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20223100500072 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С.Б., чрез адв. Б.Б., срещу Определение №
7595/17.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3725/2021 г. на Районен съд - Варна, XXVI
състав, с което е допълнено Определение № 5932 от 04.10.2021 г. по делото в частта за
разноските, като осъжда С. ПЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост –
ЗПЗ“, бл. 114, вх. 6, ет. 2, действаща лично и в качеството си на майка и законен
представител на детето В. СТ. ЯНК., ЕГН **********, да заплати на П. СТ. ЯНК., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 101А, вх. 1, ет. 1, ап. 1, сумата от 600 лева,
представляваща направени по делото разноски за платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателката излага съображения за неправилност на обжалваното определение
в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Сочи, че съгласно чл.
22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното такова за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства по ЗЗДН е в размер на 400 лева. Счита присъденото
възнаграждение с атакувания съдебен акт за прекомерно.
Настоява за отмяна на обжалваното определение.
В законоустановения срок П.Я., чрез адв. Г.В., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва частната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното определение. Застъпва
становище, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, каквато се
явява хипотезата на чл. 232 от ГПК. Счита, че размерът на присъдените разноски изцяло
отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
1
Претендира разноски на основание чл. 38 от ЗАдв.
В законоустановения срок контролиращата страна ДСП не е депозирала отговор.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба от С. ПЛ. Б., ЕГН
**********, лично за себе си и в качеството си на майка и законен представител на детето
В. СТ. ЯНК., ЕГН **********, за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу
СТ. П. ЯНК., ЕГН **********, П. СТ. ЯНК., ЕГН **********, и Ж.Я., ЕГН **********.
С протоколно определение от проведено на 08.04.2021 г. съдебно заседание РС –
Варна, е прекратил производството по делото в частта, в която същото е образувано по
молба на С.Б., лично за себе си и в качеството на майка и законен представител на детето
В.Я., за постановяване на мерки за защита срещу П.Я. и Ж.Я., след което процесуалният
представител на П.Я. е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК с посочено адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева. Същото е договорено с представения Договор за
правна защита и съдействие, сключен между П.Я. и адв. В., като е отразено, че е заплатено в
брой.
С Определение № 2928/18.08.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1828/2021 г. по описа
на ОС - Варна, протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 08.04.2021 г., по гр.д. № 3725 по описа на РС - Варна за 2021 г., е отменено в
частта, в която първоинстанционният съд е прекратил производството, образувано по молба
на малолетния В.Я., представляван от своята майка и законна представителка С.Б., за защита
по реда на ЗЗДН срещу ответниците П.Я. и Ж.Я., и е върнал делото на първоинстанционния
съд за продължаване на процесуалните действия.
С Разпореждане № 15141/30.08.2021 г. съдът е оставил без движение производството
по гр.д. № 3725/2021 г. по описа на РС – Варна, и е дал указания за изправяне на
нередовности.
В срока за изпълнение на указанията молителката С.Б., чрез адв. Б.Б., е депозирала
молба вх. № 32788/24.09.2021 г., уточнена с молба вх. № 34313/01.10.2021 г., с правно
основание чл. 232 от ГПК, за оттегляне на молбата за защита от домашно насилие срещу
П.Я. и Ж.Я. и е направено искане за прекратяване на производството срещу тях.
С Определение № 5932/04.10.2021 г. производството по делото е прекратено на
основание чл. 232 от ГПК.
С молба вх. № 39289/25.10.2021 г. от П.Я., чрез адв. Г.В., е направено искане за
допълване на Определение № 5932/04.10.2021 г. в частта за разноските.
С Определение № 7595/17.11.2021 г. първоинстанционният съд е допълнил
Определение № 5932 от 04.10.2021 г. по гр.д. № 3725/2021 г. по описа на РС - Варна, в
2
частта за разноските, като е осъдил С. ПЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост – ЗПЗ“, бл. 114, вх. 6, ет. 2, действаща лично и в качеството си на майка и законен
представител на детето В. СТ. ЯНК., ЕГН **********, да заплати на П. СТ. ЯНК., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 101А, вх. 1, ет. 1, ап. 1, сумата от 600 лева,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Настоящата инстанция счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и частната
жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Действително в чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за
домашното насилие минималното възнаграждение е 400 лева. В конкретния случай обаче,
първоинтанционното производство е било образувано от две лица, които търсят защита по
реда на ЗЗДН – С.Б., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на
детето В.Я.. Ответникът П.Я. е организирал и упражнил защитата си срещу две лица –
същият е ангажирал процесуален представител, видно от Договор за правна защита и
съдействие (л. 48 от първоинстанционното дело), депозирал е писмен отговор, представил е
своевременно списък с разноски. Предвид това, присъденото адвокатско възнаграждение се
явява съответно на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде
редуцирано. Освен това, в хода на производството настоящият жалбоподател не е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 36 ЗАдв постановява, че адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и неговия
клиент, а при липса на договор - по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв е предвидена
възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно
посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв категории лица. В случаите, когато адвокатската
защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв и има
основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната
страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и се заплаща от задължената за разноски страна. Оказването на безплатна
адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв е предмет на договаряне
между адвоката и неговия клиент, като последният трябва да е сред лицата, отговарящи на
законовите критерии по т. 1 - т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
В развилото се пред РС – Варна, производство по гр. д. № 3725/2021 г. ответникът
П.Я. е представляван от адв. В., която се е легитимирала като пълномощник с представено
пред първата инстанция общо пълномощно. С пълномощното П.Я. не е упълномощил адв. В.
да го представлява пред съда при условията на чл. 38 ЗАдв, съответно не са посочени и
хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв, т. е. кое е законовото основание за ползване на
безплатна адвокатска защита по делото. В настоящото производство не е представен
договор между П.Я. и адв. В., отразяващ постигнато съгласие за оказване на безплатна
3
адвокатска защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв. При отсъствие на договор, а и на друг
документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 -
т. 3 ЗАдв, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, и за
изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава защита, няма
основание на пълномощника – адвокат, да се присъди адвокатско възнаграждение при
предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предвид изложеното, разноски не следва да бъдат
присъжани.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7595/17.11.2021 г., постановено по гр. д. №
3725/2021 г. на Районен съд - Варна, XXVI състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4