мотиви
към присъда № 54/16.03.2016 г. по НОХД № 1156/2016г. по описа на Окръжен съд - Бургас
Срещу подсъдимия Д.А.Х.
ЕГН ********** е внесено обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.7,
ал.4 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП за
това, че на 09.05.2014г. около 14:15 часа в гр.Бургас,
на път I-9, в участъка между ж.к.”Сарафово” и ж.к.”Изгрев”, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес” с peг.№ ***, нарушил правилата за
движение, визирани в чл.7, ал.4 от ЗДвП „Когато има
несъответствие между пътен знак, поставен на преносима стойка върху платното за
движение, и останалите пътни знаци, участниците в движението са длъжни да се
съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата стойка” и
чл.47. ал.3 от ППЗДвП:
"Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна на въведена забрана
имат следните изображения и наименования- В26 "Забранено е движение със
скорост no-висока от означената", като
не се съобразил с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока
от 40 км/ч”, поставен на преносима стойка върху платното за движение, а се
движил с превишена скорост от 67,8 км./ч., поради което не възприел
своевременно А.М.М., ЕГН: **********
- работник към фирма „Бургас mътстрой”АД,
извършващ ремонтна дейност на пътя - кърпежи по пътното платно в дясна пътна
лента и допуснал с него пътнотранспортно произшествие, причинявайки по
непредпазливост смъртта му.
Наследниците на пострадалия Ф.М.М. ЕГН **********, И.А.М. ЕГН
********** и М.А.М. ЕГН ********** са конституирани като частни обвинители.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Бургас
поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като фактическа обстановка и правна
квалификация. Счита, че допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за
движение са в пряка връзка с настъпилия резултат, като релевира
подробни доводи в тази насока. Излага съображения относно индивидуализацията на
наказанието, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от три години, чието изпълнение да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, както и кумулативно наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години.
Повереникът
на частните обвинители изразява
съгласие с представителя на държавното обвинение. Излага подробни съображения
по фактическата обстановка и правно релевантните факти. Според него наказание
лишаване от свобода за срок от три години би било справедливо, но с оглед
тежкия вредоносен резултат и зачестилия брой случаи на пътнотранспортни
произшествия, не следва да се прилага института на условното осъждане. Счита,
че лишаване от право да управлява моторно превозно средство следва да се наложи
за срок от пет години.
Частните обвинители Ф.М.М.,
И.А.М. и М.А.М. поддържат
изложеното от повереника си.
Защитникът
на подсъдимия счита обвинението за недоказано. Излага подробни съображения в
подкрепа на защитната си теза, като сочи, че подсъдимият не е нарушил визираните в обвинителния акт нарушения на правилата
за движение по чл.7, ал.4 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП,
поради което моли да бъде признат невинен и оправдан. При условията на
евентуалност, моли съда, ако признае подсъдимия за виновен, да отчете съпричиняване от страна на пострадалия. Според защитника деянието
следва да се преквалифицира по привилегирования състав, тъй като подсъдимият е
оказал помощ на пострадалия. Моли съда да индивидуализира наказанието при
условията на чл.55 от НК, а кумулативното наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство да бъде наложено за минимален срок.
Подсъдимият дава обяснения по обвинението и поддържа
изложеното от защитника си.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.А.Х. е роден на ***г***.
Той е ***, **** гражданин.
Не е ****. Има *****
образование и работи като **** в ****.
Х. е правоспособен водач
на моторно превозно средство, категория „В” и
„АМ”, за което му е издадено свидетелство за управление №
****.. Като водач подсъдимия е бил многократно
наказван по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като в периода 2010г.-2012г., видно от приложената
справка за нарушител/водач по отношение на същия има седем влезли в сила
наказателни постановления и два издадени фиша, като общо от нарушения са му
отнети 26 контролни точки
На 09.05.2014г.,
около 14,00 часа, в гр.Бургас, на път I-9, подсъдимият Х.
управлявал лек автомобил „Мерцедес” с peг.№ **** в посока от кв.„Сарафово” към ж.к.„Изгрев”. На
предната дясна седалка в автомобила пътувала негова приятелка - свидетелката И.С.. Времето било леко облачно, видимостта добра, пътната настилка
суха. Пътят в този участък е двупосочен, с по две ленти за всяка посока.
Платната за отделните посоки са разделени с мантинела и затревена ивица.
Лентите в едната посока са с ширина от 3,80 метра и са разделени с единична
прекъсната линия. Преди пътен възел „Летище-Бургас”, в посока към гр.Бургас,
бил поставен пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 80
км./ч..
На около 300 метра след пътния възел „Летище-Бургас”, в посока към гр.Бургас,
на участък от около 300 метра се извършвали ремонтни дейности, обхващащи цялата
дясна лента, която била затворена, а движението в този момент се осъществявало
в лявата лента. Ремонтните работи се извършвали от „Бургас пътстрой”АД
по договор за превъзлагане на изпълнението на обект
от 03.04.2012г. с възложител „ПСТ Холдинг”АД. Между двете дружества съществувало
договорно споразумение за съвместни мероприятия по осигуряване на безопасни
условия на труд на територията на различни обекти, в т.ч. и за път I-9. В
този ден в посочения участък от път I-9 била
въведена временна организация на движението, сигнализирана с пътни знаци на
преносима стойка, поставени в началото и в края му: А23 „Участък от пътя в
ремонт”, а под него В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 40
км./ч.”. След първата преносима стойка със знаци А23 и В26 имало служебни
автомобили на фирмата, извършваща ремонта. Най-отпред по посока на движението бил
ситуиран товарен автомобил „Нива” с жълта сигнална лампа отгоре и включени
аварийни светлини. На този автомобил имало и синя стрелка, указваща на водачите
да се движат в лявата лента. След него били подредени микробус „Нисан”, тритонен валяк с жълта сигнална лампа отгоре и
товарен автомобил „Скания” с прикачено ремарке за валяка,
също с включени аварийни светлини. Работниците на „Бургас пътстрой”АД
били общо шестима и запълвали дупки по пътя с битумна емулсия. Технически
ръководител бил свидетеля Н.С., който по същото време
бил ангажиран да товари и премества знаците и поставените пластмасови конуси
напред, тъй като цялата работна група се премествала напред, в посока на
движението, предвид естеството на работата. В посочения работен участък двама
от работниците на дружеството били върху товарния автомобил „Скания”, други двама били долу и разстилали сместта, а шофьорът на товарния автомобил „Нисан” – свидетелят Н.Ю. стоял
пред него на предупредителен пост, като сигнализирал с ръце на водачите. По
същото време пострадалият А.М.М. подготвял дупките на
асфалтовото платно за обливане с емулсия. Всички работници същият ден преминали
дневния инструктаж и били със светлоотразителни
жилетки.
Около 14,10-14,15
часа подсъдимият Д.Х. навлязъл в участъка от пътя в
ремонт. Движението по това време не било много интензивно, нямало колона от
моторни превозни средства. Подсъдимият се движил в лявата лента, както и
автомобилите пред него. Като водач на моторно превозно средство същият не
съобразил поведението си с предупредителния знак А23 „Участък от пътя в ремонт”
и забранителния В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 40 км/ч”,
поставени на преносимата стойка върху платното за движение. Съгласно чл.7,
ал.4 от ЗДвП „Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на
преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци,
участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на
преносимата стойка” и чл.47. ал.3 от ППЗДвП:
"Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна на въведена забрана
имат следните изображения и наименования- В26 "Забранено е движение със
скорост no-висока от означената". Подсъдимият
подминал основната група работници на „Бургас пътстрой”АД,
като се движил със скорост 67,8 км/ч. близо до осовата линия. По същото време към
14,15 часа пострадалият А.М. се намирал на около 40 метра
по-напред от останалите работници, в посока гр.Бургас, като обливал с битум
дупка, в дясната лента, близо до осовата линия. Подсъдимият не забелязал
своевременно приведеният работник А.М., който бил обърнат
с лявата си страна към осовата линия, нито намалил скоростта. Когато приближил
работника, последвал удар в лявото му рамо с дясното странично огледало на
управлявания от подсъдимия автомобил. От удара А.М.
се завъртял надясно и паднал напред и надясно в дясната лента. От падането на
земята получил тежка черепно-мозъчна травма. Подсъдимият Х. не предприел
аварийно спиране преди удара. След удара същият намалил скоростта и спрял в
края на участъка от пътя в ремонт. Като преустановил движението на
управлявания от него автомобил, слязъл, върнал се назад при пострадалия на
пътното платно. Виждайки състоянието му подсъдимият се
обадил на телефон 112 от мобилния си телефон. Видно от представената справка от
Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112”-Бургас това е станало в
14,27 часа. Точно в този момент дошли и свидетелите Н.С.
и Н.Ю.. Подсъдимият останал на мястото на произшествието,
за да изчака линейката с медицинския екип.
Преки свидетели
очевидци на произшествието станали свидетелите Д.Л. и
И.П.. Първият от тях Д.Л.
шофирал непосредствено след автомобила на подсъдимия, на разстояние около 30-40
метра от него, а вторият И.П. се возел като пътник.
Възприемайки случилото се свидетелят П. в 14,15 часа сигнализирал на телефон 112 за настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
На
местопроизшествието пристигнал свидетеля А.П. –
младши автоконтрольор в „ПП” при ОД на МВР-Бургас.
Той се отзовал веднага на получения сигнал и пристигнал на мястото на инцидента
след 5 минути. За да запази
местопроизшествието свидетелят наредил конуси, за да обозначи къде да не
влизат автомобилите, но тъй като наличните конуси не били достатъчни се обадил на
колегите си от друг полицейски автомобил да донесат още. Около 5-10 минути след пристигането на
свидетеля П., пристигнал медицински екип, който
откарал пострадалия А.М. ***АД
за оказване на медицинска помощ. Подсъдимият помогнал за качването на
пострадалия в линейката.
Около 15,50 на
09.05.2014г. е извършен оглед на местопроизшествието. Междувременно настъпила
промяна в метеорологичните условия, като огледът се осъществил при облачно,
дъждовно време и мокра настилка, но при дневна светлина и добра видимост. Съставен
е протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, приложен към
материалите от досъдебното производство. Видно от протокола, знак А 23 „Участък
от пътя в ремонт” и под него В-26 „Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената”-40 км/ч. са били намерени на 87 метра надлъжно преди Ор.1 в посока обратна посоката на огледа и на 1,20 метра
напречно вляво, вляво от десния край на дясната пътна лента. Лекият автомобил
„Мерцедес” с peг.№ **** се е намирал вдясно извън пътното платно за движение,
с включени аварийни светлини, като е липсвало дясното странично огледало и
предно дясно стъкло на автомобила. Пред автомобила е имало поставен знак А 23
„Участък от пътя в ремонт” и под него В-26 „Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената”-40 км/ч.. Измерени
са габаритите на автомобила. Открити са отломки от странично огледало за
обратно виждане на 186 м и 189 м. надлъжно след Ор.1
в посока на огледа и на 3 м. напречно вляво от десния край на платното за
движение. При огледа не са иззети веществени доказателства. Липсват данни за
наличие на следи от гумите на автомобила.
Въпреки
оказаната му медицинска помощ в „МБАЛ Бургас”АД на
09.05.2014г., към 20,40 часа пострадалият А.М.
починал.
Наследници на
починалия А.М.М. ЕГН **********
са съпругата му - Ф.М.М. ЕГН ********** и децата му - И.А.М. ЕГН ********** и М.А.М. ЕГН **********.
От заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза /за оглед и аутопсия на труп/ се установява, че
следствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие А.М.М.
е получил черепно-мозъчна травма -фрактура на основата на черепа, малък субарахноидален кръвоизлив, кръв в мозъчните стомахчета, тежък мозъчен оток, фрактура на две ребра в
ляво, кръвонасядане с лек травматичен оток на ляво
рамо, кръвонасядане и охлузвания с контузии ранички
по лицето в ляво, охлузване на главата. Непосредствена причина за смъртта му е
черепно-мозъчна травма, дължаща се на действието на твърд тъп предмет с място
на приложение на удара в лява странична част на главата. Контактът с автомобила
най-добре отговаря да е в областта на ляво рамо. Останалите установени
увреждания отговарят да са получени предимно от тангенциално действие на твърди
тъпи предмети, както е при падане на терена с последващо просуркване.
Според заключението на назначената по делото
тройна автотехническа експертиза преди настъпване на пътнотранспортното произшествие
подсъдимият Х. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес” с peг.№ **** със скорост от 67,8 км./ч.
/18,83м/сек./, която се явява най-ниската скорост на движение преди
произшествието. Подсъдимият се е движел в близост до разделителната линия между
двете ленти, в прав пътен участък с променена организация на движението и
ограничение на скоростта до 40 км./ч., поради извършване на ремонтни дейности в
дясната лента на пътното платно в посока гр.Бургас. Поради липса на обективни
данни за определяне на мястото на удара и скоростта на движение на лекия
автомобил „Мерцедес” с peг.№ ****, вещите лица са използвали линейна зависимост между
скоростта на движение на моторното превозно средство, мястото на удара,
степента на уврежданията и др. Според
тях мястото на удара между лек автомобил „Мерцедес” с peг.№ **** и пострадалия А.М. са намира в точна еднозначна връзка с движението им
след произшествието, техните увреждания и скорост в момента на сблъсъка. Мястото
на удара е около осовата линия. При определянето на скоростта вещите лица са
взели предвид разстоянието от 87 метра, на което е намерен автомобила от
мястото на удара, както и липсата на следи, предмети и части. Анализът на
деформациите е извършен предвид данните от протокола за оглед на
местопроизшествието, фотоалбума към него и огледа на лекия автомобил с липсващо
дясно странично огледало и подвижно стъкло на предната дясна врата. По предната
дясна врата на автомобила са открити следи от масловидна
течност и вдлъбнатина на височина от 0,70 до 0,94 метра, като е установено, че след
удара, лекият автомобил „Мерцедес” с peг.№ **** не е променял траекторията си.
Съпоставяйки заключението
на съдебномедицинска експертиза /за оглед и аутопсия на труп/, според вещите
лица контактът между работника А.М. и автомобила,
управляван от подсъдимия, най-добре отговаря да е в областта на лявото рамо на
пострадалия. Дясното странично огледало на лекия автомобил „Мерцедес” с peг.№ *** е на около 20 см. извън
габаритите на автомобила, на височина 0,96-1,05 метра от земната повърхност и
се регулира в зависимост от ръста на водача. Височината на пострадалия е 1,69
метра. От удара огледалото се е завъртяло назад и навътре и счупило подвижното
стъкло на предна дясна врата на автомобила. Ударът е бил страничен
/тангенциален/. В момента на удара и
след него силите върху тялото на пострадалия са били насочени напред и навън,
тъй като при този вид удари телата извършват постъпателни и въртеливи движения
напред. Според вещите лица деформациите по предната дясна врата на автомобила
не са от пряк контакт между тях, а находката на вратата на автомобила с масловидна течност, вероятно е от битумната емулсия, която
е полагал пострадалия.
От заключението на назначената по делото
химическа експертиза № 288/09.05.2014г. на БНТЛ при ОД-МВР-Бургас се
установява, че в кръвта на пострадалия А.М. няма
концентрация на алкохол.
От заключението на назначената по делото
химическа експертиза № 291/12.05.2014г. на БНТЛ при ОД-МВР-Бургас се
установява, че в кръвта на подсъдимия Х., към момента на управление на моторното
превозно средство, няма концентрация на алкохол.
Назначената допълнителна тройна
автотехническа експертиза
, изготвена от същите вещи лица, потвърждава изводите
на първоначалната, относно скоростта, с която подсъдимият е управлявал лекия
автомобил при настъпване на пътнотранспортното произшествие - 67,8 км./ч..
В същата
допълнителна експертиза вещите лица са дали заключение, че от страна на
предприятието-работодател има допуснати редица нарушения с оглед задължението
на същия да осигури здравословни и безопасни условия на труд и да отстрани
професионалните рискове, придружаващи съответната работа. Сочат нарушение на чл.69
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно
който работните места трябва да се устройват по начин, осигуряващ безопасността
и опазване здравето на работещите и да се организират така, че пешеходците и
превозните средства да оперират безопасно. Считат, че работодателят не е отчел
характеристиката на работното място. За местата, където се съдържат опасни зони
при извършване на ремонтни работи, трябвало да бъдат поставени знаци за
безопасност.
Съгласно Наредба № 3 от 16.08.2010г. за
временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците е следвало знакът, който
регулира движението в този участък, да бъде закрит преди започване на
ремонтните работи. Знак А 23 е следвало да бъде поставен на 400 метра от
началото на участъка, който се е ремонтирал, което не било сторено. Тези изводи
на вещите лица не могат да бъдат споделени от съда. Знак В 26 въвеждащ
ограничение на скоростта от 80 км/ч. в този участък е бил поставен на 1380 м.
преди ПВ „Летище-Бургас”. В протокола за оглед няма никакви данни, дали този знак
е бил закрит или не, поради което изводът на вещите лица по този въпрос е
неаргументиран. По отношение
разстоянието, на което са били поставени знак А23 „Участък
от пътя в ремонт” и В-26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената”-40 км/ч. изводите на вещите лица отново не могат да бъдат
споделени. Вещите лица са взели предвид показанията на свидетеля П., че стойката със знаците е била на банкета, а не на
пътното платно. Както стана ясно в посочения участък от пътя е била въведена
временна организация на движението, сигнализирана с пътни знаци А 23 и В 26 на
преносима стойка, поставени в началото и в края му. Действително тези знаци са били
поставени преди началото на ремонтирания участък, но няма никакви обективни
данни, точно на какво разстояние са се намирали от него. Вещите лица не са
отчели това, както и обстоятелство, че след първата преносима стойка със
знаците А23 и В26 са били наредени последователно един след друг служебни
автомобили на фирмата-изпълнител, а ремонтните работи са се извършвали най-отпред,
като техниката, ведно с наличната сигнализация е била местена напред, видно от
показанията на свидетеля Н.С. – технически
ръководител.
Показанията на свидетеля А.П. относно твърдението му, че при пристигане на
местопроизшествието стойката със знаците А 23 и В26 се е намирала на банкета, а
не на пътното плътно не се взеха предвид от съда. Неговите възприятия относно
местоположението на сигнализацията касаят обстановка след настъпване на
произшествието, а не непосредствено преди или по време на извършването му. В
този смисъл не могат да се приемат неговите показания, че стойката със сигнализацията
не е била на пътното платно по време на инцидента. При оценката на
доказателствата съдът даде вяра на показанията на свидетеля Н.С.,
че въпросната стойка по време на произшествието се е намирала именно на пътното
платно. Неговите показания кореспондират напълно с показанията на свидетеля Н.Ю. и тези на свидетеля И.П. от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК. Посочените свидетели са категорични
относно този факт, че стойката с пътните знаци А23 „Участък от пътя в ремонт” и
В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 40 км./ч.”, преди и по
време на произшествието са били на пътното платно, в началото на ремонтирания
участък, а не в банкета. Дори и да се приеме, че при пристигане на
местопроизшествието свидетелят А.П. е заварил стойката
със знаците в банкета, следва да се отчете факта, че от настъпването на
пътнотранспортното произшествие в 14,15 часа до пристигането му е изминал
период от време, в който наличните средства за временна сигнализация са променяли
своето местоположение, предвид спецификата на работата, тъй като са били
местени от свидетеля Н.С.. Както стана ясно от
разпита на последния, той не е възприел произшествиетоведнага,
а е узнал по-късно за него, тъй като се е движел след техниката и е местел
наличната сигнализация. Ударът между лекия автомобил, управляван от подсъдимия Х.
и пострадалия М. е настъпил приблизително в 14,15 часа, съдейки от
регистрираното първо обаждане на телефон 112 в 14,15 часа. Следователно времето,
което е изминало, оттогава до отиването на Н.С. на
място при пострадалия е близо 12 минути. До този извод се стига от показанията
на свидетеля С., който сочи, че когато е отишъл на място при пострадалия М.,
подсъдимият Х. вече е бил там и е говорел по телефона „да дойде линейка”. Това обаждане на последния е регистрирано в
системата на Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112”-Бургас
точно в 14,27 часа. Следователно за тези 12 минути, след настъпване на
произшествието, свидетелят С. е продължавал работата си, като е местел
сигнализацията напред, и при този процес е допустимо временната сигнализация да
е променяла на местоположението си, включително да е била временно оставена в
банкета. Ето защо съдът намира, че релевантни за случая са именно показанията
на свидетелите Н.С., Н.Ю. и
И.П., възприели непосредствено фактическата
обстановка преди и по време на пътнотранспортното произшествие, а не тези на
свидетеля А.П.. Техните показания са последователни,
непротиворечиви и кореспондират помежду и бяха ценени от съда.
Според вещите лица извършваните пътноремонтни работи в пътния участък на път I-9, между кв.”Сарафово” и ж.к.”Изгрев” на 09.05.2014г. са типични
строително-монтажни работи /СМР/. Съгласно Наредба № 3 от
16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на СМР по пътища и улици проектът за
временна организация и безопасност на движението се изпълнява въз основа на договор между възложителя и лицата, които
извършват тези работи. Видно от представеното по делото договорно споразумение за съвместни мероприятия по осигуряване на
безопасни условия на труд, между възложителя „ПСТ Холдинг”АД и „Бургас пътстрой” ЕАД е съществувала договореност за ремонтирания
участък от път I-9. „ПСТ Холдинг”АД е внесла схема
за временна организация на движение по време на ремонтните работи с писмо вх.№
93-00-779/142/07.05.2014г. в Община Бургас, видно от която временното
ограничение на скоростта в посочения участък се регулира с пътен знак В 26 „Забранено
е движението със скорост по-висока от 40 км./ч.”. Неоснователен е извода на
вещите лица, че временното ограничение на скоростта в посочения участък не може
да е по-малко от 60 км/ч.. Разпоредбата на чл.41, т.2 от Наредба №
3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътища и улици въвежда
допустимата максимална скорост на движение 60 км/ч., което ще рече, че може да бъде
въведена и по-ниска скорост от 60 км/ч., както в случая е предвидена 40 км./ч.
с оглед постигане на по-голяма безопасност на движението..
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката И.С., че в посочения пътен участък не е
имало никакви пътни знаци или конуси, указващи за участък в ремонт, както и, че подсъдимият Х. е управлявал с 40
км/ч., а пострадалият М. буквално се е хвърлил върху страничното огледало, скочил
върху автомобила на подсъдимия. Тези нейни показания са абсолютно неубедителни,
предвид казаното при разпита, че непосредствено преди и по време на удара, тя е
гледала едновременно пътната обстановка, таблото на автомобила и набирала някого по телефона. Повече от
очевидно е, че вниманието на С. е било ангажирано в телефона, след като не е
забелязала наличната временна сигнализация, преди участъка в ремонт. Отделно от
това показанията и относно поведението на пострадалия в момента на удара, не
съдържат категоричността на очевидец, тъй като след удара, самата тя е изразила
предположение, че са блъснали човек. Твърдението и за скоростта, с която подсъдимият
е управлявал процесния автомобил се опровергава напълно
от заключението на тройната автотехническа експертиза. Подсъдимият е управлявал
със скорост от 67,8 км/ч. и именно тази превишена скорост не му е позволила
своевременно да възприеме пострадалия, да го заобиколи, а при необходимост да
спре.
Приобщените чрез техниката на чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелите И.П. и Д.Л. от досъдебното производство
от 20.05.2014г. 23.05.2014г. категорично установяват, че между двете пътни
ленти, близо до осовата линия, преди ремонтирания участък е бил поставен ограничителния
знак В26 за скорост не по-висока от 40 км/ч. и около 4-5 конуса, които карали
автомобилите да преминат вляво. Показанията им са незаинтересовани, логични,
последователни и кореспондират помежду си, както и с описаната в протокола за
оглед фактическа обстановка.
Съдът не споделя заключението на вещите лица по допълнителната автотехническа
експертиза, досежно задължението за носене на защитни каски от работниците в
този участък. Съгласно чл.17 от Наредба № 3/19.04.2001г. за минималните
изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на
лични предпазни средства на работното място работодателят сам определя
работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни
средства, съгласно чл.4 въз основа на извършена оценка на риска на работното
място, като се има предвид неизчерпателния списък на дейности, които могат да
изискват прилагане на лични предпазни
средства, посочени в приложение № 1, неизчерпателния списък на лични предпазни
средства, посочени в приложение № 2, таблицата за части на тялото на
работещите, изложени на рискове, посочени в приложение № 3. В конкретния случай
не става въпрос за нито една от хипотезите на т.1.1.1. от приложение № 1 към
чл.17 - строителство, нито за работа под или около работни места, намиращи се
под скеле или повдигателно устройство, при монтаж и демонтаж на кофраж, монтажни
и демонтажни дейности, дейности при издигане на скеле и разрушителни дейности.
Дори пострадалия да е имал предпазна каска, при същите обстоятелства,
съпътстващи пътнотранспортното произшествие, вероятността тази каска да редуцира силата на удара е напълно отхвърлена от вещото
лице д-р Я., тъй като става въпрос за движение на предмет със
значителна маса, какъвто е автомобила. Скоростта според вещото лице е
ирелевантна, тъй като тя би имала значение само при челен удар. Ето защо при
наличие на каска при същите обстоятелства пак би се стигнало до
черепно-мозъчна травма. Възможно е да не се получи фрактура, но при всички
случай според вещото лице ще има сътресение на мозъка, което не означавало, че
травмата ще бъде по-лека или по-тежка. От това следва, че наличието на каска в
конкретния случай, като лично предпазно средство би било без значение, тъй като
пак би се стигнало до увреждане. Ето защо не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, нито от страна на пострадалото лице, нито от страна на
работодателя.
Изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Н.С., Н.Ю., И.П.,
Д.Л., заключението на назначената тройна
автотехническа експертиза, заключението на съдебномедицинската и химически
експертизи, справка за съдимост, за нарушител/водач, удостоверение за
наследници, протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум и от останалите писмени доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, че е управлявал процесния автомобил с
40-45 км/ч., както и че пострадалият се е ударил сам в страничното огледало.
Тези обяснения съдът приема само като защитна версия, тъй като се опровергават
от останалите доказателства. Подсъдимият се е движел с 67,8 км/ч. и именно тази
скорост е била причината да не съобрази поведението си като водач с въведена временна организация на движението, сигнализирана с
пътни знаци и конуси. Известна е зависимостта между видимостта пред водача от
скоростта на движение на автомобила – колкото по-висока е скоростта, толкова
по-стеснена е видимостта на водача, тъй като зрителното поле се стеснява.
Именно това обяснява казаното от подсъдимия, че не видял никакви знаци и
конуси, че „станало изневиделица”, че не е могъл да реагира и
осъзнае ситуацията. Превишената скорост на движение е в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие и смъртта на пострадалия. За предотвратяване на
произшествието подсъдимият Х. е следвало да спазва ограничението на скоростта
от началото до края на участъка с въведената временна организация на движението
и забрана за движение със скорост по-висока от 40 км./ч. В случай на внезапно
залитане или навлизане на работник в лентата за движение на водача на около
1,20 метра, той изминава около 15 метра и би могъл да спре, защото спирачния
път на автомобила му от скорост на движение 40 км/ч. е 8,20 метра.
Безспорно са установени всички
обстоятелства, релевантни за съставомерността на
деянието от обективна страна. По възраженията на защитата съдът е взел отношение,
а по изследваните въпроси, като хипотетични възможности не бяха събрани никакви
доказателства.
Неоснователни са и доводите на
защитата за неизяснена фактическа обстановка и за липсата на достатъчно ясна
сигнализация, указваща на водачите за пътен участък в ремонт и движение с
ограничена скорост, различна от въведената в този пътен участък. Основателни са
единствено възраженията за липсата на конуси в средата, по осовата линия,
съгласно приложената схема за временна организация на движението. Това по
мнение на съда, в конкретния случай обективно не е създало непосредствена
опасност за възникване на пътнотранспортното произшествие, ако се приеме, че подсъдимият
бе съобразил скоростта си на движение с
въведеното временно ограничение от 40км/ч..
Според настоящия състав
в конкретния случай
подсъдимият е направил всичко, зависещо от него, за да окаже помощ на
пострадалия след настъпилото пътнотранспортно произшествие - обадил се е на
телефон 112, бил е до пострадалия, помогнал е при качването му в линейката. Действията
му са били насочени към оказване помощ и запазване живота и здравето на
пострадалия, извършени са със субективната увереност, че ще се предотвратят
вредните последици и обективно са били в
състояние да помогнат.
При
така установената
фактическа обстановка по
делото съдът прие, че подсъдимият Д.Х. е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1,
б.”б” във вр. с чл.343, ал.1,
б.”в” във вр. с чл.342, ал.1
от НК, като го призна за виновен за това, че на 09.05.2014г. около 14:15 часа в гр.Бургас, на път I-9,
в участъка между ж.к.”Сарафово” и ж.к.”Изгрев”, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Мерцедес” с peг.№ ****, нарушил правилата за движение, визирани в чл.7,
ал.4 от ЗДвП „Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на
преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци,
участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на
преносимата стойка” и чл.47, ал.3 от ППЗДвП:
"Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна на въведена забрана
имат следните изображения и наименования- В26 "Забранено е движение със
скорост no-висока от означената", като
не се съобразил с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока
от 40 км/ч”, поставен на преносима стойка върху платното за движение, а се
движил с превишена скорост от 67,8 км./ч., поради което не възприел
своевременно А.М.М., ЕГН **********
- работник към фирма „Бургас Пътстрой”АД, извършващ ремонтна дейност на пътя -
кърпежи по пътното платно в дясна пътна лента и допуснал с него
пътнотранспортно произшествие, причинявайки по непредпазливост смъртта му, като
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което го оправда по първоначално повдигнатото
обвинение по основния състав.
От
обективна страна са засегнати обществените отношения, осигуряващи безопасността
на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез нарушаване на
посочените разпоредби от ЗДвП,
а именно тези на в чл.7, ал.4 от ЗДвП и
чл.47, ал.3 от ППДвП.
Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението - противоправно
поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, като тези нарушения
са в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие и увреждането на
пострадалия, който е починал в резултат на тежките травми, получени вследствие
на удара.
Престъплението е резултатно. Причинена е смъртта на А.М.М., като е налице
пряка
причинноследствена връзка между поведението на
подсъдимия и настъпилия резултат, установен и от заключението на съдебномедицинската
експертиза.
От
субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия по
непредпазливост, под формата на небрежност /несъзнавана непредпазливост/.
Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
При индивидуализиране на наказанието
съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства.
Деянието е с висока степен на
обществена опасност с оглед зачестилите случаи на този вид престъпления.
Подсъдимият като личност не е с висока степен на обществена опасност. Не е осъждан,
няма данни за криминални прояви,
които съдът прие като смекчаващи вината
обстоятелства. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете, че подсъдимият е бил многократно наказван по административен ред
за извършени нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като в
периода 2010г.-2012г., има 7 влезли в сила наказателни постановления и 2
издадени фиша, като общо от нарушения са му отнети 26 контролни точки.
При тези обстоятелства настоящия състав
намери, че най-справедливо е наказанието лишаване от свобода да се определи над
средния размер към специалния максимум, поради което на основание чл.54 от НК наложи
на подсъдимия лишаване от свобода за срок от три години. Необремененото съдебно
минало и бъдещата реализация на подсъдимия, който е в млада възраст обосноват
приложимостта на условното осъждане. Тези обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че не е наложително наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно
ефективно. Съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, поради
което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
На
основание чл.343г
вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК подсъдимият бе лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от пет години. За да определи този размер на
кумулативното наказание, съдът отчете множеството установени нарушения на
правилата за движение по пътищата, отбелязани в справката за нарушител /водач
от региона. Определянето на това наказание за по-кратък срок не би съдействало
за преустановяване на това поведение. Съдът счита, че така определения срок на
лишаване от това право ще има положително въздействие и ще стимулира подсъдимия
към спазване правилата за движение, като по този начин ще се допринесе за предупредителното
и възпиращо въздействие на наказанието върху него.
С
така
определените наказания съдът
счита, че ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция на
наказанията визирани в чл.36 от НК,
да се въздейства предупредително - възпиращо и възпитателно, както върху дееца,
така и върху обществото.
На
основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас
сумата от 1099,54 лева разноски по делото, направени в хода а досъдебното
производство и по сметка на Окръжен съд-Бургас направените разноски в съдебното
производство в размер на 995 лева, както и 10 лева за служебно издаване на
изпълнителни листи .
Мотивиран от
изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: