Присъда по дело №262/2009 на Районен съд - Пазарджик

П Р И С Ъ Д А   

 

  №            2009 г                                  гр. ПАЗАРДЖИК

                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ  

На     двадесет и трети март                                         година  2009 г

В публично заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Б.    

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 

          

Секретар:   ЕЛЕНА ПЕНОВА

Прокурор       П.С.     

Като разгледа докладваното от  СЪДИЯ  Б.    

НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО  ОХ  №    262     по описа за   2009 година

 

 

                       П Р И СЪ Д И:

 

 ПРИЗНАВА подсъдимия  Р.К.А.,  роден на 06.07.1970 г. в гр. Пазарджик, живущ ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, собственик на ЕТ, ЕГН – ********** ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 25.03.2008 г. в гр. Пазарджик, умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ – удостоверение с вх. № 161/03.04.2008 г. , издадено от Главния архитект на Община гр. Пазарджик, съставен съгласно установения ред – параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, издаден  въз основа на заявление на частно лице, поради което и на основание чл. 314 от НК във връзка с чл. 55 ал.1 т.2 б. В от НК   ГО ОСЪЖДА  на  ГЛОБА  в размер на 500 / петстотин/ лева, платима в полза на държавата от бюджета на съдебната власт.  

 НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА  подсъдимия  Р.А. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 100 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в  15-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Пазарджик.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                              

 

НОХД № 262/09 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подcъдимия Р.К.А. *** , за престъпление по чл.314 от НК за това, че на  25.03.2008 г. в гр.Пазарджик, умишлено  е станал причина да се внесат неверни обстоятелства, а именно че двуетажна масивна жилищна сграда – 51.30 кв.м, находяща се в УПИ VІІ-общ.,кв.36-В по плана на с.Ивайло е построена през 1986г и е търпим строеж, и не подлежи на премахване и забрана за ползване в официален документ- Удостоверение с вх.№161/03.03.2008 г., издадено от Главния архитект на Община Пазарджик, Дирекция “Архитектура”,съставен съгласно установения ред –параграф 16 ал.І от ПР на ЗУТ издаден  въз основа на заявление на частно лице- с вх.№ 44-Р-91/25.03.2008 г, подадено до Главния архитект на Община Пазарджик от Р.К.А..

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава ХХVІІ от НПК.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощени защитници, като се признава за виновен, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по същество.Плидира за осъдителна писъда с приложението на чл.55 от НК.

       Районният съд,след като обсъди и прецени  събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

През 2006.г. подс.А. започнал строеж на масивна двуетажна, жилищна сграда находяща се в УПИ VІІ-общ.,кв.36-В по плана на с.Ивайло, обл.Пазарджишка, който бил изцяло завършен през 2008 година.

На 15.10.2007 г. С.С. –специалист “ТСУ” и ВЕНЕТА ЦЕНОВА – гл.специалист-“контрол по строителството” към Община Пазарджик, по повод подадена жалба, извършили проверка на жилищната сграда и масивна стопанска сграда , находящи се в горепосочения УПИ. Проверката завършила със съставянето на констативен акт, в който било отразено,че жилищната сграда е завършена през 2006 г.

На 21.01.2008 г. ГЕОРГИ МИТЕВ –мл.инспектор и И.Х. *** също извършили проверка на горепосочените сгради - жилищна и стопанска   и съставили констативен акт, в който отново било отразено, че жилищната сграда е завършена през 2006 г.В съставения акт била отразена като година на строежа на жилищната сграда тази посочена от Община Пазарджик в Констативен акт от 15.10.2007 г.  Било посочено,че за да бъде издадено удостоверение за търпимост по §16 от ПЗР на ЗУТ, сградата следвало да бъде изградена до 07.04.1987 година.    

На 23.01.2008 г. подс.А. подал възражение до РДНСК Пазарджик срещу констативен акт № 08/21.01.2008 г., като заявил, че жилищната сграда не била построена през 2006 г, а през 1997 г.

От РДНСК Пазарджик било образувано административно производство по реда на чл.225 от ЗУТ, завършило с издаване на заповед № ДК-02-Пз-03/06.02.2008 г. за премахване на масивната двуетажна жилищна сграда с площ 51.30 кв.м,находяща се в УПИ VІІ- общ.,кв.36-В по плана на с.Ивайло.

Със заявление № 44-Р-91/25.03.2008 г. до Главния архитект на Община Пазарджик, подс.А. поискал да му бъде издадено удостоверение за търпимост по параграф 16 ал.І от ПР на ЗУТ за построената от него жилищна сграда.  В заявлението той  посочил като дата на строителството - 1986 година.  Към заявлението били приложени нотариално заверени декларации с №2713/2008 и с № 1956/2008.г. г., от св.С. и св.А.. В тях свидетелите удостоверили, че през 1986г., съответно 1990 г. подсъдимият построил със собствени сили и средства масивната двуетажна жилищна сграда с площ 51.30 кв.м, находяща се в УПИ VІІ-общ.,кв.36-В по плана на с.Ивайло. Посоченото в  заявлението и в декларациите не отговаряло на истината. По този начин подсъдимият станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ съставен съгласно установения ред, тъй като изграждането на въпросната сграда започнало едва през 2006.г. и завършило през 2008.г.

Въз основа на постъпилото заявление на 03.04.2008 г. главния архитект при Община Пазарджик издал исканото  удостоверение,  в което било посочено, че горепосочената масивна жилищна сграда по параграф 16 ал. 1от ПР на ЗУТ била търпим строеж и не подлежала на премахване и забрана за ползване.

По- късно след извършена служебна проверка със  заповед № 265/17.05.2008.г. от Главният архитект  на Община Пазарджик отменил издаденото удостоверение за търпимост поради това, че не били на лице предпоставките на параграф 16 ал. 1от ПР на ЗУТ . Основанието за това било обстоятелството, че  в декларация № 1956/ 2008.г. на св.И.С. било посочено,че постройката е изградена през 1990 г., а съгласно разпоредбата на параграф 16 ал. 1от ПР на ЗУТ сградата следвало да бъде изградена до 07.04.1987 г. за да бъде издадено по установения ред удостоверение за търпимост. Сградата се счита за изградена, когато е завършена в груб строеж, т.е. да има изградена покривна конструкция.

По повод на гореописаното било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от била назначената по делото съдебно-техническа експертиза, жилищната сграда  , находяща се в УПИ VІІ-общ.,кв.36-В по плана на с.Ивайло не била построена през 1986 г. и същата не била отразена като построена или в строеж в неодобрения кадастрален план на с.Ивайло,изработен през периода 1989/90 година.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите , изложени в обстоятелствената част на ОА и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанието, а именно показанията на всички свидетели, цаключението на техническата експертиза и писмените доказателства инкорпорирани в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава пълна вяра на събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата,съдът прие, че  с поведението си подс.А.  е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.314 от НК, като на  25.03.2008 г. в гр.Пазарджик, умишлено  е станал причина да се внесат неверни обстоятелства, а именно че двуетажна масивна жилищна сграда – 51.30 кв.м, находяща се в УПИ VІІ-общ.,кв.36-В по плана на с.Ивайло е построена през 1986г и е търпим строеж, и не подлежи на премахване и забрана за ползване в официален документ- Удостоверение с вх.№161/03.03.2008 г., издадено от Главния архитект на Община Пазарджик, Дирекция “Архитектура”,съставен съгласно установения ред –параграф 16 ал.І от ПР на ЗУТ издаден  въз основа на заявление на частно лице- с вх.№ 44-Р-91/25.03.2008 г, подадено до Главния архитект на Община Пазарджик от Р.К.А..

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един категоричен и безспорен начин, безспорно се установиха и останалите обстоятелства относно, време, място и начин на извършване на престъплението.Подсъдимият е имал представа за всички обективни и субективни елементи на осъществения състав – съзнавал е, че внасят неверни обстоятелства – друга година на завършване на процесния строеж, в официални документи, какъвто безспорно е инкриминираното удостоверение на Гл.архитект на общината.Подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си,т.е. действал е с  пряк умисъл.

При определяне видът и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия  съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

       Обществената опасност на деянието е относително висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред свързан с документооборота в страната. С него се засягат важни обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени завишената обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия,  с оглед на това, че с инкриминираното удостоверение се цели да се запази съществуването на един иначе незаконен строеж. Преценявайки личността на подсъдимия съдът отчете, че същият е с относително висока степен на обществена опасност, доколкото е бил осъждан общо три пъти, включително и за тежки умишлени престъпления, като е изтърпявал наказание ЛС и пробация в периода 2001-2005 година. Отделно от това е негативно охарактеризиран по местоживеене.

Причината за извършване на престъплението,следва да се търси в личността на подсъдимия,  в ниското му правосъзнание и култура, в изграденото чувство за безнаказаност и трайни престъпни навици.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,съдът прецени направените самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи и критичното отношение към извършеното, а като отегчаващи обстоятелства се отчетоха миналите осъждания и негативните характеристични данни.

       При тези данни и след като спази императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК съдът определи наказанието при условията на чл.55 ал.1,т.2 ,бук.В от НК, като замени и най-лекото предвидено в закона наказание, което в случая е пробация и осъди подс.А. на глоба в максимален размер от 500 лева, с което намери,че се постигнат целите на наказанието и ще съответства на степента на общ. опасност на извършеното.

С оглед данните за личността на подсъдимия и неговите  минали осъждания на лишаване от свобода и пробация за престъпления от ОХ, съдът не приложи разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.А. да заплати в полза на държавата по с8метка на ПРС сторените по делото разноски в размер на 100 лева за експертиза.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: