МОТИВИ по НОХД № 30 112/11
г. по описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият
Б.В.Н. е обвинен в това, че на 09.07.2009 г. в с. Л. област Монтана, чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство
-нож, отнел от владението на Р.Ф.Г. xxx движими вещи - банкноти с различен
номинал на стойност 260.00 лева, без съгласието на собственичката, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и т. 4
пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, като пледира за налагане на конкретно по вид и размер
наказание.
Подсъдимият
Н. се признава за виновен, отричайки да е използвал нож за прорязване на мрежата
на прозореца на св. Г.. При условията на чл. 371, т. 1 от НПК даде съгласие да
не се разпитват свидетелите. Давайки обяснения подс. Н. твърди, че с ръка е
скъсал мрежата за насекоми, която била изгнила в долния й край и по този начин
отнел парите на св. Г. от чантата й намираща се близо до прозореца.
Защитника
на подсъдимия, назначен при условията на чл. 372, ал. 3 НПК, изрази съгласие по
смисъла на чл. 372, т. 1 НПК относно свидетелските показания от ДП. Защитата
излага подробни доводи, че не е налице деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК
и пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне на наказанието.
Производството се разви при условията и реда на чл. 370,
ал. 1 и сл. НПК – чл. 371, т. 1 НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите, с изключение
на подсъдимия.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подс. Б.В.Н. е осъждан както следва:
1.По НОХД №111/92 г. на МРС е бил осъден на шест месеца лишаване
от свобода – условно с три години изпитателен срок за деяние по чл. 252, ал. 1
/ отм. / вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК
извършено на 13/14.01.92 г., а присъдата е влязла в сила на 16.04.1993 г..
2.По НОХД №227/96 г. на МРС е осъден на една година лишаване от
свобода при първоначален общ режим /ПОР/ за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.
7 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК извършено в края на м. 05.1996 г., а присъдата е влязла
в сила на 20.12.1996 г..С тази присъда при условията на чл. 68 НК е била
преведена условната присъда по НОХД №111/92 г. на МРС.
3.По НОХД №88/97 г. на МРС е осъден на три години лишаване от
свобода при ПОР за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК извършено на 15.12.96 г., а присъдата е влязла в сила на 25.06.1997 г..С
тази присъда е извършено групиране при условията на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23,
ал. 1 от НК на присъдите по НОХД №№ 88/97 г. и 227/96 г. определяйки общо най –
тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл. 68 НК е отново била приведена в изпълнение условната присъда по НОХД №111/92 г. на
МРС, а съгласно чл. 59 НК е било приспаднато предварителното задържане считано
от 21.01.97 г..
С определение по ЧНД №16/99 г. на ВОС влязло в сила на 08.02.99 г.
подс. Н. е бил УПО от изтърпяване на определеното по горе общо най- тежко
наказание определяйки изпитателен срок от 10 месеца и 26 дни.
4.По НОХД №269/01 г. на МРС е осъден на шест месеца лишаване от
свобода при ПСР за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК извършено на 28/29.04.2001
г., а присъдата е влязла в сила на 05.01.2002 г..
Видно от служебно изисканите от съда справки съдържащи се в писма
изх. №П-11/97 г. /П-65/97 г. /П-40/02 г. /28.03.2011 г. на РП Монтана и Рег. №328/04/17.03.2011
г. на Затвора Враца, наказанията лишаване от свобода по присъди по НОХД №№
111/92 г., 227/96 г. и 88/97 г. и трите на МРС са били изтърпени от подс. Н. за
времето от 25.03.97 г. до 01.02.99 г. с УПС от 10 месеца и 26 дни. Наказанието
шест месеца лишаване от свобода по НОХД №269/01 г. на МРС е изтърпял за времето
от 09.10.2002 г. до 09.04.2003 г..
Имайки предвид горните данни, макар и да не са приложени от
обвинението, правилно РП Монтана не е квалифицирала процесното деяние като
“повторно” или “опасен рецидив” по смисъла на чл. 28 и чл. 29 НК, имайки
предвид, че сроковете по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от НК са изтекли спрямо всички
посочени по горе осъждания. Имайки предвид данните за изпълнение на присъдите
на подсъдимия, то спрямо присъдите по НОХД №№111/92 г., 227/96 г. и 88/97 г. и
трите на МРС е настъпила във времето и т. нар. пълна реабилитация по смисъла на
чл. 88а, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с ал. 2 и ал. 3 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК,
а спрямо присъдата по НОХД №269/01 г. на МРС е настъпила реабилитация по
смисъла на чл. 88а, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК.
Св. Р.Ф.Г. е пенсионерка и живее сама в с. Л. област Монтана, ул. "
xxxx .В имотът й е построена къща и
пристройка към нея, последната оборудвана за лятна кухня, която свидетелката
обитава целогодишно.
Подс. Б.В.Н. xxx. До 2008 г. живеел е в гр. Б. а през 2009 г. - в
с. Л. област Монтана, в дома на свидетелката Анна И. Алексова.
През пролетта на 2009 г. св. Р.Г. решила да извърши ремонтни
дейности в имота си. В тази връзка тя се срещнала и разговаряла
с подс. Б.Н.. Двамата се договорили за условията и заплащането и Н. започнал
работа. Тогава хора от селото предупредили св. Г. да бъде внимателна с
подсъдимия, за да не й бъде извършена кражба. Св. Г. смятала, че няма ценни
вещи, но въпреки това била предпазлива и не позволила на подс. Н. да забележи
къде държи парите си.
На 09.07.2009 г. св. Г. очаквала да й докарат дърва за огрев. Била
събрала 260 лева, но не й достигала определена сума и затова към 11:00 часа тя
тръгнала към центъра на селото, за да вземе пенсията си. Сумата от 260 лева, в
банкноти от по 50 лева и 20 лева, поставила в портмоне, а него — в черна дамска
чанта, която оставила на леглото в лятната кухня, на видно място. Прозорецът на
помещението бил отворен, като на него имало поставена мрежа против насекоми. Около
обяд св. Г. си взела пенсията, отишла до магазина в селото и напазарувала. Тогава
я забелязал подс. Н., който по това време бил заедно със св. Анна Алексова. Той
знаел, че св. Г. не заключва портата на двора си. Именно в този момент той
решил да влезе в дома на св. Г., защото там нямало никой. Подс. Н. казал на св.
Алексова, че има работа и двамата се разделили в центъра на селото, като Н.
тръгнал към дома на св. Р.Г.. Като пристигнал той отворил портата и влязъл в
двора, насочил се към лятната кухня. Видял, че един от прозорците бил отворен, като
на него била поставена мрежа против насекоми. Тогава подсъдимия забелязал
дамската чанта на леглото под прозореца. С ръка подс. Н. скъсал мрежата в долния й край, където
била изгнила и я повдигнал. След това през отвора взел
чантата и я отворил, намирайки в нея портмоне, в което имало сума от 260 лева, състояща
се от банкноти с различен номинал - 50 лева и 20 лева. Подс. Н. взел парите, върнал
обратно портмонето в чантата и си тръгнал.
Към 13.00 часа св. Г. се прибрала у дома си. Отключила вратата на лятната
кухня и влязла вътре. Направило й впечатление, че дамската чанта била на
леглото, където я била оставила. Тя я отворила, извадила портмонето и тогава
видяла, че парите в него липсвали. Тогава забелязала, че мрежата за насекоми на
прозореца, който
е над леглото, била прорязана в долния й край по дължина, като в хода на ДП св.
Г. заявила, че предполага, че това било направено от подсъдимия с един от
ножовете, който била държала отвън, но след деянието липсвал. В същия момент пристигнал мъжът, който й транспортирал
дървата. След като ги стоварили и св. Г. платила, тя отишла в кметството в с. Липен
и съобщила, за извършената й кражба на сумата от 260 лева.
Междувременно подс. Б.Н. xxx и отишъл в игрална зала
"Сигма", намираща се в центъра на града, под дискотека
"Клеопатра". По това време на работа в залата бил св. Сергей Владимиров
Рангелов. Подс. Н. първоначално заплатил с една банкнота от 50 лева, след това
искал нова зареждане на игралния апарат, като впоследствие плащал с банкноти от
по 20 лева. Общо платил в игралната зала около 200 лева.
По същото време, във връзка с подадения от св. Р.Г. сигнал за
извършена й кражба, св. Милен Миланов -служител на Районно управление
"Полиция" - Монтана, издирвал подс. Н.. Той посетил няколко игрални
зали в гр. Монтана, тъй като имал оперативна информация, че подс. Н. има
слабост към хазартните игри. Когато влязъл в игрална зала "Сигма" св.
Миланов забелязал подс. Б.Н. да играе на един от автоматите. Първоначално
служителят на полицията разговарял с крупието св. Рангелов и от него научил, че
Н. е в залата от около 2 часа и е платил до този момент сумата от около 200
лева. След това св. Миланов се приближил към Н. и се представил. Св. Миланов
отвел подсъдимия в Районното управление "Полиция" Монтана за
изясняване на случая, където пред служителя на МВР обвиняемият направил пълни
самопризнания относно обстоятелствата кога и по какъв начин е влязъл в имота на
св. Г. и как е взел сумата от 260 лева. Обяснил, че е платил около 200 лева в
залата, а спечелил около 100 лева. В себе си Н. имал 101 лева, за които обяснил,
че спечелил, след като заложил откраднатите от св. Г. пари.
С протокол от 09.07.2009 г. подс. Б.Н. предал сумата от 101 лева на
служител на РУ "Полиция" - Монтана, които впоследствие били върнати
са собственичката.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт в частта на
одобреното съгласие по смисъла на чл. 371, т. 1, респ. чл. 372, ал. 3 НПК като
се позовава на тези гласни доказателства, които подкрепят изложеното от
обвинението и за които страните се съгласиха да не се събират непосредствено от
съда.
Съдът призна подсъдимия Б.В.Н. за невинен и го
оправдава по обвинението за извършено престъпление по смисъла на чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 от НК имайки предвид събраните по ДП доказателства
и липсата на несъмнени данни за използване на нож, за да се разреже мрежата
против насекоми в контекста и на посоченото в т. 10 от Постановление №6/26.04.71
г. по н. д. №3/71 г. Пленум на ВС, изм. с Постановление №7/06.07.87 г..Прорязването
/ скъсването/ на мрежа поставена на прозорец, който бил и отворен, не
съставлява “разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот” по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 от НК, респ.
т. 10 от цитираното по горе Постановление, като в рамките на ДП не са събрани доказателства,
освен недостатъчните в тази насока показания на св. Г., мрежата за насекоми на
прозореца да е била срязана от подс. Н. посредством техническо средство – нож. Имайки
предвид горното и независимо от вида на съдебното производство, съдът оправда
подс. Н. по обвинението за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 от НК.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението за деяние по
чл. 194, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин независимо, че подс. Н. изяви
съгласие по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК. Съдът съобразявайки принципите
визирани в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16 от НПК постанови
осъдителна присъда, а не защото подс. Н. направи самопризнание. Съдът одобри
съгласието направено при условията на чл. 371, т. 1 от НПК защото действията по
разследването в хода на досъдебното производство са извършени при условията и
реда на НПК.
Имайки
предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимия
Б.В.Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 194, ал. 1 от НК:
- на 09.07.2009 г. в с. Л. област Монтана отнел от владението
на Р.Ф.Г. xxx чужди движими вещи - банкноти с различен номинал на стойност 260
лева, без съгласието на собственичката с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Н. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са тежкото материално положение на подс. Н. и
неправилното му отношение към чуждата собственост.
За
извършеното от подс. Н. престъпление, посочено по – горе, съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответното нему наказание
– ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
При определяне видът и размера на наказанието
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК при превес на следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вината, съдействие за
разкриване на обективната истина, тежко материално положение на подсъдимия, възстановяване
на част от парите на св. Г. и при отегчаващите такива – висока степен обществена
опасност на извършеното деяние имайки предвид възрастта на св. Г. и това, че
преди да бъде извършено деянието подсъдимия е имал доверието на св. Г.
работейки при нея. Съдът отчитайки данните по делото, не намери да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради и
което не определели наказанието при условията на чл. 55 НК заменяйки го с по –
лекото наказание – пробация. Съдът отчете всички изложени доводи от защитата, определяйки
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание, съдът намира, че са съобразени целите по чл. 36 НК при
отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента
обществена опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на
подс. Н.. Съдът намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35,
ал. 3 от НК. Производството
се разви при условията на чл. 371, т. 1 от НК така, че съдът не бе длъжен да
прилага чл. 58а НК/ в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/10 г. / вр. с чл. 2, ал.
2 от НК.
Изложените по горе данни за съдимост на подс. Н. и това, че
понастоящем спрямо всичките е настъпила реабилитация по чл. 88а НК, даде
възможност на съда да приложи чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подс. Н. приемайки, че
са налице кумулативно визираните в цитираната разпоредба условия.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са
съвместно разглеждане граждански иск от Р.Ф.Г. против подсъдимия Б.В.Н. са
заплащане на сумата 160 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законните последици и разноските по делото.
Съдът намери предявения и приет иск за частично
основателен.
По делото се събраха несъмнени и не оспорени
доказателства, които доказват, че подс. Н. е отнел от владението на Р.Г. пари в
размер на 260 лева, като в рамките на ДП с разписка са възстановени пари на Г.
на стойност 101 лева. В настоящето производство, имайки предвид принципите, че
подлежат на обезщетение онези вреди, които са причинени и са предмет на
престъплението, и че всеки е длъжен да възстанови виновно причинените от него
вреди, се дължи на от подс. Н. xxx Г. сумата 159 лева – доказаната като авторство и стойност на противозаконно
отнети вещи - пари, които не са възстановени или заместени. За разликата от уважения
размер 159 лева до претендираната такава – 160 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото подс. Н. следва да бъде
осъден да заплати на Г. и направените от последната деловодни разноски в размер
на 20 лева – изплатено възнаграждение на адвокат за изготвяне на предявения
писмен граждански иск.
Предвид горното съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Б.В.Н. да заплати на Р.Ф.Г.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 159 / сто
петдесет и девет / лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от деня на увреждането - 09.07.2009 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 20 / двадесет / лева деловодни
разноски, като
отхвърля предявения граждански иск в
останалата му част над уважения размер до претендирания такъв от 160 /сто и
шестдесет/ лева, като неоснователен.
При
условията на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Б.В.Н. да заплати по сметка на ВСС сумите - 50 /петдесет / лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 / пет / лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: