МОТИВИ : Срещу подсъдимата С.Д.Д. ***, ЕГН **********, било повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3 от НК, за това, че на 18.11.2017 г., около
10.20 часа на главен път І-4 /София-Варна/ при километър 25+130, при управление
на МПС- л.а. „****“, с peг. № ****, собственост на Ц.П.П. ***,
нарушила правилата за движение по пътищата - чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с
двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като
водач на посоченото МПС, навлязла и се движила в лентата за насрещно движение,
без да е имало изпреварване или заобикаляне и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не
изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство,
което управлява /чрез действия със спирачния педал и/или кормилото на
автомобила, в резултат на което е нарушена устойчивостта на автомобила и той е
навлязъл в лентата за насрещно движение/ в резултат на което по непредпазливост
причинила смъртта на Лазар Д.Д.,***.
В съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура – Ловеч, окръжният прокурор ****, поддържа обвинението, така, както е
предявено на досъдебното
производство. Изтъква, че настоящото съдебно производство е протекло при условията на Глава
27 от НПК. Сочи, че безспорно
на 18.11.2017 г. два автомобила – единият управляван от свидетеля К.Й.С. – л.а. „****“ и вторият, управляван от подсъдимата Д. – л.а. „****“, са се движили един срещу друг, вторият в посока
София, като в района на с.****, обл.Ловешка на главен път І-4 подс. Д., движейки се с така
определената от вещите лица скорост, навлиза в лентата за насрещно движение в
резултат на загубата на устойчивост на управлявания от нея автомобил, при което
е последвал насрещен удар с движещия се в своята пътна лента л.а. „****“, управляван от св. С.. Излага, че в резултат на този удар е настъпила смъртта на единия от двамата й синове. Счита, че безспорно установено по делото е, че са налице две нарушения – на чл.20, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неправилно боравене в случая със спирачен педал или кормилото на
автомобила, в резултат на което се е нарушила устойчивостта на управлявания
автомобил и второто нарушение, което е следствие
от първото – чл.16, ал.1 от ЗДвП, навлизане в насрещната
лента.
Твърди, че вещите лица по петорната и допълнителната
петорна автотехнически експертизи считат, че дори автомобилът управляван от подсъдимата да се е
движил със скорост от 159 км/ч, ако не е била загубена устойчивостта, автомобилът е позволявал с такава скорост да премине
в тази дясна крива и да продължи в своята пътна лента за движение. Счита, че поради това скоростта няма значение, тъй като не е
в пряка и причинно- следствена връзка с настъпилия обществено
опасен резултат.
Изтъква, че на въпроса по
т.4.2 от допълнителната повторна автотехническа експертиза, дали л.а. „****“, управляван от
св. С. се е движил с по-висока скорост от допустимата в населеното място и
излизайки от населеното място и в зависимост от ускорението след излизане от
населеното място, ако е бил с по-ниска скорост дали би настъпил удара, са
разгледани два варианта. Твърди, че експертите казват, че при ефективно задействане на спирачната система
автомобилът би спрял на отстояние 49.7 м за 4,7 сек. и би спрял, при горното
условие, на 20 метра преди мястото на действителния удар. Излага, че в тази хипотеза ние не можем да вменим вина на св. С. за
неговата моментна реакция при тази ситуация, която се е развила в рамките на
1,45 сек, тъй като в тези рамки той е бил длъжен да предприеме
при тези условия - ръмяло, мокро, ако рязко се е натиснал
спирачния педал, този автомобил в зависимост от гумите,
колко е бил натоварен, какво е сцеплението на гумите, би могъл да замине в
ляво, в дясно и да навлезе в насрещната пътна лента. Излага, че зависи и реакцията на водача с волана и със скоростния лост за убиване на скоростта. Счита, че това е имал предвид и законодателят, че не може да се
вмени вина при ефективно
задействане на спирачната система, тъй като по
някакъв начин св. С.
е задействал спирачната
система. Твърди, че
дори да се приеме, че св. С. е бил с по-висока скорост от допустимата, практиката игнорира и не може да допусне вина на
водача, който се движи в своята пътна лента, дори и с превишена скорост, излага съображения в тази
връзка.
Изтъква, че когато разсъждаваме дали един водач,
участник в ПТП, има
вина за последното, трябва да
разсъждаваме не само за настъпилия
обществено опасен резултат, но и къде се е случил
въпросният инцидент и кой изначално има вина. Счита, че в случая, за съжаление първопричината, за настъпилото ПТП се корени в
допуснатите от подсъдимата нарушения.
Сочи, че в конкретния случай са
налице нарушения на чл.20, ал1 и чл.16, ал.1 от ЗДвП, които нарушения на материалния закон са престъпление по чл.343, ал.1
б.„в“ от НК, тъй като в случая подсъдимата е
извършила едно престъпление, което е непредпазливо по смисъла на материалния
закон и при условията на небрежност, като форма на вина. Твърди, че последната е била длъжна да предвиди, че ако управлявания от нея автомобил загуби устойчивост, в
случая неправилно боравене със спирачния педал и волана, от което е последвало навлизане в насрещната лента. Счита, че подсъдимата е била длъжна да предвиди настъпването на
каквито и да е обществено опасни последици, за да не се случат те.
По отношение на наказанието, намира, че допуснатите от Д. нарушения на ЗДвП, изведени като престъпление в НК, са в пряка
причинно следствена връзка с настъпилия обществено опасен резултат – смъртта на
малолетното дете. Счита,
че в случая следва да се отчете чистото съдебно минало но подсъдимата, липсата на нарушения на ЗДвП, което
предпоставя наличие на смекчаващи вината обстоятелства, предвид което няма пречка да се слезе под предвидения
минимум за това наказание, предвидено в НК. Счита, че една присъда от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложено с тригодишен изпитателен срок би изпълнило целите на чл.36 от НК.
Подсъдимата С.Д. в съдебно заседание се
представлява от адв.П. *** и адв.Ц. от САК. По отношение въпроса дали са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, защитата в
тяхно лице счита, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на
чл.371, т.1 от НПК, като дават съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите Й.Й., Б. З., Д.П., Е.Х., Т.С., К.П. и К. Д.,
както и на вещите лица по
съдебномедицинската експертиза М.Г., по тройна САТЕ В.Т.И., А.П.П.и П.А.Д.и по
първоначалната петорна САТЕ назначена в ДП - Ж.Р.Г., М.Д.М., Д.А.Л., С.А.К. и О.Е.Д.,
като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи за разпит на горецитираните свидетели и съответните
експертни заключения на вещите лица от ДП.
В пледоарията си по същество адв. П. заявява, че
от събраните по делото доказателства се установи фактическа обстановка различна
от тази, която е приета от прокуратурата и изложена в обвинителния акт. Счита,
че не се установило подзащитната й умишлено да е нарушила разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като същата не е напуснала умишлено
своята лента за движение и не е навлязла умишлено в другата лента, а е в
резултат на загубата на устойчивост на лекия автомобил.
Счита, че до въпросното ПТП се е стигнало и заради действията
на водача на насрещно движещия се лек автомобил. Изтъква, че независимо, че последният да не е бил първопричината за настъпилото ПТП,
заради факта, че не се е движил с разрешената скорост, той има своята вина за
настъпване на ПТП и за вредоносния резултат. Твърди, че тези възражения са ги направили още
на досъдебното производство, когато е имало възможност всичко това да се установи и евентуално към
отговорност да бъде привлечен и другия водач. Изтъква, че тези възражения не се били взети под внимание и не се били допуснати въпроси
пред вещите лица,
което е потвърдено и от вещите
лица при приемането на заключението в съдебно заседание.
Излага, че скоростта на двете МПС е установена на база
деформациите на автомобилите, като вещите
лица са приели, че подзащитната им в
момента на удара е била със скорост 52 км/ч, а другият автомобил в точката на
удара със 75,80 км/ч. Изтъква, че тази висока скорост на другия автомобил ги навежда
на съмнение, че последният
не е бил със скорост 50 км/ч при табелата за край на населеното
място. Твърди, че от
показанията на свидетеля С., че
след като е излязъл от населеното място е започнал да ускорява, има обективни
данни, че е възприел когато другият автомобил е загубил устойчивост и започнал
да се върти и излиза от лентата си за движение, и че е задействал спирачната
система. Изтъква, че
вещите лица са били категорични, че ако св. С. е бил при табелата със скорост 50 км/ч и е започнал да
ускорява с 2 м/сек на квадрат, след 19.30 метра ще достигне скорост от 59.20
км/ч, като това е максималната скорост, която той ще
достигне и от тази скорост насетне следва само намаляване, дори да не е
задействал ефективно на секундата спирачната система няма как той да достигне
от 59.20 км/ч да достигне скорост 75.80. Твърди, че дори другият
водач да не е реагирал веднага
на секундата, дори плавно да е натиснал спирачка,
не изведнъж, от тази скорост 59,20 той само ще намалява, ако е бил с 50 км/ч и
е задействал спирачната система, а той я е задействал, той след 30-тина метра
ще спре напълно и това е щяло да се случи на 20 метра преди точката на удара. Твърди, че спирайки до скорост 0 км/ч другият автомобил ще продължи да се върти и да
намалява своята скорост заради триенето и достигайки до „****“ няма да е с тази
скорост от 52 км/ч, която вещите лица са дали за скорост в точката на удара, а
ще е със скорост 29,10 км/ч. Излага, че сумирайки
скоростта на двата автомобила 0 км/ч плюс 29 км/ч е щяло да се стигне до удар с
29 км/ч. Счита, че едни са щели да бъдат последиците при удар с 29 км/ч и други са
последиците при удар със сумарна скорост 130 км/ч, счита, че друга е щяла да бъде и точката на удара. Изтъква, че това са хипотези, но налице е обективния факт,
че другият шофьор не е бил със скорост 50 км/ч при табелата, а е бил с много
по-висока скорост при табелата, за да бъде в точката на удара със скорост 75
км/ч. Заявява, че не може да се пренебрегне
това, което се е случило и съпричиняването от страна на подзащитната им, като следва да се отчете и
поведението на другия водач, както се отчитат всички обективни дадености при
едно ПТП.
По изложените съображения
моли съда да постанови присъда, с която признае
подзащитната им за невиновна в извършване на
престъплението, в което е обвинена.
Алтернативно предлага, ако съдът счете, че следва подсъдимата да бъде призната за виновна, то да отчете техните съображения за съпричиняване на ПТП от страна на другия водач и този факт да бъде ценен като
част от смекчаващите отговорността обстоятелства по делото наред с другите
доказателства. Предлага
съда да отчете, че
подзащитната им е единствен родител на другото й дете и
наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като слезе под минималния предвиден от
законодателя размер и да определи наказание в
размер между средния от минималния възможен и предвиден от законодателя, като
наказанието да бъде отложено за минимален възможен от закона размер от 3
години.
Другият защитник – адв. Ц., излага,
че изцяло поддържа заявеното от адв. П..
Подсъдимата С.Д.Д. заявява, че изцяло поддържа
изложеното от своите процесуални представители. Твърди, че до този момент няма реално обяснения на
ситуацията и реален спомен. Изтъква, че винаги е спазвала пътните знаци, пътните ограничения, съобразявала се е с пътната обстановка и е карала съобразно условията в момента. Сигурна е, че по същия начин ще кара внимателно. Счита, че нещо се е случило извън нея. Апелира за
обективна преценка от страна на съда.
От
съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство писменни и гласни доказателства, от заключенията на изслушаните в съдебно заседание – две петорни САТЕ, от протоколите за разпит на свидетелите
Й.Й., Б. З., Д.П., Е.Х., Т.С., К.П. и К. Д.,
както и на вещите лица по съдебномедицинската
експертиза М.Г., по тройна САТЕ В.Т.И., А.П.П.и П.А.Д., за които с определение бе
одобрено съгласието на страните по реда на чл.372, ал.3, във вр. с чл.371,т.1
от НПК непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на горецитираните
свидетели и съответните експертни заключения на вещите лица от ДП, от приобщените чрез прочитане
по реда на чл.281, ал.1, т.3 и т.5 от НПК протоколи за разпит на свидетелите К.С., А.С., В.С. и Ц.С., дадени пред друг състав на ОС - Ловеч,
при разглеждане на НОХД № 98/2019 г. по описа на съда, настоящият състав прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимата С.Д.Д. ***. Работела като „специалист качество“ в частна фирма. Притежавала СУМПС категории В, М, АМ от 2011 г., същата няма налагани наказания като водач на МПС /л.69/.
На 18.11.2017 г. Св. К.Й.С. /л.91-92 от НОХД № 98/2019 г./ пътувал със собствения си автомобил марка „****“ с peг. № РВ 4343 ВМ от
гр.София за гр.Лясковец. С него пътували съпругата му св.А.И.С. /л.92 от НОХД № 98/2019 г./ и двете им дъщери - В.К.С.С. /л.91от НОХД № 98/2019 г./ и Ц.К.С.С. /л.98 от НОХД № 98/2019 г./. Движили се по път 1-4
/София - Варна/. Преминали през с.****, обл.Ловешка, като излизайки от населеното място св. С. се движел с около 60-70 км/ч. Пътната настилка била влажна, ръмял и дъжд в
отделни участъци.
По същото време на същия път в обратна
посока - към гр.София се движил лек автомобил „****“ с peг. № ***, собственост на Ц.П.П.
***, управляван от подсъдимата С.Д. ***. В
автомобила пътували двамата й сина, на предната
седалка бил Лазар Д.Д., 13-годишен, а на
задната седалка К.Д.Д., 12-годишен.
Около 10.20 часа на същата дата двата
автомобила били в района на км 25+130, след дясна крива, когато управляваният
от подсъдимата Д. л.а „****“ загубил устойчивост, започнал движение косо наляво и
навлязъл в лентата за насрещно движение, при което последвал удар между л.а. „****“ и „****“. След удара л.а „****“
се преместил около 6,20 м.
напред и в дясно и спрял на мястото, където е намерен при огледа, а л.а „****“ се завъртял обратно на часовниковата стрелка и се
преместил в посока Варна на около 6м., като
при това движение се обърнал странично на дясната си страна.
След подаден сигнал за настъпилото ПТП, на
мястото на произшествието пристигнал дежурен патрулен автомобил,
местопроизшествието било запазено до идването на СОГ, която извършила оглед, бил съставен фотоалбум /т.1, л.16-25 от ДП/. Междувременно пристигналите медицински екипи
констатирали смъртта на Лазар Д.Д., а пострадалите от двата автомобила били
откарани в ЦСМП-Ловеч.
Видно от заключението на съдебно - медицинската експертиза /т.1, л.136-138 от ДП/ - при
огледа и аутопсията на Лазар Д.Д. е установено: изразена бледост на кожата и видими лигавици, масивна
разкъсно контузна рана на главата, разкъсване на кожата на брадата, счупване на
долна челюст, травматично избиване на долни зъби,
счупване на носни кости, кръвонасядане на меката черепна покривка, голямо
количество кръв в гръдната кухина, травматично прекъсване на гръдната аорта - повреда несъвместима с живота, поради
което смъртта е била бърза и мигновена.
По отношение на К.Д.Д., А.И. С., К.Й.
Саксакова и В.К.С. са реализирани съдебно медицински експертизи, от които е
видно, че на същите са причинени леки телесни повреди /т.1, л.144-166 от ДП/.
В резултат на ПТП на подсъдимата Д. са били причинени
множество телесни повреди /т.2, л.101-102 от ДП/.
За да се установи мястото на удара,
скоростта на процесиите леки автомобили, опасните зони за спиране, причината за
настъпването на ПТП и механизма му, както и други обстоятелства от значение за
производството е била
възложена тройна съдебна
автотехническа експертиза /т.2, л.109-140 от ДП/.
Експертите са установили механизма
на ПТП, станало на 18.11.2017 г., на път 1-4 (София -Варна), при км 25+130, между л.а. „Ситроен Ц 1“ с рег. № СА 81 95 НР и л.а. „****“ с рег. № РВ
43 43 МА. Произшествието се състои в сблъскване на двата процесии автомобила,
което е станало по следния механизъм :
движение на МПС един към друг, удар при сблъскване и движение след удара до
окончателното им установяване на мястото, на което са намерени.
До сблъскването л.а. „****“ управляван от С.Д. се е движил в посока
гр.София. Преди мястото на ПТП, водачът на „****“ осъществил движение по дъга на десен завой.
Вещите лица приемат, че скоростта, с която водачът
е реализирал движение по дъгата на десен завой, предхождащ мястото на удара е с
минимална числена стойност 28,8 м/сек = 103,68 км/час. След десния завой, л.а. „****“ губи напречна
устойчивост, като задната дясна ъглова част от автомобила е започнала да
изпреварва предната. Получило се е нарушение на страничната устойчивост,
изразяваща се в моментно занасяне. Към този момент двата автомобила са се намирали на различно разстояние до мястото на
удара. Л.а. „****“ на
около 67,0 м. до мястото на удара, а л.а. „****“ между 89,27
м (при реализирано своевременно спиране от водача) и 70,08 м (при реализирано
спиране със закъснение около 1,45 сек.). Със сложно движение - постъпателно
напред и косо наляво, съчетано с въртене спрямо вертикална ос по посока обратна
на часовниковата стрелка, л.а. „****“ е преминал косо от лява в дясна лента на пътното
платно (посока София). Към този момент, срещу посоката на л.а. „****“, в насрещната пътна
лента (посока Варна) се е движил л.а. „****“ с рег. № ***.
Водачът на „****“
възприема загубата на устойчивост на насрещно движещия се автомобил „****“ и осъществява спиране,
като вещите лица приемат, че в мястото на първоначален контакт при удара е
реализирал скорост на движение 25,03 м/сек = 90,09 км/час. Така движейки се
един към друг, двата автомобила са достигнали до мястото на сблъскване, с което
е започнал удара между тях. Получил се е странично-кос удар.
В първата фаза на удара, двата автомобила
взаимно са проникнали един в друг и са се деформирали масивно. Л.а. „****“ в предната челна част в
областта на предни калници, подкалници, греди, престилка, броня, фарове, а л.а. „****“ в дясна странична част в
областта на предна дясна врата, средна дясна колона, преден десен калник,
предна дясна джанта и гума. С нарастване на силата на удара между тях
деформациите са се предали и на други части и елементи от купетата на двата
автомобила - окачване, елементи от охладителни и спирачни системи,
под, купе.
С изчерпване на кинетичната енергия силата на удара е намаляла. С достигане на
максималните деформации - пластични
и еластични е завършила първата фаза на удара. Втората фаза съдържа
транслационно движение на двата автомобила, придружено с ротация на л.а. „****“ и обръщането му върху
дясната му странична част, след като масовия център на този автомобил изминава
разстояние 6,7 м
по асфалтовата настилка и се установява в покой, където е намерен. С
установяване на двата автомобила в покой на местата, в които са намерени,
произшествието е приключило.
Настоящият състав не приема това
заключение, счита същото за недостатъчно пълно и ясно, несъобразено с всички
събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
Впоследствие, за пълно и точно изясняване
на настъпилото ПТП е била реализирана
и петорна съдебна автотехническа експертиза /т.3, л.21-57 от ДП/,
която на основание резултатите от огледите, изследването и анализа на
материалите по делото е изготвила заключение, съдържащо мащабна скица в мащаб 1:100 на мястото на ПТП. От описаните в протокола
за оглед веществени доказателства, разположението на автомобилите след удара и
свидетелските показания, вещите лица приемат, че
мястото на началния контакт между л.а. „****“ и л.а. „****“ е било : по дължина на пътя - на около 5,00 метра след помощния
ориентир (посока Варна); по широчина на пътя - от 1,20 до 1,60 метра вляво от
десния край на платното за движение (посока Варна).
В началото на удара л.а. „****“ е бил
разположен изцяло в лентата за движение към Варна. Предната му дясна част е
била на около 1,20 метра
вляво от десния край на платното за движение. Той е бил разположен косо под
ъгъл около 60 градуса с предна част към десния край на платното за движение
(посока Варна). Ударът е започнал между предната дясна част на л.а.„****“ и дясната страна на л.а. „****“. Ударът е бил изцяло в
лентата за движение на л.а. „****“.
Вещите лица определят скоростите на
автомобилите в началото на удара : за
л.а. „****“ - 21,05
м/сек (75,80 км/ч); за л.а. „****“ - 14,45 м/сек (52,00
км/ч).
Скоростта на „****“ към момента на започване на унасянето е била 25,80
м/сек (92,80км/ч). Опасните зони за спиране на
автомобилите: л.а.„****“ за скорост 75,80 км/ч - 73,50
метра;
л.а.„****“ за скорост 92,80 км/ч- 97,50 метра; за скорост
50 км/ч-35,60 метра.
Разстоянието, на което се е намирал л.а. „****“ от мястото на удара, когато л.а. „****“ е загубил устойчивост е било 69,70 метра.
Ако за опасност за движението се приеме
началото на загубата на устойчивост на автомобила „****“, то разстоянието между автомобилите е било 69,70+65 =
134,70 метра.
Сборът от опасните зони за спиране на автомобилите е 171,00 метра. От
сравняване на последните две разстояния е направен извода, че произшествието е
било непредотвратимо чрез спиране.
За скорост на л.а. „****“ 50
км/ч сборът от опасните зони за спиране на автомобилите
би бил 109,10 метра
и е по-малък от разстоянието между автомобилите (134,70 метра). След
нарушаване на устойчивостта на л.а. „****“ водачът му не е имал възможност да спира ефективно.
От това е направен извода, че за това условие произшествието също би било
непредотвратимо чрез спиране за конкретните траектории на движение и
изчислените скорости.
Разстоянието на което се е намирал л.а. „****“ от мястото на удара, когато л.а. „****“ е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение
е било 50,70 метра.
Ако за опасност за движението се приеме
началото на навлизане на л.а. „****“ в лентата за насрещно движение, то разстоянието между
автомобилите би било 50,70+45,00 = 95,70 метра. Сборът от опасните зони за спиране
на автомобилите е 171,00
метра. От сравняване на последните две разстояния е
изведено, че произшествието би било непредотвратимо чрез спиране.
За скорост на л.а. „****“ 50 км/ч сборът от
опасните зони за спиране на автомобилите би бил 109,10 метра и той е
по-голям от разстоянието между автомобилите (95,70 метра) и при тези
условия произшествието също би било непредотвратимо чрез спиране.
Критичната скорост на унасяне при движението
на л.а. „****“ за
конкретния случай е 159,90
км/ч. Математическата зависимост за изчисляване на
критична скорост на унасяне не отчита влиянието на тангенциалните сили в
опорната повърхнина на колелата. Тези сили намаляват сцеплението на колелата в напречна
посока, поради което действителната критична скорост е по-малка от теоретично
изчислената. Всяко едно действие на водача, свързано с промяна на скоростта или направлението на движение
води до нарушаване на устойчивост при по-ниска от изчислената критична скорост.
Вещите лица от петорната САТЕ са извели, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на ПТП са действия на водача със спирачния педал и/или кормилото на л.а. „****“ - подсъдимата Д., в резултат на което е
нарушена устойчивостта на движение на автомобила и той е навлязъл в лентата за
насрещно движение.
Произшествието е било предотвратимо, ако
водачът С.Д. е управлявала автомобила „****“ по
такъв начин, че да не навлиза в лентата за насрещно движение.
Ако за начало на опасност за движението се
приеме началото на загубата на устойчивост на л.а. „****“, то водачът на автомобила „****“ не е имал възможност да спре преди мястото на удара.
Сблъсъкът е бил непредотвратим в създадената ситуация.
Критичната
скорост на унасяне при движението на л.а. „****“ за конкретния случай е 159,90 км/ч. Подсъдимата е имала техническа възможност да избегне
произшествието, както с установената скорост, така и със
скорост 50 км/ч.
Заключението по назначената петорна САТЕ потвърждава размера на установените имуществени вреди
по двата автомобила, а именно на л.а. „****“ възлизат в
размер на 2 875 лева, на л.а. „****“ възлизат на 5 874,16 лева.
Съдът приема цитираното
заключение като обосновано, безпристрастно и компетентно изготвено, съобразяващо се с всички събрани
по делото доказателства.
По искане на защитата,
по време на съдебното следствие при предходното разглеждане на делото /НОХД №
98/2019 г./ от друг състав на ОС – Ловеч е била възложена допълнителна петорна
САТЕ /л.144-153 от НОХД № 98/2019 г./, която е дала отговор на поставените й въпроси,
а именно : 1. Каква щеше да бъде траекторията на движение на лек автомобил „****” след
точката на удара, ако не се беше стигнало до удар /ако насреща нямаше друг
автомобил/, щеше ли автомобилът да срещне други препятствия /елементи от
пътната инфраструктура или тела от неживата природа/ и къде щеше да спре, след
колко метра и след колко време и 2. Ако лек автомобил „****”
при табелата „Край на населено място ****” се е движел с разрешената скорост от
50 км/час, след 19.30 м.
/мястото, от което водачът на л.а. „****” е възприел като опасност другия
л.а./, при максимално ускорение, каква скорост щеше да развие? Достигайки тази
скорост, при ефективно задействане на спирачната система, след колко метра и за
колко време щеше да спре напълно? При тази хипотеза траекториите на движение на
двата леки автомобила ще се пресекат ли и ако се пресичат, къде щеше да бъде
точката на удара и в този момент каква щеше да бъде скоростта на движение на
всеки един от двата л.а.? Тези скорости равни ли са на скоростите на двата
л.а., изчислени на база деформациите по същите? В отговор на така поставените въпроси вещите лица
са категорични, че л.а.
„****“, управляван от подсъдимата за
условията във въпроса би изминал допълнително 29,75 метра след точката на удара, ако не се
беше стигнало до удар. Траекторията на движение на масовия му център би била
косо наляво под ъгъл около 3 градуса спрямо посоката му на движение.
Едновременно с това движение автомобилът би се завъртял обратно на
часовниковата стрелка и в края на движението си би спрял в положение напречно
на пътя (под ъгъл около 90 градуса спрямо оста на пътя), като предната му
страна би навлязла на около 1,50 метра
в банкета а задната му страна би била на около 1,94 метра в лентата за движение на
автомобил „****”. Експертите са
категорични, че дори при тази хипотеза мястото на началото на предполагаемия удар
при горните условия би било в лентата за движение на л.а. „****“. Те също така са категорични, че по дължина на пътя ударът би
бил на около 20 метра
след мястото на действителния удар по посока движението на л.а. „****.“
По отношение на
втория въпрос вещите лица дават становище, че съгласно техническите
характеристики л.а. „****” с максимално ускорение с 2,0 м/сек
на квадрат за разстояние 19,30 метра от скорост 50 км/ч би достигнал
скорост 59,20 км/ч. При ефективно задействане на спирачната система от тази
скорост, автомобилът би спрял на разстояние 49,70 метра за време 4,70 секунди.
От тези данни се определя, че л.а. „****” за горните условия би
спрял на 20 метра преди мястото на действителния удар.
Експертите заключават, че с отчитане траекториите на двата автомобила за
условията във въпроса се определя, че л.а. „****” би спрял на 29,75 метра след действителното място на удара по посока на
неговото движение. При горните условия л.а. „****” би спрял на 20 метра преди мястото на действителния удар
по посока неговото движение. От сравняване на
двете разстояния се определя, че траекториите (коридорите на
движение) на автомобилите биха се пресекли и би настъпил удар.
Според вещите лица
началото на предполагаемия удар при горните условия би било в лентата за
движение на л.а. „****”. По дължина на пътя ударът би бил
на около 20 метра след мястото на действителния удар по посока движението на л.а. „****”.
Експертите заключават, че л.а. „****” към началото на предполагаемия удар
за условията във въпроса би спрял, а скоростта на л.а. „****”, към същия момент би
била 29,10 км/ч. От това следва, че скоростите на автомобилите към началото на
предполагаемия удар биха били различни от тези при действителния удар,
изчислени на база деформациите по автомобилите.
Настоящата инстанция приема
цитираното заключение по допълнителната петорна САТЕ, като обосновано, безпристрастно и компетентно
изготвено, съобразяващо се с всички събрани по делото доказателства.
От така описаната фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата С.Д.Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.„в“
във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК, като на 18.11.2017 г. около 10.20 часа, на път I – 4 /София-Варна/, при километър 25+130, при
управление на МПС - л.а. „Ситроен Ц 1“
с peг. № ***, собственост на Ц.П.П. ***, нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - когато на пътното платно с
двупосочно движение платното за движение има две пътни ленти, нарушила
забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне и чл.20, ал.1 от ЗДвП -
не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлявала /чрез
действия със спирачния педал и/или кормилото на автомобила, в резултат на което
е нарушена устойчивостта на автомобила и той е навлязъл в лентата за насрещно
движение/ и по непредпазливост причинила смъртта на Лазар Д.Д.,***.
Решаващият съд приема, че по
време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимата Д.
е автор на престъплението за което е предаден на съд. От обективна страна
деянието е извършено като на посочената дата при управление на лек автомобил „Ситроен Ц 1“ с peг. № ***, подсъдимата е нарушила чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като, на платно с две ленти за движение,
навлязла и се движила в насрещната лента, без да извършва маневра изпреварване
/по смисъла на чл.41 от ЗДвП/ или заобикаляне /по смисъла на чл.91 от ППЗДвП/ и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не изпълнила
задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлявала/ чрез действия със спирачния педал и/или кормилото на автомобила, в
резултат на което е нарушена устойчивостта на автомобила и той е навлязъл в
лентата за насрещно движение.
Събраните по делото
писмени и гласни доказателства, заключенията на двете петорни съдебно автотехнически експертизи – първоначална /т.3, л.21-57 от ДП/ и допълнителна /л.144-153 от НОХД № 98/2019 г./, както и показанията на свидетелите К.С., А.С., В.С. и Ц.С., дадени пред друг състав на
ОС-Ловеч, при разглеждане на НОХД № 98/2019 г. по описа на ЛОС, приобщени към доказателствения материал чрез прочитане
по реда на чл.281, ал.1, т.3 и т.5 от НПК водят до категоричния извод, че при управлението на процесния лек автомобил подсъдимата Д., първоначално е нарушила правилото за движение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП. Същото постановява, че : „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“. В случая настъпилия общественоопасен резултат е в пряка причинна
връзка с това нарушение на подсъдимата – последната не е изпълнила задължението си да контролира непрекъснато
автомобила който управлява, чрез действия
със спирачния педал и/или кормилото на автомобила и е допуснала навлизане на същия в
насрещната пътна лента, с което е извършила нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, забраняващ на водачана пътно платно
с две ленти за движение, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при извършване на маневрите изпреварване или заобикаляне. В конкретния случай налице е и
причинна връзка между допуснатите от дееца нарушения и настъпването на
предвидените в закона съставомерни последици.
От
субективна страна подсъдимата е действала виновно, като във вина следва да й се вмени
престъпна небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като макар и да
не е предвиждала настъпването на
обществено -опасните последици, е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Съдът не приема възражението на
защитата, че в конкретния случай не се установявало, подсъдимата Д. умишлено да е
нарушила разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, тъй като същата не е напуснала умишлено своята лента за движение и неумишлено е навлязла в другата лента, като деянието е в резултат
на загубата на устойчивост на лекия автомобил.
На първо място, както е посочено
по-горе Д. е предадена на съд по обвинение за престъпление извършено при форма
на вината престъпна небрежност, а не за умишлено такова. От доказателствата по
делото и по-конкретно от заключението на вещите лица по първоначалната петорна
САТЕ /т.3, л.21-57 от ДП/ по категоричен начин се установява, че от техническа гледна точка
причината за настъпване на ПТП са действия на подсъдимата
със
спирачния педал и/или кормилото на автомобила „****“, в резултат на
което е нарушена устойчивостта на движение на управлявания от нея лек автомобил и той е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Няма обективни данни
процесният л.а.
„****“ да е бил технически неизправен. Именно действията
от страна на подсъдимата са били причина за загубата на устойчивост на управлявания от нея автомобил, а не техническа
неизправност на последния. Според вещите лица произшествието е било
предотвратимо, ако водачът С.Д. е управлявала л.а. „****“ по такъв начин,
че да не навлиза в лентата за насрещно движение. Критична скорост
на унасяне при движението на автомобила „****“ за конкретния случай е 159,90
км/ч. Подсъдимата е имала техническа възможност да избегне
произшествието както с установената скорост на движение преди удара 92,80км/ч, така и със скорост 50
км/ч.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай водачът на другия лек автомобил „****“ с peг. № РВ 4343 ВМ, управляван от св.К.С. също е допринесъл за настъпилото ПТП, в каквато връзка са доводите на
защитата, тъй като по делото са налице данни за това. От отговора на втория
въпрос от горецитираното заключение на вещите лица по допълнетелната петорна
САТЕ се установява, че съгласно техническите
характеристики л.а. „****” с максимално ускорение с 2,0 м/сек
на квадрат за разстояние 19,30 метра от скорост 50 км/ч, същият би
достигнал максимална скорост 59,20 км/ч. От изложеното следва, че ако л.а. „****” при табелата „Край на населено място ****” се е движел с разрешената от ЗДвП скорост от 50 км/час и е започнал да ускорява
с 2 м/сек на квадрат /което е максималното ускорение според техническата спецификация за тази
марка и модел л.а./, след
19.30 метра /мястото,
от което св.С. е възприел като опасност другия л.а./, същият ще достигне скорост от 59.20 км/ч. Това би била максималната скорост, която той ще достигне
и от тази скорост насетне следва само намаляване, дори св.С. да не е задействал ефективно на секундата спирачната
система, няма как той да достигне скорост от 75,80 км/ч, каквато е изчислената от
вещите лица скорост в началото на удара с другия л.а. „****“. В тази връзка вещото лице доц. Д.Л. заяви : „При условие, ако този автомобил „*****“ непосредствено
до табелата бъде с 50 км/ч и
ускорява с максимално ускорение, съгласно техническата спецификация 2 м/сек на
квадрат, ние сме представили, че ще ускори до 59,20 км. Ако в този момент
своевременно задейства спирачната система скоростта следва да намалява от този
момент и след посоченото разстояние, което е изчислено, автомобилът би спрял на
около 20 метра преди мястото на удара. Това е, ако няма закъснение от страна на
водача да задейства спирачната система.“... „За
посочените варианти на ускорение, които сме разгледали и смятаме, че отговарят
на този автомобил не може да ускори до тази скорост, ако се движи с 50 км/ч до
табелата. Т.е. скоростта до табелата е била над 50 км/ч, но не можем да отговорим колко точно е над 50 км/ч.“ .
Предвид изложените обстоятелства,
съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимата за виновна и я осъди.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете липсата на отегчаващи вината обстоятелства и
респективно наличието само на многобройни смекчаващи такива, а именно : чистото
съдебно минало на подсъдимата, това че досега не била санкционирана по
административен ред за нарушения на ЗДвП,
добрите й
характеристични данни – образователен ценз, работи, изключително тежкото й семейно положение, свързано с претърпяната лична драма – Д. е вдовица, изгубила
съпруга си, а при настоящия инцидент и едно от двете си деца. Като смекчаващо вината обстоятелство настоящият
състав преценява и съпричиняването на резултата от страна на другия водач – св.
К.С., за което бяха изложени съображения по-горе. Ето защо, решаващият съд
приема, че при индивидуализацията на наказанието следва да намери приложение
разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвид изложеното, съдът намира, че и най - лекото наказание предвидено в закона, в конкретния случай при условията на чл.343, ал.1 б. „в” от НК се предвижда наказание от 2 /две/ до 6 /шест/ години
лишаване от свобода, би се оказало
несъразмерно тежко за конкретното престъпление.
Съобразявайки
изложеното, настоящият състав определи наказанието на подсъдимата Д.
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като слезе под най-ниския предел на
същото от 2 /две/ години
лишаване от свобода
и я осъди на 1 /една/ година лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимата е с чисто съдебно
минало и с оглед данните по делото, че занапред Д. ще полага единствено и само тя грижа за
детето си – малолетния К.Д., съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето й не е
наложително същата да го изтърпи ефективно, поради което и на основание чл.66,
ал.1 от НК, отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода,
за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343 г във вр. с
чл.37, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимата наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от датата на влизане на
присъдата в сила или от
отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред, като съображенията за
определяне размера на това конкретно наказание са същите мотивирали настоящата
инстанция при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.
Решаващият съд намира, че така
наложените наказания са справедливи,
съответстват на обществената
опасност на деянието и на дееца, и чрез тях ще бъдат постигнати целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса съдът осъди С.Д.Д.
да заплати по сметката на РУ на МВР - Ловеч сумата от 5 819.91 лева /пет хиляди осемстотин и деветнадесет
лева и деветдесет и една стотинки/ разноски за експертизи, а по сметка на Ловешки окръжен съд, да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 3 589.30 лева /три хиляди петстотин осемдесет
и девет лева и 30 стотинки/, както и сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът постанови
веществените доказателства по делото – л. а. марка „*****“ с peг.
№ ***, ведно с контактен ключ, след влизане на присъдата в сила да се върне на К.Й.С. ***, а лек автомобил,
марка „Ситроен Ц 1“ с peг. № ***, ведно с контактен ключ, след
влизане на присъдата в сила да се върне на Ц.П.П. ***.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК :