Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 23.10.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕ. ДИЛЯ.ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 13567 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника по изпълнителното дело – М.И.М. срещу акта на ДСИ Е.Т.относно разноските по
производството по изп.дело №534/2019г. на СИС при СРС. Жалбоподателят –длъжник
твърди, че завеждането на изпълнителното дело от взискателя е злоупотреба с
право, целяща да я натовари с разноски, като сочи, че не са налице кумулативно
уговорените относно режима на лични контакти на децата с техния баща –
взискателя М.В.Б., предпоставки, а именно – писмена уговорка за ползването,
която да е месец по-рано и да не съвпада с годишния отпуск на майката. Прилага
разпечатки от имейли и сочи, че през април 2019г. била разменена кореспонденция
относно отпуските през лятото, но сочи, че взискателят не я е уведомил нито
писмено, нито устно за точните дати през лятото, за да се стигне до окончателна
уговорка. Твърди, че никога не е оспорвала правото на бащата да контактува с
децата и не е станала повод за завеждане на делото, поради което не следва да й
се възлагат разноски. Възразява срещу размера им, включително и за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя, като претендира отмЯ.на акта за
възлагане на разноски върху нея, респ. намаляване на адвокатското
възнаграждение.
Взискателят М.В.Б. оспорва жалбата по съображения,
изложени в писмен отговор чрез процесуалния си представител –адв. С., като претендира отхвърлянето й по
съображения, подробно изложени в писмено възражение. Счита, че от приложената
кореспонденция не ставало ясно кога длъжницата е в платен годишен отпуск, след
което да можело да се надградят и останалите три кумулативни предпоставки
съгласно съдебното решение. Предвид подробно изложените мотиви счита, че именно
длъжницата е станала повод за завеждане на делото и затова разноските следва да
й се възложат на нея. Излага доводи, че счита, че адвокатския хононар не е
прекомерен, като е заявено възражение да се намали адвокатския хонорар на
длъжницата до минимума.
ДСИ Тусова е депозирала подробни
писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна по изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба от 07.05.2019г. от взискателя М.Б.и въз основа на изпълнителен лист от 12.04.2019г. на СРС, 83 състав, издаден по гр. д.
№86106/2017г. по описа на съда,
като е посочено, че е въз основа на решение №340357/15.02.2018г., с който е
постановено, че бащата М.В.Б.има право на лични контакти с дъщерите си Е.М.Б.и Я.М.Б.,
както следва: всяка нечетна седмица от четвъртък 17,00ч. до понеделник 08,00ч.
с режим на преспиване, тридесет дни през годината по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката и е разделено на периоди, не по-дълги от две
седмици, като уговорката за ползването на които да става писмено поне един
месец по-рано, като се съдържат уговорки и относно Великденските и
новогодишните празници. В молбата взискателят е посочил, че възникнали проблеми
при спазването на т.2 от режима, тъй като нееднократно от началото на годината
молел длъжницата да сподели кога бил нейния платен годишен отпуск през тази
година, за да планира неговите 30 дни, но тя не съдействала. Предвид горното е
поискал образуване на изпълнителното дело за спазване на режима, задължаване на
длъжницата да представи документ от работодателя за платения й годишен отпуск,
а в случай на неизпълнение на задълженията в срока, да се приложи
най-целесъобразния изпълнителен способ, включително и глоба съгласно чл. 528,
ал.3 от ГПК. С молбата е представено пълномощно за адв. С.С., както и договор
за правна защита, видно от който е отразено че за образуване и процесуално
представителство по делото е платено в брой уговореното възнаграждение от 600
лв. С молбата взискателят е представил в разпечатка три имейла, разменени между
него и длъжниката, като в първия от 03.04.2019г., в който се коментира
априлската ваканция и в който се сочи от М.М., ако иска „да планираш време с
децата през месец май или лятото, да изпрати кога иска да е, като е посочено,
че тя няма ангажимент да споделя с него плановете си за отпуската. С имейл
–отговор от 04.04.2019г. М.Б.е поискал за да планира своите 30 дни, тя да
сподели плановете си за платен годишен отпуск и конкретно тези за май и юни.
Последвал е отговор от 05.04.2019г. от длъжницата, съдържащ въпрос как било
указано да получава информация за нейната отпуска, както и че ако иска, да се
уточнят за лятото кога децата да са с него или при баба и дядо във Враца.
С жалбата е
представена допълнителна кореспонденция по имейл, като в такъв от 30.04.2019г.,
е поискала длъжницата да сподели кога иска да вземе децата за лятото, като е
посочила, че от 24.06.-28.06. Я.е на музикално училище, от 08.07. до 17.07 тя е
почивка с децата, а от 05.08 до 09.08 – има горска занималня за Я., а
евентуално и Е.. Посочено е, че планира да отидат децата до Русе през юни и
през август за по няколко дни, както и че детската градина на Е.почива през
август. Представен е отговор от 14.05.2019г. от М., че не го интересувало детската
градина на Я.през лятото и сборни групи и какво не й бил отговорил.
На
22.05.2019г. е връчена приложената покана за доброволно изпълнение на
длъжницата, в която е посочено и че следва да заплати държавна такса в размер
на 60 лв., както и 600 лв. – адвокатски хонорар в полза на взискателя.
С
разпореждане върху молбата на длъжницата с вх.№6328 съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането й за отмЯ.на разпореждането за заплащане на
държавна такса и адвокатски хонорар, алтернативно намаляването му.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен
значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е
предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния изпълнител може
да се обжалват по този ред и съответно
от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, а съгласно
т.7 – постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се
тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други
действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща
възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са
незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно
чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното
действие. Следва да се съобрази и т. 2 на ТР 3/10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на
ОСТГК, че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Предвид
горното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и следва да бъде
разгледана по същество.
За
разликата от исковото производство, в изпълнителното дело отговорността за
разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл.79 от ГПК. Съгласно чл. 79,
ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на
ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират
от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК в следните
случаи, а именно когато делото се прекрати, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда, и т.3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са
приложени. За
разлика от нормативната уредба по отменения ГПК от 1952 г. (чл. 423а ГПК
(отм.), който по отношение на изпълнението на съдебното решение относно родителските
права и мерките относно личните отношения между родители и деца пряко
препращаше към процесуалните правила, уреждащи принудителното изпълнение на
задължения за лични незаместими престации), в действащия ГПК детайлно са
уредени правилата за принудително изпълнение на съдебното решението относно
родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца -
в чл. 528 ГПК. Задължението за предаване на дете от единия на другия родител
съобразно определения със съдебното решение режим на лични отношения
представлява по своето правно естество лична незаместима престация, но
законодателят е предвидил различен изпълнителен способ за изпълнение на това
лично незаместимо задължение.
В конкретния случай се спори дали
длъжницата е дала повод за образуване на изпълнителното дело чрез поведението
си и дали дължи разноските по същото. Съдът намира, че от представената с
частната жалба електронна кореспонденция между страните, която взискателят не е
оспорил, се установява, че с имейл от 30.04.2019г., който предхожда
образуването на изпълнителното дело, длъжницата е информирала жалбоподателя за
дните през лятото на 2019г., в които тя е в отпуск и плановете на децата / за
занимални и др./, като същите са точно и ясно посочени, а именно отпуска в периода
от 08.07 до 17.07. Следователно към този момент за взискателя М.Б.вече е била
налице възможност с оглед горното да конкретизира през които точно дати на
лятото на 2019г. иска да бъде с дъщерите си. Следователно преди образуване на
изпълнителното дело, той е бил уведомен за плановете, независимо от цитираното
от него в предходен имейл от април 2019г. Предвид горното и доколкото по
никакъв начин не се установява от ангажираните от страните доказателства, след
имейла от 30.04.2019г., който той очевидно е получил, тъй като с последващ
такъв е заявил, че не го интересувало кога почива детската градина на едното
дете, той вече е бил наясно кога длъжницата възнамерява да ползва отпуск с
децата през лятото на 2019г. и е могъл своевременно да поиска ползването на
своите 30 дни. Не се установи по никакъв начин, че взискателят е поискал
писмено или устно от длъжницата да му даде децата през лятото на 2019г. за
конкретни дни, за да се приеме, че има неизпълнение на режима на лични
отношения в тази му част. Следователно не са налице кумулативните предпоставки
за принудително изпълнение на постановеното относно личните отношения в тази им
част, тъй като не се установи, въпреки имейла от 30.04.2019г., с който от
длъжницата по изпълнението са посочени конкретни дати, в които децата имат
планирани занимания и тя – отпуск, взискателят да е поискал, уведомил или да са
се споразумели за режима, нито се установи отказ на длъжницата да предостави
децата. Доводите му по възражението, в които цитира имейл от длъжницата, предхождащ
процесния от 30.04.2019г. са неотносими, тъй като е видно, че с последващ такъв
той е уведомен за планираната й годишна отпуска и е могъл да поиска и планира
своевременно и своите дни с децата. Предвид горното съдът намира, че
завеждането на изпълнителното дело от взискателя на 07.05.2019г., при
положение, че той след уведомяването му с имейла от 30.04.2019г. не е установил
да е поискал децата за конкретни дати и да липсва съгласие от страна на
длъжницата, респ. съдействие, е преждевременно и поради това разноските по
същото не следва да се възлагат на длъжницата. За пълнота следва да се
отбележи, че съдът не споделя мотивите на ДСИ относно размера на адвокатското
възнаграждение, тъй като т.4 на чл.10 от Наредбата категорично определя
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително
дело, извън тези по т.2 и т.3 на 200 лв. Каква била възрастта на децата и колко
щяло да продължи делото е ирелЕ.нтно и законодателят не е предвидил увеличаване
на същото. Следователно размерът на възнаграждението би бил 200 лв., до която
сума би следвало да са намали поради прекомерност, ако се дължи такова.
Предвид
горното съдът намира, че постановеното относно разноските по производството, с
което на длъжницата се възлагат като такива сумата от 60 лв. – държавна такса и
600 лв. – адвокатски хонорар на взискателя се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
С жалбата
се претендират разноски за настоящото производство от длъжницата, като в
изпълнителното дело е представен договор за правна защита №739408 от
22.04.2019г., видно от който е уговорено и платено възнаграждение както за
процесуално представителство по изпълнителното дело, така и за такова пред СГС,
като упълномощаването е за изготвяне на частна жалба и представителство пред
СГС по жалбата, а отразената като платена сума за това пред СГС е 300 лв.
Взискателят е направил възражение за прекомерност, като съгласно чл. 10 т.5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за обжалване действията на
съдебен изпълнител, минималното възнаграждение е 200 лв., а при разглеждане в
открито съдебно заседание – 300 лв. В случая открито съдебно заседание не е проведено,
поискано и необходимо, поради което и с оглед възражението на другата страна и
като съобрази, че делото не е с фактическа или правна сложност, съдът намира,
че на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв.
за адвокатско възнаграждение, след частично уважаване на възражението на
другата страна. Следва да бъде присъдена като разноски и внесената държавна
такса по жалбата в размер на 25 лв., или общо възложените разноски в тежест на
ответника по частната жалба да са в размер на 225 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело
– М.И.М. със съдебен
адрес ***, постановеното от ДСИ Е.Т.относно
разноските по производството по изп.дело №534/2019г. на СИС при СРС, а именно,
че тя дължи сумата от 60 лв. – държавна такса и 600 лв. – адвокатски хонорар на
взискателя.
ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 225 лв. / двеста
двадесет и пет лЕ./ -съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/