Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. И., 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – И., пети състав, в открито
съдебно заседание на 20.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 789/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано
от А. А. - Изпълнителен директор чрез процесуален представител М. К. –
юрисконсулт с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника
„И. Е. Т.“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. И., ул. „Д. П.“ № 20 чрез управител: Р. Г. Т.да бъде признато
за установено, че дължи на ищеца 1380.16 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия през
периода 05.2017 г. - 04.2019 г., лихва за забава върху главницата в размер
на 189.14 лв., 33.65 лв. – главница за дялово разпределение за
периода 05.2017г-04.2019 г. и 4.65 лв. - лихва за забава върху главницата,
както и законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № 238 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 374/2020 г. по
описа на РС – И.. Претендира се присъждане и на разноски.
Ищецът твърди, че между
страните липсва договорно правоотношение, Ответникът е собственик на
топлоснабден имот и се е обогатил за сметка на ищеца като е потребил топлинна
енергия, но не е заплатил цената ѝ, спестил е и разноски за дялово
разпределение. Претендира присъждане на разноски.
В депозиран по реда на чл.
131 ГПК писмен отговор ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете
по основание и размер. Не оспорва, че е собственик на топлоснабдения имот, но
твърди, че в него липсват поставени радиатори, водомери и уреди за отчитане на
топлинна енергия. В имота не се използва топла вода поради липса на чешми.
Излага, че има единствено седем тръби и три щранга. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – И., намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С Договор 028-12 за продажба на общински
нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване от 10.11.2014 г. ответникът
„И. Е. Т.“ ЕООД е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4082.405.16.32 в ПИ с
идентификатор № 68134.4082.405, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. **, ет. 1.
Владението е предадено на ответника на 04.12.2014 г., за което е съставен
приемно-предавателен протокол.
От протокол от 21.09.2001 г. се
установява, че ОС на етажната собственост в сградата, в която се намира
процесния имот, е упълномощила три лица да сключат договор с третото лице
помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД за индивидуално отчитане и
разпределяна на топлинна енергия до посочения по-горе имот.
От заключението на приетата техническа експертиза
се установява, че абонатният номер на топлоснабдения имот, собственост на
ответника, е с абонатен № 342428. Монтираният топломер е годен и съответства на
изискванията за употреба Дяловото разпределение на топлинна енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с нормативната уредба от страна на
третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, за което са
изложени подробно мотивирани съображения. Вземанията за топлинна енергия са
начислени в съответствие с Наредба № 16-334/04.2007 г. за топлоснабдяването.
Общо изчислената сума за топлинна енергия за периода месец 05.2017 г. - 04.2019
г. е в размер на 1398.36 лв., а сумата за дялово разпределение за същия период
33.65 лв. Съдът кредитира в цялост заключението на СТЕ, тъй като същата е
обоснована, компетентно изготвена и не съдържа индиции за неправилност.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че липсват данни за извършени
от ответника плащания.
С писмо с изх. № П-10595/10.09.2019 г.
получено от представител на ответника на 12.09.2019 г. последният е уведомен за
задължения към ищеца за топлинна енергия в размер на 1815.18 лв. и дялово
разпределение 55.62 лв.
От събраните доказателства не се
установява, че между страните има писмен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ.
Фактическият състав на иска с правно
основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи:
1/. имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото разместване; 4/.
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
е установена писмена форма за действителност на договорите за продажба на
топлинна енергия сключени между топлопреносно предприятие и небитов клиент. По
настоящото дело ответникът е търговец – еднолично дружество с ограничена
отговорност. Известно е, че търговците, нямат битови, а стопански нужди. При
това положение по аргумент за противното от § 1, 2а ЗЕ „И. Е. Т.“ ЕООД има
качеството на небитов клиент.
В конкретния случай твърдяното
имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно
и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената
на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника
чрез консумирането на тази енергия, спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване и за заплащане на такса дялово разпределение, както и наличието
на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Имуществените облаги се изразяват в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да
понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010 г. по гр.д. №
941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
По делото се доказва, че ответникът си е
спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия, както и за
дялово разпределение за процесния имот.
Ответникът е собственик на топлоснабден
имот следователно има качеството на потребител за небитови нужди по смисъла на
ЗЕ, доколкото, както беше изяснено, търговците нямат битови нужди. Установено е
въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани
съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертиза, че до имота е доставена
топлинна енергия в посочените размери, както и че нейната стойност е изчислена
съобразно нормативните изисквания. От същите доказателства се установява, че
ответникът е спестил разноски за направеното дялово разпределение в периода
периода 05.2017 г. - 04.2019 г Установява се също, че между страните липсва
договор, въз основа на който е доставена топлинната енергия. Именно със
спестените разходи за стойността на доставената топлинна енергия – 1380.16 лв.
и със спестените разноски за такса дялово разпределение – 38.30 лв. ответникът
се е обогатил, а ищецът обеднил, като е налице причинно-следствена връзка между
двете. Претендират се 1380.16 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г., лихва за
забава върху главницата в размер на 189.14 лв. и 33.65 лв. – главница за дялово
разпределение, поради което до тези размери следва да бъдат уважени обективно
кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
Не може да бъде споделено възражението,
че потребяването на енергията от ответника е недоказано. Не могат да се черпят
никакви аргументи в подкрепа на развитата от ответника теза от обстоятелството,
че в имота липсват радиатори, водомери и уреди за отчитане на топлинна енергия.
Липсата на радиатори не изключва доставка на топлинна енергия. От СТЕ се
установява, че в имота има монтиран топломер, като възражението в обратния
смисъл е необосновано.
По исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Вземането за обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата, има акцесорен
характер, поради което уважаването на иска е обусловено от основателността на
всеки един от главните искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Предвид разпоредбата на чл. 84 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е поставил ответника в забава като го е уведомил
за наличие на изискуемо задължение.
Съгласно чл. 86, ал.1, изр.І ЗЗД „при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата“. Вземането за неоснователно обогатяване е
изискуемо от датата на плащането (така-ППВС № 1/1979 г., т.7), но това не
означава, че длъжникът по вземането е и в забава по него-изискуемостта и
забавата са различни качества на задължението: изискуемостта е правната
възможност на кредитора да иска изпълнение, а забавата-противоправно
закъснение, за което длъжникът отговаря, като дължи обезщетение за забавата
(Калайджиев, А.-Облигационно право, V прер. и доп.изд., С., 2010, стр.262).
Следователно не винаги длъжникът по едно изискуемо вземане е и в забава по него
и изискуемостта не поставя автоматично длъжникът в забава.
След като вземането за неоснователно
обогатяване очевидно няма определен срок, то длъжникът по него е в забава от
поканата съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД (в този смисъл-правната теория- Калайджиев,
А.-Облигационно право, V прер.и доп.изд., С., 2010, стр.337, Марков,
М.-Облигационно право, VІІ прер.и доп.изд., С., 2011, стр.393, както и
съдебната практика, уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК (Решение № 48/10.09.2012
г. по т.д.№ 237/2011 г. на ВКС-II т.о., Решение № 149/12.06.2013 г. по гр.д.№
647/2012 г. на ВКС-IV г. о., Решение № 217/08.10.2013 г. по гр.д.№ 1290/2013 г.
на ВКС-III г.о.).
По настоящото дело от приложената
обратна разписка, подписана от представител на ответника, се установява, че
последният е получил чрез негов представител писмо с изх. № П-10595/10.09.2019
г. на 12.09.2019 г., с което последният е уведомен за задължения към ищеца за
топлинна енергия в размер на 1815.18 лв. и дялово разпределение 55.62 лв.
Именно от тази дата – 12.09.2019 г. длъжникът е изпаднал в забава и от тази
дължи лихва за вземанията за топлинна енергия и за дялово разпределение.
Относно размерите на законната лихва за двете вземания съдът не кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същите са изчислявани
при различна дата, на която длъжникът е изпаднал в забава. С оглед данните по
периоди в експертизата съдът счита, че за изчисляване на размера на мораторните
лихви не са необходими специални знания, поради което с помощта на лихвения
калкулатор на НАП размерът на претендираните лихви за периода от 12.09.2019 г.
до 06.01.2020 г. се установява, че е 36.97 лв. върху главницата за топлинна
енергия и 1.07 лв. върху главницата за дялово разпределение. За разликата над
тези суми предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
исковете. Поради липса на отправено искане в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество сумата от – 74.20 лв. разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете (29.04 лв. държавна такса и 45,16
лв. юрисконсултско възнаграждение).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество сумата от 548,34 лв. разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковете (29.04 лв. държавна такса и 22,58
лв. юрисконсултско възнаграждение, 270,94 лв. депозит за СТЕ, 225,78 лв.
депозит за ССчЕ).
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - И.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т. С.“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б,
представлявано от А. А. - изпълнителен директор обективно кумулативно съединени
искове спрямо ответника „И. Е. Т.“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. И., ул. „Д. П.“ № 20 искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника в размер на:
·
1380.16 лв. - представляваща спестена стойност на доставена
топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано то 07.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането за топлоснабден имот находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. **, ет. 1,
с абонатен № 342428,
·
33.65 лв. – спестена такса за дялово разпределение за същия имот
за периода месец 05.2017 г.-04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано то 07.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането,
·
36.97 лв. – лихва за забава върху главницата за спестена стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 12.09.2019 г. до 06.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран от 189.14 лв. и
·
1.07 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 12.09.2019 г. до 06.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 4.65 лв.,
за
които вземания е издадена Заповед № 238 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 374/2020 г. по описа на РС – И..
ОСЪЖДА „И. Е. Т.“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. И., ул.
„Д. П.“ № 20 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т. С.“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А. -
изпълнителен директор сумата от 74.20 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
374/2020 г. по описа на РС – И. съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „И. Е. Т.“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. И., ул.
„Д. П.“ № 20 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т. С.“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А. -
изпълнителен директор сумата от 548,34 лв. разноски в производството по гр.д. № 789/2020 г. по описа
на РС – И. съобразно уважената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: