Р Е Ш Е Н И Е
№262682/25.10.2021г.
гр. Варна, 25.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П.Т.
при участието на секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 14312 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Образувано е
по предявена искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу А.М.А., с
адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна, по сключен между „В.К.“ ООД и А.М.А. Договор за паричен заем с номер 5452640 от 07.07.2021г.,
сумата от 1204,09 лв. – главница, сумата от 167,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.08.2018г. до
03.04.2019г., както и сумата от 84,52 лв. – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 04.04.2019г. до 19.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаването на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2018г. между „В.К.“ ООД и А.М.А. бил подписан Договор за
паричен заем с номер 5452640. Съгласно сключения договор заемодателят се
задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500,00 лв. под формата на
паричен заем, който се усвоява в търговски обект „И.“ АД. С подписване на
договора ответникът е удостоверил, че е получил заемната сума. Договорът има
сила на разписка. Уговорената договорна лихва била във фиксиран размер от 262,92
лв. С този договор страните се споразумели, че ще се рефинансира текущ заем
на ответника по договор за паричен заем с номер 5445527 в размер на 682,05 лв.
Извършено е прихващане. По договора за паричен заем ответникът е извършвал
плащания в размер на 945,00 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в
размер на 1204,09 лв. Начислената дължима договорна лихва е в размер на 167,07
лв. за периода от 06.08.2018г. до
03.04.2019г. Начислена е и мораторна лихва в размер
на 84,52 лв. за периода от 04.04.2019г. до
19.06.2020г. Вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. Излага се, че исковете са неоснователни. Към договора не е представен погасителен план. Непредставянето на погасителен план противоречи на ЗПК. Не е представен „Стандартен европейски формуляр“. Не са представени ОУ към договора. Таксата „експресно разглеждане“ на стойност 614,70 лв. е недействителна и противоречи на ЗПК.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото договор за паричен заем „В. П.“ №5452640-07.07.2018г., се установява, че на посочената дата - 07.07.2018г. в гр. Варна, между „В.К.“ ООД, ЕИК ***и А.М.А. бил сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 1500,00 лв. под формата на паричен заем, който се усвоява в брой, а заемателят се задължил да го върне при договорените условия. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора страните се споразумели, че ще се рефинансира текущ заем на ответника по договор за паричен заем с КИД 5445527 от 06.06.2018г., като след извършеното прихващане на насрещните изискуеми задължения (ал. 2 на същата разпоредба), остатъкът от заемната сума по процесния договор се изплаща на заемателя. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от кредитора заемната сума, като договорът има силата на разписка за предаването, респ. получаването на сумата. Договорът е подписан от ответника. Положеният подпис не е оспорен в производството.
Страните по процесния договор за паричен заем са договорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,30 %. ГПР е бил договорен в размер на 49,46 %. Заемателят се е задължил да върне предоставения му заем, заедно с договорената лихва в уговорения срок от 9 месеца, както и да спазва сроковете за заплащане на текущите си задължения.
По делото са представени Тарифа на „В.К.“ ООД, относима към договори за паричен заем „В. С. ** и **“ или „В. П.“.
Видно от представения Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение №1/01.08.2019г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), на 01.12.2016г. между „В.К.“ ООД и
„А.з.к.н.п.з.“ ООД е сключен договор за прехвърляне на вземането на А.М.А. по процесния договор за паричен заем № 545640 от 07.07.2018г. в размер на 2292,32 лева, от които 1204,09
лв.–главница, 167,07 лв.–договорна лихва и 921,16 лв.– такси/неустойки/разходи
за забава.
Към представените по делото книжа е подадено и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ,ал.3 Закона за задълженията и договорите и уведомление до А.М.А., за сключения договор за цесия между „В.К.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД. В своя доклад настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между „В.К.“ ООД и А. А.А. по Договор за паричен заем, надлежно изпълнение на задължението на кредитора, валидно сключен договор за прехвърляне на вземания и настъпването на изискуемост на задължението, както и точния размер на задълженията на ответника.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения.
На осн. чл. 146,
ал. 2 ГПК, съдът е указал на ищцовата
страна, че не сочи доказателства за точния размер на задълженията на ответника.
Безспорно се установи от събраните по делото
доказателства, че между „В.К.“ ООД и А. А.е било налице облигационно
правоотношение, а
именно – Договор за паричен заем от 07.07.2018г.
Установи се, че с подписване на договора ответникът е признал, че същият служи
за разписка за получена сума. Установи се и че вземането е било прехвърлено с
договор за цесия на настоящия ищец.
Ответникът се е задължил да върне заема на 9
равни месечни вноски от по 264.18 лв., включващи главница, лихва и такса за
експресно разглеждане. В чл. 3, ал. 1, т.4 от договора са посочени конкретните
дати на плащане на всяка от погасителните вноски. Уговорката за връщане на
получен заем на месечни вноски с непроменлив размер и падежи изключва
необходимост от съставяне на нарочен погасителен план. Лихвеният процент е
фиксиран, затова и няма основание да се изисква оповестяване на план, в който
да се уточнява последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), тъй като само при уговорена променливост на възнаграждението на кредитора
размерът му би варирал в различните моменти от изпълнението на договора. В този
смисъл възражението на ответника за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е
неоснователно.
Що се отнася до уговорените в процесния договор такса за експресно разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира следното:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочената такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита. Доколкото последното е неразривно свързано с усвояване на кредита, следва да се приеме, че договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона.
Съгласно клаузата на чл. 5, ал.1 от Договора, заемателят е задължен в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова гаранция. Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването ѝ не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита. Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо съдът счита, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави и клаузата от договора се явява нищожна.
Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорката в договора, че при забава на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер. Наред с изложеното твърдените разходи
/изпращане на смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения, ангажиране дейността на служител, който администрира дейността по събиране на вземането/ по същество представляват такси за действия, свързани с управление на кредита, начисляването на каквито е недопустимо съгласно цитираната по-горе норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл разглежданата уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на ЗПК.
От събрания по делото доказателствен материал се установи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение №1/01.08.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), на 01.12.2016г. между „В.К.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД е сключен договор за прехвърляне на вземането на А.М.А. по процесния договор за паричен заем № 545640 от 07.07.2018г. в размер на 2292,32 лева, от които 1204,09 лв.–главница, 167,07 лв.–договорна лихва и 921,16 лв.– такси/неустойки/разходи за забава. В исковата молба ищецът признава, че ответникът по делото е заплатил по процесния договор сума в размер на общо 945,00 лв.
Именно и
поради това съдът е указал, че на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК ищцовата
страна не сочи доказателства за точния размер на задълженията на ответника.
След дадените с доклада указания, ищецът не е представил доказателства и не е релевирал доказателствени искания за установяване на посочените обстоятелства. За съда не става ясно какви суми са погасявани с внесените такива от ответника, при положение, че част от клаузите в договора са нищожни, т.е. е следвало да се погасяват главните вземания с всяка вноска.
Предвид изложеното следва да се приеме, че със сумата от 945,00 лв. ответникът е погасил изцяло възнаградителната лихва в размер на 262,92 лв., както и част от дължимата главница. След приспадането дължимата главница, остатъкът се равнява на 817,92 лв. Именно това е и размерът, до който искът следва да бъде уважен. Искът за заплащане на възнаградителна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът по реда на чл. 86 ЗЗД е основателен в цял размер, доколкото претендираният размер е по – нисък от реално дължимия такъв.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в размер на 286,35 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.М.А. с ЕГН **********
и с адрес: ***, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 817,92 лв. (осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща незаплатена главница по сключен между А.М.А. и „В.К.“ ООД, ЕИК ***, Договор за паричен заем № 5452640 от 07.07.2018г.,
което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ***, на 01.08.2019г. с Приложение №1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., за която сума има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. №
7238/2020г. по описа на ВРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 817,92 лв. до
пълния претендиран размер от 1204,09 лв., поради
неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.М.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,52 лв. /осемдесет и четири лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща лихва за забава върху
дължимата главница за периода 04.04.2019г.
до 19.06.2020г. по
сключен между А.М.А. и „В.К.“ ООД Договор за паричен заем № 5452640 от 07.07.2018г.,
което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *** на 01.08.2019г. с Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., за която сума има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. №
7238/2020г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу А.М.А. с ЕГН **********
и с адрес: ***, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът А.М.А. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД сумата от 167.07 лева /сто шестдесет и седем лева и
седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 06.08.2018 г. до 03.04.2019 г. по сключен между А.М.А. и „В.К.“ ООД Договор за паричен заем № 5452640 от 07.07.2018г.,
което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *** на 01.08.2019г. с Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., за която сума има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. №
7238/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 286,35 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................